Р Е Ш Е Н И Е    2548

 

Номер   2548

Година   30.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101424

по  описа  за

2018

година

 

Производство e образувано е по  искова молба, депозирана от „А.К.П.З.”ООД, с ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„Х.С.”№9, о.1-2, представлявано от Т.Я.К., чрез пълномощника Д.В.А. – юрисконсулт, против П.А.П., ЕГН*, от Г.Д., о.Б., У.„В.К.”№6.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 1`695.71 лв., представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №2859615 от 18.10.2016  г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от 231.78 лв. за периода от 27.10.2016 г. до 14.12.2017 г., такси и комисионни за допълнителни услуги от 1`453.74 лв., мораторна лихва от 204.13 лв. за периода от 15.12.2017 г. до 17.10.2018 г.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че между „П.Ф.Б.” ООД и ответника  е сключен Договор за потребителски кредит №2859615 от 18.10.2016 г.. На основание Договора кредиторът предоставил сума от 2`300.00 лева. Съгласно Договора ответникът П.А.П. се задължава да върне предоставеното финансиране, ведно с начисленото оскъпяване от  4`530.52 лева, разсрочено на 60 равни седмични погасителни вноски по 80.51 лева. Съгласно цитирания договор падежът на договора е 14.12.2017 г..

На длъжника-ответник е начислена  договорна лихва от 231.78 лева за периода от 27.10.2016 г. до 14.12.2017 г., както и лихва за забава от 204.12 лева за периода от 15.12.2017 г. /денят, последващ датата на падеж на последната месечна погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2018 г.

От представените доказателства по делото е видно, че сумата, която е погасена до момента, е от 1`449.29 лв.

В исковата молба се заявява се, че на 01.07.2017 г. е сключен договор за продажба на вземания (цесия) между „П.Ф.Б.” ООД  и „И.А.М.”, а на 30.01.2017 г. между „И.А.М.”  като продавач и „А.К.П.З.”, ЕИК* като купувач, е сключен договор за продажба на и прехвърляне на вземания /цесия/.

Изтъква се, че от страна на „А.К.П.З.”, ЕИК*, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.Г.дело №1170/2018 г. на РС-Рг, като в хода на заповедното производство и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от П.А.П., поради което и на основание чл.415 от ГПК, ищецът моли да се приеме за разглеждане исковата молба. Моли да бъдат призовани на съд и се постанови решение, с което безспорно да се установи, че П.А.П., в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит №2859615 от 18.10.2016 г., дължи изпълнение на парично задължение към  „А.К.П.З.”, ЕИК*, от сумата от 1`695.71 лв., представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №2859615 от 18.10.2016  г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от 231.78 лв. за периода от 27.10.2016 г. до 14.12.2017 г., такси и комисионни за допълнителни услуги от 1`453.74 лв., мораторна лихва от 204.13 лв. за периода от 15.12.2017 г. до 17.10.2018 г.; както и сторените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са приети по делото с определение от 10.04.2019 г.

По делото е приложено и ЧГД №1170/2018 г. по описа на РС-Рг.

Ответникът П.А.П. не представя в законния едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща представител, както и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С депозираната искова молба е направено от страна на процесуалния пълномощник на представителя на ищцовото дружество искане съдът да постанови неприсъствено решение по делото, в случай, че са налице предпоставките по чл.238 и сл. от ГПК, като същевременно е изразено и съгласие делото да се гледа в отсъствието на представител на ищцовото дружество.

С протоколно определение от 29.10.2018 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1, т.1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като на законния му представител изрично са указани неблагоприятните последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.

По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1, т.1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника като предявения положителен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 71.71 лв.  и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50.00 лв., общо 121.71 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер  154.27 лв., а по отношение на претенцията за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правна помощ, във вр. с чл.37 от ЗПП следва да уважи до размер от 100.00 лева.

Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е  от 375.98 лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.239 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.А.П., ЕГН*, от Г.Д., о.Б., У.„В.К.”№6, дължи на „А.К.П.З.”, ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„В.Л.”, №114, Е.М., представлявано от управителя Р.Г.А. – Управител, сумата от 1`695.71 лв.,  представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №2859615 от 18.10.2016  г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от 231.78 лв. за периода от 27.10.2016 г. до 14.12.2017 г., такси и комисионни за допълнителни услуги от 1`453.74 лв., мораторна лихва от 204.13 лв. за периода от 15.12.2017 г. до 17.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №5680 от 23.10.2018 г. по ч.Г.д. №1170/2018 г. на РС-Рг.

ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН*, от Г.Д., о.Б., У.„В.К.”№6, да заплати на „А.К.П.З.”, ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„В.Л.”, №114, Е.М., представлявано от управителя Р.Г.А. – Управител, деловодни разноски за заповедното и исковото производство  от  375.98 лв..

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК. 

 

Районен съдия:………………………………………