П Р И С Ъ Д А    2130

 

Номер   2130

Година   08.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200715

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц.Н.Х. - родена на 18.11.1957 г. в с.Г., от Г.Р., У.„И.”№38, българка, с българско гражданство, вдовица, неосъждана, ЕГН*, за НЕВИННА в това, че П. условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, е извършила следните престъпления:

1.1. На 16.05.2018 г. около 11.00 часа на двора пред къща, находяща се на у.„Д.”№8 в с.Б., О.Р., в присъствието на Д.Д.С. от с.Б., с ЕГН*, казала нещо унизително за честта и достойнството и като изрекла отправени към същата изрази: "Неблагодарница, нещастница. Уличницо, к* гнусна“ – престъпление по чл.146, ал.1 от НК;

1.2. На 16.05.2018 г. около 11.00 часа, на двора пред къща, находяща се на у.„Д.”№8 в с.Б., О.Р., се заканила с престъпление на Д.Д.С. от с.Б., с ЕГН*, против личността и с думите: „Ще ви почерня живота. Сега ще видиш какво ще ти се случи. Бял ден няма да видиш. Аз съм те родила, аз ще те погубя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.С. от с.Б., с ЕГН*, против подсъдимата Ц.Н.Х., със снета по-горе самоличност, граждански иск за заплащане на обезщетение от 3`000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, както и направените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРИСЪДАТА на съда подлежи на обжалване и протестиране от страните в 15-дневен срок, считано от днес пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:...............................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 23.05.2019 година

към ПРИСЪДА №2130 от 08.05.2019 г.

по НАК.Д. №715 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесена частна тъжба, с която подсъдимата Ц.Н.Х., е предадена на съд по обвинение за престъпление, за това, че П. условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, е извършила следните престъпления:

1.1. На 16.05.2018 г. около 11.00 часа, на двора пред къща, находяща се на у.„Д.”№8 в с.Б., О.Р., в присъствието на Д.Д.С. от с.Б., с ЕГН*, казала нещо унизително за честта и достойнството и като изрекла отправени към същата изрази: "Неблагодарница, нещастница. Уличницо, к* гнусна“ – престъпление по чл.146, ал.1 от НК;

1.2. На 16.05.2018 г. около 11.00 часа, на двора пред къща, находяща се на у.„Д.”№8 в с.Б., О.Р., се заканила с престъпление на Д.Д.С. от с.Б., с ЕГН*, против личността и с думите: „Ще ви почерня живота. Сега ще видиш какво ще ти се случи. Бял ден няма да видиш. Аз съм те родила, аз ще те погубя“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

Подсъдимата - редовно призована, се явява лично. В хода на съдебното следствие не дава обяснения.

В хода на съдебните прения заявява, че никога не е обиждала дъщеря си.

В последната си дума моли да бъде оправдана.

Защитникът - адвокат К. застъпва становище, че подзащитната и следва да бъде оправдана. Излага доводи, че обвинението е останало недоказано.

Мотивира съображения, че от показанията на свидетелката Г.П. се установява, че поведението на подсъдимата може да се определи като такова, сочещо на неблагодарност от нейна страна по отношение на майка и – подсъдимата. Твърди, че от показанията на свидетелката се установява още, че частната тъжителка не се е прибирала в дома си, а е била „нагоре-надолу” докато подсъдимата Ц.Н.Х. я е търсила. Така истината казана от една майка на дъщеря си, не би следвало да я обижда.

Повереника на частният тъжител – адвокат Р.-И., поддържа частната тъжба, като навежда довод, че с действията си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК.

Излага съображения, че фактическата обстановка описана в частната тъжба се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В тази връзка показанията на свидетелите на частната тъжителка установяват извършване на престъпленията от подсъдимата. Сочи, че подсъдимата е извършила и двете деяния умишлено, като причина за това и поведение е било приключило гражданско дело по описа на Рг.РС, което е образувано по молба на същата, и по което с решение искането и е оставено без уважение, като е осъдена и за направени разноски по него. Така от поведението на подсъдимата състоянието на частната тъжителка се е влошило, което е довело до допълнително вземане на лекарства от нейна страна. Поради тези изтърпени от частната тъжителка душевни страдания следва и гражданския иск да бъде уважен изцяло.

Частния тъжител Д.Д.С. поддържа частната тъжба.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Ц.Н.Х. е родена на 18.11.1957 г. в с.Г., от Г.Р., У.„И.”№38, българка, с българско гражданство, вдовица, неосъждана, ЕГН*. Същата не е освобождавана от наказателна отговорност и не и е налагано наказание по административен ред.

Ц.Н.Х. е майка на Д.Д.С.. През м.05.2018 г. решила да я посети и понеже живяла в г.Р., се уговорила със свидетеля Н.Х., да я откара с автомобил до дома на дъщеря и, която пък живеела в с.Б., О.Р..

На 19.05.2018 г. преди обяд свидетеля Н.Х. потеглил от г.Р. с лек автомобил, управляван от него, в който пътувала и подсъдимата Ц.Н.Х.. Около 11.00 часа паркирал автомобила на у.„Д.“ в с.Б., О.Р., пред дом №8, където живеела Д.Д.С.. Тогава подсъдимата излязла от автомобила и влязла на двора пред същия, където в този момент се намирали Д.Д.С. и свидетелите Г.С. и И.С.. Тогава първите трима започнали разговор, малко след което подсъдимата се обърнала към Д.Д.С. с думите: "Ти си неблагодарница. Няма нищо да получиш от мен. Ще ти почерня живота селянко проста. Не искам да разказвам на мъжа ти каква уличница си. Ще ви почерня живота. Бял ден няма да видиш. Простачка. Глупачка. Селянка“. Малко след това подсъдимата свидетеля Н.Х. си тръгнали, след като свидетелката И.С. помолила първата от двамата да напусне.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Н.Х., Г.С., И.С. и Г.П., и писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство.

Така установената фактическа обстановка се оспорва от подсъдимата и нейния защитник. Двамата навеждат доводи, че инкриминираните изрази, не е доказано да са изречени, а тези, които са посочени в тъжбата, са основателни такива.

Настоящата инстанция не споделя този довод на защитата, защото цялостният анализ на изложените от свидетелите твърдения, налага категоричен извод, че част от инкриминираните изрази са изречени от подсъдимата Ц.Н.Х.. Съображенията на които се мотивира защитата не намират опора в доказателствата по делото, поради следното:

Условно се констатират две групи свидетели, такива които в показанията си подкрепят обвинителна теза, и втора група, която в показанията си я опровергават. Констатира се също така, че във всяка една от тези групи свидетелите са заинтересовани от изхода на делото.

Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото, съдът прие за достоверни показанията на свидетелите от първата група /Н.Х., Г.С. и И.С./, касателно мястото и времето на посещението на подсъдимата пред дома на пострадалата, и думите, изречени от подсъдимата, като счете, че правдивата картина на обстоятелствата, е обрисувана и от тримата. Този решаващ от гледна точка на доказателствени констатации извод не се гради единствено на принципното разбиране, че многобройността на свидетелите от която и да е група прави тяхната теза достоверна, а за това е необходимо еднопосочно и правдиво излагане на фактите, интересуващи процеса, съпоставени със спецификите на конкретния казус.

Съдът не констатира недобросъвестност на свидетелите Н.Х., Г.С. и И.С., като всеки от тях възпроизвежда последователно, подробно и логично единствено факти и обстоятелства от действителността, лично възприети, без извършване на оценки, които индицират предубеденост или заинтересованост. Налице е и корелативна връзка между информацията, съдържаща се в показанията на тези свидетели. Поради тези обстоятелства съдът изгради своите фактически и правни изводи въз основа на техните показания. Свидетелските показания на свидетелите Н.Х., Г.С. и И.С., оформят най-важната част от доказателствената съвкупност по делото, защото се касае за преки и първични гласни доказателства. Това са гласни доказателства, чиито източник са свидетелските показания на свидетелите очевидци. Тези гласни доказателствени източници установяват по категоричен начин липса на част от основните факти по обвинението, а именно, че деянието не е извършено на 16.05.2018 г. около 11.00 часа, на двора пред къща, находяща се на у.„Д.”№8 в с.Б., О.Р.. Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Н.Х., Г.С. и И.С., са непротиворечиви относно фактите, че посещението се е случило не на тази дата, а на 19.05.2018 г. около 11.00 часа. Това са датата и часа, когато подсъдимата е посетила пострадалата, като там е изрекла, част от инкриминираните изрази в нейно присъствие, както и в присъствието на останалите намиращи се там лица.

Констатира се известно противоречие в показанията на свидетелите Н.Х., Г.С. и И.С., единствено по отношение на обстоятелствата, какви точно изрази е отправила подсъдимата към пострадалата. Същите съдът приема за несъществени, защото показанията в тази им част взаимно се допълват. Логично е, свидетелката И.С., да не е чула целия разговор, защото не се е намирала непосредствено П. разговарящите, доколкото в този момент е била зад къщата, където е метяла, а свидетеля Н.Х. да е забравил всичките изрази, които подсъдимата е изрекла, за което са налице данни в показанията му, в които същият твърди, че е имало и отправени закани, но не помни какви.

Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.Х., Г.С. и И.С., защото същите взаимно се и допълват досежно обстоятелствата, налагащи извода за обективна несъставомерност на деянията /предвид датата на извършване/.

Следва обаче да се кредитират показанията на свидетелката М.В. и обясненията на подсъдимият, че частния тъжител е започнал да обижда служителите на Д„СП”-Я.. В тази им част показанията и обясненията им са непротиворечиви, и се подкрепят от показанията на свидетеля С.К..

В подкрепа на извода за липса на съпричастност на подсъдимия към вмененото му престъпление се явяват и показанията на свидетелката Н.А., които съдът кредитира изцяло. От показанията и се установява, че не е присъствала на среща между същия и частния тъжител, П. която някой от двамата да обижда другия. Съдът кредитира показанията и изцяло, защото не се опровергават от нито едно друго доказателство.

По делото е налице още една група гласни доказателства, с особено съществена стойност, които са косвени от наказателно-процесуална гледна точка доказателства, чиито източници са свидетелски показания на свидетел, който не е очевидец. Това са свидетелските показания на свидетеля Г.П.. Свидетеля от тази група е изяснява в показанията си, факти имащи значение за обективната съставомерност на част от изречените от подсъдимата изрази. Свидетелката Г.П. установява, че е съседка на подсъдимата. Посочва, че съпругът на последната е починал през 2017 г., като приживе двамата са правели всичко за детето си и са се грижели за него. След смъртта на съпруга на подсъдимата обаче, пострадалата е престанала да посещава дома на двамата. В последствие не е помагала П. внасяне на дърва, както и когато, подсъдимата си е счупила крака, като изцяло не се е грижела за нея изобщо. Свидетелката посочва още, че приживе на бащата на пострадалата, той и подсъдимата са водили същата на лекар в град София и град Пазарджик, където са установили, че оплакванията и са на психическа основа, като са и изписвали лекарства. Свидетелката установява още, че към настоящия момент пострадалата няма ключ от дома на родителите си, защото подсъдимата е сменила патронника на вратата, поради това, че първата е взела вещи от дома и. Очевидно е, че и свидетеля Г.П. е заинтересована от изхода на делото. Същата е в близки отношения с подсъдимата. Независимо от това установено обстоятелство, няма основание да не се кредитират показаният и, защото визираните гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и са убедителни, като не се опровергават от останалия събран достоверен доказателствен материал по делото.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка. От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват решение по гражданско дело, писмо от РУ-Р. и справка за съдимост. Посредством първото се установява, че съдът е отхвърлил молба на подсъдимата за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо Д.Д.С.. По делото липсват данни дали решението е влязло в сила, но същото е индиция за влошеното отношение между страните по настоящето дело. От писмо от РУ-Р. се установява, че в управлението няма подавани жалби и сигнали от страните по настоящето дело, една срещу друга. От справка за съдимост се установява, че подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата Ц.Н.Х., не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.146, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК.

Съдът намира, че в настоящия случай събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на тъжбата по категоричен и безспорен начин. Както обвинителният акт по делата от общ характер, така и тъжбата по дела от частен характер е процесуалният документ, който определя фактическите рамки на обвинението, а оттам и обстоятелствата, които следва да бъдат установени в хода на съдебното следствие, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на привлеченото лице. В този смисъл изразите "Неблагодарница, нещастница. Уличницо, к* гнусна“, както и „Ще ви почерня живота. Сега ще видиш какво ще ти се случи. Бял ден няма да видиш. Аз съм те родила, аз ще те погубя“, са инкриминираните изрази, изричането на които по А. на частния тъжител от страна на подсъдимата следва да бъде установено, и то на посоченото в тъжбата място, дата и време. В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че подсъдимата е посетила пострадалата пред дома и на 19.05.2018 г. около 11.00 часа, на двора пред къща, находяща се на у.„Д.”№8 в с.Б., О.Р., а не на 16.05.2018 г. около 11.00 часа, както е посочено в поправената частна тъжба. Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Н.Х., Г.С. и И.С., са непротиворечиви относно тези факти. Така подсъдимата не би могла на инкриминираните дата и време - 16.05.2018 г. около 11.00 часа, да осъществи състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК, защото се установява, че посещението се е осъществило на 19.05.2018 г. около 11.00 часа. Действително в съдебно заседание по настоящето дело, провело се на 20.02.2019 г., повереника на частният тъжител – адвокат Р.-И. е уточнила, че деянието е извършено на 19.05.2018 г. около 11.00 часа, а не на 16.05.2018 г. около 11.00 часа, но това уточнение е без правно значение. Към този момент изменение на обвинението е било недопустимо предвид разпоредбата на чл.287, ал.6 от НПК. Същата предвижда, че когато, както в конкретния казус, наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл.81, ал.3 от НПК, който е 6 месеца. В случая се установява, че случката се е развила на 19.05.2018 г., като този 6-месечен срок е изтекъл на 19.11.2018 г. Поправената частна тъжба е подадена на 05.12.2018 г., а  на 20.02.2019 г., повереника на частният тъжител – адвокат Р.-И. е уточнила, че деянието е извършено на 19.05.2018 г. около 11.00 часа, а не на 16.05.2018 г. около 11.00 часа. Няма спор в съдебната практика обаче, че въвеждането на нови обстоятелства, респ. посочването на нова дата на деянието, респ. посочването за първи път на такава дата на деянието, следва да стане в рамките именно на този 6 - месечен преклузивен срок по чл.81, ал.3 от НПК, тъй като по същество въвеждането на нови инкриминирани изрази, респ. посочването на нова дата на деянието представлява по своята същност ново обвинение спрямо подсъдимия. Само на това основание подсъдимата следва да бъде оправдана и по двете деяния, изцяло.

Така не следва да се изследват обстоятелствата, дали изречените от подсъдимата изрази на 19.05.2018 г. около 11.00 часа, на двора пред къща, находяща се на у.„Д.”№8 в с.Б., О.Р., а именно: "Ти си неблагодарница. Няма нищо да получиш от мен. Ще ти почерня живота селянко проста. Не искам да разказвам на мъжа ти каква уличница си. Ще ви почерня живота. Бял ден няма да видиш. Простачка. Глупачка. Селянка“, са идентични с тези, посочени в тъжбата, както и дали изцяло или с част от тях, изричайки ги, същата е извършила престъпление по чл.146, ал.1 от НК и такова по чл.144, ал.1 от НК, за които е предадена на съд.

При тези аргументи в съвкупност и водим от разпоредбите на чл.303 и чл.304 НПК, съдът намира, че подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана в извършване на инкриминираните престъпления, предвид несъставомерността им от обективна и субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.6 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, съдът му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. В настоящия случай събраните в производството и приети доказателства, безспорно сочат, че не е налице доказано и административно нарушение.

По отношение на гражданския иск:

При липса на противоправно поведение на подсъдимата, не са налице и материалноправните предпоставки по чл.45 ЗЗД за ангажирането на гражданската и отговорност за поправянето на причинените вреди. По-горе съдът излага обстоятелствата, поради които приема за установено, че не е извършено противоправно и виновно деяние по чл.146, ал.1 от НК от подсъдимата. При тези правни изводи от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява наличието на фактическия състав на непозволено увреждане – извършено от подсъдимата деяние, това деяние да е противопровно и виновно извършено, както и наличие на вреди от него. Ето защо гражданският иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

23.05.2019 г.

Районен съдия: …..........................................