П Р И С Ъ Д А    2396

 

Номер   2396

Година   22.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200795

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.С.С. - родена на 25.01.1954 г. в Г.Я., с адрес: Г.Я., У.“Ц.Б.3“№172, с адрес: Г.Б., У.„Д.Х.Т.”№. .3, А.12,  българка, с българско гражданство, с висше образование, ЕГН*, за НЕВИННА, в това, че на 30.10.2018 г. в о.Я., г.Я., в писмо адресирано до Н.М.К. в качеството му на кмет на о.Я., е разгласила за него, в това му качеството по повод изпълнение на службата му позорни обстоятелства, както следва, а именно: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската собственост /голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината/ и тя „странно“ как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати” – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, я ОПРАВДАВА по това обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, като неоснователен.

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.С.С. - родена на 25.01.1954 г. в Г.Я., с адрес: Г.Я., У.“Ц.Б.3“№172, с адрес:Г.Б., У.„Д.Х.Т.”№. .3, А.12,  българка, с българско гражданство, с висше образование, ЕГН*,  за ВИНОВНА, в това, че на 30.10.2018 г. в о.Я., г.Я., в писмо адресирано до Н.М.К. в качеството му на кмет на о.Я., е разпространила за него, в това му качеството по повод изпълнение на службата му обидни твърдения, унизителни за честта и достойнството му, а именно: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и злъчен” - престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. ал.1, т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл.78„а”, ал.1 от НК, вр. с чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК, я освобождава от наказателна отговорност, като и налага адм. наказание „Глоба” от 1`000.00 лева.

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.С.С. - родена на 25.01.1954 г. в Г.Я., с адрес: Г.Я., У.“Ц.Б.3“№172, с адрес: Г.Б., У.„Д.Х.Т.”№. .3, А.12,  българка, с българско гражданство, с висше образование, ЕГН*,  за НЕВИННА, в това, че престъплението по чл.148, ал.2, пр.1 във вр. ал.1, т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК, за което е призната за виновна с настоящата присъда е извършено публично, както и за правната квалификация по чл.148, ал.1, т.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, я ОПРАВДАВА по това обвинение.

ОСЪЖДА подсъдимата Н.С.С., със снета по-горе самоличност да заплати на Н.М.К. с ЕГН*, от Г.Я., сумата от 1`000.00 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието, за което подсъдимата е призната за виновна с настоящата присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2018 г. до окончателното изплащане на дължимото.

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД, над размера уважен от съда, до размера претендиран по делото, като неоснователни.

ОСЪЖДА подсъдимата Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати на Н.М.К. с ЕГН*, от Г.Я., сумата от 12.00 лева, дължима за държавна такса по делото за неговото образуване.

ОСЪЖДА подсъдимата Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати на Н.М.К. с ЕГН*, от Г.Я., сумата от 1`000.00 лева, за възнаграждение за адвокат.

ОСЪЖДА подсъдимата Н.С.С., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Рг.РС сумата от 50.00 лева, като държавна такса вр. с уважената част от гражданският иск, както и сума от 201.60 лева, разноски за вещо лице.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протестиране от страните в 15-дневен срок от днес пред Бл-ОС.

 

Районен съдия: ....................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 06.06.2019 г.

към ПРИСЪДА №2396 от 22.05.2019 г.

по НАК.Д. №795 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесена частна тъжба, с която подсъдимата Н.С.С., е предадена на съд по обвинение за престъпление, както следва:

Престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, пр.1 от НК, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК за това, че: на 30.10.2018 г. в о.Я., г.Я., в писмо адресирано до Н.М.К., в качеството му на кмет на о.Я., е разгласила за него, в това му качеството, по повод изпълнение на службата му позорни обстоятелства, както следва, а именно: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската собственост /голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината/ и тя „странно“ как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”;

Престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. ал.1, т.1 и т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК за това, че: на 30.10.2018 г. в о.Я., г.Я., в писмо адресирано до Н.М.К., в качеството му на кмет на о.Я., е разпространила за него, в това му качеството по повод изпълнение на службата му обидни твърдения, унизителни за честта и достойнството му, а именно: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и жлъчен”.

Подсъдимата - редовно призован, се явява лично. В хода на съдебното следствие не дава обяснения. В последната си дума моли да бъде оправдана.

Защитникът и - адвокат  Д. застъпва становище, че подзащитната му следва да бъде оправдана. Излага довод, че обвинението е останало недоказано. Мотивира съображения, че частната тъжителка се лигитимира като собственик на имота Ч. два нотариални акта. След това има и решения, с които са отхвърлени исканията на подсъдимият. Въпреки това частният тъжител по несъщесвуваща процедура счита, че може да заличи собствеността и, като без основание я откаже да плаща данъци за собствеността си.

По отношение на изразите: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската собственост /голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината/ и тя „странно“ как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”, твърди, че няма нито едно опозоряващо обстоятелство. Сочи, че от представените писмени доказателства се установява, че о.Я. отчуждава общински имоти, а тази дума е синоним на ликвидира. Последната пък означава разпродажба, лишаване от имущество на определено лице. По отношение на израза: „странно“ как отива все на името на твои близки” твърди, че това е въпрос, поставен от подсъдимата, като на нея лично и е „странно”, как собствеността отива все при близки на кмета. Така тя не твърди, че частния тъжител дава /включително и незаконно/ имуществото на неговите близки, а само изразява своето учудване, като дори е възможно, имуществото да е продадено и на по-висока цена от пазарната.

По отношение на израза „Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”, защитата излага, че съдържа разбирането на подсъдимата частния тъжител да продаде този обект, спазвайки законовите разпоредби и след санкция на общинския съвет. За да бъде продаден имота следва на основание чл.33 от ЗС да бъде предложено на подсъдимата, като собственик да закупи същия, каквото желание частният тъжител няма, като решава, че ще заличи партидата на подсъдимата в „местни данъци и такси” към о.Я., така че да не плаща за него.

Така защитата прави извод, че всичко изложено до тук в писмото е доказано, като подсъдимата се позовава на публикации в медии, които са станали достояние не само на нея, че подсъдимият ликвидира общинско имущество, което по странен начин отива при негови близки и познати. Тези твърдения на медиите обаче подсъдимият не е оспорил, включително и публикувано отворено писмо от него в тази връзка. 

По отношение на израза: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”, защитата счита, че в същия липсват обидни твърдения. Твърди, че епитетите „злобен” и „алчен”, характеризират определени човешки качества, като няма забрана всеки да изрази свободно отношението и мнението си към друг човек.

На следващо място се оспорва, че инкриминираните изрази са разпространени публично. Твърди за установено, че писмото е било представено за завеждане в плик, който не е бил отворен. Едва след това частният тъжител го е разпространил, така че е станало достояние на още две лица.

На последно място сочи, че относно твърдението, че частния тъжител е с висок праг на търпимост следва да се отчете, че не е защитил името си от публикациите, но е предявил срещу подсъдимата граждански иск, и то не за 1.00 лев, а за 10000 лева. Така иска е изключително завишен, защото подсъдимата е пенсионер и няма средства.

П. на частният тъжител – адвокат С., поддържа частната тъжба, като навежда довод, че с действията си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, пр.1 от НК, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК, както и престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. ал.1, т.1 и т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК. Излага съображения, че фактическата обстановка описана в частната тъжба се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението по изготвената експертиза. Сочи, че преди частния тъжител да бъде избран за кмет, такъв е била подсъдимата. Хората обаче са предпочели първия от двамата. Това е създало отношение у подсъдимата към частния тъжител, което е довело до подаване на инкриминираното писмо. Преди това докато първата е била кмет имотите в Младежкия дом са били продадени на правоимащи, но след това решението за продажба е било отменено. След като имотите са върнати в патримониума на о.Я., подсъдимата ги и закупила. Документите обаче сочат, че собственик на същите е общината, затова данъците, които подсъдимата плаща и се връщат.

Излага, че инкриминираното писмо е заведено във фронт – офиса на общината, Ч. свидетеля М., като е станало достояние на останалите в същата община. В същото подсъдимата дава своята лична оценка за настоящия кмет, водена от лична заинтересованост, уронвайки честта и престижа му. Така личния и частен интерес е водещ за подаване на писмото и написаното в него. В писмото се съдържат конкретни факти за злоупотреба и наличие на частен интерес, както и епитети, които са унизителни за честта и достойнството на частния тъжител. Същите влияят на личната самооценка и отношението на останалите към него, като писмото е изпратено именно с тази цел.

Адвокат С. поддържа и предявените граждански искове като счита, че следва да бъдат уважени изцяло. Твърди, че деянията са извършени срещу частния тъжител в длъжностното му качество, поради което и обществената опасност е много по-голяма. Така и вредните последици от действието на подсъдимата са много по-големи. Същата може да има намерение да се кандидатира за бъдещ кмет, като целта и може да е била по този начин да подготви тези си намерения.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Н.С.С. е родена на 25.01.1954 г. в Г.Я., с адрес: Г.Я., У.“Ц.Б.3“№172, с адрес: Г.Б., У.„Д.Х.Т.”№31, .3, А.12,  българка, с българско гражданство, с висше образование, неосъждана, ЕГН*. Същата е освобождавана от наказателна отговорност и и е налагано наказание по адм. ред. Бивш кмет е на о.Я..

Н.М.К. е настоящият кмет на о.Я., като заема длъжността три последователни мандата.

На 30.10.2018 г. преди обяд подсъдимата Н.С.С. влязла в сградата на о.Я., където отнесла поставено в плик писмо, адресирано до частния тъжител Н.М.К.. Там предала същото във фронт – офиса на общината на свидетеля О.М., който изпълнявал дейност по приемане и завеждане на документи. След като същия прочел съдържанието му, го входирал, давайки му номер, след което го оставил на маса, където се съхранявала пощата.

На следващия ден писмото било качено на секретарката на частния тъжител, която от своя страна му го предала.

От съдържанието на писмото се установява, че е съставено от подсъдимата Н.С.С. и е адресирано до частния тъжител Н.М.К., като в същото го приканва да престане да и връща сумата от 18.67 лева. По-нататък, писмото съдържа и други обръщения към частния тъжител, включително и изразите: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската собственост /голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината/ и тя „странно“ как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”, както и израза: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”.

След като прочел писмото Н.М.К. го адресирал до Б.О. и А.Р. – служители в общината, които следвало да вземат отношение по посочената в него преведена сума, както и служебно закриване на партидите. След това писмото било докладвано на свидетелката М.Б., която замествала липсващата Б.О. /командирована през този ден/, като същата се запознала със съдържанието му.

В резултат на съдържащите се в писмото твърдения подсъдимият променил поведението си, като се разстроил.

По-късно писмото било предадено и на свидетелката А.Р., която възстановила на подсъдимата сумата посочена в писмото, тъй като в о.Я. не се съхранявали документи, които да установяват, че същата е собственик на имота, за който била платила данъка.

Видно от актове за държавна собственост от 1982 г. държавата се легитимира като собственик на множество имоти в г.Я..

Със заповеди от 1995 г. и 1996 г., са отменени Заповеди издадени през 1981 г. за отчуждаване на имоти, за които след това са издадени актове за държавна собственост.

През 1996 г. е съставен акт за публична - частна общинска собственост за сграда в г.Я., представляваща „Младежки дом“.

През 2014 г. е съставен акт за публична общинска собственост за сграда в г.Я., представляваща „Младежки дом“.

През 2016 г. е съставен акт за частна общинска собственост за сграда в г.Я., представляваща „Младежки дом“.

Видно от удостоверение от ОбС-Я. всички продажби са общински имоти са извършени след решение на същия.

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имената Н.С.С. имената Н.С.В. са имената на едно и също лице.

Видно от справки по лице от Служба по вписванията г.Р. от различни години /след 2010 г./, о.Я. е продала частни имоти на множество лица, сред които и лицата П.К., В.И., З.О.,  „З.О.-М.“, А.Б., Н.К., М.О., И.О., М.А., А.Х., И.Р., А.К., А.О., С.М., Х.М., Б.О., Ф.К., Х.М., М.М., С.М., Ю.К., Х.Х., С.Х..

Видно от публикации във вестници и онлайн издания, в тях се твърди, че приближени на частния тъжител физически и юридически лица са си закупили имоти от о.Я..

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, подписът срещу името Н.С.С. в писмото от 30.10.2018 г., адресирано до частния тъжител, е положен и изписан от подсъдимата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите О.М., М.Б., А.Р., А.К., Б.К., И.Д., С.Х. и Д.Л., и писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство, както и заключение по изготвената и приложена по делото графическа експертиза.

Така установената фактическа обстановка се оспорва от подсъдимата и нейния защитник. Двамата не оспорват, че писмото е написано и подписано от първата, но навеждат доводи, че с изразите: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската собственост /голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината/ и тя „странно“ как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”, не са разгласени позорни за частния тъжител обстоятелства, а думите: „злобен и алчен”, не са обидни твърдения.

Налице са обаче преки доказателства, обосноваващи еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на деянието, относно израза: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието /в частта, в която подсъдимата е призната за виновна/, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали.

Безспорна е констатацията, че по делото липсват доказателства, които да отрекат факта на подаване на инкриминираното писмо до частния тъжител от подсъдимата, както и, че същото е подписано от нея. При тези безспорни факти следва да се установи единствено дали инкриминираните в него изрази представляват позорни обстоятелства, както и дали са обидни твърдения.

На първо място съдът не констатира недобросъвестност на свидетелите О.М., М.Б. и А.Р.. Същите не се намират в приятелски отношения с подсъдимия, но са служители в о.Я., което налага внимателен анализ на изявленията им, предвид заинтересоваността им от благоприятен за него изход на делото. Макар обаче и тримата да са служители в о.Я., на която е кмет частният тъжител Н.М.К., същите възпроизвежда последователно, подробно и логично единствено факти и обстоятелства от действителността, лично възприети, без извършване на оценки, които да индицират предубеденост или заинтересованост. Поради тази незаинтересованост съдът изгради своите фактически и правни изводи въз основа на техните показания, които кредитира изцяло.

Тези гласни доказателствени източници установяват по категоричен начин част от основните факти по обвинението, а именно, че на 30.10.2018 г. в о.Я., г.Я., частната тъжителка е подала писмо адресирано до Н.М.К. в качеството му на кмет на о.Я., като същото е входирано веднага, а след това на следващия ден му е докладвано. По-късно, след поставена от Н.М.К. върху него резолюция, писмото е докладвано последователно и на М.Б. и А.Р., които са се запознали със съдържанието му.

На показанията на първия от тази група сведетели /О.М./ се противопоставят тези на свидетелката Б.К.. Същата твърди, че писмото е донесено от подсъдимата в плик, който е бил неразпечатан, така е и оставен, като не е отворен и входиран в нейно и на подсъдимата присъствие, а последната си е тръгнала. Твърди още, че по същото време се намирала на мястото, където се завеждат пощата, защото следвало да се срещне със свидетелката Д.Л.. Не е налице основание обаче да не се даде вяра на показанията на О.М. за изложените от него обстоятелства, защото показанията му са подробни и непротиворечиви. Установява се от същите, че не помни дали е било придружено с плик, но го е прочел и след като му сложил входящ номер, го е оставил на масата за пощата. От друга страна показанията на свидетелката Б.К., че е чакала за среща със свидетелката Д.Л. се опровергават от последната. Свидетелката Д.Л. установява, че не си е уговаряла среща със свидетелката Б.К. през работно време, каквото е било времето на подаване на молбата от подсъдимата. В същото време показанията на свидетелката Б.К., че подсъдимата е подала молба в плик, на който е пишело, че е до кмета Н.М.К., се подкрепя от тези на А.К.. Същият се е намирал на мястото, като също е видял подсъдимата да подава пощенски плик на регистратурата на о.Я., а там е била и Б.К.. Този свидетел веднага след това си е тръгнал, като не е видял, дали съдържанието на плика е входирано.

Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелката Б.К., за обстоятелството, че се е намирала в о.Я., като в нейно присъствие подсъдимата е донесла плик, който е бил неразпечатан, така е и оставен, но не и в частта, в която твърди, че плика не е отворен и съдържанието му не е входирано в нейно и на подсъдимата присъствие, а последната си е тръгнала веднага след като е оставила плика. Показанията и в тази последна част са и нелогични, защото доколкото подсъдимата е била заинтересована от получаване на писмото от частния тъжител, едва ли би го оставила без да получи входящ номер на писмото. От друга страна не е и заявила, че не следва да се входира, а следва да се предаде лично на Н.М.К..

Показанията на свидетелката Б.К. в останалата им част не следва да се обсъждат, защото са неотносими към предмета на спора.

Поради изложеното по-горе, съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Л. и А.К. изцяло, защото не се опровергават от събрания по делото приет за достоверен доказателствен материал.

Налице е още една група свидетели – тези на подсъдимата, а именно свидетелите И.Д. и С.Х.. Тези свидетели следва да се отчетат като заинтересовани от изхода на делото, поради възникнали отношения между всеки от тях и о.Я., чийто кмет е частния тъжител. И двамата твърдят, че близък до частния тъжител е лицето А.Х.. Свидетеля С.Х. твърди, че Ч. това лице Н.М.К. е продал бунгала. И.Д. пък твърди, че заведението в с.А. е продадено на братовчед на А.Х.. Показанията на тези свидетели в частта, в която сочат, че близък до частния тъжител е лицето А.Х. и Ч. него се прехвърлят имоти, не следва да бъдат кредитирани, защото частната общинска собственост не се продава по лично решение на кмета на което и да е населено място, а по решение на общинския съвет на същото. Показанията в останалата им част следва да се кредитират като последователни и непротиворечиви.

Изложената фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по делото, които съдът кредитира, като непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка. От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват както справката за съдимост, актове за държавна собственост, заповеди от 1995 г. и 1996 г.,  акт за публична - частна общинска собственост, нотариални актове, удостоверение от ОбС-Я., удостоверение за идентичност на лице с различни имена,  справки по лице от Служба по вписванията г.Р. от различни години и статии от вестници.

Посредством справката за съдимост се установява, че подсъдимата не е осъждана, но и е налагано наказание по чл.78а от НК. Установено е от нотариални актове, че подсъдимата е собственик на имот в о.Я.. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имената Н.С.С. имената Н.С.В. са имената на едно и също лице. Видно от актове за държавна собственост от 1982 г. Р.Б. се легитимира като собственик на множество имоти в г.Я.. Със заповеди от 1995 г. и 1996 г., са отменени Заповеди издадени през 1981 г. за отчуждаване на имоти, за които след това са издадени посочените по-горе актове за държавна собственост. През 1996 г. е съставен акт за публична - частна общинска собственост за сграда в г.Я., представляваща „Младежки дом“.  През 2014 г. е съставен акт за публична общинска собственост за сграда в г.Я., представляваща „Младежки дом“. През 2016 г. е съставен акт за частна общинска собственост за сграда в г.Я., представляваща „Младежки дом“. Видно от справки по лице от Служба по вписванията г.Р. от различни години /след 2010 г./, о.Я. е продала частни имоти на множество лица, сред които и лицата П.К., В.И., З.О.,  „З.О.-М.“, А.Б., Н.К., М.О., И.О., М.А., А.Х., И.Р., А.К., А.О., С.М., Х.М., Б.О., Ф.К., Х.М., М.М., С.М., Ю.К., Х.Х., С.Х.. Видно от удостоверение от ОбС-Я. всички продажби са общински имоти са извършени след решение на същия.

Видно от публикация в „Топ преса“ от 22.04.2015 г., в същата се твърди, че фирмите, които са зад гърба на частния тъжител са общинската „Строител“, чийто директор е Х., чийто син частния тъжител е назначил в общината на длъжността „юрист“. Другата е „К.а.“ на З.В., която е получила доста поръчки, като се отблагодарява като строи бъдещите лекарски кабинети на сина на К., който още учи медицина. Сочат се и други близки до частния тъжител лица.

Видно от публикация в Онлайн вестник „С.“ от 14.07.2012 г., според С.Х., който е брат на доскорошния старши треньор по биатлон: „кметът К. и приятелят му Х.А.Х.“ целят да купят на безценица бунгалата до язовир „Б.“.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Съдът счита за професионално и обективно изготвено заключението на изслушаната по делото графическа експертиза, като ползва същото при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същото е обективно, постановено от лице с необходимите знания в своята област. Експертното заключение на вещото лице се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания. Заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, доказва, че подписът срещу името Н.С.С. в писмото от 30.10.2018 г., адресирано до частния тъжител, е положен и изписан от подсъдимата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата Н.С.С., не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК.

За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а именно: дали подсъдимата е автор на престъплението, за което е привлечена да отговаря, съдът обсъди всички доказателства, върху които се гради приетата за установена фактическа обстановка в частната тъжба. На базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на делото, съдът намира, че не се установи подсъдимата Н.С.С. на инкриминираната дата да е извършила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК.

Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на личността в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Клеветата може да се определи като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление, т.е. изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две проявни форми.

Престъплението клевета е престъпление против честта и достойнството на човека. А честта и достойнството на последния се изразява в оценката, която обществото има за него. Задължение на всеки гражданин е да уважава другия, като зачита неговата чест и достойнство. Един от начините, по които може да се засегне и унижи честта и достойнството на даден гражданин, е клеветата, която се състои в разгласяване на позорни обстоятелства за него или му се приписват престъпления.

За да е налице престъплението клевета, следва да бъдат разпространени конкретни фактически твърдения, които носят конкретно съдържание за личността на пострадалия, за точно определено място, време, лице, като ако пострадалия не е конкретно назован или клеветническите твърдения се отправят към неопределен адресат или кръг лица, не са налице обективните признаци на това престъпление. Освен това разгласеното обстоятелство следва да бъде, както невярно, т.е. да носи информация която не почива на обективната истина, така и позорно т.е. разгласената информация да уронва доброто име, авторитет, професионални или лични качества и др. и/или да приписва престъпление.

Тези факти и обстоятелства следва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат Ч. логически съждения, интерпретации или асоциации или Ч. субективното мислене на пострадалия. Освен това не е налице престъпление клевета, ако конкретните твърдения са направени въз основата на субективната увереност на дееца, че разгласената информация отговаря на истината, като в случая е от значение не истинността на разгласените твърдения, а дали в субективната представа на дееца се е формирало убеждението, че разгласената информация е истина.

В настоящия случай всички тези елементи на състава на престъплението не са налице.

За съставомерността на престъплението "клевета" е необходимо при разгласяването на клеветническите обстоятелства да се посочва конкретно лицето, за което се отнасят.

На следващо място, за да осъществи от обективна страна състава на престъплението клевета деянието следва да съдържа освен информация за факти от обективната действителност, притежаващи съответната индивидуализация по време, място и начин, описващи позорни обстоятелства или приписващи престъпление, но и клеветническата информация да бъде разпространена спрямо конкретно физическо лице. Недопустимо е клеветническата информация да бъде изведени по пътя на тълкуване, съждения или предположения.

Обвинителната теза, очертана от фактическите твърдения в частната тъжба предполага установяването, че на 30.10.2018 г. в о.Я., г.Я., в писмо адресирано до Н.М.К. в качеството му на кмет на о.Я., е разгласила за него, в това му качеството по повод изпълнение на службата му позорни обстоятелства, както следва, а именно: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската собственост /голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината/ и тя „странно“ как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”. Тези изрази очертават рамките на обвинението и предмета на доказване.

- Разгласяване на позорно обстоятелство:

Клеветата, в тази си форма, винаги представлява изнасяне на факти, на обективни обстоятелства, а не е израз на лична оценка за другиго. Това са обстоятелства, които са конкретни факти, относими към миналото или настоящето на адресата на клеветническите изрази, към твърдяни конкретни действия или бездействия на пострадалия, които са неприемливи за обществените нрави и морал и обективно позорят наклеветения. Клеветническите изрази са винаги факти, които носят след себе си отрицателна оценка на обществото за наклеветения. Те винаги определят лицето, за което се отнасят, в отрицателна насока от гледна точка на морала и добрите нрави. Т.е вредните последици се изразяват във възможна промяна на мнението на обществото за пострадалия и то в негативна посока. От обективна страна, необходимо е също така, тези факти, казани от дееца, да са неистински.

Така, от обективна страна /при тази форма на изпълнителното деяние на "клеветата" - разгласяване на позорни обстоятелства/ е необходимо кумулативно да са налице тези признаци - да са изнесени определени неистински факти за пострадалия и те да са с опозоряващ характер.

В случая, като клеветническо твърдение, се сочи, че е израза: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската собственост /голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината/ и тя „странно“ как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”.

Безспорно се установи, че подсъдимата е написала тези изрази в писмото си до частния тъжител. Анализът на тези изрази води до извод, че не носят информация, разкриваща личните качества и поведение, и изобщо личността на тъжителят, и не се явяват позорни по своята същност.

Горецитираните изрази нямат клеветнически характер, защото не са от естество такова, че да представят не само тъжителя, а и когото и да е другиго в неблагоприятна светлина. Касае се за изразяване на мнение. В този смисъл, съдът намира, че деянието не покрива от обективна страна признака на престъплението клевета - разгласяване на позорно обстоятелство, поради което същото води до несъставомерност от обективна страна до тази форма на "клеветата" и не се налага обсъждане на останалите признаци от състава на това престъпление.

Тези инкриминирани изрази не представляват и приписване на престъпление на тъжителя.

Приписването на престъпление е винаги морално укоримо деяние, което се отразява отрицателно върху доброто име на този, за когото се твърди, че го е извършил. По същността си приписването на престъпление представлява частен случай на разгласяване на позорни обстоятелства. За да се приеме, че е налице приписване на престъпление е необходимо самите фактически твърдения да съдържат в себе си елементите от състава на дадено престъпление, като същите са достатъчно конкретизирани - по време, място, признаци т.е. трябва да се съдържат конкретни данни за основните характеристика на приписваното престъпление. Отговорността за клевета Ч. приписване на престъпление възниква когато твърдяното престъпление е конкретизирано в достатъчна степен, защото само тогава характеризира отрицателно личността на извършителя. В инкриминирания документ /писмо/ липсват ясни, точни и конкретни твърдения, с които подсъдимата да е приписала на тъжителят извършването на престъпление. Неопределените обстоятелства не представляват конкретни твърдения и истинността им е непроверима. Изложеното от подсъдимата не съдържа факти, които да изпълват елементите от състава на престъпление по НК.

В обобщение може да се изведе правнообоснования извод, че деянието по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, е несъставомерно от обективна страна.

При тези аргументи в съвкупност и водим от разпоредбите на чл.303 и чл.304 НПК, съдът намира, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана в извършване на инкриминираното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, предвид несъставомерността му от обективна и субективна страна.

При този изход на спора гражданския иск за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата Н.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. ал.1, т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК.

Както обвинителният акт по делата от общ характер, така и тъжбата по дела от частен характер е процесуалният документ, който определя фактическите рамки на обвинението, а оттам и обстоятелствата, които следва да бъдат установени в хода на съдебното следствие, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на привлеченото лице. В този смисъл израза „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен” е инкриминирания израз, изписването на който по адрес на частния тъжител от страна на подсъдимата следва да бъде установено. Следва да се посочи обаче, че съдията – докладчик е направил опущение, като е инкриминирал израз различен от този, посочен в тъжбата. В същата като такъв е посочен израза „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”, а подсъдимата е предадена на съд с разпореждането, за това, че е изрекла израза „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и жлъчен”. При това положение, за израза „жлъчен“, който не е посочен в тъжбата, инкриминиран е в разпореждането за предаване на съд, но страните не са възразили в съдебно заседание, следва да бъде постановена оправдателна присъда, само на това основание. Това опущение на съда е констатирано едва при изготвяне на мотивите към присъдата.

Непосредствен обект на престъплението обида са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценката на човека (положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност).

Общоприето е в доктрината, че престъплението обида е умишлено унижаване на чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него. От обективна страна съставът на престъплението включва: казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, като деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин, противоречащ на правилата на установените в обществото морални норми. Обидните думи или действия трябва да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице, т.е. обиденият трябва да е в състояние, да има обективна възможност да възприеме унизителната спрямо него проява. В този смисъл за осъществяване състава на чл.146, ал.1 НК, не е достатъчно обиденият физически да присъства на мястото, където са казани обидните думи и изрази или са извършени обидните действия (жестове, мимики и др.), а е абсолютно необходимо същият да е в състояние да ги възприеме. При преценката за обидната форма на казаното или извършеното трябва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатото лице, а от обективен критерий: от установените морални норми в обществото за отношението към другите членове на обществото, като само по себе си казано или извършеното трябва да  съдържа отрицателна оценка за достойнството на засегнатото лице.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че подсъдимата е подала молба до частния тъжител, която е съдържала и израза „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”, като същия е бил насочен към пострадалия. Настъпил е и резултата от престъплението - унизителните за честта и достойнството на пострадалия израз е възприет от него. В резултат на този израз тъжителят се е почувствал обиден, унизен и засегнат, като е бил накърнен авторитета му. С обидния израз подсъдимата е засегнала чувството на лично достойнство на частния тъжител. Думите злобен и алчен представляват унизителни от гледна точка на морала епитети. Същите са обидни и накърняващи достойнството на личността, защото се свързват с принизяване личностните качества, като обективно отразяват отрицателни качества на едно лице.  Съдът счита, че израза „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”, има унизителен за честта и достойнството на пострадалия характер. Ч. него подсъдимата е изразила директно своята негативна и унизяваща личностна оценка за тъжителя и Ч. така употребените думи обективно е засегнала чувството на лично достойнство на тъжителя. Отправения от подсъдимата към тъжителя израз е неприемлив като начин на изразяване и общуване между хората, и безспорно е годен да накърни честта и достойнството на тъжителя. Този израз тъжителят е възприел лично, като е прочел писмото адресирано до него, поради което обидата е довършена.

Обидата е отправена спрямо пострадалия в качеството му на длъжностно лице. Ето защо е налице квалифициращия признак по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. ал.1, т.3, пр.1 НК. Същият е назначен за кмет на о.Я., като обидата е отправена в това му качество.

Така подсъдимата следва да бъде осъдена за израза „Не ти ли омръзна да си толкова злобен”, а за думата „жлъчен“ да бъде оправдана.

Не е налице и квалифициращият признак същата да е нанесена публично /пред повече от две лица/, тъй като подсъдимата е подала молбата във фронт – офиса на общината, като с писмото преди да бъде докладвано но пострадалия, се е запознал само свидетеля О.М.. Поради изложеното подсъдимата следва да бъде оправдана за това квалифициращо обстоятелство по чл.148, ал.1, т.1 от НК.

От друга страна, субективно, деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимата е разбирала характера на деянието си, желаела е настъпването на последиците. От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл у извършителя, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно, че писмото съдържа унизителни за честта и достойнството на тъжителят думи /израза „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”/, така и съзнание, че това писмо, Ч. подаването му в о.Я., ще стигне до адресата му и съдържанието му ще стане достояние на последния, както и, че отправената обида е към пострадалия в качеството му на длъжностно лице - кмет. Подсъдимата е съзнавала всички признаци на състава. Разбирала е свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавала обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това, е искала и тяхното настъпване, при което е реализирала намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - нежеланието на подсъдимата да се съобразява с установените морални норми на поведение в обществото и в ниската и правна култура.

При гореизложеното съдът намира, че подсъдимата Н.С.С., следва да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 във вр. ал.1, т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК.

При определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на  чл.78а НК, за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. ал.1, т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК, с налагането на адм. наказание, защото извършеното от нея престъпление се наказва с глоба и обществено порицание, същото е извършено умишлено, подсъдимата не е осъждан, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и макар да е освобождавана от наказателна отговорност, по делото няма данни да има образувано изпълнително производство.

Правото на повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК е възможно. Така лицата спрямо които вече е приложена тази разпоредба, са неосъждани и не следва да бъдат поставяни в по-тежко положение от осъдените на глоба по НК, за които след изтичането на сроковете настъпва реабилитация.

В настоящия случай няма данни, че за събиране на глобата по НОХД №556/2011 г. по описа на Бл.ОС, е образувано изпълнително производство, след влизане в сила на решението. Същото е влязло в сила на 26.11.2012 г., когато е започнала да тече давността за изпълнение на наказанието глоба. Срока на обикновената давност е 2 години, а на абсолютната давност е 3 години. Предвид това на 26.11.2015 г., е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наложеното на подсъдимата наказание глоба. От тази дата е започнал да тече срока по чл.86, ал.1, т.3 от НК, който едногодишен срок е изтекъл на 26.11.2016 г., и на която дата е настъпила абсолютна реабилитация за осъждането по НОХД №556/2011 г. по описа на Бл.ОС.

Обществената опасност на конкретното деяние, е в рамките на характерната за тези видове престъпления.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимата Н.С.С. съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства възрастта и – същата е пенсионерка. Отегчаващи отговорността и обстоятелства съдът не отчете. При горните констатации, съдът освободи подсъдимата Н.С.С. от наказателна отговорност, като при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и наложи адм. наказание "Глоба” от 1`000.00 лева.

Деянието по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. ал.1, т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК, за което подсъдимата бе призната за виновна е престъпление, явяващо се и деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, ето защо са налице предпоставките за ангажиране на гражданска отговорност на подсъдимата. По отношение на предявения срещу подсъдимата граждански иск по обвинението за престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. ал.1, т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК съдът прие, че същият се доказа по основание. Съдът намира за установени в настоящото производство всички елементи на института на непозволеното увреждане – вредата, противоправното виновно поведение на подсъдимата и причинно следствената връзка между тях. Безспорно деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно извършено. Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимата. С осъществяването на престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. ал.1, т.3, пр.1 НК, вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК, подсъдимата противоправно е причинила на частния тъжител и гражданския ищец неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личната и чест и достойнство. При определяне на размера на дължимото съгласно чл.45 от ЗЗД обезщетение за така причинените неимуществени вреди съдът е отчел наличните доказателства за изживените от пострадалия огорчение и унижение. Съдът намира, че безспорно се установи, че тези преживявания и негативни емоции са пряка последица от деянието на подсъдимата. За определяне размера на  дължимата от нея обезвреда за причинените на пострадалия неимуществени вреди са приложими разпоредбата на чл.52 ЗЗД и визираният в нея принцип на справедливост. Понятието справедливост не е абстрактно, а при определянето му следва да се изхожда от конкретни обстоятелства, като характера и начина на извършване на увреждането, причинените морални страдания и др. Безспорно е, че частния тъжител е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани с оглед правилата по чл.45 ЗЗД. Съдът като взе в предвид естеството на съдържащата се в писмото израз „Не ти ли омръзна да си толкова злобен”/, намира, че гражданският иск следва да бъде уважен за сумата от 1`000.00 лв., като в останалата си част до пълния размер до 5`000.00 лв. – да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Този размер съда намира за достатъчен за компенсиране на преживените от пострадалия неимуществени вреди. При определяне размера на следващото се справедливо обезщетение съобразно изискването на чл.52 от ЗЗД, съдът прецени, че се касае до нанесена на тъжителя обида, като престъплението е извършено в качеството му на длъжностно лице, което е довело и до допълнителни негативни изживявания у тъжителя. Ето защо, намира за съответен на причинените му неимуществени вреди от престъплението размер на паричното обезщетение от 1`000,00 лв.

Предвид изричното искане в тази насока на гражданския ищец, следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата. Законната лихва върху главницата, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи от подсъдимата – от датата на довършване на престъплението.

По отношение на разноскитеѝ:

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3` при признаване на подсъдимия за виновен разноските се възлагат в негова тежест, включително и разноските, сторени от частния обвинител (съответно частен тъжител) и граждански ищец, при направено искане от тяхна страна, като ал.4 на същия текст посочва, че при оправдаване на подсъдимия по част от предявените обвинения, същият следва да бъде осъден да заплати само разноските, сторени по обвинението, по което е признат за виновен.

Видно от представения по делото договори за правна защита и съдействие, сключен между частния тъжител и А.С. за защита и процесуално представителство по делото е уговорено адвокатско възнаграждение в размер общо на 1`000.00 лева. Цитирания договор съдържа в себе си и разписка за плащане, видно от която уговорената сума е била заплатена от частния тъжител в брой.

Съгласно Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК - чл.2 за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50.00 лева, както и 5.00 лева за служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист на основание чл.190, ал.2 от НПК.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Районен съд Р., сума от 50.00 лева, дължима държавна такса вр. с уважената част от гражданският иск и сума от 201.60 лева, разноски за вещо лице, а на частния тъжител, сумата от 12,00 лева, дължима за държавна такса по делото за неговото образуване, както и сумата в размер на 1`000,00 лева, съставляващо адвокатско възнаграждение.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у подсъдимият на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

06.06.2019 г.

Районен съдия: ….....................................................