П Р И С Ъ Д А    2400

 

Номер   2400

Година   22.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20171240200601

по  описа  за

2017

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Б.Б.Р., роден на 27.09.1980 г. в Г.Б., жител и  живущ в Г.Б., У.“П.”№4А, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, с  ЕГН*, ЗА НЕВИНЕН в това, че на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред, с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П. и с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление извършил такова деяние - управлявал МПС - лек автомобил марка “О.К.“ с рег. №* без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на МПС – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимият Б.Б.Р., роден на 27.09.1980 г. в Г.Б., жител и  живущ в Г.Б., У.“П.”№4А, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, с ЕГН*, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, е управлявал МПС - лек автомобил марка “О.К.“ с рег. №*, без да е правоспособен водач – нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП налага на Б.Б.Р., ЕГН*, наказание „глоба” от 200.00 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда Б.Б.Р., ЕГН*, да заплати по сметката на ОД на МВР-Б. сума от 64.00 лева, възнаграждение за експерт, а на Рг.РС сума от 106.00 лева, разноски за свидетели, както и сума от 904.65 лева, разноски за вещи лица.

Присъдата на съда не е окончателна и подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес пред БЛ.ОС.

 

Районен съдия:................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 06.06.2019 г.

към ПРИСЪДА №2400 от 22.05.2019 г.

по НАК.Д. №601 от 2017 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на 247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р. с който подсъдимият Б.Б.Р. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК затова, че на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред, с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П. и с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление извършил такова деяние - управлявал МПС - лек автомобил марка  “О.К.“ с рег. №* без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на МПС.

Представени са и доказателствени материали /ДП №96/2017 г. по описа на РУ„П“-Б./, които според прокуратурата установяват сочените обстоятелства.

Подсъдимият - редовно призован, не се явява, като съдът е допуснал производството спрямо него да се развие като задочно. В хода на досъдебното производство не е дал обяснения.

Защитникът - адвокат Т. застъпва становище, че обвинението е останало недоказано. Излага довод, че подзащитният му е невинен по така повдигнатото обвинение, с оглед на което следва да бъде оправдан. В подкрепа на същия навежда обстоятелствата, че НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т. и НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. не са връчени на подзащитният му, поради което и същите не са влезли в сила. Твърди, че тези обстоятелства се установяват от изготвените по делото експертизи. Сочи още, че разписката за връчване във всяко едно от двете НП, не е оформена по предвидения в НПК ред, като съда следва да се съобрази с това допуснато от АНО нарушение. Така освен че е доказано че НП не са връчени на жалбоподателя, не може да се установи и кои лица са посочили в НП, че те са връчени на същия.

Прокурор Ч. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието, отразени в обвинителния акт. Навежда довод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. Излага, че фактическата обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Мотивира заетата позиция със съображения, че е безспорно установено, че на инкриминираните време и място подсъдимият е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, а от друга страна, че към този момент същият вече е бил наказван за управление на МПС, без да притежава такова, и то в едногодишен срок. Сочи още, че е налице противоречие в изготвените по делото експертизи. От тях обаче следва да са кредитира първата такава, която установява, че и двете инкриминирани НП са подписани от подсъдимият. Акцентира, че този извод се извежда от факта, че при даване на сравнителния материал за нея, подсъдимият не е имал представа, че ще му се повдигне обвинение. От друга страна тройната експертиза не отговаря на въпроса, защо заключението по първата такава, е дала именно такова заключение.

По отношение реализацията на наказателната отговорност на подсъдимият, пледира да се приложи разпоредбата на чл.54 НК, като бъде наложено наказание „лишаване от свобода”. Излага, че същият е осъждан като не е настъпила реабилитация. Размера на наказанието пък следва да бъде минимален.

По делото са събрани гласни и писмени доказателствени източници.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Б.Б.Р. е роден на 27.09.1980 г. в Г.Б., жител и  живущ в Г.Б., У.„. №4А, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, с  ЕГН*. Осъждан е за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Срещу него има издадени множество НП, които са влезли в сила. С всички тях са му налагани наказания за нарушения по ЗДвП. На същия никога не е издавано свидетелство за управление на МПС.

На 09.09.2015 г. било издадено НП №15-0361-000123/09.09.2015 г. на Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П., с което на подсъдимият Б.Б.Р. за управление от него на 02.09.2015 г. МПС без съответно свидетелство за управление му било наложено адм. наказание „глоба” от 300.00 лева. В разписката към същото на 17.03.2016 г. бил поставен подпис, като над него било изписано, че НП е връчено на подсъдимият Б.Б.Р..

На 17.11.2015 г. било издадено НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. с което на подсъдимият Б.Б.Р. за управление от него на 15.09.2015 г. МПС без съответно свидетелство за управление му било наложено адм. наказание „глоба” от 300.00 лева. В разписката към същото на 17.03.2016 г. бил поставен подпис, като над него било изписано, че НП е връчено на подсъдимият Б.Б.Р..

На 12.03.2017 г. в 15:10 часа управлявайки лек автомобил марка  “О.К.“ с рег. №* на У.“Б.“ в Г.Б.,   подсъдимият Б.Б.Р., бил спрян за проверка от свидетелите В.П. и Р.К.  – служители при РУ„П“-Б.. След като същият им заявил, че няма и не може да представи документи освен свидетелство за регистрация на автомобила, свидетелите го отвели в сградата на РУ-Б.. Там направили справка Ч. ОДЧ, при която се установило, че подсъдимият е неправоспособен водач. За така констатираното свидетелят В.П. съставил на същия АУАН с бланков №254446/12.03.2017 г., който му предявил и връчил.

От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП графическа експертиза от 14.06.2017 г. се установява, че ръкописният подпис в разписката за получен препис в оригинала на НП №000123/09.09.2015 г. на Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П., с дата на получаване и полагане на подписа 17.03.2016 г., както и в НП №0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. с дата на получаване и полагане на подписа 17.03.2016 г., са изпълнени и положени от подсъдимият Б.Б.Р.. Подписите положени за „нарушител” и „получих препис от акта” в АУАН, въз основа на които са издадени тези две НП, също са изпълнени и изписани от подсъдимият.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие графическа експертиза от 26.10.2018 г. се установява, че ръкописният подпис в разписката за получен препис в оригинала на НП №000123/09.09.2015 г. на Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П., с дата на получаване и полагане на подписа 17.03.2016 г., както и в НП №0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. с дата на получаване и полагане на подписа 17.03.2016 г., не са изпълнени и положени от подсъдимият Б.Б.Р.. Подписите положени за „нарушител” и „получих препис от акта” в АУАН, въз основа на които са издадени тези две НП, са изпълнени и изписани от подсъдимият.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие тройна графическа експертиза от 12.03.2019 г. се установява, че по признаци на изписване, наподобената правилна малка буква „р” в подписите и текстовете положени от подсъдимият са различни и не съвпадат с признаците на малка буква „р”, положена в двете наказателни постановления. Липсва идентичност или съвпадение в признаците и на буквата „Б”, от подписите и текстовете на подсъдимият, положени пред разследващия орган в отделните варианти, и буквата „Б” в двете наказателни постановления. Налице са значителни несъвпадения и различия.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие допълнителна тройна графическа експертиза от 12.04.2019 г. се установява, че ръкописният подпис в разписката за получен препис в оригинала на НП №000123/09.09.2015 г. на Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П., с дата на получаване и полагане на подписа 17.03.2016 г., както и в НП №0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. с дата на получаване и полагане на подписа 17.03.2016 г., не са изпълнени и положени от подсъдимият Б.Б.Р.. Подписите положени за „нарушител” и „получих препис от акта” в АУАН, въз основа на които са издадени тези две НП, са изпълнени и изписани от подсъдимият.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: показанията на свидетелите В. П. и Р.К., многобройни писмени доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство, както и заключения по съдебно-графически експертизи и допълнителни такива.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали.

Така установената фактическа обстановка в частта, в която не се установява категорично, че двете НП са връчени на подсъдимият се оспорва от държавното обвинение. Навеждат се доводи, че НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П. и НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. са връчени, в която насока държавното обвинение излага подробни аргументи. Не са налице обаче преки доказателства, обосноваващи еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на деянието.

Безспорна е констатацията, че по делото липсват доказателства, които да отрекат присъствието на подсъдимия в автомобила в инкриминираните място, дата и час, както и, че е управляван от него, които факти не се оспорват и от страните. Липсват каквито и да е било доказателства, които да установят и че някое друго Л., освен подсъдимият е бил в автомобила и го е управлявал. При тези безспорни факти следва да се установи единствено /с оглед и на застъпената защитна позиция/ дали НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П. и НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. са били връчени на подсъдимият и знаел ли е същия, че те са влезли в сила.

На първо място съдът не констатира недобросъвестност на свидетелите В.П. и Р.К., като всеки от тях възпроизвежда последователно, подробно и логично единствено факти и обстоятелства от действителността, лично възприети, без извършване на оценки, които индицират предубеденост или заинтересованост. Налице е и корелативна връзка между информацията, съдържаща се в показанията на двамата изцяло. Поради тази незаинтересованост съдът изгради своите фактически и правни изводи въз основа на техните показания, които кредитира изцяло. Тези гласни доказателствени източници установяват по категоричен начин част от основните факти по обвинението, а именно, че на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, именно подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил марка  “О.К.“ с рег. №*, без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на МПС.

Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В.П. и Р.К., са непротиворечиви относно фактите, че на 12.03.2017 г. в 15:10 часа двамата са се намирали на У.“Б.“ в Г.Б.; че в посоченото време са спрели, движещ се по същата улица лек автомобил марка  “О.К.“ с рег. №*; че водач на автомобила е бил именно подсъдимият Б.Б.Р.; че е бил сам в автомобила и не е представил СУМПС; че е отведен в сградата на РУ-Б., където след справка с ОДЧ е установено, че е неправоспособен водач; че след това на подсъдимият е съставен АУАН.

Относно конкретно възприетите и възпроизведени от свидетелите В.П. и Р.К. факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира и никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда.  Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В.П. и Р.К. по отношение на изброените факти, относно възприетото от тях.

Показанията на свидетелите кореспондират и с останалия доказателствен материал, и по специално с писмените доказателства. Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на събраните писмени доказателства по делото, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват справка за нарушител, декларация, автобиография, справка за съдимост, АУАН от 12.02.2017 г., НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П., АУАН въз основа на който е издадено НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П.,  и НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. АУАН, въз основа на който е издадено НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. справка за нарушител, справка за трудови договори, удостоверение по декларирани данни и другите писмени доказателства.

Посредством справка за нарушител се установява, че срещу подсъдимият Б.Б.Р. има издадени множество НП, част от които са влезли в сила, както и че на същият не е било издавано свидетелство за управление на МПС. Посредством АУАН с бланков №254446/12.02.2017 г. се установява, че е съставен на подсъдимият на инкриминираната дата, за управление на МПС, без да е правоспособен водач. Установява се още, че този АУАН му е предявен и връчен. Посредством НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П. и НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. се установява, че със същите на подсъдимият Б.Б.Р. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление му е наложено наказание с всяко едно от тях. Във всяко едно от тях има положен подпис за „нарушител”, като е посочено, че е връчено на 17.03.2016 г., както и че е в сила от 25.03.2016 г.

Кореспондират с установеното по делото и данните, съдържащи се в справка за трудови договори. В същото е удостоверено, че подсъдимият не полага труд по трудово правоотношение.

От представена декларация се установява, че подсъдимият не притежава движимо или недвижимо имущество.  От справка за съдимост се установява, че е осъждан, за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира и заключенията по допълнителна СГЕ, тройна съдебно-графическа експертиза и допълнителна такава, като ползва същите при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Тези експертизи не са оспорени от страните и са изготвени съгласно процесуалните правила. Същите са обективни, постановени от лица с необходимите знания в своята област. Експертното заключение на вещите лица по всяка от тях се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания от областта на науката. Същевременно изготвените заключения съдържат отговори на поставените задачи. Заключенията доказват, че ръкописният подпис в разписката за получен препис в оригинала на НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П. и НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. с дата на получаване и полагане на подписа 17.03.2016 г. във всяко едно от тях, не е изписан от подсъдимият Б.Б.Р.. Вещите лица по тези заключения установяват още, че ръкописният подпис в разписката за получен препис в оригинала на АУАН, въз основа на които са издадени тези наказателни постановления, са изпълнени и положени от подсъдимият Б.Б.Р..

Съдът не кредитира единствено заключението по съдебно-графическата експертиза, изготвена в хода на ДП. Същото е изготвено от ВЛ, което е изготвило и повторната такава /в хода на съдебното следствие/, като същото В.Л. е участвало и в последващите две експертизи /тройна и допълнителна/. Макар първоначално в съдебно заседание да е посочило, че поддържа заключението си по съдебно-графическата експертиза, след изготвяне на допълнителната такава, се е отрекло от изводите си в първата, като е направило нови изводи. Последните са въз основа на събрани нови сравнителни образци от подписа на подсъдимия. Следва да се посочи, че неговите последни изводи, се подкрепят и от тези на останалите други две вещи лица. Така не може да има съмнение, че не следва да се кредитира заключението по съдебно-графическата експертиза, изготвена в хода на ДП. Видно от заключенията по допълнителна СГЕ, тройна съдебно-графическа експертиза и допълнителна такава, е налице разлика в подписите в АУАН, въз основа на които са издадени двете НП, и подписите, положени в последните. В подписите положени в НП са налице пълни различия в общите графически признаци, както и частните такива /като са изброени и по-характерните такива/, за разлика от признаците, установени в подписите положени в двата броя АУАН. От друга страна се установява също така, че липсва идентичност или съвпадание в признаците на буквата „Б”, от подписите и текстовете на подсъдимият, положени пред разследващия орган в отделните варианти и буквата „Б” в двете наказателни постановления. Налице са значителни несъвпадения и различия. Установено е още, че по признаци на изписване, наподобената правилна малка буква „р” в подписите и текстовете положени от подсъдимият са различни и не съвпадат с признаците на малка буква „р”, положена в двете наказателни постановления.

Въз основа на така изложените по - горе и възприети от съда фактически положения се формира правния извод, че подсъдимият Б.Б.Р., не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. От анализа на доказателствената съвкупност, не могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението съгласно обвинението.

За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а именно: дали подсъдимият е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства, върху които се гради приетата за установена фактическа обстановка в обвинителния акт. На базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на делото, съдът намира, че не се установи безспорно подсъдимият Б.Б.Р. на инкриминираната дата да е извършил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК. За да е налице извършено престъпление по този наказателен състав следва да бъде установено управление на МПС в едногодишен срок от наказването на дееца по адм. ред за такова поведение. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в управление на МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването на дееца по адм. ред за управление на МПС без свидетелство за управление. Обвинителната теза, очертана от фактическите твърдения в обвинителния акт предполага установяването, че на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред, с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П. и с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление подсъдимият Б.Б.Р. е извършил такова деяние - управлявал МПС - лек автомобил марка “О.К.“ с рег. №*, без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на МПС.

В настоящият случай не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 09.09.2015 г. е било издадено НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П., с което на подсъдимият Б.Б.Р. за управление от него на МПС без съответно свидетелство за управление му било наложено адм. наказание „глоба”. Установено е още, че на 17.11.2015 г. е било издадено и НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. с което на подсъдимият Б.Б.Р. за управление от него на МПС без съответно свидетелство за управление отново му е било наложено адм. наказание „глоба”.

Не се спори също така, че подсъдимият Б.Б.Р. на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, е управлявал МПС - лек автомобил марка  “О.К.“ с рег. №*. Това се установява от безпротиворечивите показания на свидетелите В.П. и Р.К., както и писмените доказателства – НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П., НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. и АУАН.

Към този момент /12.03.2017 г./ подсъдимият е бил и неправоспособен водач. На същият никога не е издавано свидетелство за управление на МПС.

Твърди се от държавното обвинение, че НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П., и НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. са влезли в сила на 25.03.2016 г., като всяко от тях е връчено лично на подсъдимият на 17.03.2016 г. Този довод не може да бъде споделен. Същият не се подкрепя еднозначно от събрания по делото доказателствен материал.Както се посочи по-горе, за да бъде извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е необходимо, като елемент от обективната страна на деянието, не само деецът да е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление /да е неправоспособен водач на МПС/, но и това да е станало в едногодишен срок от наказването на същия по адм. ред за управление на МПС без свидетелство за управление. Процедурата по връчване на призовки, съобщения и книжа е разписана в глава петнадесета, чл.178 - чл.182 НПК. В разпоредбата на чл.179 е посочено задължителното съдържание на призовката и съобщението. По силата на чл.179, ал.4 и ал.5 НПК, в съобщението се посочва процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши. Призовките и съобщенията се подписват от съответното длъжностно Л.. А съгласно чл.181, ал.2 НПК, в разписката се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването. В настоящия случай в изпратено от РУ-Б. писмо се сочи, че двете наказателни постановления са върнати в управленията, от които са издадени, поради което и не може да се установи от кой са връчени. От изписаното върху двете наказателни постановления се установява пък, че в тях не са посочени имената на лицето, което ги е връчило, както и длъжността му. Така не може да се установи кой е връчил двете НП, за да се проведе разпит на това Л., съответно по този начин да се установи на кой са връчени и при какви обстоятелства.

От друга страна от приетите по делото заключения по допуснатите и изготвени експертизи /само кредитираните от съда/ се установява, че в разписката за връчване на всяко едно от инкриминираните НП се съдържат единствено подпис, който не е положен от подсъдимият. При тези установени фактически положения отразеното в двете НП, че всяко от тях е връчено лично на подсъдимият, не следва да се кредитира. Посоченият по горе ред за връчване на инкриминираното НП изцяло не е спазен. Неясни останаха обстоятелствата при които е положен подпис в инкриминираните две НП в частта „подпис“ в разписката на всяко едно от тях, дали подсъдимият е бил запознат със съдържанието на същите и дали въобще тези НП са му връчени. Ето защо доколкото, в разписката към всяко едно от двете инкриминирани НП е положен подпис, който не е на подсъдимият, следва да се приеме, че и двете НП не са му връчени, а съответно, че всяко от тях не е влязло в законна сила на 25.03.2016 г., от която дата започва да тече едногодишният срок от наказването му по смисъла на чл.343в, ал.2 от НК. Недопустимо е факта на връчването да бъде изведен по пътя на тълкуване, съждения или предположения. В този смисъл, недоказан се явява един от двата съставомерни обективни факта на изпълнителното деяние - предхождащото наказване по адм. ред с влязло в сила НП спрямо подсъдимия за управление на МПС без СУМПС и последващото управление на МПС отново без СУМПС в едногодишния срок на предхождащото административно наказване. В настоящия случай първия от тези елементи на състава на престъплението не е налице. Ето защо, от правна страна с оглед на така повдигнатото обвинение съдът приема, че липсва обективният признак от състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК – управлението на автомобила от подсъдимият на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, да е извършено в едногодишния срок от наказването му по адм. ред, с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П. и с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. за управление на МПС.

Така съдът приема че подсъдимият не е извършил деянието от обективна страна, като на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред, с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0361-000123/09.09.2015 г., издадено от Н-к на РУ на МВР-Т., при ОДМВР-П. и с влязло в сила на 25.03.2016 г. НП №15-0996-0001477/17.11.2015 г., издадено от Н-к на сектор “ПП“ при ОДМВР-М. за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление, подсъдимият Б.Б.Р. да е извършил такова деяние - управлявал МПС - лек автомобил марка “О.К.“ с рег. №* без да притежава съответно свидетелство за правоуправление на МПС.

При тези аргументи в съвкупност и водим от разпоредбите на чл.303 и чл.304 НПК, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан в извършване на инкриминираното престъпление, предвид несъставомерността му от обективна и субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.6 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, съдът му налага адм. наказание, когато извършеното деяние се наказва по адм. ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ.

В настоящия случай събраните в производството и приети доказателства, безспорно сочат, че е налице доказано по безспорен начин административно нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от подсъдимия. Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин. Факта, че подсъдимият Б.Б.Р. на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, е управлявал МПС - лек автомобил марка “О.К.“ с рег. №*, без да е правоспособен водач, е безспорно установен от приетите и неоспорени в съдебното производство доказателства.

По същество от справката за нарушител от КАТ се установява, че към 12.03.2017 г. подсъдимият Б.Б.Р. е бил неправоспособен водач, защото не му е издавано СУМПС. Следователно, когато на 12.03.2017 г. в 15:10 часа, в Г.Б., по У.“Б.“, подсъдимият Б.Б.Р. е управлявал МПС - лек автомобил марка “О.К.“ с рег. №*, той е бил неправоспособен, защото никога не е придобивал преди това правоспособност. Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на подсъдимият Б.Б.Р. за нарушението по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП.

Деянието е извършено виновно, доколкото подсъдимият Б.Б.Р. знаейки, че е неправоспособен водач на МПС е съзнавал, че е налице изрична забрана неправоспобни водачи да управляват МПС.

Извършеното от подсъдимият Б.Б.Р. деяние е съставомерно по нормата на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното Л.. Последната предвижда наказание „глоба“ от 100.00 до 300.00 лв. Наложеното на подсъдимия наказание, следва да бъде индивидуализирано в размера, който е посочен в разпоредбата.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени тежкото материално положение, съдействието /макар и частично/ за разкриване на обективната истина по време на осъществената спрямо него от свидетелите проверка. В противовес на тях са отегчаващите вината обстоятелства - високата степен на обществена опасност на подсъдимият, предвид множество наложени наказания по ЗДвП /водещи до лоша характеристика/, с влезли в сила НП, както осъждането му с влезла в сила присъда за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК /обременено съдебно минало на подсъдимият/.

Липсата на разкаяние и съжаление за стореното и проявена самокритичност не са обстоятелства, които отегчават вината на подсъдимия. При тяхно наличие съдът може да определи по-леко наказание, но липсата им е резултат на правото на подсъдимия да не дава уличаващи го обяснения, поради което тези обстоятелства не могат да утежняват положението му.

Съпоставяйки гореизложените смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства към наличните отегчаващи такива, следва да се направи извод, че наказанието следва да бъде определено при баланс на двата вида обстоятелства. В този смисъл наказанието „глоба“ беше определено на 200.00 лева.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, случаят не може да се квалифицира като маловажен, поради което института на чл.28 от ЗАНН е неприложим. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за адм. санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

С така определената по вид и размер административна санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

При този изход на спора, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият Б.Б.Р., да заплати по сметката на ОД на МВР-Б. сума от 64.00 лева, възнаграждение за експерт, а на Рг.РС сума от 106.00 лева, разноски за свидетели, както и сума от 904.65 лева, разноски за вещи лица.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

06.06.2019 г.

Районен съдия: …....................................................