П Р И С Ъ Д А    2126

 

Номер   2126

Година   08.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20171240200731

по  описа  за

2017

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.С.П., родена на 07.08.1980 г. в Г.Б., българка, български гражданин, разведена, неосъждана, със средно образование, работеща в Г.М., Р.Г., ЕГН*, ЗА ВИНОВНА в това, че след като е осъдена с влязло в сила определение по Г. дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС, да заплаща издръжка на свой низходящ - А.А.Ш., роден на 05.02.2005 г. в размер на 100,00 лева месечно, платими Ч. неговия баща и законен представител А.Б.Ш., в Г.Р., о.Б., за периода от м.09.2016 г. до м.11.2016 г. включително, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 3 месечни вноски от 300,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3 вр. ал.1 от НК поради факта, че подсъдимата е изпълнила задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, не и налага наказание.

ПРИЗНАВА подсъдимата М.С.П., със снета по-горе самоличност ЗА НЕВИННА в това, че след като е осъдена с влязло в сила определение по Г. дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС, да заплаща издръжка на свой низходящ - А.А.Ш., роден на 05.02.2005 г. в размер на 100,00 лева месечно, платими Ч. неговия баща и законен представител А.Б.Ш., в Г.Р., о.Б., за периода от м.12.2016 г. до м.08.2017 г. включително, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 9 месечни вноски от 900,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.304 НПК я ОПРАВДАВА по това обвинение.

ОСЪЖДА  подсъдимата  М.С.П., със снета по горе самоличност,  да заплати по сметката на Рг.РС, сума от 140,76 лева, разноски  за вещо лице.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протестиране от страните в 15-дневен срок,  считано от днес  пред  БЛ.ОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 20.05.2019 г.

към ПРИСЪДА №2126 от 08.05.2019 г.

по НАК.Д. №731 от 2017 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РПР., с който подсъдимата М.С.П., е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК затова, че след като е осъдена с влязло в сила определение по Г. дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС, да заплаща издръжка на свой низходящ - А.А.Ш., роден на 05.02.2005 г. в размер на 100,00 лева месечно, платими Ч. неговия баща и законен представител А.Б.Ш., в Г.Р., о.Б., за периода от м.09.2016 г. до м.08.2017 г., включително, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 12 месечни вноски от 1`200,00 лева.

Представени са и доказателствени материали /ДП №36/2017 г., по описа на РУ-Б./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Подсъдимата не се явява, като производството спрямо нея се е развило като задочно.

Защитникът и - адвокат К. застъпва становище, че подзащитната му следва да бъде оправдана. Излага довод, че обвинението е останало недоказано и последната е невинна по така повдигнатото и обвинение. Мотивира го със съображения, че М.С.П. е заплащала дължимата се издръжка всеки месец. Тя обаче не е знаела, че за тези суми по преводите се удържа такса от банката, както и че така размера на сумата, който е оставал за детето и е по-малък от този, който е дължала за месечната издръжка на същото. При тези данни следва да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, доколкото пострадалия е получавал всеки месец само два лева по-малко от дължимата му се сума за месечна издръжка. Излага и съображения, че заключението на вещото лице в частта, в която сочи, че първо се покриват най-старите задължения е неправилно, защото макар при преводите да не е отразено за кой месец се отнася всяка една от месечните вноски, следва да се приеме, че всяка от тях е за месеца, през който тя е осъществена.  

Прокурор К. поддържа обвинението срещу подсъдимата, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието, отразени в обвинителния акт, като намира, че в хода на съдебното следствие обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.  Твърди, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

По отношение реализацията на наказателната отговорност на подсъдимата, пледира да се признае за виновна, но да не и се налага наказание. Мотивира становището си със съображения, че сумата, която е дължима за инкриминирания период е изплатена изцяло, а спрямо подсъдимата до този момент не е прилагана разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

М.С.П. е родена на 07.08.1980 г. в Г.Б., българка, български гражданин, разведена, неосъждана, със средно образование, работеща в Г.М., Р.Г., ЕГН*.

На неустановена дата свидетелят А.Б.Ш. и подсъдимата М.С.П., заживели на семейни начала в г.Б.. По време на съвместното им съжителство, на 05.02.05 г. се родило детето им А.А.Ш.. През 2011 г. подсъдимата и детето и напуснала свидетелят А.Б.Ш.. Известно време след това първата оставила последното при при баба си в г.Ш., след което заминала за Р.Г., където се установила да живее и започнала работа. Междувременно свидетелят А.Б.Ш. успял да установи къде се намира синът му, след което подал искова молба срещу подсъдимата в Рг.РС. По тази молба било образувано Г. дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС. По-късно с влязло в сила на 06.03.2013 г. решение по същото дело, подсъдимата М.С.П. била осъдена да заплаща на сина си А.А.Ш., Ч. неговия баща и законен представител А.Б.Ш. по 100,00 лева месечно, а родителските права върху детето били предоставени на бащата. Междувременно А.Б.Ш. взел сина си А.А.Ш. да живее при него в г.Б., а след влизане в сила на съдебното решение дал на подсъдимата номера на банковата си сметка в „ОББ”, където същата следвало да превежда дължимата се сума за издръжка на детето им. Въпреки влизане в сила на решението подсъдимата не започнал да заплаща издръжка на детето си, Ч. неговия баща и законен представител. По този повод на 17.04.2013 г. в Рг.РС било образувано ИД №65/2013  г. по описа на ДСИ,  с длъжник М.С.П. и предмет парично вземане за издръжка от 100.00 лева. По същото не са постъпвали или събрани по принудителен ред суми от последната.

На 08.08.2013 г. по сметката на А.Б.Ш. в „ОББ”, за издръжка на детето му А.А.Ш., от М.С.П. постъпила сума от 292.58 лв. Тъй като сметката била валутна при извършване на превалутиране на сумата в левове, била удържана такса на банката от 20.00 лева.

Видно от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода от 08.08.2013 г. до 16.08.2017 г. включително, по сметката на А.Б.Ш. в „ОББ”, за издръжка на детето му А.А.Ш., от М.С.П. е постъпила обща сума от 5`996.09 лв., след удържаната такса на банката върху тази сума от 20.00 лева при всеки извършен превод, които са 43. При нито един от извършените от подсъдимата преводи, не е посочен периода от време, за който се изплаща дължимата сума по този превод. Общо събраната такса за превалутиране била в размер на 860.00 лева. Посочената сума от 5`996.09 лв., покрива задълженията на подсъдимата за периода от влизане в сила на решението за заплащане на издръжка, до м.04.2015 г. включително.

След 16.08.2017 г. подсъдимата спряла да превежда суми по сметката на А.Б.Ш. в „ОББ”, за издръжка на детето си А.А.Ш., като започнала да внася суми по дължимата издръжка в „ПИБ” .

Събраната такса за превалутиране на направените 43 вноски в „ОББ”  размер на 860.00 лева, покриват осем и половина месечни вноски, или периода от м.05.2015 г. до м.12.2015, включително равняващи се на осем вноски по 100.00 лева, които общо са 100.00 лева. За м.01.2016 г., остава платена сума от 60 лева, от дължимите 100.00 лева.

 Междувременно с влязло в сила решение по Г. д. №1248/2016 г. по описа на Рг.РС, размера на дължимата се месечна издръжка определена с решение по Г. дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС, влязло в сила на 06.03.2013 г., била увеличена на 150.00 лева, считано от 08.12.2016 г.

Така за периода от м.09.2016 г. до м.11.2016 г. включително, подсъдимата не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 3-месечни вноски от 300,00 лева, а за периода от м.12.2016 г. до м.08.2017 г., включително, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 9 месечни вноски по 150.00 лева, общо в размер на 1`350,00 лева.

Дължимата се издръжка за периода от м.09.2016 г. до м.11.2016 г., включително, била изплатена от подсъдимата на по-късен етап с внесени от нея суми по сметката на А.Б.Ш. в „ПИБ”. По същия начин подсъдимата изплатила и сумата за периода от м.12.2016 г. до м.08.2017 г., включително - общо 9 месечни вноски по 150.00 лева, общо в размер на 1`350,00 лева /видно от извлечението по сметката на А.Б.Ш. в „ПИБ” /.

Установено е от писмо на ТД на НАП-С., о.Б., че подсъдимата през инкриминирания период не е работила по трудови договори в страната.

По делото липсват данни за здравословни проблеми или намалена работоспособност на подсъдимата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: показанията на свидетеля А.Б.Ш., писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК доказателства, събрани в наказателното производство, както и съдебно-счетоводна експертиза.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали. Доказателствата са сравнително безпротиворечиви, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане, като съдът счита, че обсъдени поотделно /в кредитираните им части/ и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна с присъдата по настоящето дело.

Безспорна е констатацията, че по делото липсват доказателства, които да отрекат заживяването във фактическо съжителство между подсъдимата и свидетеля А.Б.Ш., както и, че след това на 05.02.2005 г. се родило детето им А.А.Ш.. От събраните доказателства се установява още, че подсъдимата и детето им са напуснали свидетеля. Установява се също така, че с влязло в сила съдебно решение подсъдимата е била осъдена да заплаща на сина си А.А.Ш., Ч. неговия баща и законен представител А.Б.Ш. по 100,00 лева месечно, а родителските права върху детето били предоставени на бащата. Не се спори и по обстоятелствата, а и се установява от доказателствата, че подсъдимата не е плащала на ръка на свидетеля суми за издръжка на детето си, а само по банков път, както и че в основанието за превода на всяка една от направените вноски, не е посочено за кой месец се заплаща конкретно преведената сума. Установено е още, че дължимата за целия инкриминиран период издръжка е заплатена изцяло, но едва след изтичане на срока за превод на вноската за последния месец от същия. При тези безспорни обстоятелства съдът не обсъжда подробно показанията на свидетеля А.Б.Ш..

Настоящият състав намира, че не съществува основание да изключи така депозираните показания на свидетеля А.Б.Ш. от доказателствената основа, върху която изгражда своите изводи и да отрече достоверността им, само поради факта, че същия до известна степен е заинтересован от изхода на процеса. Не е налице основание да не се дава вяра на показанията на свидетеля, само защото същия е баща на пострадалия. Показанията /в кредитираните им части/ на свидетеля, който макар и като баща на който са предоставени родителските права да има интерес от изхода на делото, не се опровергават от нито едно от останалите доказателства /приети за достоверни от настоящата инстанция/, събрани по същото. Показанията му в тази им част кореспондират и с приетите по делото писмени доказателства, като се явяват в логическа и фактическа връзка с решението на гражданския съд, с което подсъдимата е осъдена да заплаща издръжка на детето си, Ч. неговия баща.

Показанията на свидетеля А.Б.Ш. следва да се кредитират изцяло, освен в частта, в която сочи, че подсъдимата и детето им са го напуснали през 2012 г. Това му твърдение противоречи на факта, че Г. дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС е образувано през 2011 г. При този безспорен факт, следва да се приеме, че раздялата между тях е настъпила на По-ранен етап, а именно преди образуване на посоченото дело, т.е. през 2011 г. или по-рано.

Показанията на свидетеля А.Б.Ш. не следва да се кредитират и в частта, в която излага, че след като подсъдимата е започнала да заплаща издръжката на детето си, е плащала пълната сума по нея всеки месец. Показанията му в тази им част се опровергават от приетите писмени доказателства от „ОББ”, от които е видно, че подсъдимата е пропускала плащането на суми през някои месеци /установено и от заключението на вещото лице/.

Не следва да се кредитират и показанията на свидетеля и в частта, в която сочи, че след като е образувано изпълнителното дело, подсъдимата е заплащала суми по него. От приетите писмени доказателства по ИД се установява, че суми по него не са събирани. Така е очевидно, че свидетеля е имал предвид сумите, превеждани от подсъдимата по сметката му в „ОББ” .

Показанията на свидетеля А.Б.Ш. в останала им част са последователни, безпротиворечиви и логични. Ето защо при изграждане на своите изводи съдът ги кредитира изцяло, включително и в частта, в която сочи, че подсъдимата е била осъдена да изплаща издръжка от 100.00 лева на детето си. Показанията му в тази им част, дадени пред орган на ДП и прочетени в съдебно заседание, бяха категорично потвърдени от подсъдимият. Така следва да се изключат и показанията му, дадени в хода на съдебното следствие преди да бъдат прочетени показанията му от ДП, че сумата, на която е била осъдена подсъдимата е била 80.00 лева.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват цитираните по-горе решение по гражданско дело, справка за съдимост и други такива.

Посредством решение по Г.дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС се установява задължението на подсъдимата да изплаща на детето си, Ч. неговия баща и законен представител, месечна издръжка от 100.00 лв., както и началния момент на нейната дължимост. Установено е от писмо на ТД на НАП-С., о.Б., че подсъдимата не е работила по трудов договор. Установено е също от удостоверение по декларирани данни, че подсъдимата не притежава недвижима собственост и МПС-та. От писмо от ДСИ се установява, че през 2013 г. в Рг.РС било образувано ИД №65/2013  г. по описа на ДСИ,  с длъжник М.С.П. и предмет парично вземане за издръжка от 100.00 лева, като по същото не са постъпвали суми от последната. От извлечения по сметката на А.Б.Ш. в „ОББ”, се установяват месеците през които е платена издръжка, както и размера на всяка една сума. Тези обстоятелства се установяват и от извлечения по сметката на А.Б.Ш. в „ПИБ”. Установено е от справката за съдимост, че подсъдимата е с чисто съдебно минало, и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание. От декларация и автобиография, се установява, че подсъдимата е в тежко материално положение и има две деца. Видно от писмо от О.И./А. подсъдимата е работила през цялата 2014 г..

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Съдът счита за професионално и обективно изготвено заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, като ползва същото при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същото е обективно, постановено от лице с необходимите знания в своята област. Експертното заключение на вещото лице се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания. От заключението по съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за периода от 08.08.2013 г. до 16.08.2017 г. включително, по сметката на А.Б.Ш. в „ОББ”, за издръжка на детето му А.А.Ш., от М.С.П. е постъпила обща сума от 5`996.09 лв., след удържаната такса на банката върху тази сума от 20.00 лева при всеки извършен превод, които са 43. При нито един от извършените от подсъдимата преводи, не е посочен периода от време, за който се изплаща дължимата сума по този превод. Общо събраната такса за превалутиране била в размер на 860.00 лева. Посочената сума от 5`996.09 лв., покрива задълженията на подсъдимата за периода от влизане в сила на решението за заплащане на издръжка, до м.04.2015 г., включително. След 16.08.2017 г. подсъдимата спряла да превежда суми по сметката на А.Б.Ш. в „ОББ”, за издръжка на детето си А.А.Ш.. Събраната такса за превалутиране на направените 43 вноски в „ОББ” размер на 860.00 лева.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира че подсъдимата М.С.П., Ч. бездействие при системно просто извършване, е осъществила състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което я призна за виновна.

Подсъдимата М.С.П., е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, като: след като е осъдена с влязло в сила определение по Г. дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС, да заплаща издръжка на свой низходящ - А.А.Ш., роден на 05.02.2005 г. в размер на 100,00 лева месечно, платими Ч. неговия баща и законен представител А.Б.Ш., в Г.Р., о.Б., за периода от м.09.2016 г. до м.11.2016 г. включително, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 3 месечни вноски от 300,00 лева.

Обект на престъплението по чл.183 от НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта, защитени от раздел I на гл. IV на НК.

Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството (защитаващи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен израз в неизпълнение Ч. съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.

Във връзка с обективната страна на инкриминираното деяние следва да се отбележи, че с оглед принципната съставомерност на престъплението по чл.183, ал.1 НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лица от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на гражданския съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183, ал.1 НК е продължено престъпление, касаейки се за форма на усложнена престъпна дейност, което се осъществява с едно деяние във формата само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183, ал.1 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав на чл.183, ал.1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. В тази връзка е и константната съдебна практика - ТР №3/15.02.71 г. по н.д. №32/70 г. но ОСНК; Решение №300/29.05.92 г., по н.д. №240/92 г. на І н.о. и Решение №361/21.10.08 г., по н.д. №362/08 г. на ІІІ н.о. на ВКС. Същественото в случая е непрекъснатостта при осъществяването на този вид усложнени престъпления, т.е. тяхната специфика да се осъществяват "равностойно" във всеки един момент в определен период от време.

В процесния случай, съгласно влязъл в сила съдебен акт - цитираното по-горе решение на гражданския съд, подсъдимата е била осъдена да заплаща на малолетния си син, Ч. неговия баща и законен представител, месечна издръжка от 100.00 лв., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Следователно считано от датата посочена в решението подсъдимата е имала качеството на осъдена да плаща издръжка. Тъй като подсъдимата е била осъдена да изплаща издръжката на своя низходящ до настъпване на законова причина за отпадане на основанието за нейната дължимост, а такава причина все още не е настъпила, не е било налице и правно основание за отпадане на задължението за заплащането на издръжка в инкриминирания период.

От събраните в хода на съдебно производството доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимата се е отнесла безотговорно към задълженията си на родител и не е изпълнил семейноправните си задължения по издръжка на своя низходящ, за повече от два месеца за периода от м.09.2016 г. до м.11.2016 г., включително - общо 3 месечни вноски от 300,00 лева. Нещо повече, касае се за формално неизпълнение на задължението по чл.143, ал.2 от СК /"Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си"/ за сравнително дълъг период (15 месеца), през който подсъдимият съзнателно, при липса на обективна невъзможност, е неглижирал семейно-правните си задължения към своя низходящ. Неизплатената издръжка възлиза общо на сумата от 300.00 лева или общо 3 месечни вноски по 100.00 лева всяка една от тях.

Установена е и обективната възможност на подсъдимата за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжката през целия инкриминиран период. Данните по делото сочат, че същата не е била материално затруднена да заплаща дължимата издръжка. В тази насока са данните, че подсъдимата е пребивавала в Р.Г., където е работела. Очевидно е, че по това време подсъдимата е и работела. Така може да се направи извода, че през целия инкриминиран период същата не е страдала от липса на финансови средства. От друга страна обстоятелството, че подсъдимата не е била материално затруднен да заплаща дължимата издръжка не се оспорва и от нея.

Ноторно е, че задължението за издръжка е не само морално, но и законово утвърдено задължение. Същото се възлага на лицето, което няма да упражнява родителските права, т.е. преимуществено да полага грижи по прехраната и отглеждането на детето. Това разбиране е отражение на принципа на семейното право, че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие, доколкото същото е проявление на основното им задължение да се грижат за тях.

Не се изтъкна обстоятелство, релевантно да освободи лицето от неговото задължение да заплаща ежемесечно издръжка на детето си, още по-малко е оправдание за неизпълнението му, поради което съдът не възприема евентуален довод за липсата на субективна съставомерност на деянието, тъй като подсъдимата е била в обективна невъзможност да заплаща издръжка поради липса на средства. Подсъдимата е в работоспособна възраст, няма данни по делото да страда от здравословни проблеми, които да ограничават работоспособността и, не се представиха доказателства, видно от които да не може да полага труд или да реализира други доходи за обезпечаване на дължимата от нея издръжка. С това си поведение на неплащане на дължимата издръжка е повече от очевидно, че подсъдимата е манифестирала поведение на абсолютна незаинтересованост и неангажираност по отношение на издържания низходящ родственик и то през сравнително продължителен период от време. По този начин, след като не е изпълнила задължението, подсъдимата реално е изложила на изпитание здравето и живота на родното си дете, като го е подложила на очевидни финансови затруднения и всекидневни лишения.

Като се има предвид, че издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през месеца, то именно поради тази причина изплащането й следва да стане през текущия месец, за да задоволи естествените нужди на лицето, за което е предназначена. В този смисъл е и застъпеното становище на ВКС, І н.о. в определение №9/04.02.1977 г. по н.д. №54/1977 г. В противен случай нуждаещият се от издръжка се поставя в по-неблагоприятно положение от задължения да я дава. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е продължено такова, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно, непрекъснато в определен период от време. А издръжката, както се посочи, е дължима ежемесечно и ненапразно законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК възможност за съда да не накаже подсъдимия, само ако е изпълнил цялото си задължение, като наред с това се оставя възможност за съда да прецени и дали не са настъпили други вредни последици за нуждаещия се от издръжка.

Авторството на деянието, мястото на извършването му, броя на неплатените вноски и периода на неизпълнение се установяват както от гласните доказателства по делото, така и от писмените такива. В случая безспорно е налице извършено от подсъдимата съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Касае се за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен за издържаното лице резултат. Счита се, че обществените отношения са увредени с неплащането.

Въз основа на така изложените По-горе и възприети от съда фактически положения се формира правния извод, че подсъдимата М.С.П., не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за периода от м.12.2016 г. до м.08.2017 г., включително. От анализа на доказателствената съвкупност, не могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението съгласно обвинението за този период. Налице са доказателствени факти, от които се почерпи информация, че след влизане в сила на решение по Г. д. №1248/2016 г. по описа на Рг.РС, размера на дължимата се месечна издръжка определена с решение по Г. дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС, влязло в сила на 06.03.2013 г., била увеличена на 150.00 лева, считано от 08.12.2016 г. За този период, за който е установен безспорно по делото - м.12.2016 г. до м.08.2017 г., включително, подсъдимата също не е заплащала издръжка на детето си, но същата вече е била определена на сума от по 150.00 лева и на друго основание, а именно влязло в сила на 08.12.2016 г. решение по Г. д. №1248/2016 г. по описа на Рг.РС. Така от правна страна с оглед на повдигнатото обвинение съдът приема, че липсва обективният признак от състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, издръжката да се дължи след м.11.2016 г. на основание влязло в сила определение по Г. дело №1280/2011 г. по описа на Рг.РС, защото същото е било заместено от влязлото в сила на 08.12.2016 г. решение по Г. д. №1248/2016 г. по описа на Рг.РС. При тези аргументи в съвкупност и водим от разпоредбите на чл.303 и чл.304 НПК съдът намира, че подсъдимата следва да бъде признат за невинна и оправдана в извършване на инкриминираното престъпление за времето – м.12.2016 г. до м.08.2017 г. включително, общо 9 месечни вноски от 900,00 лева, предвид несъставомерността му от обективна страна.

На второ място, от доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението чл.183, ал.1 от НК, е подсъдимата М.С.П., което се потвърждава отново показанията на свидетеля А.Б.Ш., както и от приетите писмени доказателства.

От друга страна за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за престъпно посегателство по чл.183, ал.1 НК, е необходимо инкриминираното неизпълнение на алименти да е съзнателно. Авторът на деянието преди всичко трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение и за периода от време, за който не е внесъл дължимите суми. В случая е безспорно установено по делото, че подсъдимата е съзнавала своето задължение към малолетното си дете.

Субективно, престъплението по чл.183, ал.1 от НК, е извършено от подсъдимият при пряк умисъл - деецът е съзнавал обективните елементи от състава на престъплението, както е съзнавал и обществено опасния характер на деянието, като е целял настъпването на общественоопасните последици - неизпълнение на задълженията за издръжка, произтичащи от съдебен акт.

От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл у извършителят, т. е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно, че съзнателно не изпълнява задължение в размер на две или повече месечни вноски, след като е осъден да издържа свой низходящ. Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавала обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искала и тяхното настъпване, при което е реализирала намерението си. Подсъдимата не само е знаела, че има такова задължение, но и е предвиждала, че с неизплащане на издръжката, ще лиши детето си от сума необходима за неговото отглеждане. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната му страна съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл. Безспорно е, че подсъдимата е и имала възможност да изплаща издръжка на детето си през инкриминирания период, доколкото се установи, че е работила.

Съдът намери, че в настоящия казус е приложима привилегированата норма на чл.183, ал.3 от НК, която позволява да не се наложи наказание на подсъдимия, ако същия до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд изпълни изцяло задълженията по внасяне на дължимите издръжки и от деянието не са настъпили други вредни последици за пострадалия, доколкото данни в тази насока по делото са налице. Подсъдимата е изплатила изцяло инкриминираната сума, а за детето не са настъпили вредни последици.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че признаването на подсъдимата за виновна, при което не се налага наказание ще изпълни задачите на генералната и специална превенция на закона, както и ще има поправително - превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и превантивно-възпиращо въздействие върху обществото.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Рг.РС направените по делото разноски за експертиза в размер на 140,76 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

20.05.2019 г.

Районен съдия: ….............................................