Р Е Ш Е Н И Е    2159

 

Номер   2159

Година   09.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200110

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.И.К., подадена срещу НП №3794а-100/18.12.2018 г., издадено от Н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.184, ал.1 ЗОБВВПИ и чл.194, ал.1 ЗОБВВПИ - глоба от 500.00 лв. за това, че на 09.12.2018 г. около 00.30 часа в г.Б., у.„Х.А.“, о.Б. в хотел „А.“ носи и употребява /стреля/ с неогнестрелно оръжие – газов пистолет, марка „R.B.“ – кА. 9 мм. - №*, след като е употребил алкохол, която употреба е установена с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“, който е отчел 1.67 промила алкохол в издишания въздух - нарушение по чл.60, ал.1, т.3, б.е от ЗОБВВПИ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Аргументират се със съображения, че не е ясно за какво е наложено наказанието, защото са посочени две санкционни разпоредби, които санкционират различни нарушения. От друга страна липсва пълно описание на нарушението, защото е неясно къде в хотела се твърди, че жалбоподателят е носил и употребявал оръжието. Сочи се още, че, за да е съставомерно деянието по посочената материално-правна разпоредба, следва да се установи не само носене, но и употребяването на оръжие, освен, че е необходимо да се установи и че употребява алкохол или вече е употребен такъв. В случая обаче, липсва фактическо установяване, че жалбоподателят е употребявал оръжието.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат К., която в съдебно заседание и представени писмени бележки поддържа жалбата, като аргументира нови съображения, извън посочените в нея. Излага, че АУАН не е съставен от посоченото в него като актосъставител лице, а от свидетеля по акта. Последният обаче не е материално-правно компетентен да съставя такъв. На следващо място излага, че липсва очевидец на деянието, като същото се установява по предположения на свидетелите на АНО. Така не може да се установи категорично, че жалбоподателя е извършил деянието. Твърдяното за извършено от последния е и несъставомерно от обективна страна, защото не е установено, че жалбоподателят е носил оръжие или го е употребявал.

Ответникът - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.   

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.12.2018 г. около 00.30 часа, свидетеля Н.Й. се намирал в хотел „А.“, находящ се в г.Б., у.„Х.А.“, където работел като „работник – поддръжка“. Тогава в посоченото време чул изстрели от стая №5 на хотела, намираща се в близост до рецепцията. След това същият отишъл до стаята и почукал на вратата и. Въпреки, че от вътре се чували гласовете на трима човека, никой не му отворил. След около 15 минути от стаята отново се чули изстрели. Тогава пред врата на стаята пристигнала и управителката на хотела, като в нейно присъствие, както и на свидетеля Н.Й., същата била отворена. Двамата казали на две от лицата в стаята, които били от мъжки пол да напуснат, защото в стаята било регистрирано само едно лице. След това трите лица от стаята, сред които бил и жалбоподателя напуснали същата, като излезли пред хотела. След около 10 минути двама от тях решили да влязат обратно в стаята, за да си вземат личните карти и багажа. Когато тръгнали да влизат в хотела жалбоподателя се спънал и паднал, като от него изпаднал пистолет. Тогава свидетеля Н.Й. казал на управителката на хотела, че лицето има пистолет, при което същата се обадила в РУ-Б. и уведомила за случая. Междувременно след около 10 минути след като бил паднал, жалбоподателя влязъл в стая №5 на хотела. Малко след това на място пристигнали свидетелите Н.Г. и Н.В., служители на РУ-Б.. След като същите били уведомени на място за случилото се двамата намерили гилзи на терасата на стаята, както и на улицата пред нея. Междувременно жалбоподателя обяснил на двамата, че не е стрелял, но другото лице, което било с него в стаята, обяснило че именно жалбоподателя е произвел изстрелите. След това жалбоподателя представил на свидетелите документ за газов пистолет, който притежавал. Понеже не представил оръжието, като обяснил, че му е откраднат полицейските служители извършили претърсване пред хотела, като намерили укрит в храсти газов пистолет - марка „R.B.“ – кА. 9 мм. - №*. След като го показали на жалбоподателя той заявил, че това е неговия пистолет.

След това жалбоподателя бил отведен в сградата на РУ-Б., където  с техническо средство – Дрегер, служител на същото, му извършил проверка, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 1.67 промила алкохол в издишания въздух.

Веднага на място свидетелят Н.В. съставил на жалбоподателя в негово присъствие, както и в присъствието на свидетеля Н.Г. АУАН с бланков №532272/09.12.2018 г., за това, че на 09.12.2018 г. около 00.30 часа в г.Б., у.„Х.А.“, о.Б., в хотел „А.“, носи и употребява /стреля/ с неогнестрелно оръжие – газов пистолет, марка „R.B.“ – кА. 9 мм. - №*, след като е употребил алкохол, която употреба е установена с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“, който е отчел 1.67 промила алкохол в издишания въздух - нарушение по чл.60, ал.1, т.3, б.е от ЗОБВВПИ. След това Н.Г. се подписал като актосъставител, а Н.В. като свидетел на нарушението и съставянето на акта.

Малко по-късно АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят. След това бил съставен и Талон за медицинско изследване, който също бил връчен на жалбоподателя.  Същият не се явил, за да даде кръв за изследване.

На основание АУАН било издадено НП №3794а-100/18.12.2018 г., издадено от Н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.184, ал.1 ЗОБВВПИ и чл.194, ал.1 ЗОБВВПИ - глоба от 500.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 24.01.2019 г., а е обжалвано на 31.01.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н.Й., Н.Г. и Н.В., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, и констатираното от тях, включително и обстоятелствата по съставянето на акта, както и предявяването и връчването му на жалбоподателя. Тъй като гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Н.Й., Н.Г. и Н.В., са единни и непротиворечиви, като липсват съществени вътрешни или външни противоречия в показанията им, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Съдът установи, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП. АУАН е съставен в рамките на предвидения с чл.34 от ЗАНН, едногодишен срок от извършване на нарушението, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, а самото НП също е издадено в рамките на отразения в чл.34, А.1 от ЗАНН, 6-месечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта за извършеното нарушение. Актът е съставен от свидетел на констатиране на твърдяното нарушение в присъствие на друг такъв свидетел, съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. След съставянето на АУАН същият е предявен и връчен на жалбоподателя, който го е подписА. Така не е допуснато процесуално нарушение, защото е спазен 3 дневния срок, в който жалбоподателят е имал право да се защити, чрез подаване на писмено възражение по съставения му АУАН, преди да бъде издадено обжалваното НП. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете, но не и процедурите по ЗАНН.

Актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1 ЗОБВВПИ длъжностно лице - полицейски орган на М., а именно Н.В., но същият не е този, който е посочен като актосъставител в самия акт, където като актосъставител е посочен свидетеля Н.Г.. Това е съществено процесуално нарушение което води до отмяна на НП като незаконосъбразно.

От друга страна НП е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 6 е депозирана заповед №8121з-595/26.05.2015 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗОБВВПИ, за което същият има законово основание по арг. от чл.215, ал.2 ЗОБВВПИ.

На следващо място съдът констатира, че НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно неговото съдържание.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата които го потвърждават, както и законните разпоредби които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на адм. нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и при несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

В настоящия случай, както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити за описаното нарушение по чл.60, ал.1, т.3, б. е от ЗОБВВПИ. Както АУАН така и НП съдържат конкретни фактически обстоятелства на извършено нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразява признаците от състава на нарушението по чл.60, ал.1, т.3, б.„е“ от ЗОБВВПИ. Съобразно тази разпоредба: „Забраняват се: носенето и употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества“. Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на тази разпоредба. От друга страна обаче при изписване на санкционната разпоредба са изписани две такива - чл.184, ал.1 ЗОБВВПИ и чл.194, ал.1 ЗОБВВПИ. Първата от тях предвижда, че се наказва този, който носи и употребява оръжия и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на ЗДвП,  а втората че се наказва този, който не спази изискванията на чл.98, ал.4. Последната пък сочи, че когато физическо лице, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба, отсъства от страната за период, по-дълъг от три месеца, и не носи със себе си притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, го съхранява на създаденото място за съхранение по постоянен адрес или го предава за съхранение на органите на М. или на лице, получило разрешение за съхранение по чл.80, ал.1, за което се съставя двустранен приемно-предавателен протокол.

При това положение така посочените две санкционни норми не позволяват формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Така не става ясно дали наказанието е наложено за това, че жалбоподателят е извършвал нарушение по чл.60, ал.1, т.3, б.е от ЗОБВВПИ, или за такова по чл.80, ал.1 от ЗОБВВПИ, всяко от които е отделно деяние. Посочените в АУАН и НП факти обаче не се отнасят до съставомерните признаци на нарушението по чл.80, ал.1 от ЗОБВВПИ.

При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно и на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира, следното.

Основателни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото основателно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.  Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП. 

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството адм. нарушение от страна на жалбоподателя не беше доказано. При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е несъставомерно, и не осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма.

Концентрацията на алкохол следва да се установи по надлежния ред, който е регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /действаща към момента на извършване на проверката/. Цитираната Наредба №1 е нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В случая е безспорно, че към момента на проверката с „Алкотест дрегер 7410“,  е установено, че същият е отчел 1.67 промила алкохол в издишания въздух. Този резултат не е оспорен чрез даване на кръвна проба. В този смисъл съдът счита, че жалбоподателят доброволно се е лишил от възможността да обори показателите на техническото средство чрез провеждане на лабораторно изследване на кръвта му. В случая надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта е спазен. Тази концентрация не се оспорва и от процесуалният представител на жалбоподателя в съдебно заседание.

Установяването на факта, че жалбоподателят е бил употребил алкохол, не води автоматично и до установяване на времето, когато същият е консумирал такъв. Видно от свидетелските показания на свидетеля Н.Й., същият не е видял кой е произвел изстрелите. Дори хипотетично да се приеме, че същите са възпроизведени от жалбоподателя пак не може да се установи, че към този момент същият е бил употребил или употребявал алкохол. За изясняване на това обстоятелство съдът не може да се базира на предположения, каквито прави дори свидетеля Н.Й., който единствено твърди, че е видял бутилка на която е имало етикет на който е пишело, че бутилката е с алкохол, но не е видял жалбоподателя да консумира такъв. От друга страна времето от възпроизвеждане на изстрелите до момента на проверката с техническото средство е над 20 минути, а така не може да се установи, дали жалбоподателя не е употребил алкохол именно в това време, а не по време или преди изстрелите, които свидетеля Н.Й. е чул.

Не установяването на факта към кой момент жалбоподателя е бил употребил алкохол, води до извода, че съдът не може да установи категорично и дали има извършено нарушение на разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3, б.е от ЗОБВВПИ.

Въз основа на изложеното съдът намира, че АУАН и НП са издадени при не напълно неизяснена фактическа обстановка. Поради липсата на доказателства, съдът намира, че нарушението, за което е наказан жалбоподателя не е доказано по безспорен и категоричен начин.

При този изход на делото съдът не следва да обсъжда довода, че е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна, и като такава следва да уважи, като НП бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно. 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №3794а-100/18.12.2018 г., издадено от Н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.184, ал.1 ЗОБВВПИ и чл.194, ал.1 ЗОБВВПИ - глоба от 500.00 лв. за това, че на 09.12.2018 г. около 00.30 часа в г.Б., у.„Х.А.“, о.Б. в хотел „А.“ носи и употребява /стреля/ с неогнестрелно оръжие – газов пистолет, марка „R.B.“ – кА. 9 мм. - №*, след като е употребил алкохол, която употреба е установена с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“, който е отчел 1.67 промила алкохол в издишания въздух - нарушение по чл.60, ал.1, т.3, б.е от ЗОБВВПИ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………….