Р Е Ш Е Н И Е    2162

 

Номер   2162

Година   09.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200024

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Х.А.Ц., подадена срещу НП №18-0331-001133/27.12.2018 г., издадено от Н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети общо 10 контролни точки, затова, че на 03.12.2018 г. в 22.44 часа на у.„Ш.” в с.Г.Д., О.Р., управлява МПС с рег. №*, след употреба на алкохол /под въздействието на алкохол/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 0.87 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, като водачът не е дал кръв за изследване - нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Аргументират се единствено със съображения, че нарушението не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, се явява лично.

Представлява се от процесуален представител - адвокат С., който в съдебно заседание поддържа жалбата, като аргументира нови съображения, извън посочените в нея. Излага, че посоченото в НП време на извършване на деянието е след като жалбоподателя е спрян за проверка и му е извършена проба за наличие на алкохол. Така от разпечатката на дрегера се установява, че е отчетена проба 0.00, а следващата отчетена от 0.87 промила алкохол в издишания въздух, не е от пробата на жалбоподателя.

Ответникът - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.12.2018 г. около 22.44 часа, свидетелите Р.Ц. и А.Ш. – служители в РУ-Р., първият от които на длъжност „мл. автоконтролъор”, се намирали в с.Г.Д., О.Р.. Тогава спрели за проверка на у.„Ш.” в същото населено място водача на лек автомобил с рег. №*, по време на У. на превозното средство от него. След това свидетелите установили, че водач на автомобила е жалбоподателя Х.А.Ц.. Тъй като последният лъхнал на алкохол на свидетеля А.Ш., на място с техническо средство – Дрегер, свидетелят Р.Ц., му извършил проверка, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 0.87 промила алкохол в издишания въздух.

След това свидетелят Р.Ц. съставил на жалбоподателят в негово присъствие, както и на колегата си А.Ш., АУАН серия Д с №0737285/03.12.2018 г., за това, че на 03.12.2018 г. в 22.44 часа на у.„Ш.” в с.Г.Д., О.Р., управлява МПС с рег. №*, след употреба на алкохол /под въздействието на алкохол/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 0.87 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, като водачът не е дал кръв за изследване - нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателят, който го подписал. Заедно с акта, на същия от свидетелят Р.Ц. бил съставен и връчен и талон за медицинско изследване. Жалбоподателят не се явил, за да даде кръвна проба.

На основание АУАН било издадено НП №18-0331-001133/27.12.2018 г., издадено от Н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети общо 10 контролни точки.

НП е връчено на жалбоподателят на 04.01.2019 г., а е обжалвано на 08.01.2019 г. /видно от входящия номер в РУ-Р./.

Видно от приетата съдебно-графическа експертиза ръкописните подписи за нарушител в акта, както и в разписката към него са положени и изпълнени от жалбоподателят.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Р.Ц. и А.Ш., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, както и от приетата съдебно-графическа експертиза.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, и констатираното от тях, включително и обстоятелствата по съставянето на акта и издаване на талона за медицинско изследване, както и връчването им на жалбоподателя. Тъй като гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Р.Ц. и А.Ш., са единни и непротиворечиви, като липсват съществени вътрешни или външни противоречия в показанията им, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. От друга страна твърденията на свидетелите Р.Ц. и А.Ш. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения АУАН и издадения талон за медицинско изследване.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

Съдът кредитира и приетата съдебно-графическа експертиза, като пълна и обоснована.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен.  Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 7 е депозирана заповед №8121з-515/14.05.2018 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП, вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „мл. автоконкрольор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Р..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО  е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Описаното в НП нарушение е именно такова по  чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като именно това е материалната норма, която забранява управлението на пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, което кореспондира с посочената от него санкционна норма, като и последната също е квалифицирана правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно, а съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на производството по ЗАНН.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира, следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и доказано по безспорен начин административното нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя. Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин. Факта, че жалбоподателя е управляват под въздействие на алкохол е безспорно установен от приетите в съдебното производство пред съда писмени доказателства, както и и свидетелски показания, поради което съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя, че отразените в НП фактически обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение.

Съдът намира, че АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и касатора е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което състава на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна.

Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП забранява водача на пътно превозно средство да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като управлението на пътно превозно средство под въздействието на алкохол над допустимия от закона минимален праг на концентрацията е деяние обявено за наказуемо със санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която, с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба от 1`000.00 лв. се наказва този, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Съгласно приложената санкционна норма, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство. За да се ангажира отговорността на водач, следва концентрацията на алкохол да се установи по надлежния ред, който е регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /действаща към момента на извършване на проверката/. Цитираната Наредба №1 е нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В чл.6, ал.4 от наредбата се предвижда в хипотеза на оспорване на резултата от проверката с техническо средство да се установи употреба на наркотично и упойващо вещество чрез медицински изследвания. В чл.6, ал.9 от наредбата се предвижда употребата на алкохол и/или други упойващи вещества от водача да се установи въз основа на показанията на техническото средство само в три хипотези: 1/ в случай на отказ на водача да получи талон за медицинско изследване; 2/ в случай на неявяване в определеното лечебно заведение и 3/ при отказ да даде кръв. Видно е, че волята на законодателя е да уреди житейски ситуации, при които водачът, оспорвайки резултатите от техническото средство, цели да осуети установяването на употреба на наркотично и упойващо вещество. Тези ситуации винаги са свързани с негово недобросъвестно поведение в резултат на направен от него самия избор - да получи или да не получи талон, да се яви или да не яви в медицинско заведение, да даде или да откаже да даде кръвна проба.

При отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или при недаване кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство - чл.1, ал.3 от наредбата.

В настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото средство не е налице. Жалбоподателят е подписал акта за установяване на адм. нарушение без възражения. Без възражение е подписал и талона за изследване, респ. не е оспорил показанията на техническото средство. Не е дал и кръв за анализ. При тази хипотеза приложима е разп. на чл.6, ал.9 от Наредбата, която сочи, че в този случай съдържанието на алкохол или упойващо вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство. Тази разпоредба е категорична, че при това положение са взема като достоверен резултата, посочен от техническия уред. В този смисъл съдът счита, че жалбоподателят доброволно се е лишил от възможността да обори показателите на техническото средство чрез провеждане на лабораторно изследване на кръвта му. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят с поведението си е осуетил възможността за установяване на употребата на алкохол чрез лабораторно изследване и в този случай по реда на чл.6 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, следва да се приеме, че алкохолната концентрация е установена надлежно чрез проверката с техническо средство. В случая надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Свидетелят Р.Ц. е извършил проверка на жалбоподателят, за установяване употребата на алкохол, чрез допустимо и годно техническо средство като уредът е отчел 0.87 промила алкохол в издишания въздух. Освидетелстването му технически с посочената стойност на алкохол в кръвта, е последващо по време действие след, като жалбоподателят е преустановил управлението на автомобила си. По отношение на индивидуализиращия номер на дрегера, с който е била извършена проверката по делото се установи, че същият е бил вписан в АУАН, като са налице множество други писмени доказателства, както и свидетелски показания, от които може да се направи категоричен извод, че проверката е била извършена с годно техническо средство – “Дрегер алкотест 7510“, със сериен номер ARDM 0190.

 Значението на тази индивидуализация е да се провери дали тестът за алкохол е извършена с одобрено и годно техническо средство. Видно от приобщената справка за последваща проверка на средствата за измерване процесният дрегер с този индивидуализиращ фабричен номер е бил тестван и е минал успешна проверка на 21.11.2018 г. с годност до 21.05.2019 г., т.е. на инкриминираната дата е бил в изправност.

По делото е налице и разпечатка от показанията на дрегера, с която се потвърждават показанията на свидетелите, че стойността на измереното количество алкохол от процесния дрегер е доста над 0,5 промила, а именно 0.87 промила. Тази концентрация се оспорва от жалбоподателя, но възражението му за това обстоятелство е неоснователно предвид изложеното По-горе, установено както от показанията на свидетелите, така и от писмените доказателства, включително и от талона, където също е посочено, че именно Р.Ц. е извършил проверка за употреба на алкохол на жалбоподателят, и е отразен резултата от проверката, а именно-положителен резултат 0.87 на хиляда. Описан е и фабричният номер на техническото средство, който е съответен на номера в справката за средства за измерване от л.10. Талонът съдържа и подпис на жалбоподателя, като му е връчен. В талона същият не е оспорил резултата от изследването. От изложеното до момента следва да се направи извода, че талонът за медицинско изследване съдържа всички реквизити, необходими за провеждането на медицинското изследване и е бил годен документ, въз основа на който да се проведе самото изследване при наличие на воля от страна на жалбоподателя да посети лечебното заведение.

Възражението на жалбоподателя, че проверката е извършена в 22.27 часа, когато е регистриран отрицателен резултат, също не може да бъде споделено, защото писмените доказателства /АУАН и талон/ установяват, че тази на жалбоподателя е в 22.42 часа. Очевидно отразеното в справката за проверка в 22.27 часа се отнася за такава извършена на друг водач.

При така установеното съдът приема, че жалбоподателят е управлявал с етилов алкохол в кръвта - 0.87 промила, като не може да бъде споделен изложения в жалбата довод, че същият не е извършил вмененото му с НП нарушение.

Деянието е извършено виновно, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е съзнавал своето задължение да съобрази поведението си на пътя с правилата за движение по пътищата и по-конкретното с изричната забрана за У. на МПС под въздействие на алкохол, и доколкото преди да пристъпи към управлението на автомобила е бил употребил алкохол – две бири.

Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл.5,  ал.3, т.1 ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице. Последната предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина“ за срок от 12 месеца и „глоба“ от 1`000.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размера, който е фиксиран в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства. В тази връзка съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за намаляване размера на наложените наказания. Следва да се отчете високата концентрацията на алкохола в кръвта на водача – 0,87 промила, която в конкретния случай е около средния размер предвиден в разпоредбата (1,2 промила), който законодателят е поставил, за да бъде деянието адм. нарушение. Над тази граница деянието е престъпление и се ангажира наказателна отговорност на дееца. С така определената по вид и размер адм. санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Доколкото се установи, че нарушителят е осъществил състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, за което в Наредба №Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, е предвидено отнемането на общо 10 контролни точки, следва НП да бъде потвърдено и в тази му част. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата за нарушения на ЗДвП от водач на МПС се отнемат контролни точки, както следва: за У. на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително (чл.174, ал.1 ЗДвП) - 10 к.т.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за адм. санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на адм. нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

С оглед този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Рг.РС., сторените по делото разноски за свидетели и вещо лице, сума в размер на 215.60 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е неоснователна, и като такава следва бъде оставена без уважение, а НП бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №18-0331-001133/27.12.2018 г., издадено от Н-к на РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети общо 10 контролни точки, затова, че на 03.12.2018 г. в 22.44 часа на у.„Ш.” в с.Г.Д., О.Р., управлява МПС с рег. №*, след употреба на алкохол /под въздействието на алкохол/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, установен с техническо средство – дрегер, който е отчел 0.87 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, като водачът не е дал кръв за изследване - нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП

ОСЪЖДА Х.А.Ц. да заплати на Рг.РС., сторените по делото разноски за свидетели и вещо лице, сума в размер на 215.60 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………