Р Е Ш Е Н И Е    2164

 

Номер   2164

Година   09.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200113

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н.И.Т., подадена срещу НП №91/2. г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 120.00 лв., на основание чл.275, ал.4 ЗГ и чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху огри и земи от ГФ, приета с МПС №86/04 г. е определено да заплати обезщетение в резмер на 46.50 лв. в полза на ЮЗДП, затова, че на 03.11.2017 г. в 10.00 часа на територията на ТП„ДГС-Р.“, местност „Б.р.”, ОУ„Б.”, отдел 190„к”, извършва сеч с моторен трион на един брой иглолистно дърво от бял бор с диаметър на пъна 30 см. и обща кубатура 0.51 куб. м., немаркирано с контролна горска марка – нарушение по чл.104, ал.1, т.5 ЗГ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Аргументират се със съображения, че АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя, както и, че нарушението не е извършено. Алтернативно се излага довод, че размера на наказанието глоба е завишен, като същия не е съобразен с факта, че жалбоподателя е безработен и до този момент не са му налагани наказания по ЗГ.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

И.К.Г. е собственик на ПИ №61813.781.739 в местността „Б.р.”, землището на г.Р.. Същият е земеделска теритирия с начин на трайно ползване „за земеделски труд и отдих”.

На 27.03.2017 г. били извършени действия по трасиране на имота /от правоспособно лице/, за което за което бил съставен и Протокол за трасиране и означаване от същата дата.

На 26.05.2017 г. било издадено удостоверение от ТП„ДГС-Р.“, че ПИ №61813.781.739 не попада в горски територии в териториялния обхват на ТП„ДГС-Р.“.

На 03.07.2017 г. от О.Р. на И.К.Г. било издадено Разрешително №12/03.07.2017 г. да почисти имота си от дървесна растителност, като същата се маркира с контролна марка №1 на О.Р.. На неустановена дата след това дърветата в поземления имот били маркирани с посочената марка от служител на общината.

На 03.11.2017 г. сутринта, свидетелите И.Х., Х.А. и Н.Н., служители в ТП“ДГС-Р.”, потеглили към местността „Б.р.”, ОУ„Б.”, територията на ТП„ДГС-Р.”, поради получен от тях сигнал, че се извършва сеч на дървета на същото място. След като пристигнали там около 10.00 часа, видели, че в отдел 190 „к” на същата местност има отсечени няколко дървета, немаркирани с контролна горска марка. Тогава свидетелите установили Ч. своя служебен GPS, че мястото на сечта е в частна горска територия. След като намиращият се на мястото на сечта жалбоподател Н.И.Т. им обяснил, че той и брат му /който също се намирал на мястото/ водят сечта и той лично е отрязал дърветата, същите установили, че пъновете на всички отрязани дървета са маркирани с Общинска марка №1. Тогава извикали служители от О.Р., които отговаряли за поставянето на марките. След като последните пристигнали, им обяснили, че та са маркирали дърветата въз основа на издаден от О.Р. документ.

Свидетелите установили, че едно от отрязаните дървета е иглолистно от бял бор с диаметър на пъна 30 см. и обща кубатура 0.51 куб. м., което също не било маркирано с контролна горска марка. След това на място свидетелите съставили КП.

По-късно същия ден свидетеля И.Х., в присъствието и на свидетелите Х.А. и Н.Н., съставил на жалбоподателят в негово присъствие АУАН с бланков №0000338/03.11.2017 г., затова, че на 03.11.2017 г. в 10.00 часа на територията на ТП„ДГС-Р.“, местност „Б.р.”, ОУ„Б.”, отдел 190 „к”, извършва сеч с моторен трион на един брой иглолистно дърво от бял бор с диаметър на пъна 30 см. и обща кубатура 0.51 куб. м., немаркирано с контролна горска марка – нарушение по чл.104, ал.1, т.5 ЗГ. След това акта бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал.

Въз основа на този акт, е издадено НП №91/2. г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 120.00 лв., на основание чл.275, ал.4 ЗГ и чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от ГФ, приета с МПС №86/04 г. е определено да заплати обезщетение в резмер на 46.50 лв. в полза на ЮЗДП.

НП е връчено на 09.05.2018 г. на неустановено лице, а е обжалвано на 15.05.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И.Х., Х.А. и Н.Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, и констатираното от тях, включително и обстоятелствата по съставянето на акта, както и предявяването и връчването му на жалбоподателя. Тъй като гласните доказателствени средства, събрани Ч. разпита на свидетелите И.Х., Х.А. и Н.Н., са единни и непротиворечиви, като липсват съществени вътрешни или външни противоречия в показанията им, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. От друга страна твърденията на свидетелите И.Х., Х.А. и Н.Н. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставените АУАН и КП.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Първото възражение, наведено от процесуалният представител на жалбоподателя е свързано с непредявяване и невръчване на АУАН на подзащитният му. Съдът намира, че същото е неоснователно. Съдът установи, че в хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП. АУАН е съставен в рамките на предвидения с чл.34 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, а самото НП също е издадено в рамките на отразения в чл.34, ал.1 от ЗАНН, 6-месечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта за извършеното нарушение. Актът е съставен от свидетел на констатиране на твърдяното нарушение в присъствие на друг такъв свидетел, съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. След съставянето на АУАН същият е предявен и връчен на жалбоподателя, който го е подписал.Така не е допуснато процесуално нарушение, защото е спазен 3 дневния срок, в който жалбоподателят е имал право да се защити, Ч. подаване на писмено възражение по съставения му АУАН, преди да бъде издадено обжалваното НП. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

В случая актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ длъжностно лице - служител в Д.Г.С., заемащ длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, и съгласно нормата на чл.201, ал.1 от същия закон, според която служителите в Изпълнителната агенция по Г. и в нейните структури, както и горските инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време.

Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 ЗГ, НП се издава от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица от Р.. В процесното НП е цитирана Заповед №РД-49-199/16.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която наказващият орган е мотивирал правомощието си да издаде НП. Същата е приложена към АН Преписка и е видно, че с нея се дават правомощия на директорите на Р. да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно НП е издадено от надлежно оправомощено за това длъжностно лице.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО  е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Органът е квалифицирал материално-правното деяние като нарушение по чл.104, ал.1, т.5 ЗГ, което кореспондира с посочената от него санкционна норма, като и последната също е квалифицирана правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно, а съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на производството по ЗАНН.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Р.Б., защото от неговата територия е извършено транстортиране на дървесината.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира, следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно-регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че не е налице и доказано по безспорен начин административното нарушение.

Вменено на жалбоподателя е административно нарушение по чл.104, ал.1, т.5 ЗГ. Последната цитирана норма, въвежда забрана за сеч на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл.101, ал.3 - Наредба №8/05.08.11 г за сечите в Г., издадена от МЗХ /обн.Дв бр.64/11г/. Нарушаването на посоченото правило за поведение, във формата на законова забрана, е въздигнато в административно-наказателен състав по чл.266, ал.1, предл. 1-во, предвиждащ санкция - наказание глоба от 50.00 до 3`000.00 лв, ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо лице, което сече дървесина, в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му. Същата норма предвижда и др. хипотези на нарушението, според различни изпълнителни форми на деянието - извозва, товари, транспортира и т.н. Правилото-забрана е доразвито с разпоредбите на подзаконовия нормативен акт - Наредба №8/11г. на МЗХ, издадена на основание чл.101, ал.3 от ЗГ, регламентиращи условията и реда за провеждане на сечите, съгласно глава Трета, чл.45 и следващите, обвързано с установените за правомерното й провеждане две кумулативни условия - насажденията да са маркирани /т.1/ и да е издадено позволително за сеч /т.2/, като съответно в чл.49 от същата Наредба е дадена легална дефиниция за дейността "маркиране", както и правилата, начинът и формата за това, указани в чл.50, включително възпроизведена и забрана за отсичане на немаркирани дървета. От събраните по делото гласни доказателства - свидетелските показания на разпитаните свидетели, безспорно се установява, че жалбоподателят е отсякъл немаркирано с КГМ дърво, съгласно изискването на закона. Така извършената сеч обаче, не е била незаконна. В случая се установи безспорно от показанията на свидетелите на АНО, че за отсеченото дърво жалбоподателят не е имал издадено писмено позволително по образец от АНО, което в случая с оглед на мястото на извършване на сечта /ако се приеме, че е в държавна горска територия/ е следвало да се издаде от лицата посочени в материално правната разпоредба, в случая от служител на АНО, който е отговарял за този участък. Факт за липса на издадено позволително за сеч от АНО и положена КГМ върху отрязаното дърво, както са изяснили в показанията си свидетелите, е безспорно доказан. Липсва обаче субективният признак на незаконната сеч, нарушението не е виновно извършено – умишлено, доколкото жалбоподателят е бил получил разрешение за отсичането на дърветата от О.Р., като същите са били и маркирани. Жалбоподателят не е знаел, че дърветата се намират в държавна горска територия /дори условно да се приеме, че е на такава територия/, предвид представения документ за собственост и извършените след това действия по трасиране /извършени на 27.03.2017 г. от правоспособно лице, за което е представен и Протокол за трасиране и означаване/, получаване на  Разрешително за почистване, както и последващо маркиране с контролна марка №1 на О.Р..

При този изход на делото съдът намира, че не следва да изследва обстоятелствата относно вида и размера на наложеното наказание, както и приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Присъждането на обезщетение също е незаконосъобразно, с оглед недоказаността на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.4 ЗГ - размерът на обезщетенията за вреди/щети върху горски територии, съоръжения, изградени в тях и върху горски пътища, се определя с наредба на Министерския съвет. Наказващият орган на основание чл.5 от Наредба за определяне на обезщетенията за нанесени щети върху гори и земи от ГФ, е определил жалбоподателя да заплати обезщетение в полза на ЮЗДП. С оглед обстоятелството, че деянието не се доказва от неговата субективна страна, съдът намира, че определеното обезщетение, следва да бъде отменено в съответствие с Приложението към горепосочената Наредба.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна, и като такава следва да уважи, като НП бъде отменено изцяло като неправилно. 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №91/2. г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 120.00 лв., на основание чл.275, ал.4 ЗГ и чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху огри и земи от ГФ, приета с МПС №86/04 г. е определено да заплати обезщетение в размер на 46.50 лв. в полза на ЮЗДП затова, че на 03.11.2017 г. в 10.00 часа на територията на ТП„ДГС-Р.“, местност „Б.р.”, ОУ„Б.”, отдел 190 „к”, извършва сеч с моторен трион на един брой иглолистно дърво от бял бор с диаметър на пъна 30 см. и обща кубатура 0.51 куб. м., немаркирано с контролна горска марка – нарушение по чл.104, ал.1, т.5 ЗГ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………