Р Е Ш Е Н И Е    2210

 

Номер   2210

Година   13.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200139

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „А.”О., представлявано от управителя Ц.Н., подадена срещу НП №К-0049289/12.11.2018 г., издадено от Директор на РД за областите С., С.,  К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.210а ЗЗП, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при извършена на 13.02.2018 г. проверка в обект – в хотел „А.В.“, находящ се в с.Б., о.Р., стопанисван от „А.”О., представлявано от управителя Ц.Н. е установено, че за обекта има издадено Удостоверение №РК-19-11122 за утвърдена категория „три звезди” от 13.01.2017 г. На входа на обекта е поставена рекламна табела с надпис „Спа х.„А.В.“. На рецепцията на хотела има поставени различни рекламни брошури, на които поставен същият надпис „Спа х.„А.В.“ и на които е поместена и следната реклама: „СПА центърът е модерно оборудван”. Веднага на място в хотела е извършена проверка на интернет сайт www.h.-a.com, където е установено, че е посочено наименованието на туристическия обект - Спа х.„А.В.“. Търговецът няма подадени документи или издаден сертификат за обекта по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ. Така е констатирано, че се предоставя невярна информация относно вида на обекта, като по този начин се въвежда в заблуждение потребителя и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не беше използвана тази нелоялна търговска практика. По този начин дружеството прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика - нарушение по чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. 68д, ал.1, пр.1 Закона за ЗП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. В подкрепа на същите се излага единствено съображение, че НП е издадено след изтичане на преклузивния 6-месечен срок, защото АУАН е съставен на 11.05.2018 г., а НП е издадено на 12.11.2018 г. Твърди се също така, че описаното в НП нарушение не е извършено, защото макар в сайта на хотела, да е посочено, че СПА Хотел, от конкретно изброените за предлагани услуги в същия сайт става ясно, че не е такъв и потребителите могат да вземат решение въз основа на посочените за предлагани конкретно услуги.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител.

Представлява се от процесуален представител - адвокат А., която в съдебно заседание поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения. Сочи, че АУАН не е връчен на жалбоподателя, защото е предявен и връчен чрез лице, което не е било упълномощено да представлява дружеството. От друга страна жалбоподателя е разбрал за съставения АУАН, едва след издаване на обжалваното НП.

За административно-наказващия орган - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2018 г. свидетелите Н.Р. и Г.Г. - служители при К., извършили проверка в обект – хотел „А.В.“, находящ се в с.Б., о.Р., където установили, че се стопанисва от „А.”О., представлявано от управителя Ц.Н.. В хода на проверката свидетелите установили още, на входа на обекта е поставена рекламна табела с надпис „Спа х.„А.В.“, а на рецепцията на хотела има поставени различни рекламни брошури, на които е поставен същият надпис: „Спа х.„А.В.“ и на които е поместнена и следната реклама: „СПА центърът е модерно оборудван”. Веднага на място в хотела свидетелите извършили проверка и на интернет сайт www.h.-a.com, при която установили, че същият рекламира туристическия обект, като в същия било посочено наименованието на туристическия обект - Спа х.„А.В.“. Търговецът няма подадени документи или издаден сертификат за обекта по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ.

Свидетелите Н.Р. и  Г.Г. установили още, че за обекта има издадено Удостоверение №Р РК-19-11122 за утвърдена категория „три звезди” от 13.01.2017 г., но търговецът няма заявление за сертифициране на СПА центъра на същия или издаден сертификат за обекта с такъв център.

На място, свидетелите на АНО, съставили Констативен протокол от същата дата, в който посочили, че управителя на търговеца следва да се яви на определени място и дата, за приключване на проверката, като представи документи, че обекта е със сертифициран СПА център. Протокола бил връчен срещу подпис на представител на жалбоподателя.

В последствие в г.Б., в сградата на АНО, след като не се явил законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, свидетеля Н.Р., в отсъствие на такива, но в присъствие на свидетелката Г.Г., съставил на търговеца АУАН №К-0049289/11.05.2018 г., затова, че при извършена на 13.02.2018 г. проверка в обект – в хотел „А. В.“, находящ се в с.Б., о.Р., стопанисван от „А.”О., представлявано от управителя Ц.Н., е установено, че за обекта има издадено Удостоверение №РК-19-11122 за утвърдена категория „три звезди” от 13.01.2017 г. На входа на обекта е поставена рекламна табела с надпис „Спа х.„А.В.“. На рецепцията на хотела има поставени различни рекламни брошури, на които поставен същият надпис „Спа х.„А.В.“ и на които е поместена и следната реклама: „СПА центърът е модерно оборудван”. Веднага на място в хотела е извършена проверка на интернет сайт www.h.-a.com, където е установено, че е посочено наименованието на туристическия обект - Спа х.„А.В.“. Търговецът няма подадени документи или издаден сертификат за обекта по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ. Така е констатирано, че се предоставя невярна информация относно вида на обекта, като по този начин се въвежда в заблуждение потребителя и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не беше използвана тази нелоялна търговска практика. По този начин дружеството прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика - нарушение по чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. 68д, ал.1, пр.1 Закона за ЗП.

АУАН бил предявен и връчен на дружеството-жалбоподател, чрез Н.Х., която представила трудов договор с жалбоподателя, но не и пълномощно, че има право да бъдат предявявани и връчвани АУАН на дружеството чрез нея. Няма данни дали същата е уведомила дружеството за така съставения, предявен и връчен чрез нея на дружеството АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено и НП №К-0049289/12.11.2018 г., издадено от Директор на РД за областите С., С.,  К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.210а ЗЗП, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 3`000.00 лв.

НП е връчено на 14.02.2019 г., а е обжалвано на 21.02.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н.Р. и Г.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, констатираното от тях, както и обстоятелствата по съставяне на акта. Твърденията на свидетелите Н.Р. и Г.Г. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването.

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП.

Данните, съдържащи се в административно-наказателната преписка налагат несъмненият извод, че в случая са нарушени императивните изисквания на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на представител на юридическото лице, респективно не е предявен и връчен на последния, или на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия. Така следва да се приеме, че АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя. Доколкото в конкретния случай се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност, която съгласно чл.24 от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административно-наказателната отговорност. От друга страна не са събрани и доказателства, дали жалбоподателя е узнал за така съставения АУАН. Поради това обстоятелство не може да се установи дали НП е издадено след изтичане на 3 дневния срок от узнаване на акта, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по същия. Така следва да се приеме, че правото на З. на дееца е съществено ограничено, защото е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване/узнаване на АУАН да направи възражения по него. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, не е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на НП и съставляващо самостоятелно основание за неговата отмяна само на това процесуално основание.

НП е издадено в преклузивния срок /6 месеца/, след съставяне на АУАН. С оглед датата на съставяне на АУАН този срок е изтичал на 11.11.2018 г., но доколкото това е бил неработен ден, то НП е издадено на първият следващ работен такъв, който е 12.11.2018 г. Ето защо възражението на жалбоподателя, че НП е издадено след изтичане на преклузивния 6-месечен срок, е неоснователно.

Комисията по търговия и З. на потребителите е компетентна да определя и налага наказания за деяния по ЗТ, както и да извършва последващ и превантивен контрол.

В случая актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено съгласно разпоредбата на чл.232, ал.1 от ЗТ длъжностно лице – Н.Р. - служител в КЗП определен от председателя на КЗП съгласно Заповед №336 ЛС/22.04.2015 г.

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗТ НП се издава от министъра на туризма, председателя на КЗП председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. В процесното НП е цитирана Заповед №891/12.10.2016 г. на председателя на КЗП с която наказващият орган е мотивирал правомощието си да издаде НП. Същата е приложена към АН Преписка и е видно, че с нея се дават правомощия на Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП да издава НП по ЗТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно НП е издадено от надлежно оправомощено за това длъжностно лице.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, защото проверката е извършена на неговата територия.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. И в АУАН, и в НП има достатъчна яснота и конкретика относно мястото, датата на нарушението, дееца и в какво се изразява изпълнителното деяние. Така в НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО  е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Описаното в НП нарушение е именно такива по  чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. 68д, ал.1, пр.1 Закона за ЗП, като именно това е материалната норма, която забранява нелоялната търговска практика, респективно предоставяне на невярна информация относно обекта. Посочена е и съответната относима санкционна норма. Така изложените обстоятелства според съда са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

В настоящи случай фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадено НП, са установени по категоричен начин, а относимите факти по делото са установени с допустимите доказателствени средства.

Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства в кредитираните им части се установяват признаците от състава на административното нарушение по чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. 68д, ал.1, пр.1 Закона за ЗП. Правилно актосъставителя и наказващия орган са определили приложимата материална норма, като са приели, че при така установеното от фактическа страна е налице нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. 68д, ал.1, пр.1 Закона за ЗП което АНО е санкционирал по чл.210а ЗЗП.

Разпоредбата на чл.68в от ЗЗП императивно забранява използването на нелоялни търговски практики. Чл.68 г, ал.4 от ЗЗП предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д-68к от ЗЗП. Предвид обстоятелството, че цитираната норма е препращаща в акта за нарушение и НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл.68д, ал.1 от ЗЗП, съгласно която търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако предоставената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2 и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така, предмет на преценка за осъществяване фактическия състав на нелоялната търговска практика е не само кумулирането на посочените по-горе елементи, но и причинно-следствената връзка между конкретната информация и формирането на търговско решение у средния потребител. При това се предполага, че добросъвестността и професионалната компетентност, които се очаква да бъдат проявени от търговеца, се изразяват в неговите специални познания при удовлетворяване на търсенето чрез предлагането в обекта, умението да спазва почтените търговски практики и грижата по отношение на П. на които се предоставят съответните услуги /§ 13, т.28 от ДР на ЗЗП/.

В случая адм. орган е приел, че е налице невярна информация /чл.68д, ал.1, пр.1/ по отношение на вида на обекта.

По делото безспорно е установено, че санкционираното лице има качеството търговец по см. на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, предвид което от негова страна може да се осъществи визираното нарушение т.е., да е налице "търговска практика" по смисъла на §13, т.23 от ДР на ЗЗП. Не е спорно по делото, и че дружеството стопанисва инкриминирания обект.

В ДР от ЗЗП - §13, т.23 е определено съдържанието на понятието "Търговска практика", като всяко действие от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата на П. като законът забранява използването на нелоялни търговски практики. В ал.1 на чл.68е, ал.2 от ЗЗП е дадено легално определение на "заблуждаваща търговска практика", според което "Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика”.

Средният потребител е този, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, съгласно константната практика на СЕС. "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика /§13, т.25 от ДР на ЗЗП/. Предлагането на услугите на обекта несъмнено представлява и "търговска практика" по смисъла на §13, т.23 от ДР от ЗЗП. От  друга страна безспорно, информацията относно категорията на обекта е съществена характеристика, пряко касаеща вземането на решение за ползване услугите на същия. Обекта е рекламиран като такъв с категория „три звезди - СПА”. Това е осъществено чрез поставена на входа на обекта рекламна тебела с надпис „Спа х.„А.В.“, поставена на рецепцията на хотела различни рекламни брошури, на които поставен същият надпис „Спа х.„А.В.“ и на които е поместнена и следната реклама: „СПА центърът е модерно ободудван”, както и в интернет сайта на хотела: www.h.-a.com, където е посочено наименованието на туристическия обект - Спа х.„А.В.“. 

В случая търговецът е отправял търговско съобщение, което посочва по подходящ, с оглед на средството начин характеристиките на услугата, което дава възможност на потребителя да направи избор за ползване на обект, който разполага със „СПА“. При ползване услугите на обекта обаче,  се установява, че той не разполага с такъв „СПА“ център. Рекламирането на обекта като такъв с повече предлагани услуги от притежаваните, представлява отклонение от правилата за пазарно поведение и несъмнено противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Освен това, използването на тази практика значително намалява способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение да наеме апартамент в обекта, което той не би взел без използването на тази практика. В настоящия случай е безспорно, че описаното пазарно поведение на дружеството представлява нелоялна търговска практика, забранена от закона (арг. от чл.68в от ЗЗП). Нарушено е изискването за добросъвестност при предоставянето на информация за категорията с която разполага обекта, която е невярна и в този смисъл подвеждаща. От рекламата на обекта, средният потребител остава с впечатление, че обслужването в обекта отговаря за категория на обект с три звезди, който притежава „СПА“ център, и това има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение да наеме стая в обекта, което той не би взел без използването на тази търговска практика.

От друга страна за съставомерността на деянието не е необходимо да е налице реално увреждане на потребител/ли или въвеждането им в заблуждение, а е достатъчно от обективна страна това да е било възможно да стане. Преди всичко тук от значение е резултатът - наличието на невярна информация за обекта, а от там и за качеството и обема на предлаганите услуги. Факта, че в интернет сайта са изброени конкретно предлагани услуги, също не води на извод, че няма извършено нарушение. Обекта е рекламиран като СПА, не само в интернет сайта, но и по останалите посочени по-горе начини.

Тъй като в случая нарушението е извършено от юридическо лице, субективната страна на нарушението не подлежи на изследване.

Обстоятелството, че НП следва да се отмени като незаконосъобразно, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само потвърдено НП.

По гореизложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна, поради което,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №К-0049289/12.11.2018 г., издадено от Директор на РД за областите С., С.,  К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП с което на жалбоподателя на основание чл.210а ЗЗП, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при извършена на 13.02.2018 г. проверка в обект – в хотел „А. В.“, находящ се в с.Б., о.Р., стопанисван от „А.”О., представлявано от управителя Ц.Н., е установено, че за обекта има издадено Удостоверение №РК-19-11122 за утвърдена категория „три звезди” от 13.01.2017 г. На входа на обекта е поставена рекламна тебела с надпис „Спа х.„А.В.“. На рецепцията на хотела има поставени различни рекламни брошури, на които поставен същият надпис „Спа х.„А.В.“ и на които е поместнена и следната реклама: „СПА центърът е модерно ободудван”. Ведна на място в хотела е извършена проверка на интернет сайт www.h.-a.com, където е установено, че е посочено наименованието на туристическия обект - Спа х.„А.В.“. Търговецът няма подадени документи или издаден сертификат за обекта по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ. Така е констатирано, че се предоставя невярна информация относно вида на обекта, като по този начин се въвежда в заблуждение потребителя и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не беше използвана тази нелоялна търговска практика. По този начин дружеството прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика - нарушение по чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. 68д, ал.1, пр.1 Закона за ЗП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………….