Р Е Ш Е Н И Е    2619

 

Номер   2619

Година   03.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100301

по  описа  за

2019

година

 

Производство по реда на чл.330 от ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Ф.М.М., ЕГН*, от с.Г.К., о.Б., със съд. адрес в Г.Я., У.„Ц.Б.I.№85, Ч. А.Н.Р., против М.М.П., ЕГН*, от Г.Я., У.„Ц.Б.I.№137.

В молбата се твърди, че съпрузите се сключили граждански брак  на 07.02.2018 г. в с.Г.К., о.Б.. Твърди се, че живеят заедно от 2016 г., първоначално съпрузите живеели много добре, като от брака си нямат родени деца. Твърди се, че постепенно ответникът започнал да тормози ищцата, постепенно отношенията им охладнели, и към настоящия момент всеки живее на отделен етаж от придобитата по време на брака двуетажна къща. Поддържа, че бракът е формален, изпразнен от съдържание, поради което да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

В съответствие с разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК, ищецът е съединил с конститутивния иск за развод и иск за ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и за фамилното име на съпругата.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на депозирания иск. С писмения отговор не оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Не оспорва твърденията относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и на искането да не се издирва вината за неговото разстройство. Възразява по отношение искането за предоставяне на семейното жилище на ищцата, тъй като същото  е придобито по време на брака и той няма къде да живее.

В съдебно заседание на 22.05.2019 г. страните представят пред съда подписано  споразумение по чл.49, ал.4 от СК, във вр. с чл.51, ал.1 от СК и молят съда да съгласно разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК, производството по делото да премине към производство за развод по взаимно съгласие.

Съдът приемайки направеното изменение на иска от такъв по чл.49, ал.1 СК, в такъв по чл.50 от СК, постанови на основание чл.321, ал.5 ГПК, преминаване към производство за развод по взаимно съгласие.

РГ.РС, като прегледа исковата молба, наведените в нея доводи, както и представеното споразумение, взе предвид становищата на страните и прецени събрания доказателствен материал, прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното към молбата копие на удостоверение за сключен граждански брак от 07.02.2018 г., издадено от О.Б. въз основа на акт за граждански брак №1 от 07.02.2018 г., е видно че М.М.П., ЕГН* и Ф.М.М., ЕГН*, са сключили граждански брак на 07.02.2018 г. в с.Г.К., о.Б., като съпругата след брака е приела да носи фамилното име М..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

И двамата съпрузи заявяват пред съда желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Предвид което, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака. Молителите постигнаха пред съда споразумение по чл.51 СК, с което са уредени въпросите относно упражняването на родителските права, заплащане на издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие деца, местоживеенето на децата и режима на лични отношения на родителите с тях, личните и имуществените им отношения, семейното жилище и фамилното име на съпругата. Съдът преценява постигнатото споразумение като пълно и непротиворечащо на закона и добрите нрави, защитаващо интересите на децата на съпрузите-молители, съпрузите са уредили всички лични и имуществени отношения между тях, поради което счита, че същото следва да бъде утвърдено.

Относно разноските за производството:

Съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, действаща към момента на образуване на това производство и съгласно постигнатото между молителите споразумение, и като съобрази, че при образуване на производството е заплатена държавна такса с квитанция към касова бележка от ПОС терминал от 18.03.2019 г. в размер на 25.00 лева и с квитанция към касова бележка от ПОС терминал от 22.05.2019 г. в размер на 15.00 лева, съдът намира, че молителите не следва да заплащат по сметка на Рг.РС допълнителна държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 07.02.2018 г. в с.Г.К., о.Б. с акт за граждански брак №1 от 07.02.2018 г. на О.Б., между М.М.П., ЕГН* и Ф.М.М., ЕГН*, с развод поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.М.П., ЕГН* и Ф.М.М., ЕГН* споразумение по чл.51 от СК, както следва:

1. Съпрузите декларират, че от брака нямат родени деца, респективно не са налице задължения за уреждане на родителски права.

2. Съпрузите не претендират издръжка един от друг.

3. След прекратяването на брака съпругата Ф.М.М., ЕГН*, ще носи предбрачното си фамилно име и в бъдеще ще се именува Ф.М.М..

4. Съпрузите декларират, че нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки банкови сметки.

5. След прекратяване на брака Ф.М.М., ЕГН*, от с.Г.К., о.Б., ще ползва първия етаж от семейното жилище, находящо се в Г.Я. на У.„Ц.Б.I.№137.

6. След прекратяване на брака М.М.П., ЕГН*, ще ползва втория етаж от семейното жилище, находящо се в Г.Я. на У.„Ц.Б.I.№137.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  …………………………………….