Р Е Ш Е Н И Е    2622

 

Номер   2622

Година   03.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100288

по  описа  за

2019

година

 

Предявен е иск по чл.49, ал.1 СК, от Т.М.С., ЕГН*, от Г.Р., У.„Х.Ч.”№7, против К.Д.С., ЕГН*,  от Г.Д., У.„Е.”№1.

В молбата се твърди, че съпрузите се сключили граждански брак  на 04.11.2014 г.. Твърди се, че първоначално съпрузите живеели много добре, като от брака си нямат родени деца. Твърди се, че в началото на семейния живот отношенията им били хармонични, но с оглед системната употреба на алкохол от ответника отношенията им постепенно охладнели, като от м.10.2018 г. са във фактическа раздяла. Поддържа, че бракът е формален, изпразнен от съдържание, поради което да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

В съответствие с разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК, ищцата е съединила с конститутивния иск за развод и иск за ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и за фамилното й име.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не депозира писмен отговор, в който  да изрази становище за основателност на предявената искова молба. Не сочи доказателства и не изразява становище по доказателствените искания, направени от ищеца.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са в брачни отношения, като бракът е сключен на 04.11.2014 г., за което е съставен Акт за сключен граждански брак №14 от 04.11.2014 г. на О.Г.Б.. От брака страните нямат родени деца.

След сключване на брака съпрузите заживяли заедно в Г. В последните 2 години от брачния живот, отношенията между съпрузите започнали да се влошават, поради несходство в характерите, неразбирателство, както и поради злоупотребата с алкохол от страна на ответника. Между съпрузите настъпило пълно отчуждение, довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. През м.10.2018 г. съпрузите се прибрали в България и оттогава са във фактическа раздяла. Нито един от съпрузите не направил усилия да оправят отношенията си.

За изясняване на изложените в исковата молба обстоятелства, съдът е изслушал допуснатия до разпит свидетел М.П., от показанията на който се установява, че отношенията между страните  по делото са влошени, като всеки има собствен живот и не се интересува от другия. Показанията на свидетеля са непротиворечи, логични и последователни и съответстват на събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за развод за доказан по основание. Отношенията между съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите се отдалечили и отчуждили един от друг. Съпрузите са във фактическа раздяла, което още повече е довело до тяхното отчуждаване като семейство, с оглед на което съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното и от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. Настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака, визирани в СК. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Относно вината за разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищцата е заявила съдът да прекрати гражданския брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника не е постъпил отговор и също не е направено искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно фамилното име на съпругата:

Съгласно разпоредбата на чл.53 СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака, като така отпадна изискването при запазване на брачната фамилия да се дава изрично съгласие от съпруга, чието име се запазва. Предвид искането на ищцата, съдът намира, че същата след прекратяване на брака следва да носи предбрачното си фамилно име П..

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., която на основание чл.329, ал.1 ГПК, следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно по 25.00 лв. за всеки един от съпрузите. И тъй като ищцата е внесла 25.00 лева, то ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Рг. разликата от 25.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен гражданския брак, сключен на 04.11.2014 г. в Г.Д., О.Б., с акт за граждански брак №14 от 04.11.2014 г. на О.Б., между К.Д.С., ЕГН* и Т.М.С., ЕГН*, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Т.М.С., ЕГН*, да носи предбрачното си фамилно име П..

ОСЪЖДА  К.Д.С., ЕГН*,  от Г.Д., У.„Е.”№1, да заплати в полза на държавата по сметка на Рг.РС 25.00 лв., представляваща държавна такса за допускане на развода, както и 5.00 лева такса при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………..