Р Е Ш Е Н И Е    2767

 

Номер   2767

Година   07.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240100090

по  описа  за

2017

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А.Т.А. – управител на Етажна собственост на С.„.К., находяща се в Г.Б., У.„.Д.№5, Ч.А М.П. от АК-Б., със С.А. Г.Р., У.„Я.С.№3.О.5, против Е.Ю.Б., със С. адрес в Г.Б., У.”.Д.№5.

Иска съдът да постанови решение, с което да осъди Е.Ю.Б. да заплати на ЕС на С.„.К., сумата от 2`629.59 €, равняваща се на 5`143.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължимата от нея такса за поддръжка на общите части на сградата за периода от м.10.2013 г. до 31.12.2016 г.. Претендират се и сторените разноски по делото.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК, ответника представя писмен отговор, с който  оспорват допустимостта и основателността на исковите претенции. Твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като не живее постоянно в апартамента. Оспорва законността на определяне размера на таксата. С отговора прави нови фактически твърдения.

В съдебно заседание ответника, Ч. процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на иска и развиват доводи в тази насока.

Съдът, като се запозна с твърденията, изложени от ищцата в исковата молба, както и с възраженията на ответника в писмения отговор и в хода на делото, като прецени и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В настоящото производство ищецът, Ч.У. на етажната собственост следва да установи при условията на пълно и главно доказване основанието за възникване на вземането и неговия размер.

От приложените към исковата молба, приети и неоспорени писмени доказателства - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с акт №79, том XII, дело №1387/2013 г., по описа на СВ-Р. се установи съществуващото правоотношение между страните, а именно качеството на ответник на етажни собственици в ищцовата етажна собственост. Същото е признато и от самия ответник в депозирания отговор на исковата молба.

Възраженията в отговора на исковата молба, че А.А. не е легитимирано лице да предявява искове в съда от името на ЕС, съдът намира за неоснователно. С исковата молба от ищцовата страна е представено Удостоверение за подадено уведомление по чл.46б от ЗУЕС, изх.№94-16-5904-2/06.12.2016 г., издадено от ОбА-Б. а в съдебно заседание се представи и Протокол за проведено ОС на 01.10.2016 г., от които доказателства е видно, че А.А. е избран за управител на ЕС и има представителната власт да подаде настоящия иск и да представлява ЕС пред съда.

Представеният Протокол за проведено ОС на 01.10.2016 г. се оспори от ответната страна по реда на чл.193 от ГПК, по отношение на авторството му. В тази връзка съдът допусна съдебно-графическа експертиза, според която подписите, поставени на всяка страница от този протокол, както и на последната такава за Председател и Протоколчик, са положени от лицето Е.Х.Е.. По този начин оспорването на този документ остана недоказано.

От приетите по делото писмени доказателства се установи провеждането на общо събрание на етажната собственост и взетите на същото решения, както и определения размер на дължимите от ответника суми.

Задълженията на ответника да изпълнява решенията на органите на управление и да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части са вменени и по силата на самия ЗУЕС, като съгласно чл.6, ал.1, т.8 от ЗУЕС, (изм. с ДВ бр. 57 от 2011г.) всеки собственик е длъжен да изпълнява решенията на органите на етажната собственост, какъвто орган несъмнено е Общото събрание на етажните собственици, а съгласно т.10 от същата разпоредба всеки собственик е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части в сградата.

Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, Общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В чл.51, ал.1 от ЗУЕС е указано, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Изключение от това правило е допуснато само в хипотезите на чл.51, ал.2 от ЗУЕС – за ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна г.. По делото от страна на ответника не бяха представени доказателства за своевременно уведомяване на председателя на УС за горните обстоятелства, а именно, че ответника не ползва притежавания от нея апартамент повече от 30 дни в рамките на една календарна г..

От събраните по делото доказателства според настоящия С. състав се доказаха твърденията на ищеца в исковата молба за дължимостта на исковата претенция. Претенцията на ищеца е за неизплатена такса за поддръжка на общите части, а не за "Ремонт и обновяване", а съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на ЕС собствениците правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на ОС. Първоначално, размерът на таксата за поддръжка и управление е определен с т.4 в Раздел IV от Правилника за вътрешния ред в етажната собственост, приет от Общото събрание на етажната собственост на 11.09.2010 г. и е в размер на 10.00 € на кв.м. без ДДС, която се умножава по сбора на квадратурата на притежавания имот и от квадратурата на притежаваните общи части. С протокол за проведено ОС на собствениците от 12.11.2012 г. в т.2 от дневния ред е взето решение за увеличение на такси общи части на сградата от 12.00 € с ДДС на 15.00 € с ДДС.

Съгласно допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза дължимата сума за поддръжка от ответницата съобразно притежаваните от нея идеални части от общите части и съгласно решенията на общото събрание на ЕС за процесния перриод е в размер на претендирания такъв, а именно – 2`629.59 €, равняващи се на 5`143.03 лв.

В настоящия казус според съда са налице влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост, които подлежат на изпълнение съгласно чл.38, ал.1 ЗУЕС.

Твърдението за нищожност на взетите решения на ОСЕС в частта за размера на таксата е неоснователно. Съгласно задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК. /Решение №39 от 19.02.2013г. на ВКС по Г.д. 657/2012 на I г.о./ законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност. Затова извън определения от закона срок, не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. Само в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост независимо от това дали се твърди нищожност, или незаконосъобразност.

Ответницата Б. заведе иск срещу ЕС за прогласяване нищожността на решението в пункт последен от дневния ред на проведеното на 11.09.2010 г. Общо събрание на ЕС, решението по т.2 от дневния ред на проведеното на 12.11.2012 г. Общо събрание на ЕС и решението в т.3, т.4 и т.5 от дневния ред на проведеното на 01.10.2016 г. Общо събрание на ЕС, поради противоречието им със закона, поради липса на съгласие, както и да приеме, че ищцата не дължи плащане на такси по тези решения. В Районен съд е образувано Г.д. №.78/2017 г. по описа на съда, което е прекратено поради недопустимостта му. При проведения инстанционен контрол въззивният съд възприема наложената практика в тази насока, че извън предвидения в чл.40 от ЗУЕС срок не могат да се разглеждат доводи за нищожност или незаконосъобразност на решенията на ОСЕС. С оглед изложеното до тук съдът намира, че всички направени възражения с отговора на исковата молба в насока нищожност на решенията на ОС на ЕС, са неоснователни.

Съдът намира за неоснователни и възраженията, направени от ответницата за недължимост на претендираната такса поради неизвършване на поддръжка, като твърденията в тази насока също останаха недоказани. От ищцовата страна се представиха множество документи, изискани по реда на чл.192 от ГПК от фирмата, поддържаща общите части. Разпитаха се и свидетели. От писмените доказателства се установи, че фирмата е сключвала договори и е извършвала плащания за поддръжка и ремонт на асансьора, изплащала е разходи за вода и канал, за изразходвана електроенергия на общите части, организирала е почистването на общите части, почистване на стълбища, боядисване, пране на пътеки и килими в общите части, закупувала е препарати и консумативи, необходими за това почистване, сключвала е договори за поддръжка на електрическата инсталация в комплекса, извършвала е дезинсекция и множество други дейности, включени в задълженията и по поддръжка на общите части. В тази връзка съдът намира, че е без значение обстоятелството, че подписът на един от договорите за възлагане на управление и поддръжка,а именно този от 01.01.2013 г., не е положен от единия управител на дружеството за поддръжка. От значение е обстоятелството, че поддръжка е осъществявана.

Горното се потвърди и от свидетелските показания на св. М. и св. Ч.. Същите живеят постоянно в комплекса от 2012 г. Според показанията и на двамата, ответницата живее постоянно в комплекса, откакто е станала собственик на апартамент, т.е. от 2013 г. Поддръжката на общите части е ежедневна. Плащат се ток и вода, поддържат се асансьори, зелени площи с двор, паркинг, коридори, фоайето, три тоалетни, които се чистят ежедневно. Има голяма градина, коси се тревата, почиства се, правят се нови насаждения. Купуват се консумативите - препарати, хартия. Има персонал, който почиства общите части. Във връзка с твърденията на ответницата, че сградата до края на м.11.2014 г. реално е била в ремонт, свързан с реконструкция на С. и присъединяване на други две сгради към нея, поради което не е била осъществявана поддръжка на общите части, също се зададоха въпроси на свидетелите. Същите двама свидетели М. и Ч., разказаха личните си наблюдения за този ремонт. Според тях, през 2014 г. се е осъществило присъединяване на друга С. към съществуващата. При присъединяването на сградите входът не е бил затворен. Изградена е топла връзка и ремонтът е продължил две седмици. През това време не се е преустановявана поддръжката на общите части. Самата С., в която и свидетелите са живели не е прекъсвала да функционира. Изграден е нов вход с нова врата, но стария вход също е работел. Собствениците на апартаментите, които се намирали в частта на Е.Б. са могли да ползват входа при рецепцията. Той е бил изместен с около 5м. Не е имало проблем при влизане и излизане и ремонтът не е попречил на живущите за достъпа до сградата.

Свидетелката на ответната страна Т. казва, че през 2014 г. – 2015 г. е имало основен ремонт на сградата. Съединили са се две сгради и са направили преход. Не знае колко време е продължил ремонтът. Той е бил през м.12.2014 г., а когато свидетелката е отишла пролетта или лятото на следващата г., ремонтът е бил приключил, но е имало друг козметичен ремонт. Разбрала е за откраднатото колело на Б..

Свидетелката К. познава Е.Б. от м.06.2015 г. Тя няма собственост в комплекса, но има в Г.Б.. Виждала е да се извършват ремонти в комплекс „.К.. Това е било м.09 - м.10.2015 г., на партера е била пробита врата. Имало е тухли и строителни отпадъци. Пролетта на 2016 г. едрия строителен боклук го е нямало. Имало е и ремонт вътре. Това е било през 2016 г. и 2017 г. Не е посещавала апартамента на Е.Б.. Вървели са ремонтни работи и е имало строителна прах и шум през деня. Вечерта е било тихо, но е имало боклук.

От показанията на всички разпитани свидетели безспорно се установи, че поддръжка на общите части на сградата е имало от 2011 г., и е осъществявана непрекъснато. Правен е ремонт на сградата, като са установи, че това е станало през 2014 г., като в нито един момент не е преустановявана поддръжката на общите части. Единствено показанията на св. К. не кореспондират с останалите, както по отношение на периода, през който е извършван ремонтът, така и по отношение на поддръжката. В този смисъл съдът намира същите за недостоверни, поради което не ги кредитира. Показанията на останалите свидетели са последователни, базират се на непосредствени наблюдения на свидетелите, непротиворечиви са и съдът дава вяра на същите.

Всичко изложено дотек обосновава извод, че в настоящия случай са налице влезли в сила решения на ОС на ЕС (необжалвани по предвидения в ЗУЕС ред и срок), установяващи парично задължение за ответницата за поддръжка на общите части на сградата за периода от м.10.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер на 2`629.59 €, равняваща се на 5`143.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноските, сторени в настоящото производство. С оглед изхода на спора, това искане следва да бъде уважено. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 2`622.72 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че същото не е прекомерно с оглед естеството на спора и извършените процесуалните действия по искане на ответника. Освен това възнаграждението обхваща и процесуалните действия,свързани с подаване и на частната жалба,по която е образувано в.ч. Г.д.№62/2018 г. и в. ч. Г. д. №24/2019 г., приложени към настоящето.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Е.Ю.Б., със С. адрес в Г.Б., У.”.Д.№5, да заплати на Етажна собственост „А.к." - средно етажно застрояване, намиращ се в м.„И.", землището на Г.Р., О.Р. изградена в поземлен имот с идентификатор №61813.456.1, представлявана от У.А.Х.П., ЕГН*, Ч. пълномощника А.С.С.П., ЕГН*, АК-П., със С. адрес в Г.П., У.„Х.”№5, .3, АД„Д., П. и Б.", за А. С.П., сумата от 2`629.59 €, равняваща се на 5`143.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължимата от нея такса за поддръжка на общите части на сградата за периода от м.10.2013 г. до 31.12.2016 г..

ОСЪЖДА Е.Ю.Б., със С. адрес в Г.Б., У.”.Д.№5, да заплати на Етажна собственост „А.к." - средно етажно застрояване, намиращ се в м. „И.", землището на Г.Р., О.Р., изградена в поземлен имот с идентификатор №61813.456.1, представлявана от У.А.Х.П., ЕГН*, Ч. пълномощника А.С.С.П., ЕГН*, АК-П., със С. адрес в Г.П., У.„Х.”№5, .3, АД„Д., П. и Б.", за А. С.П. сумата 2`622.72 лв. сторени разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:…………………………………………..