Р Е Ш Е Н И Е    2847

 

Номер   2847

Година   11.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101333

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на искова молба, с правно основание чл.40 от ЗУЕС, депозирана от М.Д.К., ЕГН* – управител и представляващ „М.“ООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.С., У.„П.“№30, Ч. А.И.К., АК-Б., съд. адр. Г.Б., У.„Х.Т.”№5, против Етажна С. на апартаментен К. „.Б., Г.Б. представлявана от управителя „Л.П.М.“, ЕИК*, с адрес: Г.Б., У.„М.Т., Ч. управителя Р.Т.В., с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцовото дружество е собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна С., находяща се в Г.Б. У.„В.“15, известна като „Б.Р.“, поради което обжалва в срок взетите решения на Общото събрание на Е.С., проведено на 27.10.2018 г. В тази връзка на първо място са изложени доводи за нарушение на редът на осъществяване на представителство на собствениците на проведеното Общо събрание. Според ищеца на процесното общо събрание е осъществено представителство, което не е във формата предвидена в разпоредбата на чл.14 от ЗУЕС.

В случай, че съдът не приеме, че е нарушен редът за осъществяване на представителство на собствениците се иска съдът да съобрази изложените в исковата молба нарушения при взимането на решенията по т.2, т.3, т.4 и т.5, част 1 от дневния ред.

По отношение взетото решение по т.2 от дневния ред, се твърди, че при постановяването му е нарушена разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, относно съдържанието на протокола от проведеното общо събрание. В тази връзка се сочи, че с оглед направените дискусии по посочената точка неправилно не е отразено изискването на собствениците за да се приеме решението за ремонти да бъде представен проект и да се обясни същността на посочените ремонти, тъй като те касаели общата за всички С.. Решението било взето за основен ремонт на ограда, а всъщност такъв проект липсвал.Според ищеца бланкетното посочване на понятието „основен ремонт“ било крайно недостатъчно за привеждане в изпълнение на посоченото решение. Дори можело да бъде абсолютно незаконосъобразно, предвид факта, че може да се отнася до случаите на хипотезата на чл.17, ал.2, т.2 от ЗУЕС, при която решенията се вземат със 100 на 100 ид. части от общите части на сградата или до хипотезата на чл.17, ал.2, т.5 от ЗУЕС, при която е необходимо мнозинство не по-малко от 67 на сто ид. части от общите части на сградата. Също така се сочи, че решението по т.2 от дневния ред е незаконосъобразно и поради неправилно посочване на процентите гласували „за“ – 68.5092%, вместо 68.2491%. Ищецът твърди, че при отчитането на гласовете неправилно не е отразено, че е гласувал „против“ като собственик на три самостоятелни обекта. В протокола е отразено, че гласува „против“ само за два от обектите, като за третия – гаражна клетка №10 е отразено, че гласува „за“.

По отношение на решението взето под т.3 от дневния ред, се сочи че е постановено в нарушение на чл.51, ал.2 от ЗУЕС. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени съображения в тази насока. Също така се сочи, че решението е незаконосъобразно и поради неправилно посочване на процентите гласували „за“ – 68.5092%, вместо 68.2491%. Ищецът твърди, че при отчитането на гласовете неправилно не е отразено, че е гласувал „против“ като собственик на три самостоятелни обекта. В протокола е отразено, че гласува „против“ само за два от обектите, като за третия – гаражна клетка №10 е отразено, че гласува „за“.

По отношение на решението взето под т.4 от дневния ред, че отново в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС се сочи, че протоколът не съдържал и погрешно отразявал изявленията на страните във връзка с проведените разисквания. Сочи, се че С.Р. била направила предложение да се изпратят покани за доброволно плащане към длъжниците със стари задължения и в никакъв случай не е гласувала за опрощаване на 50% от старите задължения, в случай че собствениците си платят. Според ищеца взетото решение е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че чл.17, ал.2, т.4 от ЗУЕС за опрощаване на финансови задължения, както и за отсрочване или разсрочване на изпълнението им, предвиждал мнозинство не по-малко от 75 на сто ид. части от общите части на сградата. Освен това, ищецът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като имало собственици гласували „ПРОТИВ“, което неправилно не е посочено в протокола, а именно собствениците на ап.50, 52, гаражна клетка към ап.52 - 0,26013, ап.№40 и ап.№47 - общо 3,27103 %, в резултат, на което гласувалите „ЗА” бил 71,7336 %, а не 75,0046%, както е отразено в протокола, т.е. не е налице кворум за вземане на решение за опрощаване на финансови задължения.

По отношение на решението взето под т.5 от дневния ред, се сочи, че бил поставен за гласуване въпрос, който не е част от предварително определения дневен ред. По своята същност заплащането на разходи от бюджета на Е.С. за наем на недвижими площи представлявали полезни разходи, за които по арг. на чл.17, ал.1, т.3 от ЗУЕС, се изисквало мнозинство не по-малко от 75 на сто ид. части от общите части на сградата. В този смисъл липсвало и изрично оправомощаване на представляващия Е.С. – физическото лице Р.Д.В. и дружеството-наемодател, представлявано отново от същото физическо лице да договаря сам със себе си, което води до незаконосъобразност на взетото решение.

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска , съдът да постанови решение, с което да признае за установена незаконосъобразността на взетите решения на проведеното Общо събрание на 27.10.2018 г., тъй като е нарушен редът на осъществяване на представителство на собствениците. В случай, че не уважи доводите във връзка с нарушаване на реда за осъществяване на представителство на собствениците на проведеното Общо събрание на 27.10.2018 г., моли да постанови решение, с което да се признае за установена незаконосъобразността на взетите решения по т.2, т.3, т.4 и т.5 - част 1 от Дневния ред на проведеното на 27.10.2018 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор 02676.501.3004.1, находища се в г.Б., У.„В.”№15, известна като „Б.Р.”“, и същите решения да бъдат отменени.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №84 от 08.01.2019 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В съответствие с изискванията на закона на ответното дружество е изпратено съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства.

В едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба.

В писмения отговор на исковата молба се изразява становище за недопустимост на предявения иск в частта, в която ищецът иска отмяна на взетите решения от Общото събрание, поради нарушаване на редът за осъществяване на представителство на собствениците. Според ответникът посочването на ищеца е само бланкетно, без да се сочи нито едно обстоятелство и доказателство, на което се основава искът му в тази част. Изложено е, че ищецът не е посочил в какво се изразява твърдяното „нарушение“ от ответника.

По същество искът се оспорва като неоснователен. По отношение твърдяното нарушение на т.2 от протокола от събранието от 27.10.2018 г., се твърди, че изготвения протокол отговарял на изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, като съдържал необходимите реквизити. Законът не посочвал доколко детайлно следва да се отразяват дискусиите на присъствалите лица, а създавал възможност всеки член на общото събрание да оспори съдържанието на протокола, вкл. достоверността на отразените в него решения. В законоустановения срок такова оспорване или искане за допълване на протокола не било постъпило от ищеца. След обявяване на протокола по реда на ЗУЕС, е постъпило искане за допълване на протокола от представител на „ГБК“ ЕАД, което дружество е собственик на посочените в отговора апартаменти в сградата. Управителят на ЕС е извършил допълване, за което е съставен протокол №1 от 09.11.2018 г. От изявлението от управителя на ЕС, било видно, че същият е забелязал незначителна разлика при изчисляване на процентите при гласуването, където първоначално не било отразено, че собственикът на гаражна клетка №10 е гласувал „против“, поради което е направена корекция на протокола в тази връзка. Дори и да се приемело, че процентът при гласуване „против“ по т.2 е отразен некоректно, то този процент от 0.26013% е толкова незначителен, че не би отразил съществено на общия процент на мнозинството. Също така се сочи, че съгласно чл.17, ал.2, т.5 от ЗУЕС, за вземане на решение за основен ремонт е необходимо мнозинство, което да е не по-малко от 67 на сто от идеалните части от общите части, като процесното решение по т.2 било прието с мнозинство над 67%, без значене дали отразяването на гласуването на собственика на гаражна клетка е било направено. Освен това се иска, да се вземе предвид, че в т.9 от протокола единодушно е гласувано предложение да се отложи планувания цялостен ремонт съгласно т.2.

По отношение посочените от ищеца нарушения при взимане на решението по т.3 от дневния ред, се сочи, че същото отразявало категоричното желание на мнозинството (68.2491%) да се осигури събираемост на таксите и да се поддържа сградата, в която се намирали ваканционните им жилища. С разрешението за ползване, сградата била определена като „апартаментен хотел“, както и поради съображенията на собствениците, че желаят опазване на имуществото и добро поддържане на сградата, довело до определената такса „поддръжка и управление“ в пълен размер, без значение периодът на ползване на ваканционното жилище. Според ответникът нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС не е императивна и в случая приложението би довело до пълна разруха и не поддържане на сградата, тъй като всички собственици на обекти в сградата на практика не живеели постоянно в нея и пребивавали не повече от 30 дни годишно в сградата. Относно възраженията за неправилно отразяване на процента при гласуване във връзка с изчисляване на процента на гаражна клетка №10, ответникът моли, да се съобразят изложените аргументи по-горе по т.1 от отговора. Освен това сочи, че няма данни собственикът на ап.36 да е гласувал „против“. Още повече, че той би следвало да е този, който да оспори правилността на отразения му вот.

Във връзка с възраженията по взетото решение по т.4 от протокола, ответникът моли да бъде съобразено следното: гласуваното решение било за покана на длъжници към които ЕС имала вземания, поради което не било необходимо квалифицирано мнозинство при гласуване. Обявената отстъпка била в случай, че се плати доброволно  и в срок и без да се налага съдебно събиране на вземанията, за което също се изисквало квалифицирано мнозинство. Всички собственици били гласували „за“, поради което ищецът нямал правен интерес да оспорва посочената точка, след като е гласувал за приемането й.

По отношение оспорената т.5 от протокола, ответникът прави следните фактически твърдения:

Предложението за договор за наем било направено във връзка с обсъждане на т.5 от протокола (отразено като изявление на А.Г., собственик на ап.18 и ап.19) и по тази причина се гласувало по така отправеното предложение. Също така се сочи, че Р.В. е законен представител на дружеството-управител на ЕС  като такъв, не е необходимо да има изрично упълномощаване за подписване на договор за наем със същото лице. Според ответникът е достатъчно да има взето решение на общото събрание на ЕС, както било направено на събранието на 27.10.2018 г.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник-адвокат, който поддържа исковата претенция на заявените в исковата молба основания.

Ответникът също се представлява от упълномощен представител, който поддържа изразеното с отговора становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Не се спори, а и се установява от представените Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №80, том III, рег. №2329, дело №480 от 2005 г. на нотариус с район на действие - РС-Рг и рег. №505 по регистъра на НК, вписан по съответния ред по ЗС/ПВ и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №68, том III, рег. №2239, дело №437 от 2007 г. на нотариус с район на действие - РС-Рг и рег. №505 по регистъра на НК, вписан по съответния ред по ЗС/ПВ, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС.

По делото е представен заверен препис от Протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор 02676.501.3004.1, находяща се в Г.Б. У.„В.”№15, известна като „Б.Р.“. Отразено, е, че към момента на регистрацията, в предварително определения час е установен необходимия кворум от присъстващите лица от 75,0046% д.ч. от общите части на сградата и обявения дневен ред. На процесното общо събрание са взети общо девет решения, в т.ч.: По т.2 от дневния ред „разглеждане на необходимостта от извършване на други ремонти и вземане на решение по предложенията за допълнителни ремонти на общите части в Сградата“, е отразено прието решение да бъде извършен основен ремонт на оградата на комплекса. По т.3 от дневния ред „обсъждане и приемане на решение относно сроковете  начин на плащането на определените парични вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на Сградата; както и определяне на санкции при неплащане или забава и утвърждаване на правило за дължимост на таксите от всички собственици“, е прието решение, с което се одобрява и утвърждава правило за дължимост от всички собственици на такса „поддръжка“ за общите части на сградата, независимо от времето, през което апартамента се ползва от собственика или от трети лица. По т.4 от дневния ред „обсъждане и приемане на решение относно възможните варианти за събиране на старите задължения към Е.С.“, е взето решение „да се изготви и подпише договор за наем на помещения, С.„Б.Б.П.“ООД с Е.С. и на основанието на този договор да се прехвърлят партидите за ел. енергия на Е.С.. В протокола е отразен процент на гласувалите „за“, „против“ и „въздържали“ се при взимането на отделните решения.

По делото е приет като доказателство Протокол на Етажна С. „Р.Б.-Б. У.„В.”№15, от 09.11.2018 г., в който е посочено постъпило искане за поправяне и допълване на Протокола от проведеното общо събрание на 27.10.2018 г. по искане на Л.Б., в качеството й на пълномощник на „ГБК“ЕООД, като е отразено добавяне на коментари по т.6 от протокола съгласно имейл от 07.11.2019 г. Също така е отразено забелязана и коригирана грешка в изчисляването на процента при гаражна клетка №10, С. на „М.“ООД.  От страна на ответника е приложено извлечение от имейл кореспонденция по посочената датата – 07.11.2019 г.

Към протокола е приложен Списък на собствениците, присъствали на общото събрание на Е.С., проведено на 27.10.2018 г. Видно от списъка, е, че част от собствениците на процесното общо събрание са били представлявани от пълномощници.

По делото са приети като доказателства копия от пълномощни, с които отделни етажни собственици на основание чл.14 от ЗУЕС, са упълномощили други етажни собственици, членове на домакинствата им или други лица и адвокати да ги представляват при провеждане на Общото събрание на Е.С..

Представено и съобщение за поставяне на протокола от проведеното Общо събрание по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС на входната врата на Сградата на 02.11.2018 г. в 13.00 часа.

По делото е разпитана като свидетел О.З., която твърди, че е присъствала на процесното общо събрание като представител на „Ф.И.А.“ЕООД, като представила пълномощно. Свидетелката посочва кои от лицата, които си спомня са присъствали на общото събрание. Твърди, че по отношение на разискванията по т.2 от протокола не им били разяснение характеристиките, параметрите за ремонта на общите части на сградата. Какъв ремонт следва да се извърши, средства, фирми, проекти. Дали влизали в параметрите, като бюджет на изпълнение на този ремонт. Обсъждали се ремонт на общи части, като се дискутирало боядисване на вътрешни стени. Посочва, че последния път била в Г.Б. на 9-ти март. Огледала общите части и оградата, която според свидетелката била почти като нова. Направена от масивна червена тухла с две врати от масивно дърво. На 27.10.2018 г., оградата си била в същото състояние. На общото събрание ставало въпрос за газифициране. Трябвало да се представи проект. Оградата отделяла дворната част на комплекса и служила за ограничителна стена, да не влизат чужди хора. Идеен проект от специалист  и лицензирана фирма не бил представен на общото събрание. Било им казано, че целта на събарянето на тази ограда било да се направи казино и магазин. Не да се направи реконструкция на оградата, а да се събори. Бил поставен въпроса за премахване на оградата. Било заявено от управителя на „Л.П.М.“ и „Б.п.“, че ремонта на оградата ще стане за тяхна сметка. Гласували за ремонта на оградата за сметка на посочените юридически лица. Не им било обяснено на общото събрание, какво ще бъде ремонтирано на оградата. Решението дружеството да поеме разходите за ремонта на оградата било взето на последващо общо събрание. Не им били представени проекти и количествени сметки за извършване на ремонта. По всички точки се гласувало, като били обявявани гласовете „против“ и „въздържал се“. Свидетелката твърди, че някои от нейните изказвания не били записвани. Посочва, че е против опрощаване на задължения на собствениците. На общото събрание било гласувано предложение за отдаване на обекти на Е.С. под наем, което не било част от дневния ред. Предложението било поставено от А.Г.. Свидетелката твърди, че А.Г. дошъл на събранието към 13.00 часа. Сключването на договори за наем било обвързано с прехвърляне на партиди на електромерите, разходите за ток, вода и Е.С. да поема всичките разходи за консумативи. При започването на общото събрание имало присъствен лист, в който се подписвали. Всеки пишел в качеството си на какъв – дали е пълномощник или лично. Повечето от присъстващите били упълномощени. Пълномощното й било приложено към протокола. Свидетелката, заявява, че не си спомня дали е взето решение да се отложи ремонта. Р.В. предложил да се направи опрощаване на 50% на стари задължения до 2016 г. Постъпило предложение от г-жа Р. да се изпратят покани до всички собственици за изплащане на тези задължения. Било прието решение да се опростят старите задължения на 50%.

По делото е разпитана като свидетел Л.Б. която сочи, че е присъствала на общото събрание като представител на „ГБК“ЕООД, което е собственик на три апартамента. Представила своето пълномощно, подписала се срещу съответните обекти в присъствен лист. На ОС се обсъдило, че дружеството, което управлява Е.С. иска да направи ремонт на оградата. Имало собственици, които били „против“ и повече които били „за“. Твърди, че е виждала проект на оградата, тъй като такъв бил представен на преходни общи събрания. На това общо събрание не е виждала архитектурни проекти на оградата. В края на дискусията този въпрос се отложил за 2019 г. Първо гласували за него, но на същото общо събрание гласували точката да се отложи. Хората имали нужда от време за дискусии. На ОС се гласувало таксата поддръжка да се заплаща от всички. Имало няколко човека, които били против. Предложението било, че ако собственици, които имат стари задължения, след изпращане на поканата от страна на Е.С. ги платят в рамките на един месец, могат да ползват диспонт от 50%. Твърди, че не е чула някой да е бил против това предложение. Събранието било водено от управителя Р.В.. Гласували като вдигали ръка „за“, „против“ и „въздържал се“. След приключване на гласуването управителят казвал кои собственици са гласували „за“, „против“ и „въздържал се“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС. С предявения иск, се иска, съдът да отмени като незаконосъобразни взетите решения на проведеното Общо събрание на 27.10.2018 г., тъй като е бил нарушен редът на осъществяване на представителство на собствениците. В случай, че не уважи доводите във връзка с нарушаване на реда за осъществяване на представителство на собствениците на проведеното Общо събрание на 27.10.2018 г., се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни взетите решения по т.2, т.3, т.4 и т.5 - част 1 от Дневния ред на проведеното на 27.10.2018 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор 02676.501.3004.1, находища се в г.Б., У.„В.”№15, известна като „Б.Р.”“.

Исковите претенции са допустими, като насочени срещу Е.С., представлявана пред съда от избрания управител, на осн. чл.23, ал.4 и чл.41 ЗУЕС. Ответници в производството по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС са собствениците в Е.С., но съгласно разпоредбата на чл.41 ЗУЕС, техен процесуален представител пред съда е председателя на управителния съвет/управителя или на упълномощено от него лице. Това е законно представителство, което е въведено с цел улесняване на процедурата по движение на делата. Достатъчно условие за редовност на исковата молба е посочването на името и адреса на председателя на управителния съвет или на упълномощеното от него лице /определение №724 от 22.12.2009 г. на ВКС по ч.Г.д. №692/2009 г. на І ГО/.

Съобразно разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незакосъобразно решение на общото събрание на ЕС, което следва да стори в 30- дневен срок от оповестяване протокола от събранието по реда на чл.16, ал.7. Исковата молба е предявена от активно легитимирана страна по смисъла на цитираната разпоредба, като по делото не се спори, а и от представените нотариални актове се установява, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна С..

В съвкупност от изложеното съдът приема, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение №58 от 25.03.2014 г. на ВКС по Г. д. №5704/2013 г., I г.о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.

На първо място, ищецът е възразил срещу законосъобразността на всички взети решения на процесното общо събрание на Е.С. обосновано с твърдението за нарушение на чл.14 от ЗУЕС. Посоченото възражение, макар и бланкетно направено е обосновано с твърдението за осъществено представителство, което не е във формата предвидена в ЗУЕС. По отношение на посоченото възражение, съдът предвид посоченото по-горе е ограничен единствено до изложените пороци в представителството при провеждане на ОС в исковата молба.

Право на етажните собственици в сградата в режим на етажна С. е да участват в управлението на Е.С. – чл.5, ал.1, т.2 ЗУЕС. Те могат да упражнят това право лично, при участие в провеждане на общите събрания и гласуване при вземането на решения, както и Ч. пълномощник. Разпоредбите на ЗУЕС относно участието на пълномощник при формирането на волята на етажен собственик при вземането на решения на ОС, имат императивен характер, като тяхното нарушение води до незаконосъобразно формиране на кворума при вземане на решенията, а от там и незаконосъобразност на самите взети решения. Най-общо при прочита на чл.14 ЗУЕС, могат да се обособят "две групи" пълномощници с оглед изискуемата от закона форма на пълномощното. Първата група лица, които могат да бъдат пълномощници – чл.14, ал.1 ЗУЕС, са пълнолетни членове на домакинството, вписани в книгата на Е.С., както и друг собственик. За тези лица законът предвижда възможност да бъдат упълномощени както устно, което обстоятелство се вписва в протокола от проведеното общо събрание, така и писмено с пълномощно в обикновена писмена форма. Другата група лица, които могат да бъдат пълномощници съгласно чл.14, ал.3 ЗУЕС, са други лица, извън лимитативно посочените в разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗУЕС, за валидното упълномощаване на които законът предвижда писмена форма с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, както и адвокат – с обикновено писмено пълномощно. Следва да се отбележи, че и в двата вида случаи не е необходимо упълномощаването за участие в общото събрание да е изрично. Достатъчно е етажният собственик да е овластил пълномощника общо да извършва действията по обикновено управление по отношение на притежаваните от него общи части от сградата. Това упълномощаване включва приемането на всички мерки, насочени към запазването и охраняването на правата на упълномощителя. В този смисъл решение №54/27.04.2015 г., постановено по Г. д. №5237 по описа за 2014 г. на ВКС, I г.о.

В случая, видно от представения списък на присъстващите на Общото събрание на ЕС, Г.Б., Р.Б., в събранието са участвали етажни собственици лично, както и като пълномощници на други етажни собственици, пълномощници, които имат качеството на лица от домакинството, а също и такива, които имат качеството на адвокати и други лица, които не са етажни собственици.

По делото са представени пълномощни в обикновена писмена форма, с която етажни собственици, са упълномощили други етажни собственици, в т.ч. пълномощно от Р.Д.И., Р.Г., К.Д., А.К., Т.Ш., Н.Г..

Представено е пълномощно от Л.П., с което същата е упълномощила пълнолетен член от домакинството й да участва в процесното общо събрание в обикновена писмена форма. Също и пълномощно, с което е учредена представителна власт на А.З..

Останалите собственици, които са упълномощили други лица, които не са етажни собственици, членове, на тяхното домакинство или адвокати са били представлявани с пълномощно с нотариална заверка на подписите.

Предвид гореизложеното, съдът намира направеното от ищеца възражение за нарушение на императивната разпоредба на чл.14 от ЗУЕС, за неоснователно. Доколкото е налице валидна представителна власт на упълномощените лица за участието им в процесното общо събрание.

По възраженията, че решението по т.2 от дневния ред е взето в нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, съдът намира следното:

Съгласно цитираната норма протоколът от проведеното общо събрание съдържа датата и мястото на провеждане на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от Е.С., които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Видно от съдържанието на представения протокол за проведеното ОС на ЕС е, че в него е отразено направено предложение от Р.В. за извършването на основен ремонт на оградата на комплекса. Отразено е провеждането на дискусии и обсъждане в тази връзка. Липсва, обаче отразяване на същността на направените изявления, каквото е изискването на разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. При приемането на посоченото решение не са представени и проекти относно този основен /цялостен/ ремонт. Не са ангажирани и доказателства за необходимостта от извършването на същия. В тази насока са показанията и на двете разпитани по делото свидетелки, вкл. и по почин на ответната страна. В действителност по делото няма данни, а и твърдения от ищеца, да е било оспорено съдържанието на процесния протокол по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС и същият се е стабилизирал и има обвързваща доказателствена сила за етажните собственици, третите лица и съда, но само по отношение вписаните в протокола обстоятелства /решение №8/24.02.2015 г., постановено по Г. д. №4294 по описа за 2014 г. на ВКС решение №8/24.02.2015 г., постановено по Г. д. №4294 по описа за 2014 г. на ВКС/. Посоченото обаче не значи, че ищецът не може да  оспори липсата на изискуемите реквизити на протокола по арг. на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, а видно е, че в същия, в частта относно взетото решение по т.2 от дневния ред е посочено единствено, че са проведени дискусии и обсъждане, без да са записани същността на направените от етажните собственици изявления. Посоченото прави невъзможна преценката за законосъобразността на посоченото решение, доколкото в протокола не са отразени съществени реквизити, каквито са същността на изявленията на етажните собственици по време на тези дискусии и обсъждания. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, за липсата на правен интерес от оспорване на посоченото решение, тъй като същото е отложено с последващото решение по т.9 от дневния ред. Видно от съдържанието на взетото решение по цитираната т.9 е, че със същото се отлага планувания цялостен ремонт на оградата за следващата г., а не се отлага взимането на решение за извършване на основен ремонт на същата.

По изложените съображения решението по т.2 от дневния ред се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По възраженията, че решението по т.3 от дневния ред е взето в нарушение на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, съдът намира следното:

Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на Е.С. се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.

В чл.51, ал.2 от ЗУЕС е предвидено, че не се заплащат разходите по ал.1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в Е.С. не повече от 30 дни в рамките на една календарна г..

С цитираното решение по т.3 от дневния ред е одобрено и утвърдено правилото за дължимост от всички собственици на такса „поддръжка на общите части на Сградата“, независимо от времето, през което апартамента се ползва от собственика или трети лица.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника, че разпоредбата на чл.51, ал.1 и ал.2 е диспозитивна. Според съда нормата е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС /Определение №1097/2011 г. по Г.д. №630/2011 г. на ВКС, І г.о./. Предвидена е възможност при /ал.3/ ОС с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна г. да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал.1, но такава преценка не е предвидена за лицата които не пребивават в Е.С. повече от 30 дни или за лица ненавършили 6-годишна възраст. Двете алинеи уреждат различни хипотези и докато алинея трета дава възможност да се извърши преценка от ОС и лицата които , отсъстват повече от 30 дни за времето през което отсъстват да плащат 50 на сто от дължимата такса, то разпоредбата на алинея втора не предвижда такава възможност. За пълнота на изложеното, съдът приема за неоснователни и аргументите на ответника, че ако такса „поддръжка и управление“, не се събира в пълен размер от всички етажни собственици, независимо дали пребивават или не в комплекса има опасност от влошаване състоянието на комплекса, поради обстоятелството, че посочените разходи съобразно § 1, т.11 от ЗУЕС, се отнасят до текущи разходи за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. За опазването на комплекса и извършването на необходими текущи и основни ремонти са предвидени друг вид такси, които се отнасят към фонд „Ремонт и обновяване“.

Предвид изложеното цитираното решение по т.3 от дневния ред, като постановено в противоречие с императивната разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По възраженията, че решението по т.4 от дневния ред е взето в нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС и чл.17, ал.2, т.4 от ЗУЕС, съдът намира следното:

На първо място, съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че по отношение на ищеца не е налице правен интерес от оспорване на посоченото решение, тъй като е гласувал „за“ неговото приемане. На първо място в разпоредбата на чл.40 от ЗУЕС е предвидена възможност всеки собственик да оспори законосъобразността на взето решение от общото събрание на Е.С.. Подобно изискване по отношение начинът на гласуване на етажният собственик при взимане на решението не е поставено в цитираната разпоредба, което да обуславя допустимостта на предявения иск, доколкото наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска. Следва да се отбележи, че ако към приемането на решението ищецът не е знаел за пороци при свикване и провеждане на общото събрание или при постановяване на решението, не може априори да се отчете правото му на защита срещу подобно решение. Поради посочените съображения, съдът намира исковата претенция в посочената част за допустима, но неоснователна, по следните съображения:

Доводите на ищеца за незаконосъобразност на цитираното решение на взето по т.4 от дневния ред, се отнася за нарушение по чл.16, ал.5 от ЗУЕС, тъй като протоколът не съдържал и погрешно отразявал изявленията на страните, като неправилно били отразени изявления на С.Р.. Същевременно неправилно било посочено мнозинството при взимане на решението, тъй като погрешно не били посочени идеалните части от общите части на сградата, собствениците, на които били гласували „против“ взимането на процесното решение. Както бе посочено по-горе от страна на ищеца нито в съдебното производство, нито в предвиденият в разпоредбата на чл.16, ал.9 от ЗЕУС седемдневен срок е оспорено съдържанието на протокола и достоверността на взетите решения, поради което същият по арг. на цитираната разпоредба е доказателство за отразените в него обстоятелства, както и форма на валидност на приетите решения. /Решение №12 от 19.02.2015 г. на ВКС по Г. д. №5368/2014 г., I г.о., ГК, докладчик председателят Д.В./. По посочените съображения съдът намира доводите на ищеца за нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС за неоснователни. Протоколът се е стабилизирал и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила, която наподобява тази на официалните свидетелстващи документи. Доколкото съобразно отразеното в протокола решението е прието с мнозинство 75,0046% ид. части от общите части на Е.С. на сградата, съдът приема, че е било налице необходимото мнозинство по чл.17, ал.2, т.4 от ЗУЕС.

Предвид изложеното искането на ищеца за отмяна на решението под т.4 от дневния ред следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

По възраженията, срещу законосъобразността на решението по т.5 – част първа от дневния ред, съдът намира следното:

Съобразно отразеното в протокола в предварително определения дневен ред е поставено за разглеждане под т.5 „обсъждане и приемане на решение за прехвърляне на партидите за ел. енергия на Е.С., както и откриване на ВиК партиди за Е.С.“. Видно от съдържанието на протокола, е, че в хода на разискванията е включена като допълнителна точка взимането на решение, което не включено в предварително обявения дневен ред. По искане на А.Н.Г. (собственик на ап.18 и ап.19), е направено предложение дружеството „Б.Б.п.с“ООД да отдаде под наем на ЕС помещенията, които съгласно решение на преходно общо събрание от 16.06.2018 г. дружеството се съгласило да предостави за общо ползване срещу освобождаване на дружеството от задължение за заплаща такса поддръжка. След направеното предложение е взето решение с мнозинство 65.1539% ид. части от общите части на Е.С. на сградата „да се изготви и подпише договор за наем на помещения, С. на „Б.Б.п.с“ООД с Е.С. и на основанието на този договор да се прехвърлят партидите за ел. енергия на Е.С.“. Предвид посоченото обжалваното решение в посочената част се явява незаконосъобразно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.16, ал.3 ЗУЕС, общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. Кой случай е неотложен сочи разпоредбата на §1 от ДР на ЗУЕС. Очевидно, гласуваното предложение за сключване на договор за наем с посоченото дружество за наемане на помещения от ЕС не касае неотложност на случая по смисъла на цитираната разпоредба. Приемането на решения от общото събрание извън предварително обявения дневен ред, които не попадат в обхвата на цитираното изключение се явява незаконосъобразно, поради което взетото решение под т.5 в обжалваната част следва да се отмени.

За пълнота на изложеното по отношение законосъобразността на взетите решения под т.2, т.3 и т.5 (в обжалваната част първа) от дневния ред, следва да бъдат приети за основателни възраженията на ищеца, за допуснато нарушение при отразяване на процентите ид. части от общите части на сградата гласували „против“ тяхното приемане, доколкото е налице неправилно отразяване относно осъщественото гласуване от собственика на гаражна клетка 10 (ищеца по делото). В хода на производството от страна на ищеца е представен Протокол на Е.С., съставен от управителя на „Л.П.М.“ - Р.В. от 09.11.2018 г. , в който във връзка с постъпило искане за поправяне и допълване на Протокол от проведено Общо събрание по ЗУЕС от 27.10.2018 г. от Л.Б., в качеството си на пълномощник на „ГБК“ЕООД (постъпило по имейл от 07.11.2019 г.), са били добавени изказвания от пълномощника под т.6 от протокола. Същевременно в посочения протокол е забелязана и коригирана, отбелязана като „несъществена“ грешка в изчисляването на процента на гаражна клетка №10, С. на „М.“. Въз основа на посочения протокол от страна на ответника е изготвен и протокол от проведено общо събрание на ЕС от 27.10.2018 г. /л.42-52 от делото/, с извършени корекции, в частта относно изявленията под т.6 и относно начина на гласуване на гаражна клетка 10 с промени в съотношения на гласувалите „за“ и „против“ ид. части от общите части на сградата. Съдът,намира посочените действия,в частта относно извършената поправка на протокола касаеща начинът на гласуване на идеалните части от общите части на сградата припадащи се към гаражна клетка 10 и последващата поправка на процентите гласували „за“ и „против“ ид. части от общите части на сградата при взимане на процесните решения за недопустимо, доколкото е направено в разрез с разпоредбата на чл.16, ал.9 от ЗУЕС. Не става ясно от извършената поправка по чия инициатива е извършена същата, като за поправка на съдържанието на протокол от проведено общо събрание на етажните собственици е предвиден изричен ред и процедура в цитираната разпоредба. Доколкото, обаче самият ответник в писмения отговор на исковата молба признава отрицателния за него факт за допусната грешка в т.ч. съдът намира за основателни посочените възражения на ищеца касаещи неправилно изчисляване на идеалните части от общите части на сградата на етажните собственици при взимане на процесните решения под т.2,  т.3 и т.5 (в обжалваната част първа)  от протокола.

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, доколкото съдът е уважил същите само по отношение на три от общо девет обжалвани решения, взети на процесното общо събрание. Предвид посоченото, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските на ищеца в размер на 126.67 лв., от която: сумата от 26.67 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 100.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

На ответника също се дължат разноски съразмерно с отхвърлителната част от исковата претенция. Ответната етажна С. претендира разноски в размер на 750.00 лв. Съдът намира за основателно направеното по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като делото е приключило в две открити съдебни заседания, в които освен приемането на доклада на съда и разпит на свидетели /общо двама/ не са извършвани други процесуални действия. Предвид посоченото претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до минимума предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: до размера на сумата от 300.00 лв. След извършената редукция на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно отхвърлителната част в размер на сумата от 200.00 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от  „М.“ООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.С., У.„П.“№30, представлявано от М.Д.К. – управител против Етажна С. на апартаментен К. „.Б., Г.Б. представлявана от управителя „Л.П.М.“, ЕИК*, с адрес: Г.Б. У.„М.Т., Ч. управителя Р.Т.В. иск за отмяна на взетите решения на проведеното Общо събрание на 27.10.2018 г. на Е.С., тъй като е нарушен редът на осъществяване на представителство на собствениците.

 

ОТМЕНЯ по иск предявен от „М.“ООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.С., У.„П.“№30, представлявано от М.Д.К. – управител, решенията от 27.10.2018 г., взети от Общото събрание на Етажна С. на апартаментен К. „.Б., Г.Б. представлявана от управителя „Л.П.М.“, ЕИК*, с адрес: Г.Б. У.„М.Т., Ч. управителя Р.Т.В., обективирани в т.2, т.3 и т.5 (в обжалваната част първа) от протокола от проведеното общо събрание, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск в останалата част за отмяна на решението, обективирано в т.4 от протокола от проведеното Общо събрание на Е.С. от 27.10.2018 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, собствениците от Етажна С. на апартаментен К. „.Б.-Б. представлявана от управителя „Л.П.М.“, ЕИК*, с адрес: Г.Б. У.„М.Т., Ч. управителя Р.Т.В., да заплатят на „М.“ООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.С., У.„П.“№30, представлявано от М.Д.К. – управител, сумата от 126.67 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „М.“ООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.С., У.„П.“№30, представлявано от М.Д.К. – управител, да заплати на Етажна С. на апартаментен К. „.Б.-Б. представлявана от управителя „Л.П.М.“, ЕИК*, с адрес: Г.Б., У.„М.Т., Ч. управителя Р.Т.В., сумата от 126.67 лв., 200.00 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………….