Р Е Ш Е Н И Е    2877

 

Номер   2877

Година   12.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101043

по  описа  за

2018

година

 

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., Р.М., Ж.„М.“4, Б.П.С., с.6, представлявано от О.Б.Ш., Ч. А. В.П.Г., АК-С., със съд. адр. в Г.С., б.„Б.”№8, .8, А.22, против Б.В.В., ЕГН*, с А. в с.А., О.Я., У.„В.”№19.

Твърди се в исковата молба, че на 19.11.2014 г. е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен №* по програма Стандарт 13,99 лв., между ответника Б.В.В. и „.Б.Е., като при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство марка L. модел * на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски от 12,59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. При възползване от услугата G.C.+ абонатът е обединил в обща пакетна услуга титулярния мобилен №* и мобилни №-ра * и * посредством подписан Сертификат за пакетни услуги от 11.12.2014 г., като за общата пакетна услуга е получил отстъпка от дължимите месечни абонаменти в размер на 15% при фактуриране на потреблението.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен №* е фактурирано под абонатен №№*. За потребените от абоната-ответник услуги за мобилен №* за периода от 15.07.2015 г. до 14.11.2015 г., ищцовото дружество е издало следните фактури: фактура №* от 15.08.2015 г. за отчетения период на потребление 15.07.2015 г. - 14.08.2015 г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и дължими лизингови вноски от 27,72 лв., платима в срок 30.08.2015 г.; фактура №* от 15.09.2015 г. за отчетения период на потребление 15.08.2015 г. - 14.09.2015 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 14,94 лв., 12,59 лв. - дължими лизингови вноски и 27,72 лв. - незаплатен баланс по предходна фактура и кредитно известие №* от 15.10.2015 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 10,91лв., начислена е дължимата се лизингова вноска от 12,59 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 55,25 лв., при което задължението за плащане възлиза на стойност в размер на 56,93 лв., платима в срок 30.10.2015 г. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 56,93 лв., на основание чл.75, вр.с чл.196, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор на Б.В.В. за ползвания абонамент и е издал крайна фактура №* от 15.11.2015 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 393,52 лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък от 56,93 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване от 172,92 лв., както и незаплатени лизингови вноски от 163,67 лв.

Ищцовото дружество е предявило вземането си против Б.В. по реда на заповедното производство и въз основа на депозирано от дружеството заявление е образувано частно гражданско дело №1437 по описа за 2017 г. на Рг.РС. Заявлението е уважено и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 467,76 лв., от която а) 393,52 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 74,24 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2015 г. до 09.10.2017 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.

С тези обстоятелства ищецът мотивира правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си против Б.В. за сумата от 56,93 лв., представляваща стойността на ползвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги и искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 172,92 лв. – договорна неустойка и сумата от 163,67 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода от м.11.2015 г. до м.10.2016 г.

С исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество моли за събирането на гласни доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, с което заявява, че поддържа обективно кумулативно съединените искове. Представя допълнително писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът - редовно уведомен, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по предявения иск и/или да ангажира доказателства.

Б.В. не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на „.Б.Е.-С. да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл.238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 15.05.2019 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1, т.1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане №5795 от 30.10.2018 г. и с определение №1711 от 08.04.2019 г., изрично са указани неблагоприятните последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявените от „.Б.Е.-С. установителен и осъдителни искове, чийто предмет са вземания на ищеца за заплащане на стойността на предоставени далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойка, са допустими и вероятно основателни с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.

Съобразно сочените в исковата молбата страни, фактически основания и петитум претенциите са допустими – изхождат от активно процесуално легитимирано търговско дружество против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени договори за мобилни услуги и договор за лизинг, които установяват възникването на договорни правоотношения между ищеца и ответника. По силата на същите „.Б.Е.-С. се е задължило да предоставя мобилни услуги и мобилно устройство срещу задължението на ответника да заплаща стойността на предоставените му услуги и уговорените лизингови вноски. В хода на производство, Б.В.не твърди и не установява изпълнение на задълженията му по договорите, поради което за него е възникнала и отговорността, регламентирана с клаузи на договорите за заплащане на неустойка. Гореизложените факти, установени въз основа на данните, съдържащите се в приложените към исковата молба документи, установяват възникване на вземания на ищцовото дружество за стойността на предоставени далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойка. В този смисъл, съдът приема, че писмените доказателства сдържат достатъчно данни, които да обосноват вероятната основателност на обективно кумулативно съединените искове.

Така посочените аргументи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а установителната и осъдителните искови претенции на „.Б.Е.-С. трябва да бъдат уважени единствено въз основа на извода на съда за тяхната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства.

В изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника трябва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар. Разноските на ищеца, направени в исковото производство са дължими изцяло от ответника и те възлизат на сумата от 125.00 лв. – държавна такса. Ищцовото искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в настоящето производство е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за направен разход за възнаграждение за адвокат. Разноските в заповедното производство следва да бъдат присъдени на „.Б.Е.-С. съразмерно предявения и уважен установителен иск, тъй като в останалата част, за която ищецът предявява осъдителен иск, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване от заповедния съд поради неподаването в срок на иск по чл.422 от ГПК. Дължимите от Б.В.разноски в заповедното производство са в размер на 24,95 лв., съразмерно на частта, за която заявителят е предявил установителен иск, уважен в настоящето исково производство.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

По иска предявен от „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., Р.М., Ж.„М.“4, Б.П.С., с.6, представлявано от О.Б.Ш., против Б.В.В., ЕГН*, с А. в с.А., О.Я., У.„В.”№19 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 56,93 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №* за периода от 15.07.2015 г. до 14.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б.В.В., ЕГН*, с А. в с.А., О.Я., У.„В.”№19, да заплати на „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., Р.М., Ж.„М.“4, Б.П.С., с.6, представлявано от О.Б.Ш., сумата от 172,92 лв. – договорна неустойка по договор с абонатен №* за периода от 23.09.2015 г. до 11.12.2016 г.

ОСЪЖДА Б.В.В., ЕГН*, с А. в с.А., О.Я., У.„В.”№19, да заплати на „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., Р.М., Ж.„М.“4, Б.П.С., с.6, представлявано от О.Б.Ш., сумата от 163,67 лв. – лизингови вноски по договор с абонатен №* за периода от м.11.2015 г. до м.10.2016 г.

ОСЪЖДА Б.В.В., ЕГН*, с А. в с.А., О.Я., У.„В.”№19, да заплати на „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., Р.М., Ж.„М.“4, Б.П.С., с.6, представлявано от О.Б.Ш., сумата от 125.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса в настоящето исково производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над уважения размер.

ОСЪЖДА Б.В.В., ЕГН*, с А. в с.А., О.Я., У.„В.”№19, да заплати на „.Б.Е., ЕИК*, с адрес Г.С., Р.М., Ж.„М.“4, Б.П.С., с.6, представлявано от О.Б.Ш., сумата от 24,95 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар по частно гр. дело №1437 по описа за 2017 г. на Рг.РС, съразмерно на предявения и уважен иск по чл.422 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Районен съдия:………………………………….