Р Е Ш Е Н И Е    2907

 

Номер   2907

Година   14.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Катя Самарова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100037

по  описа  за

2019

година

 

Производство e образувано е по искова молба, депозирана от М.Г.Д., в качеството на управител на  „.-М.Д. с адрес Г.Б., Б., о.Б., У.Х.Б.”№1, Ч. А.К.П.Л. от АК-С.З., със съд. адрес: Г.С.З., У.“Г.С.”№4, .5, О.11, против „.Е.Б.”, с адрес: Г.С., Р.С., У.„Г.С.Р.”№140, ЕИК*, представлявано от К.К.К.С.С., Я.Б..

Ищецът моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2`421.53 лв., представляваща недължимо платена сума, начислена по фактура №*/20.01.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба, ищецът претендира и сторените по делото  разноски. 

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор. С него възразява досежно основателността на депозирания иск, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

С определение съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ответника „.Р.Б., с адрес: Г.С., Р.„М.“, б.„Ц.Ш.”№1.Б.Б.М.Б. Ц..

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

По делото е приета като доказателство копие от фактура №* от 20.10.2016 г., издадена от „.Е.Б.”, с която е отчетена консумирана електрическа енергия за обект: Б., У.„Х.Б.”1, клиентски №* за периода 06.08.2016 г. до 18.10.2016 г. на обща стойност 2`421.53 лв.

На 18.10.2016 г. с констативен протокол №3015892/18.10.2016 г., служители на „.Р.Б.”  – А.К.К. и Р.В.К. извършили проверка на електромера, захранващ имот в Б., У.„Х.Б.”1 - механа, в присъствието на двама независими свидетели, представители на Федерация на потребителите – В.Н.К. и Н.С.Р.. Било констатирано, че липсва пломба на предпазен щит на ел. таблото, че е нарушена пломбата на клемния блок на СТИ и е осигурен свободен достъп до него, поставен е мост между входящи и изходящи фазови клеми на СТИ, с което е осъществена промяна в схемата на свързване на измерването. Измерена е грешка минус 87,67%, с която работи измервателната група. Премахнат е мостът и измерването е приведено в изправност. СТИ работи в клас на точност. Грешката е измерена с Еталонен уред №0200401 описан на стр.2 от КП, който е калибриран със свидетелство за калибриране №Е-381/1807.20.

Електромерът не е изпращан на метрологична проверка, тъй като в присъствието на независими свидетели и органи на МВР /Х.Н.Х. – служител в РУ-Б./ е установено, че неизмерването се дължи на промяна схемата на свързване.

Видно от самия констативен протокол, приложен по делото, същият е съставен в отсъствие и без подписа на посочения в него като потребител. До последния е изпратено писмо от „.Р.Б.”  с изх. №NTZ 55055 от 19.10.2016 г., с което писмо го уведомяват за извършената проверка и съставения констативен протокол, както и че ще бъде извършена корекция на сметката, за което ще бъде уведомен от „.Е.Б.”. От приложената по делото обратна разписка е видно, че писмото е получено на 20.10.2016 г.  от М.Д..

До ответника е изпратено писмо от „.Б.”ЕАД с изх. №* г., с което писмо го уведомяват, че е начислена сметка в размер на 2`421.53 лв. и го канят да я внесе.

При така приетата фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното:

Искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява процесуално допустими, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен съд, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни законови пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

Разгледан по същество този иск се явява основателен. Съображенията за това са следните:

Сложният фактически състав на неоснователното обогатяване предпоставя доказване на три елемента: разместване на имуществена облага между страните, тоест, обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, липса на основание (липса на източник на задължение на ищеца) и общ правопораждащ факт. Съдът е отделил по съгласие на страните като безспорен факта, че е извършена проверка на СТИ, съставен е КП със съответните констатации на същия, както и на проверката са присъствали подписаните в КП №3015892/18.10.2016 г. лица в това число и орган на полицията.

Не е спорен и факта, че процесната сума е платена на ответника, тоест имущественото разместване е налице, като това разместване може да бъде проследено до общ породил го факт – негодността на електромера като средство за търговско измерване да отчита за целите на договора между страните, доставената за периода от 06.08.2016 г. до 18.10.2016 г., електроенергия. Затова основния спор по делото е липсата на приети правила за уведомяване при извършена проверка, респективно ответникът не разполага с право едностранно да коригира сметката на ищеца със задна дата при наличие на неотчетено количество електричество.

Законът за енергетиката /обн., ДВ, бр.107 от 9.12.2003 г./ не предвижда възможност за едностранна корекция на сметките в тежест на другата страна при неточно отчитане на средството за търговско измерване. Съгласно чл.91 и следващите от ЗЕ отношенията между страните се уреждат от сделка ( договор при публично известни общи условия), и подзаконов нормативен акт, ПИКЕЕ. В редакцията си към датата на доставките  - 06.08.2016 г. до 18.10.2016 г., тези правила регламентират единствено „принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване", но не и правомощие на доставчиците да търсят плащане при констатирано неотчитане като произтичащо от закон задължение на клиента да плати равностойността на неотчетеното. Тези са рамките на законовата делегация по смисъла на чл.83, ал.1 т . 6 от ЗЕ, и затова и правилата на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ /приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ, бр.98/ 12.11. 2013 г., в сила от 16.11.2013 г.  и неотменени  към  периода 06.08.2016 г. до 18.10.2016 г./, не могат да служат съгл. чл.12 от ЗНА, като основание за едностранна корекция на сметките със задна дата. Тоест, за да търси плащане на годно основание, ответникът би могъл да се позовава единствено на договора между страните, какъвто съществува, при общи условия.

На следващо място, разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗЕ предвижда, че правилата по ал.1, т.4-6 се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им. Със ЗЕ, следователно законодателят е предоставил на органа по чл.21 ЗЕ /ДКЕВР/ делегация за приемането на нормативни правила за предвидените в закона случаи, в т.ч. и за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Нормите на чл.48-51 ПИКЕЕ уреждат начина на определяне и изчисляване стойността на количеството електрическа енергия при установена при извършените проверки на средствата за търговско измерване неточност или неотчитане в измерването - конкретно при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. Разпоредбата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ гласи, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл.47 и е съставен в присъствието на органите на полицията.

С други думи законодателят в чл.83 ЗЕ е делегирал възможност на съответния държавен орган по чл.21 ЗЕ /ДКЕВР/ да приеме правила, в които да бъде уреден въпроса за „установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”, т.е. да уреди единствено начините на извършване на проверката на средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите тази констатация действия.

С чл.48 от ПИКЕЕ се въвеждат правила за създаване на санкции за потребителите на електрическа енергия Ч. въвеждане на фикция за потребена от тях електроенергия за минал период от време, действителната консумация на която не може да бъде установена, като по този начин се допълва разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, за което не са делегирани правомощия по надлежния ред на ДКЕВР и се нарушава нормата на чл.12 ЗНА, според която актът по прилагането на закон може да урежда само материята, за която е предвидено да бъде издаден.

Ето защо едностранната корекция на сметката на потребителя, извършена след надлежно констатиране на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е действие, което лишено от законово основание, тъй като извършването му е регламентирано от ДКЕВР в нарушение на делегираната от закона компетентност. Подзаконов нормативен акт, който е издаден без законова делегация, не се прилага. Недопустимо е в ПИКЕЕ, да бъдат предвидени разпоредби, с които да бъдат допълвани или изменяни законови разпоредби, за прилагането на които е издаден същият. Дори да не са отменени или прогласени за нищожни от ВАС /Решение №12897/ 01.12.2015 г. по адм. дело №9462/2014 г. на ВАС, IV отд., с което нормите на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ са отменени/, на основание чл.15, ал.3 ЗНА правилата на чл.48-51 ПИКЕЕ в случая не следва да намерят приложение.

Нещо повече средствата за търговско измерване са на енергоразпределителното, респ. снабдителното предприятие (чл.116 от ЗЕ ), като ищецът няма достъп до тях, и по делото липсва установено противоправно поведение на лице от състава на ищцовото дружество. При липса на противоправно поведение от негова страна, съдебната практика е категорична, че няма основание да се коригира сметката със задна дата, тъй като това би съставлявало обективно противоречие с нормата на чл.82 от ЗЗД, обвързващ санкцията си с виновно поведение на клиента. В този смисъл решение №30 от 23.04.2015 г. на ВКС по т. д. №1118/2014 г., II т.о., ТК.

В настоящия случай при така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен на избраното от ищеца първо правно основание – чл.55, ал.1, пр. 1-во, ЗЗД.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ответника дължи сторените от ищеца разноски, които съобразно списъка по чл.80 от ГПК, са в размер на 546.00 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „.Е.Б.”, с адрес: Г.С., Р.С., У.„Г.С.Р.”№140, ЕИК*, представлявано от К.К.К.С.С., Я.Б., основание  чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД, да заплати „.-М.Д. с адрес Г.Б., Б., о.Б., У.Х.Б.”№1, сумата от 2`421.53 лв.., представляваща недължимо платена сума, начислена по фактура №*/20.01.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.11.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „.Е.Б.”, с адрес: Г.С., Р.С., У.„Г.С.Р.”№140, ЕИК*, представлявано от К.К.К.С.С., Я.Б., да заплати на „.-М.Д. с адрес Г.Б., Б., о.Б. У.Х.Б.”№1, сумата от 546.00 лв., представляваща сторени разноски по делото.

Решението  е постановено при участието на третото лице - помагач - „.Р.Б., с адрес: Г.С., Р.„М.“, б.„Ц.Ш.”№1.Б.Б.М.Б.Ц..

Решението подлежи на  въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на  страните пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:…………………………………………