Р Е Ш Е Н И Е    2920

 

Номер   2920

Година   17.16.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240101674

по  описа  за

2017

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „.Ф.М.”, ЕИК*, с адрес в Г.С., Б.„С.”№2, .6, представлявано от ИД В.Ю.Б., Ч. пълномощника му юрисконсулт Г.М.П., ЕГН*, против Д.Г.У., ЕГН*, с адрес в Г.Х., У.„Д.“№6, .2, а.4.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 947.66 лв., от които 609.56 лв. – главница, 82.95 лв. – лихва за периода от 05.06.2012 г. и 05.02.2014 г. и 255.15 лв. – неустойка за забава за периода от 05.04.2013 г. до 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищцовото дружество представя писмено становище, с което поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника Д.Г.У., Ч. назначения особен представител, депозира писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на исковете, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в исковата молба.

Оспорва твърдението, че между ищеца и ответника е сключван договор за потребителски кредит, респективно, че ищеца е предоставял на ответника паричен заем, който той се е задължил да върне в сроковете и по начин, описан в исковата молба. Прави възражение за нищожност на договор за потребителски кредит №CREX-02937109 от 16.10.2012 г. на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла давност на остатъка от договорната лихва от 82.95 лв. за периода от 05.06.2012 г. до 05.02.2014 г. на основание чл.11, б.„в“ от ЗЗД, както и на основание чл.111,  б.„б“ от ЗЗД, възражение по отношение на вземанията за неустойка за забава за периода от 05.04.2013 г. до 07.08.2014 г.

В съдебно заседание ответникът, Ч. процесуалния си представител, оспорват основателността. Претендира да бъдат заплатени разноските по делото.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.Г.д. №1012/2017 г. по описа на Рг.РС, по което е издадена Заповед №4700 от 09.08.2017 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 947.66 лв.,  представляваща дължима и неизплатена сума по Договор за Стоков кредит №CREX-02937109 от 16.10.2012 г., от която: сумата от 609.56 лв. – главница, сумата от 82.95 лв. – договорна лихва за периода от 5.11.2012 г. до 5.2.2014 г., сумата от 255.15 лв. – неустойка за забава за периода от 5.4.2013 г. до 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв., представляваща заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът е уведомен пир условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 15.12.2017 г. заявителят по ч. Г. д. №1012/2017 г. по описа на Рг.РС е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представеното по делото заверено копие на договор за потребителски кредит №CREX-02937109 от 16.10.2012 г. се установява, че на същата дата в Г.С., „БНП П.П.Ф.”ЕАД и Д.Г.У., ЕГН*, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен кредит от 783.80 лева, която сума ответникът се е задължил да върне при заплащане на 16 равни месечни погасителни вноски по 57.70 лв. Съгласно погасителен план, неразделна част от цитирания договор падежът на договора е 05.02.2014 г.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит №CREX-02937109 от 16.10.2012 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора.

В настоящия случай начислената договорна лихва е от 82.95 лв. за периода от 05.06.2012 г. до 05.02.2014 г. датата на настъпване на падежа на договора.

В чл.4 от договора е отразено, че месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност главница, надбавка по чл.3, обезщетение по чл.5 и разноски за събиране на вземането. В чл.3, изр. 2 на договора е уговорено, че в случай на просрочие от страна на заемателя на две или повече месечни вноски, вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително уговорената надбавка, дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, считано от падежа на втората непогасена вноска.

На 14.10.2015 г. „БНП П.П.Ф.”ЕАД и „.Ф.М.” сключили договор за прехвърляне на парични задължения като е уговорено, че конкретните задължения, които се прехвърлят ще бъдат индивидуализирани в приложение към договора. Договорът между ответника и „БНП П.П.Ф.”ЕАД е включен в такова приложение.

По делото е представено уведомление, изходящо от „БНП П.П.Ф.”ЕАД и „.Ф.М.”, с което на ответника е изпратено съобщение за извършеното прехвърляне на задължението му.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 01.04.2019 г., съдът е задължил ищеца да представи оригиналите на приложените към исковата молба доказателства - договор за стоков кредит №CREX-02937109 от 16.10.2012 г., подписан от ищеца и ответника по делото, декларация за предоставяне на лични данни от Кредитополучателя, ведно с копие на лична карта, уведомително писмо за сключен договор за финансиране на Договор CREX-02937109, фактура от 16.10.2012 г., застрахователен сертификат U., застрахователен сертификат CREX-02937109, уведомление до длъжника за извършената цесия и на известие за доставянето му. Изрично е указал на ищеца, че при непредставяне на доказателствата в предоставения от съда едноседмичен срок, същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

В законоустановения срок ищецът не е представил оригиналите на цитираните документи, предвид което съдът с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 02.05.2019 г.,  ги изключи от доказателствения материал по делото.

От заключението на вещото лице се установява, че към датата на на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, че общо дължимите суми са от 965.04 лева, от които неплатена главница – 609.56 лева; договорна лихва – 82.95 лв. за периода от 05.03.2012 г. до 07.08.2017 г., неустойка 272.53 лв. за периода от 05.11.2012 г. до 01.08.2017 г.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд – РС-Рг., в съдебния район на който е местожителството на ответника.

Разгледан по същество този иск се явява неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:

Ищецът по иска с правно основание чл.422 от ГПК, следва да посочи кое е материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и да докаже пораждането на задължението по него, а ответникът - погасяването му. В настоящето производство ищцовото дружество следваше да докаже наличието на облигационно отношение между същото и ответницата, наличието на непогасени и изискуеми задължения във вр. с изпълнението на облигационното отношение, наличието на основание за начисляване на неустойка.

В хода на съдебното производство ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение между него и ответницата. С подадената искова молба са приложени копия на договор за потребителски кредит №CREX-02937109 от 16.10.2012 г., договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен между „БНП П.П.Ф.”ЕАД и „.Ф.М.” от 14.10.2015 г. и приложение №1 към договора за прехвърляне на парични задължения (цесия).

След направеното с отговора на исковата молба възражение по чл.184 и чл.183 от ГПК, за представяне на оригинали на приложените към исковата молба копия на договора, ведно с приложенията към същия, в съдебно заседание, проведено на 01.04.2019 г. съдът задължи ищцовото дружество да представи приложените към исковата молба доказателства в оригинал в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание, като изрично предупреди дружеството, че при непредставяне, същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото. В предоставения от съда срок ищцовото дружество не представи оригинали на приложените към исковата молба копия на доказателства и в проведеното на 02.05.2019 г. съдебно заседание съдът изключи от доказателствата по делото договор за договор за потребителски кредит №CREX-02937109 от 16.10.2012 г., договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен между „БНП П.П.Ф.”ЕАД и „.Ф.М.” от 14.10.2015 г. и приложение №1 към договора за прехвърляне на парични задължения (цесия).

С изключване на посочените по-горе доказателства от доказателствата по делото, ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение, наличието на изискуеми вземания и основателността на предявената от същото главница, лихва и договорна неустойка във вр. с неизпълнение на договора от страна на ответника. За да бъде уважен иска за установяване на вземане по договорно задължение, то ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличието на облигационното отношение. В настоящото производство това не беше доказано от ищцовото дружество, като същото не представи доказателства за наличието на облигационно отношение с ответника. След като ищцовото дружество не изпълни задълженията си по чл.183 и чл.184 от ГПК да представи оригинали на приложените към исковата молба копия на доказателства и същите бяха изключени от доказателствения състав по делото, то следва, че в исковата молба е налице твърдение за наличие на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, без същото да е подкрепено с каквито и да било доказателства. Във вр. с посоченото ищцовото дружество не доказа при условията на пълно и главно наличието на облигационно отношение между същото и ответника, респективно не доказа наличието на непогасени задължения по твърдяното от него облигационно отношение.

След като не бе доказано наличието на облигационно отношение, то не е налице основание за присъждане и на договорна неустойка в полза на ищцовото дружество, тъй като няма отношения, изпълнението на които същата да обезпечава.

По делото не бяха представени годни доказателства, а представените към исковата молба копия, бяха изключени като такива, поради което не може да се направи извода за наличието на договор за заем между ответника и същото дружество. Поради липсата на вземане спрямо длъжника съдът не обсъжда възражението на ответника за неуведомяването му за цесията.

Предвид изложеното дотук е налице основание за формиране на извод за недоказаност на твърденията на ищеца по установителна претенция, поради което предявеният от него иск за установяване дължимостта на процесните суми следва да се отхвърли като неоснователен. 

С оглед неоснователността на установителния иск, следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане в полза на ищеца на разноски в настоящето производство.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „.Ф.М.”, ЕИК*, с адрес в Г.С., Б.„С.”№2, .6, представлявано от ИД В.Ю.Б., против Д.Г.У., ЕГН*, с адрес в Г.Х., У.„Д.“№6, .2, а.4, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 947.66 лв., от които 609.56 лв. – главница, 82.95 лв. – лихва за периода от 05.06.2012 г. и 05.02.2014 г. и 255.15 лв. – неустойка за забава за периода от 05.04.2013 г. до 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ искането на „.Ф.М.”, ЕИК*, с адрес в Г.С., Б.„С.”№2, .6, представлявано от ИД В.Ю.Б. за присъждане на сторените разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:…………………………………..