Р Е Ш Е Н И Е    2942

 

Номер   2942

Година   18.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100951

по  описа  за

2018

година

 

Производството пред съда е образувано въз основа на подадена искова молба от В.Д.П., ЕГН*, Г.Р., У.„.Й.”54, против Д.С.К., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„.С.К.М.”40, с която е предявен иск  с правно основание чл.422 от ГПК.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между страните са налице облигационни правоотношения, по силата на сключени отделни устни договора за заем на парични средства, въз основа на които на същия е предадена общо сума от 12`000.00 лв. Сочи се, че същата е предадена от ищеца на длъжника на три пъти, колкото са и устните неформални договори между тях, както следва:

- На 04.03.2013 г. е постигната уговорка с длъжника К. и въз основа на нея ищецът е предал на последния в заем сума от 4`800.00 лв.;

- На 02.04.2014 г. е постигната договорка с длъжника К. и въз основа на нея ищецът е предал лично на последния като заем сума от 4`600.00 лв.;

- На 29.05.2015 г. след нова устна уговорка ищецът предал на К. в заем и сумата от 2`600.00 лв.

Поради близките приятелски отношения между страните, същите не са договаряли лихва върху сумите по отделните договори. Твърди се, че постигнатото съглашение е било всяка от трите предоставени в заем суми, които са в размер на общо 12`000.00 лв., да бъдат върнати най-късно до 31.12.2016 г. Според ищецът, независимо от настъпването на падежа за връщане на парите по трите договора - заемните суми не са върнати от заемополучателя и същите са дължими и към момента. Въпреки проведените многократни разговори с ответника за доброволно уреждане на спора, до такова не се е стигнало.

Твърди се, че настоящия иск е предявен в срока определен от съда в заповедното производство.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което на основание чл.422 ГПК, да признае за установено, че ответника Д.С.К., ЕГН*, дължи на ищцата В.Д.П., ЕГН*, сумата от общо 12`000.00 лева - главница, представляваща дължима сума по три неформални договора за заем, сключени на 04.03.2013 г. за сумата 4`800.00 лв., на 02.04.2014 г. - за сумата от 4`600.00 лв. и на 29.05.2015 г. за сумата от 2`600.00 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението — 28.02.2018 г. до окончателното плащане на главницата.

Ищцовото дружество претендира и за сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

С разпореждане №4729, постановено в закрито съдебно заседание проведено на 03.09.2018 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба. С писмения отговор, ответникът изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва твърденията на ищеца, че между страните са сключени няколко отделни устни договора за заем на парични средства в общ размер от 12`000.00 лв., както и че тази сума е предадена на ответника по начина, в размерите и сроковете, описани в исковата молба. Оспорва дължимостта и размера на претендираната сума. Също така оспорва и твърдението, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а след това и на исковата молба дълга е съществувал в размерите, за които се иска да бъде установено, че се дължи на ищеца. Отделно от посоченото с писмения отговор на исковата молба, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираната сума от 12`000.00 лв., а алтернативно възражението му е за изтекла погасителната давност на претендираната сума от 4`800.00 лв., заета на 04.03.2013 г. Посочва, че дори и да се установи, че е предадена претендираната сума, по описания в исковата молба начин, прави възражение, че тези средства са дадени на друго основание, а не заем. На самостоятелно основание прави възражение, че сумата е върната на ищеца. Поради недължимост на главното вземане, според ответника е неоснователна и претенцията за лихва върху него. Предвид неоснователността на исковете, според ответника е неоснователно и искането за заплащане на разноски.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа по основание и размер предявените искове. Ангажира гласни доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения.

В откритото съдебно заседание, ответникът се представлява от назначения от съда особен представител, който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази се доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата твърди с исковата молба, че е сключила с ответника устни договори за заем, въз основа, на които е предоставила в брой на ответника, следните суми: на 04.03.2013 г.  сума от 4`800.00 лв.; на 02.04.2014 г. сума от 4`600.00 лв.; на 29.05.2015 г. сумата от 2`600.00 лв. Поради близките приятелски отношения помежду им не са договаряли договорни лихви. Всяка от трите предоставени в заем суми следвало да бъде върната най-късно до 31.12.2016 г. Независимо от настъпването на падежа за връщане на парите и по трите договора, заемните суми и до настоящия момент не били върнати.

По делото е разпитан като свидетел И.И. – син на ищцата, който в показанията си сочи, че ответникът е негов чичо и първи братовчед на майка му. От 2013 г. до 2016 г. отношенията им били доста близки. През посочения период Д.К. изпитвал финансови затруднения. Първата сума, която Д. поискал от майка му била 4`800.00 лв. Свидетелят твърди, че присъствал на самия разговор, но не присъствал при предаването на парите. Разговорът се провел в домът им на У.„.Й.№54. На разговора присъствали ищцата, ответника и свидетеля. Това се осъществило в началото на.03.2013 г. Ищцата се съгласила да предостави тези пари с уговорката да бъдат върнати до края на м.12.2016 г. Свидетелят посочва, че тези пари не били върнати. Втория път в началото на м.04.2014 г. била предадена от ищцата на ответника сумата от около 4`600.00 лв. Предаването било осъществено в дома на ищцата. Свидетеля твърди, че присъствал на разговора за парите, които били поискани с оглед необходимост за ходене до Г.С. и здравословни проблеми. Разговорът за предаването на парите протекъл при празнуване на рожден ден на бабата на свидетеля. Парите не били предадени същия ден. При предаването на парите присъствали свидетеля, по-малкия му брат, както и ищцата и ответника. Парите били преброени пред свидетеля, който твърди, че били дадени като заем с уговорката да бъдат върнати до края на м.12.2016 г. Не били уговаряни лихви за дадените пари. Причината била близка родствена връзка. Не били искали писмени документи за парите, тъй като си имали голямо доверие. Д.К. и друг път идвал за пари, като е взимал по 100.00-200.00 лв., но ги връщал.Преди това не е взимал такива големи суми пари от майката на свидетеля. Според свидетеля имало още един случай, при който са предоставяни пари на Д. от майка му. Случаят бил от 29.05.2015 г., като Д.К. дошъл да вземе парите, отново от домът им. Сумата била 2`600.00 лв., като свидетелят сочи, че не е питал за какво са парите, тъй като не е присъствал на разговора за сумата. Присъствал само на предаването на парите. Уговорката била тази сума да се върне до края на декември 2016 г. Впоследствие Д. пак търсил пари, но ищцата отказала, тъй като сумата била станала доста голяма. Д. започнал да се крие. Не си вдигал телефона. На няколко пъти ищцата правила опити да се свърже с него, за да си върне парите. Общата сума по всички предадени пари била 12`000.00 лв. Към настоящия момент сумата не била върната.

По делото е разпитана като свидетел Е.С., която в показанията си твърди, че е първа братовчедка на страните по делото. Посочва, че преди 4.03.2013 г., Д.К. звънял на В. да му даде пари на заем. Д. звънял и на свидетелката, но тя нямала пари. На 4.03., свидетелката била заедно с ищцата, която изтеглила от „У.К.Б.“ сумата от 5`000.00 лв. Обадила се на Д., който дошъл да вземе парите от тях. Д. взел 4`800.00 лв.  и казал, че другите 200.00 лв. не му трябват. Свидетелката посочва, че ответникът бил взел сума от 4`800.00 лв. от фирмата, в която работел и търсил парите от В. за да ги върне. Присъствала при предаването на парите, като Д. казал, че тези пари ще ги върне до м.12.2016 г. Не знае дали са били уговаряни лихви за тези пари. Според свидетелката Д. и друг път е търсил пари от ищцата. Не може да си спомни датата, но били търсени много пъти пари от В.. Не може да каже и поради каква причина са търсени парите. Чувала е, но не е присъствала при предаване на другите пари. Знае, че В. му е дала 12`000.00 лв. Пред нея били дадени 4`800 лв. на 04.03.2013 г. Другите суми не знае кога са дадени. Не знае дали са подписвани документи за тези пари. Свидетелката твърди, че отношенията между Д. и В. били добри. Помагали си взаимно. Тази помощ била с оглед роднинските им взаимоотношения. Свидетелката твърди, че нейните взаимоотношения с Д. също били добри. При предаване на сумата от 4`800.00 лв., присъствали свидетелката, ищцата и ответника по делото. Синът на В. – И. не е присъствал при предаването на парите. Посочва, че е чувала в телефонните им разговори, че сумата от 12 хиляди лева била в заем и е обещано да се върне. Д. не отричал вземането на тези пари, като казвал, че ще ги върне. Свидетелката твърди, че Д. имал задължения към различни лица за около 50`000.00 лева.

На 28.02.2018 г. ищецът подал в Рг.РС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която е образувано ч. Г. д. №240/2018 г. Издадена е заповед за изпълнение №1548/14.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение, по силата, на която е разпоредено длъжникът Д.С.К., ЕГН*, с адрес в Г.Р., б.„.С.К.М.№40 да заплати на кредитора В.Д.П.-И., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„.Й.№54, сумата от 12`000.00 лв., дължима въз основа на неформални договори за заем, сключени на 04.03.2013 г., на 02.04.2014 г. и на 29.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.02.2018 г., до окончателното й изплащане.

При така изложените фактически данни, съдът достига до следните правни изводи:

Предявената от В.Д.П. против Д.С.К., ЕГН*, претенция с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, е процесуално допустима, поради наличието на правен интерес от търсената защита, с оглед наведените от ищцата фактически твърдения.

Същата се явява частично основателна, като съображенията за това са следните:

Договорът за заем съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД е реален, неформален договор, по силата на който заемодателят предава за ползване на заемателя определена вещ или парична сума със задължение за връщането й след изтичане на уговорения в договора срок, респ. след покана, ако срок не е уговарян.

За да се приеме, че е сключен договор за заем между определени лица, необходимо е да се установи по несъмнен начин постигането на съгласие между договарящите относно вещта или сумата, обект на заемното правоотношение, и задължението на заемателя за връщане на заетата сума или вещ, а наред с това предвид реалния характер на договора за заем - и предаването на сумата или вещта от заемодателя на заемателя.

Както е прието в Решение №524/28.12.2011 г., по Г.д.№167/2011 г., ІV г.о., заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В производството по иск с правно основание по чл.240, ал.1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.

В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата на 04.03.2013 г. е предоставила на ответника в заем процесната сума от 4`800.00 лв., като е предала същата лично на него. В тази част съдът приема, че показанията и на двамата свидетели кредитирани по реда на чл.172 от ГПК, предвид близките им родствени връзки със страните по делото, се припокриват и взаимно допълват. В този смисъл най-ясни са свидетелските показания на С.С. която посочва, че ответникът се обадил на ищцата, търсейки й в заем сумата от 4`800.00 лв., която му била необходима за покриване на задължения, които имал към фирмата, в която работел. Ищцата изтеглила търсената сума от „У.К.Б.“ и я представила на ответника с уговорката да бъде върната до края на м.12.2016 г. След тази дата ищцата търсила ответника за да й върне предоставената в заем сума, но същата не й била върната. В тази част показанията на свидетелката С. се припокриват напълно с тези дадени от свидетеля И.И., който също твърди, че е присъствал на преговори между майка му (ищцата по делото) и ответника за предоставяне на посочената сума с цел да погаси свои задължения. Предвид посоченото, съдът приема, че ищцата е установила факта на реалното предаване на сумата и наличие на постигнато между страните съгласие, което с оглед на посочения реален характер на договора би могло да доведе до извод за безспорно установено наличие на облигационно отношение между страните. Възраженията на особения представител на ответника срещу дължимостта на посочената сума обусловено с твърденията, че  дори и да се установи предаването на процесната сума по начина описан в исковата молба същата е дадена на друго основание, според съдът останаха недоказани.

В останалата част установителната искова претенция основана на сключени устни договори за заем, въз основа, на които на 02.04.2014 г. ищцата е предала на ответника сумата от 4`600.00 лв. и на 29.05.2015 г. сумата от 2`600.00 лв., според съдът остана недоказана. Единственото доказателство, което ангажира ищцата в тази насока за установяване на процесния реален договор са показанията на свидетеля И.И.. Последните следва да бъдат ценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, предвид близката родствена връзка с ищцата, доколкото свидетеля е неин роднина по права низходяща линия от първа степен. В тази насока съдът констатира, че посочените показания не се подкрепят от нито едно друго приобщено в хода на производството доказателство, вкл. и от показанията на свидетелката С.. Посочената свидетелка посочва, че В. била дала на ответника сума от 12`000.00 лв., без да може да конкретизира на кои дати са били дадени сумите.  Още повече, че ако съдът приеме, че заемната сума е в размера посочен от свидетелката С. от 12`000.00 лв., би била налице забраната за събиране на гласни доказателства за нейното предаване по арг. на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Следва да бъде отбелязано, че съобразно цитираната разпоредба забраната не е налице при договори сключени между роднини до четвърта степен включително. От страна на ищцата, обаче в исковата й молба липсва позоваване на близки роднински връзки с ответника, а единствено на приятелски такива. Освен това наличието на роднински взаимоотношения следва да бъде установено с писмени документи, каквито няма приложени по делото, а и за които извън свидетелските показания не са наведени и твърдения. На самостоятелно основание следва да се посочи, че показанията на свидетеля И. и тези на свидетелката С. относно предаването на останалите суми са противоречиви. От една страна И. установява предаване на суми на посочени още две дати /след 04.03.2013 г./, докато свидетелката С. свидетелства, че ответникът много пъти е търсил пари от В.И.а. От друга страна показанията на свидетеля И. са вътрешно противоречиви и неясни. Свидетелят посочва единствено, че са били предоставяни на ответника суми, без да може да конкретизира конкретното облигационното правоотношение между страните. Още повече, че за последната сума, предадена на 29.05.2015 г., свидетелят дори посочва, че не е присъствал при преговорите. Не е попитал за какво са парите. Същевременно заявява че е дадена за послужване и без да е присъствал на уговорките между страните посочва същата крайна датата за нейното връщане, като при първите два заема.

Предвид изложеното анализа на цитираните свидетелски показания по реда на чл.172 от ГПК по отношение останалите устни договори за заем според съдът не установяват с категоричност, че са предадени посочените суми именно на цитираните дати и именно на посоченото в исковата молба основание – заем за послужване. Още повече, че единственото доказателство ангажирано от ищцата са показанията само на един свидетел и то близък роднина на ищцата по делото и при липсата на други такива преки или косвени доказателства за предаване на процесните суми.

Предвид гореизложеното исковата претенция в частта над 4`800.00 лв. до пълно предявения размер от 12`000.00 лв., представляваща главница сформирана като сбор от предоставени суми по три броя устни договори за заем следва да бъде отхвърлена като недоказана.

По възражението на особения представител на ответника, че искът за заплащане на сумата от 4`800.00 лв., заета на 04.03.2013 г. е погасен по давност, съдът намира, че е приложима общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Заявлението по реда на чл.410 от ГПК е депозирано в Рг.РС на 28.02.2018 г., поради което предвидения в закона петгодишен давностен срок към посочената дата не е бил изтекъл.

По отношение на разноските:

 Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съобразно посоченото тълкувателно решение, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При това положение и с оглед изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 356.00 лв., съобразно уважената част от предявените искове за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ще следва ответника да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в общ размер от 812.00 лв., съобразно уважената част от предявените искове за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.К., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„.С.К.М.”40, дължи на ищеца В.Д.П., ЕГН*, Г.Р., У.„.Й.”54, следните суми, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1548 от 14.03.2018 г. по ч.Г.д. №240 по описа на Рг.РС за 2018 г., а именно: сумата от 4`800.00 лв. – главница, представляваща дължима сума по неформален договор за заем, сключен на 04.03.2013 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като над уважения от съда размер до пълно предявения за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение за заплащане на главници по сключени неформални договори за заем на 02.04.2014 г. за сумата от 4`600.00 лв. и на 29.05.2015 г. за сумата от 2`600.00 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„.С.К.М.”40,  да заплати на ищеца В.Д.П., ЕГН*, Г.Р., У.„.Й.”54, сумата от 1`168.00 лв., направени в хода на заповедното и исковото производство разноски.

На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бл.ОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………………..