Р Е Ш Е Н И Е    2944

 

Номер   2944

Година   18.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100383

по  описа  за

2019

година

 

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирана пред съда молба от И.Н.В., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.„З.З.“№4 и Л.Е.В., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„И.П.“№22, с правно основание: чл.50 от СК.

Сочи се в обстоятелствената част на депозираната молба, че между молителите на 24.04.2014 г. е бил сключен граждански брак. От брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – А.И.В., роден на 19.09.2014 г.

Твърди се, че молителите желаят да бъде прекратен сключеният между тях граждански брак при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие по реда на чл.50 от СК.

Молителите сочат, че са постигнали споразумение по всички въпроси посочени в чл.51, ал.1 от СК.

Позовавайки на посочените в обстоятелствената част на молбата фактически и правни твърдения, се иска от съда, да постанови решение, с което, да прекрати брака между страните по реда на чл.50 от СК, като допусне развод при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като същевременно одобри и постигнатото помежду им споразумение по чл.51 от СК.

Ком молбата в съответствие с изискванията на закона е приложено споразумение по чл.51, ал.1 от СК, подписано от молителите.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Молителите са сключили граждански брак на 24.04.2014 г. в Г.Б., което се установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак, съставено от О.Б.. От брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - А.И.В., роден на 19.09.2014 г., което обстоятелство се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане.

По делото са приложени социални доклади, изготвени от Д„.П“-Р. и от Д„.П“-Р., в които е изразено становище, че постигнатото между страните споразумение, касаещо предоставяне на родителските права, режима на лични отношения и издръжка не би нарушило правата на роденото от брака дете.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

І. По молбата с правна квалификация чл.50 от СК.

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата до съда и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, като мотивите за развод са ирелевантни, съгласно чл.50 от СК, поради което съдът не следва да ги издирва. Към молбата си молителите са представили споразумение по чл.51, ал.1 от СК, в което са уредили въпросите относно имуществените отношения помежду си, ползването на семейното жилище и фамилното име, упражняването на родителските права, заплащане на издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие дете, местоживеенето на детето и режима на лични отношения на родителите с него. Така постигнатото споразумение, не противоречи на закона и морала, и защитава интересите на децата на съпрузите-молители.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение – утвърдено.

ІІ.Относно разноските за производството:

На основание чл.71, ал.1 от ГПК, молителите дължат държавна такса, чийто окончателен размер се определя, съобразно правилата на чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът счита, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, от която при завеждане на исковата молба е внесена сумата от 25.00 лв. Също така, следва да бъде определена и дължимата държавна такса по исковете за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете в размер на 108.00 лв. Общият размер на дължимата държавна такса от 123.00 лв., следва да бъде заплатена поравно от молителите.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен между И.Н.В., ЕГН* и Л.Е.В., ЕГН*, на основание чл.50 от СК - по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.Н.В., ЕГН* и Л.Е.В., ЕГН*, писмено споразумение по чл.51, ал.1 от СК, като непротиворечащо на закона и на добрите нрави, възпроизвеждайки същото в настоящето решение, както следва:

1. Родителските права върху роденото от брака и ненавършило пълнолетие дете - А.И.В., ЕГН*, роден на 19.09.2014 г., се предоставят на майката Л.Е.В., ЕГН*.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата да бъде при Л.Е.В., ЕГН*.

2. Определя се следния режим на лични отношения на детето А.И.В., ЕГН*, роден на 19.09.2014 г. с бащата И.Н.В., ЕГН*, както следва: бащата ще има правото да взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, както и 7 дни през зимния и 10 дни през летния период, които следва да бъдат точно определени минимум една седмица предварително и които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката Л.Е.В., ЕГН*. 

3. Бащата И.Н.В., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.„З.З.“№4, се задължава да заплаща на детето А.И.В., ЕГН*, роден на 19.09.2014 г. месечна издръжка от 150.00 лв., платими чрез неговата майка и законна представителка Л.Е.В., ЕГН*, по банков път или в брой срещу разписка до десето число на текущия месец. Издръжката се дължи до навършване на пълнолетие на детето.

4. Страните заявяват, че след развода нямат претенции един към друг за издръжка.

4. Страните заявяват, че семейно жилище не е придобивано по време на брака, както и не са били придобити други имущества.

8. След прекратяване на брака Л.Е.В., ЕГН*, ще възстанови предбрачното си фамилно име – С. и в бъдеще ще се наименува Л.Е.С..

ОСЪЖДА Л.Е.В., ЕГН*, с адрес: Г.Р., У.„И.П.“№22 да заплати по сметката на Рг.РС в полза на държавата, сумата от 61.50 лв., представляваща допълнителна държавна такса, съобразно чл.6, т.3 и чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА И.Н.В., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.„З.З.“№4, да заплати по сметката на Рг.РС в полза на държавата сумата от 61.50 лв., представляваща допълнителна държавна такса, съобразно чл.6, т.3 и чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………….