Р Е Ш Е Н И Е    2982

 

Номер   2982

Година   20.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100616

по  описа  за

2018

година

 

Производство e образувано е по искова молба, депозирана от „.С.в.”Е., с ЕИК*, с адрес: Б., С., о.С. /с./, Б.„.П.Д.№2.О.-С.Л., .2, О.4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против Г.Р.К., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„.М.№40.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 4`936.17 лв. по договор за заем C.G. №5322-00004966 и договор за допълнителни услуги към заем C.G. №5322-00004966, сключени на 06.12.2016 г. между „М.К.“ и Г.К. и договор за цесия от 10.05.2017 г., от която 2`779.15 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., до окончателното изплащане на вземането; 344.89 лв. – договорна лихва за периода от 06.02.2017 г. до 06.12.2017 г., 106.09 лв. – лихва за забава за периода от 07.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., 1`650.00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 06.02.2017 г. до 06.12.2017 г. и 56.04 лв.– лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 07.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 06.02.2018.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника Ч. назначения особен представител А.А.П., е представен писмен отговор, с който оспорва основателността на иска, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в исковата молба.

Оспорва твърдението, че между ищеца и ответника е сключван договор за паричен заем, респективно, че ищецът е предоставял на ответника паричен заем, който той се е задължил да върне в сроковете и по начин, описан в исковата молба. Оспорва редовността и валидността на сключената между ищеца и „М.К.“ цесия. Прави възражение за нищожност на Договора, тъй като съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП и нищожни по смисъла на чл.26, , ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.19, ал.4, чл.21 и чл.24 от ЗПК.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. Г. д. №161/2018 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №777 от 08.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 2`779.15 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., до окончателното изплащане на вземането; 344.89 лв. – договорна лихва за периода от 06.02.2017 г. до 06.12.2017 г., 106.09 лв. – лихва за забава за периода от 07.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., 1`650 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 06.02.2017 г. до 06.12.2017 г. и 56.04 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 07.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г.

Длъжникът е уведомен при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 07.06.2018 г. заявителят по ч. Г. д. №161/2018 г. е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.

От приложените по делото доказателства се установява, че на 06.12.2016 г. между „М.К.” и Г.Р. К. е сключен договор за заем C.G. №5322-00004966, по силата на който дружеството, в качеството му на заемодател, е предоставило на ответницата, като заемополучател, сумата от 3`000.00 лв., като с полагането на подписа си К. е удостоверила, че е получила сумата по заема и се задължава да го заплати на Заемодателя в сроковете и условията, описани в договора и в Общите условия към договора за заем. Съгласно сключения договор, ответницата се е задължила да върне заема с договорна лихва от 451.68 лв., на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 287.64 лв., при ден за плащане – 6-то число и дата на първо плащане 06.01.2017 г. Към договора е приложен погасителен план, от който е видно, че последната погасителна вноска е с дата 06.12.2017 г.

При забава в заплащането на падеж на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя законна лихва за забава. По този начин на длъжника-ответник е начислена лихва за забава за периода от 07.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. в размер на 106.09 лв. по основния договор и 56.04 лв. по договор за допълнителни услуги.

От представените доказателства по делото е видно, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищцовото дружество. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 477.64 лв., с която са погасени както следва: главница: 220.85 лв., договорна лихва: 106.79 лв., застрахователна премия: 150.00 лв.

Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 06.12.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

В деня на сключване на договора за заем ответницата е попълнила и подписала формуляр – Искане за допълнителни услуги към заем C.G. №5322-00004966. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги „М.К.”, в качеството си на застрахователен посредник, се задължил да предостави на ответницата финансиране и разсрочване на сключена с неговото посредничество застраховка „Защита” към Застрахователна компания „У.Ж.”, при условия определени в приложената по делото Застрахователна полица за застраховка „Защита” №МС320145322-00004966. Ответницата от своя страна е поела задължение да върне на Заемодателя платената от „М.К.” застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни месечни вноски, всяка в размер на 150.00 лв.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че паричният заем е усвоен изцяло от К. на 06.12.2016 г. Ч. банков превод от 2`790.00 лева, след като е удържана такса от 210.00 лева. Според вещото лице към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, непогасените задължения по договор за заем C.G. и договор за допълнителни услуги към заем C.G. са в общ размер на 5`031.80 лева, от които главница – 2`779.15 лв., застраховка – 1`650 лева, договорна лихва с настъпил падеж – 344.89 лв. за периода от 06.02.2017 г. до 06.02.2018 г., лихва за закъснение на главница – 159.79 лв. за периода от 06.01.2017 г. до 06.02.2018 г. и лихва за закъснение за застраховка – 97.97 лв. за периода от 06.01.2017 г. до 06.02.2018 г.

От приетото по делото доказателства е видно, че на 10.05.2017 го. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания”ООД от 10.05.2017 г. между „.С.в.„ООД и „М.К.”. В качеството си на Цедент „М.К.” е прехвърлил на „.С.в.”ООД, като цесионер, ликвидни и изискуеми вземания, съгласно договори за заем и договори за допълнителни услуги, със закъснение на погасителните вноски по тях, индивидуализирани в приложението, неразделна част от договора. Страните са постигнали съгласие, че вземанията ще бъдат прехвърляни във вида, описан в Описа, като прехвърлителният ефект ще се поражда с факта на потвърждаване на получаването на Описа/Приложение№1/ Цедентът се е задължил да предостави на Цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

В писмо Изх.№УПЦ-П-МКР/5322-00004966, адресирано до ответника Г.К., ищецът, действайки като пълномощник на „М.К.”, е направил изявление, че въз основа приложение №1/10.05.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. „М.К.” е прехвърлил на „.С.в.”, в качеството на правоприемник на „.С.в.”ООД изцяло вземането, произтичащо от договор за паричен заем №5322-00004966/06.12.2016 г., което към 15.02.2017 г. възлиза на 4`797.44 лв. Ответницата е поканена да заплати сумата в 5-дневен срок от получаването на поканата по посочената сметка или в О. и каса на И.П., след което ще бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Съгласно представеното известие за доставяне, писмото е получено от съпруга на ответницата на 17.05.2017 г.

Други доказателства в подкрепа на правните твърдения, исканията и възраженията не се сочат от страните.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за заем C.G. №5322-00004966 и договор за допълнителни услуги към заем C.G. №5322-00004966 от 06.12.2016 г., с който му е предоставил сума, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество се явява частично основателен, поради следните съображения:

В настоящия случай съдът счита, че кредиторът доказа част от своето вземане срещу ответника. Безспорно е обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно отношение по сключения договор за заем. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право обаче принадлежи само за изправната страна по договора. Тъй като в случая ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по облигационната връзка, то именно той следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение - договора за заем или даването на сумата със задължението ответника да я върне. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора - да върне предоставения му заем, ведно с надбавките и в сроковете уговорени в договора, респективно наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.

Видно от договора ищецът и ответникът са положили подписи в графата „Заемодател” и „Заемател”, т.е. същият е влязъл в сила.

Съгласно чл.11, ал.1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т.7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11).

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В настоящия случай съдът приема, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7, 8, 10 и 11 от ЗПК. Не е спазено и изискването на чл.10, ал.1, т.1 от ЗПК - всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по малък от 12. В конкретния случай не е спазен шрифта на представените на лист 9 условия за застраховка „Защита".

Поради неспазване посочените законови изисквания, договорът за заем е недействителен, като за недействителността на договора съдът следи и служебно.

В договора за заем от 06.12.2016 г. са посочени параметри и условия (брой, размер на погасителните вноски, обща стойност на плащанията, размер на годишния процент на разходите и размер годишния лихвен процент/ които не съответстват на съдържанието на погасителния план към договора, който е неразделна част от него. Защо посочения годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, не съответстват на месечната разплащателна вноска и са значително занижени, става ясно едва при съдебното разглеждане на спора - заемодателят едностранно е изчислил и отразил в договора размер на ГЛП и ГПР, без да вземе предвид застрахователната премия, която следва да заплати заемополучателя според условията на договора. Заемодателят се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР, които са некоректно изчислени и неверни, доколкото не отговарят на договореното. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР). ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи към момента на сключване на договора, са неизвестни за заемателя.

С други думи съдът в конкретния случай приема, че липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

И тъй като в ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит, то липсата на посочените в чл.22, във вр. с 10, ал.1 и чл.11 от ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В ЗПК не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.

Всеки потребител, а в настоящия случай ответника К., разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, съгласно утвърдената съдебна практика /решение №23/07.07.2016 г. по т. д. №3686/2014 г., І т. о. на ВКС/, независимо дали са наведени такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02.11.2011 г. по Г.д. №1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение №751/17.08.2010 г. по Г. д. №2022/2009 г., I г. о. на ВКС/. Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с §13а, т.9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело P. GSM, EU: C: 2009: 350, т. 31 и 32, решение по дело A., EU: C: 2013: 164, т. 46 и др. /, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело №С-618/10 на B.E.C.SA срещу J.C.C. /.

С депозирания отговор е направено възражение за нищожност на клаузата от договора, с която е уговорен фиксиран годишен лихвен процент и на лихвен процент на разходите.

Ищецът, който носи доказателствената тежест, не ангажира доказателства, от които да се установи, че уговорките по договора за потребителски кредит са постигнати в момента на сключване на договора и че ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради което съдът намира, че постигнатите по договора уговорки не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, заемателят като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Ето защо съдът намира, че клаузите на процесния договор за заплащане на лихви и разходи по кредита са сключени в условия на неравноправност и са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП. Тъй като става дума за потребителски кредит, при установяване на неравноправни клаузи в същия, водещи до недействителност, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да променя съдържанието им - по аргумент от чл.6, пар.1 от Директива №93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредите. Следователно по процесния договор ответницата К. дължи единствено главница в размер на преведената й от заемодателя сума от 2790 лв., след приспадане на сумата 210.00 лв. такса ангажимент. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е извършил плащания по кредита общо в размер на 477.64 лв., при което дължимата от него сума е 2`312.36 лв., т.е. ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита - главницата след приспадане на извършените от нея плащания.

При изложените мотиви следва извода, че единствено основателна и то частично се явява осъдителната претенция относно дължимата главница в размер на 2`312.36 лв., като горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 2`779.15 лв. искът за главницата подлежи на отхвърляне. Също на основание изложените мотиви, следва да се отхвърлят изцяло предявените искове за заплащане на 344.89 лв. – договорна лихва за периода от 06.02.2017 г. до 06.12.2017 г., 106.09 лв. – лихва за забава за периода от 07.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., 1`650.00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 06.02.2017 г. до 06.12.2017 г. и 56.04 лв.– лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 07.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г.

Върху признатия размер на дължимата главница, следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.Г.д. №161/2018 г. на РС-Рг. – 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца се дължат разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът дължи на ищеца сумата от 657.70 лева, представляваща съдебни разходи по настоящото дело – държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора, присъдените на заявителя разноски в заповедното производство следва да се редуцират до 69.67 лева. При това положение ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер на 403.62 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство, които суми се дължат по посочената в заповедта за изпълнение банкова сметка.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Р.К., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„.М.№40, че дължи на А.С.в.”Е., с ЕИК*, с адрес: Б., С., о.С. /с./, Б.„.П.Д.№2.О.-С. Л., .2, О.4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата от 2`312.36 лева, представляваща незаплатено парично задължение по договор за заем C.G. №5322-00004966 от 06.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й плащане, за което е издадена Заповед №777 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2018 г., по ч.Г.д. №161/2018 г. по описа на РдРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от признатия за дължим размер от 2`312.36 лева до пълния предявен размер от 4`936.17 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.Р.К., ЕГН*, с адрес в Г.Р., У.„.М.№40, да заплати на А.С.в.”Е., с ЕИК*, с адрес: Б., С., о.С. /с./, Б.„.П.Д.№2.О.-С. Л., .2, О.4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата от 727.37 лева, представляваща разноски по съразмерност по заповедното и исковото производство.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:…………………………………………