Р Е Ш Е Н И Е    3022

 

Номер   3022

Година   24.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100193

по  описа  за

2019

година

 

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С.К.Я., ЕГН*, със съгласието на законния си представител и майка А.И.К., ЕГН*, с адрес: с.Ф., О.Б., против К.Д.Я., ЕГН*, с адрес: с.Л., О.Л., о.Р., У.„П.”№3.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че съгласно влязло в сила съдебно решение родителите на ищцата са разведени. По силата на постановеното решение, родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете са предоставени на майката, като ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка от 100.00 лв. От раздялата на родителите основно грижите за ищцата са поети от майката. Ищцата сочи, че вече е ученичка в осми клас и има нужда от частни уроци и допълнителни занимания, за които са нужни пари. Посещава занимания по народни танци и частни уроци по английски език. Желанието и е да се развива добре, тъй като е любознателна и ученолюбива. Изразява голямо желание да кара ски и да спортува, но посочва, че не може да си го позволи, тъй като е свързано с допълнителни доходи, които на този етап не са по силите на майка й. Също така посочва, че пътува всеки ден от с.Ф. до Г.Б. и обратното, за което също са нужни средства. Предвид изложеното ищцата счита, че издръжката, която баща й заплаща в размер на 100.00 лв. са крайно недостатъчни, което обуславя необходимостта от увеличаване на размера на присъдената издръжка.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което на основание чл.150 от СК, да измени присъдената издръжка, която К.Д.Я., ЕГН*, с адрес: с.Л., О.Л., о.Р., У.„П.”№3 е осъден да заплаща на С.К.Я., ЕГН*, платима чрез майката и З. представител А.И.К., ЕГН* с решение, постановено по Г.д. №196/2014 г. по описа на Рг.РС, като същата бъде увеличена от 100.00 лв. на 250.00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

В подкрепа на основателността на претенцията ищеца е посочил конкретни доказателства, както и обстоятелствата, които ще доказва с тях.

С разпореждане №1347 от 15.03.2019 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

Съобщението, адресирано до ответника е получено на 21.03.2019 г.

В указания срок е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който на първо място се сочи, че искът е следвало да бъде предявен на от името на детето, действащо със съгласието на майка си, а не от А.К.. Изразява се становище за допустимост, но частична неоснователност на иска. Не се оспорва твърдението на ищцата, че са налице промени в обстоятелствата от постановяване на решението по Г.д. №19/2014 г. по описа на Рг.РС, предвид фактите, че: детето е пораснало и така определената ежемесечна издръжка е крайно недостатъчна за нейните нужди и са налице промени в законодателството, определящи минимален размер на издръжка от една четвърт от минималната работна заплата.

Ответникът излага следните фактически твърдения:

Посочва, че към настоящия момент е безработен и не реализира доходи от трудови правоотношения и от граждански договори. Надява се скоро да си намери работа. Твърди, че семейството му се издържа само от доходите на съжителствата с ответника А Б.Б.. Има родено и още едно дете – М.К.Я., ЕГН*, за което също полага грижи. Според ответника недоброто му финансово състояние, прави непосилно заплащането на претендирания размер издръжка. Предлага дължимата издръжка да бъде променена от 100.00 лв. на 150.00 лв., които дори и не в трудови правоотношения и да се наложи да работи „частно“ в граждански такива е длъжен да реализира. Моли искът за сумата над 150.00 лв. до първоначално определения от 250.00 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове по основание и размер. Сочи доказателства в подкрепа на тезата си.

В съдебно заседание по делото ответникът - редовно призован, не се явява и не изразява допълнително становище по предявената искова молба.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, прецени събраният по делото доказателствен материал приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдържанието на приложеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №10 от 07.01.2005 г. по описа на о.Б., е, че детето С.К.Я. е с родители А.И.Я. и К.Д.Я..

С влязло в сила решение по Г.д. №196/2014 г. по описа на Рг.РС, е прекратен брака между родителите на ищцата А.И.Я. и К.Д.Я. по взаимно съгласие. С утвърденото от съда споразумение по чл.51 от СК, ответникът се е задължил да заплащана в полза на детето С.К.Я., чрез законния му представител А.И.Я. месечна издръжка от 100.00 лв..

От приложената по делото служебна бележка с изх. №61 от 12.02.2019 г., се установява, че през учебната 2018 г./2019 г. детето С.К.Я. е записана в 8-ми клас в СУ„Н.Р.“-Б..

От представеното по делото удостоверение с изх. №015 от 08.05.2019 г., издадено от „Б.Д.“ООД, се установяват получаваните от майката на детето А.К. месечни доходи от трудова заетост в посоченото дружество.

От страна на ответника по делото са представени като доказателства удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0648 от 08.08.2014 г., издадено от О.Т., от което се установява, че същият освен ищцата е баща и на детето М.К.Я., роден на 06.08.2014 г. От приложената служебна бележка, издадена от ДГ„В.“ се установява, че детето М. посещава подготвителна група в детската градина.

Видно от приложената по делото служебна бележка, издадена от Д„БТ“-Р. се установява, че считано от 05.03.2019 г. ответникът е регистриран като безработен.

По делото е разпитан като свидетел С.К. /вуйчо на ищцата по делото – роднина по съребрена линия от трета степен с ищцата и от втора степен със законния й представител А.К./, който посочва, че детето С. и майка му живеят при тях. Към момента детето е ученичка в осми клас. Посещава частни уроци по английски език и танци, извън училищните занимания. Частните уроци по английски език са един път седмично и се заплащали от майката на детето. Свидетелят твърди, че детето иска да спортува, но няма финансова възможност. Бащата на С. не давал никакви други средства извън определената от съда издръжка. С. пътувала всеки ден до Г.Б., за да посещава училище. Твърди че бащата идвал да види детето веднъж в годината, като последния път дошъл с автомобил „А.Q7“. Свидетелят твърди, че бащата 6-7 години бил в Г., като се прибрал в с.Ф. преди около два – три месеца. Според свидетелят бащата има възможност да заплаща по-голяма издръжка на детето. Към момента С. е на 14 години, като според свидетелят са необходими повече средства за нейната издръжка.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля по реда на чл.172 от ГПК, като логични и кореспондиращи с приложените писмени документи.

По делото е изискан и приложен социален доклад от Д„СП“-Р.. В същия е посочено, че в интерес на детето С.Я. е да бъдат гарантирани финансови средства за нормалното му физическо, умствено и С. развитие, за което е нужно родителят, на когото не са предоставени родителските права, да плаща месечна издръжка.

Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество частично основателен:

Задължението за издръжка е строго лично и е неразривно свързано с личността на задължения и нуждаещия се от издръжка и пораждането, на което се определя от установяване на следните условия: неработоспособност на едно лице и невъзможност на последното да се издържа от имуществото си, при което е налице състояние на нужда от издръжка и възможност от даване на такава- арг. чл.139 от СК от лице, което разполага със свободни средства след задоволяване на собствените си потребности и което лице се намира с нуждаещия се от издръжка, в изброените в разпоредбата на чл.140 от СК, семейно-правни връзки. Размерът на дължимата издръжка се определя при съизмеряване на нуждата от издръжка с възможността за заплащане на такава.

Безспорен е по делото фактът, че ненавършилото пълнолетие дете – С.К.Я. е лице, на което се дължи издръжка, поради неговата неработоспособност, предвид непълнолетието му, като в тази връзка липсва и възможност да се издържа, а ответната страна е негов биологичен баща и в този смисъл лице, което дължи издръжка /арг. чл.140, ал.1, т.2 от СК/. Следователно, ответната страна е лице, което безусловно дължи издръжка на непълнолетното си дете. Обстоятелството, че последното е дете, е достатъчно, за да се изведе състоянието на нужда от издръжка, изразяваща се в необходимостта от средства за храна, облекло, отопление, учебни пособия, и др., както и за задоволяване с оглед възрастта и на минимум потребности, свързани с нормалното развитие и възпитание на детето. Касае се до едно необратимо състояние на нужда от издръжка, което и в този смисъл е трайно, а не с временен характер.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдения размер издръжка може да бъде изменен. Като опора в тази насока, при преценката на съда, са чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2 от СК. Законът вменява на родителите задължението да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си - чл.143, ал.2 от СК, като размерът на издръжката се определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл.142, ал.1 от СК.

Основателността на искането за увеличаване на определения размер издръжка изисква ищецът да докаже, че се касае до трайно съществено изменение на обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято промяна се иска. Под обстоятелства се има предвид - промяна на нуждите на имащите право на издръжка и/ или промяна на възможностите на задълженото лице да изплаща такава. Дължи се доказване, че това изменение на някое от посочените обстоятелства не е временно, а с траен характер /така Постановление на П. №5 от 1970 г., т.19/., като е достатъчно наличието на една от двете алтернативно посочени предпоставки. С доклада по делото на ищецът бе указано, че следва по реда на главното и пълно доказване да установи наличие на промяна в обстоятелствата, при които е постановен първоначалния размер издръжка.

В настоящия случай безспорно се доказа, че нуждите на детето са се увеличили, както с оглед нарастването на възрастта му така и с нарастване на неговите социални и образователни потребности. Безспорен е факта, че през изминалия петгодишен период до настоящия момент икономическите условия в страната са се променили, като нуждите на детето от издръжка са се увеличили. Доводите в обратна насока на ответникът по делото съдът намира за напълно необосновани.

Справедливо и правно обосновано е най-напред, с оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на родителските права и изпълнение на родителските задължения между двамата им носители - чл.122, ал.2 от СК, чл.140, ал.3 от СК, чл.6, ал.2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако обективно възможностите на последните са съществено /икономически значимо/ неравни. В случая няма сигурни данни те да са реално такива /неравни/, нито какви са източниците на доходи за препитание на ответникът по делото.

В случая съдът не разполага с никакви сигурни данни за доходите и имуществото на ответника, но поради безспорните обстоятелства, че той е в работоспособна възраст, липсват доказателства да е трудоустроен или да страда от друго сериозно заболяване, възпрепятстващо реално възможността му да полага труд, да заплаща наем и отчитайки и задължението му да издържа и още един член от семейството си – синът му М.Я., то алиментно задължение към детето С.Я. следва да бъде измерено парично в размер по 160.00 лева.

Присъдения от съда размер е по-малко от търсения с исковата молба, но съдът съобрази обстоятелството, че към момента липсват данни ответникът да реализира трайни доходи от трудова дейност или приравнена на нея. Съдът приема, че така определения размер на месечната издръжка, съответства на минималните месечни нужди на детето, въпреки, че същият като размер е под определения от МС социален минимум – праг на бедност, включително и под минималната работна заплата за страната, като единствените правно регламентирани, обективни критерии определящи жизненото равнище на населението в страна. Същата като размер е съобразена и с изискването на разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. С Постановление №320 от 20.12.2018 г. на МС, е определена минимална месечна работна заплата, считано от 01.01.2019 г. от 560.00 лева. В случая, прилагайки цитираната разпоредба минимума на месечната издръжка е от 140.00 лева.

По изложените съображения, съдът намира, че иска следва да бъде уважен частично до размера на сумата от 160.00 лв., като определената с влязло в сила решение №2234 от 04.06.2019 г., постановено по Г.д. №196/2014 г. по описа на Рг.РС, издръжка от 100.00 лв., следва да бъде увеличена на 160.00 лв. Над уважения от съда размер на претендираната издръжка до пълно предявения от 250.00 лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът предвид изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважения размер на исковата претенция в размер на сумата от 320.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. На следващо място и съобразно чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Рг. дължимата държавна такса върху уважения размер от иска, а именно сумата от 86.40 лв..

По изложените съображения и по аргумент на чл.150 СК, вр. чл.143, ал.2 от СК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ определената с влязло в сила решение №2234 от 04.06.2014 г., постановено по Г.д. №196/2014 г. по описа на Рг.РС месечна издръжка, която ответникът К.Д.Я., ЕГН*, с адрес: с.Л., О.Л., о.Р., У.„П.”№3, е осъден да заплаща на ненавършилото си пълнолетие дете - С.К.Я., ЕГН*, платима чрез нейната майка и законна представителка- А.И.К., ЕГН*, с адрес: с.Ф., О.Б., като УВЕЛИЧАВА същата от 100.00 лв. на 160.00 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (14.02.2019 г.) до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, като над уважения от съда размер до пълно предявения от 250.00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА К.Д.Я., ЕГН*, с адрес: с.Л., О.Л., о.Р., У.„П.”№3, да заплати по сметка на РС- Рг., държавна такса по иска за изменение на издръжка от 86.40 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К.Д.Я., ЕГН*, с адрес: с.Л., О.Л., о.Р., У.„П.”№3, да заплати на С.К.Я., ЕГН*, чрез нейната майка и законна представителка - А.И.К., ЕГН*, с адрес: с.Ф., О.Б., сумата от 320.00 лв., представляваща сторени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.

Допуска се предварително изпълнение на решението върху уважената част.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бл.ОС, чрез Рг.РС в двуседмичен срок, считано от 01.07.2019 г., така както е обявено на страните в съдебно заседание по делото.

 

Районен съдия:..................................................