Р Е Ш Е Н И Е    3029

 

Номер   3029

Година   24.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100518

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „БАЕЗ“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., Б.„А.С.“№5..1, представлявано от ИД П.И.Ф. и прокуриста М.Й.Р., Ч. юрк. Е.К., против „.-2“Е., ЕИК*, с адрес: г.Р., У.„З.”№5, представлявано от Е.Ф..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е провел заповедно производство по ч.гр.д. №1590/2017 г. по описа на Рг.РС, като в съответствие с дадените указания на съда е подал настоящата искова молба.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения за сключен между ищеца и „П.“, ЕИК* застрахователен договор под формата на Рамкова полица * от 06.10.2016 г. и допълнително споразумение №4 от 20.10.2016 г. за застраховане плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Р.Б., редакция, приета с протокол 187/03.02.2012 г., в който фигурирал и ответното дружество. Предмет на покритите рискове по сключения застрахователен договор били „неплатежоспособност“ и „забавяне на плащането“ от длъжника за извършени доставки на стоки за период по-дълъг от периода на изчакване, съгласно приложимите Общи условия. Периодът на изчакване е определен за 4 месеца от датата на получаване на декларация за просрочено плащане. Максималният размер на застрахователното обезщетение е 90% от претендираната сума в рамките на определения кредитен лимит. Във връзка с изложеното, се сочи, че ответникът е просрочил плащанията си по сключен с „П.“ договор за продажба на горива с клиентски №42506 от 13.10.2016 г., за което са издадени фактури №№57365394/31.12.2016 г. и 57368318/31.01.2017 г. на обща стойност 1`198.31 лв. След настъпване по отношение на посочените фактури на застрахователно събитие „забава в плащането“, ищецът е заплатил в полза на застрахования „П.“ застрахователно обезщетение от 1`045.97 лв., съгласно издадени ликвидационни актове. Също така ищецът позовавайки се на разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ, сочи че с покани за доброволно изпълнение е уведомил длъжника за настъпилата законна суброгация, предоставяйки му пет дневен срок да възстанови заплатената сума. Според ищецът липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение обуславя правото на застрахователя да претендира и обезщетение за забава от законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което да приеме за установено по отношение на ответника „.-2“Е., ЕИК*, с адрес: г.Р., У.„З.”№5, представлявано от Е.Ф., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „БАЕЗ“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., Б.„А.С.“№5..1, представлявано от ИД П.И.Ф. и прокуриста М.Й.Р., от сумата от 1`081.69 лв., съставляваща сбор от: главница от 428.32 лв. съгласно издаден Ликвидационен акт №98/01.08.2017 г., 90% от непогасено вземане по фактура №57368318/31.01.2017 г. и главница от 617.65 лв. съгласно издадения Ликвидационен акт №91/11.07.2017 г., 95% от максималното дължимо застрахователно обезщетение, относимо към непогасеното вземане по фактура №57365394/31.12.2016 г., мораторна лихва от 35.72 лв. върху претендираните главници, както и законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението (01.12.2017 г.) до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

С разпореждане №3524 постановено в закрито съдебно заседание проведено на 28.06.2018 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок въпреки предоставената възможност ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

За ответника, редовно и своевременно призован за съдебното заседание, не се явява представител.

В открито по делото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява. В нарочно депозирана молба, позовавайки се на разпоредбата на чл.238 от ГПК прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.05.2019 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е постановил разглеждането на настоящето дело по реда на чл.238 и сл. от ГПК.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната искова молба от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, т.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил лично или Ч. свой представител в първото открито съдебно заседание, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на процесуалния пълномощник на ищецът за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по исковата молба включително и от не явяването му в първото открито по делото съдебно заседание.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдени от ищцовата страна в исковата молба и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявения от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски и съобразно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 75.00 лв. – заплатена държавна такса. Ответникът следва по арг. на чл.78, ал.8 от ГПК да бъде осъден да заплати и дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът съобразявайки характерът на настоящето производство, приключило с неприсъствено решение определя от 100.00 лв., изчислено по реда на чл.37 от ЗПП, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, приета с ПМС №4 от 06.01.2006 г.

Съобразно посочената точка от цитираното по-горе ТР съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в хода на заповедното производство от 175.00 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „.-2“Е., ЕИК*, с адрес: г.Р., У.„З.”№5, представлявано от Е.Ф. дължи на ищеца „БАЕЗ”ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., Б.А.С.№5, .1, факс*, представлявано заедно от ИД П.И.Ф. и прокуриста М.Й.Р., сумата - предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №7353 от 28.12.2017 г. по ч.гр.д. №1590 по описа на Рг.РС за 2017 г., а именно: сумата от 1`081.69 лв., съставляваща сбор от: главница от 428.32 лв. съгласно издаден Ликвидационен акт №98/01.08.2017 г., 90% от непогасено вземане по фактура №57368318/31.01.2017 г. и главница от 617.65 лв. съгласно издадения Ликвидационен акт №91/11.07.2017 г., 95% от максималното дължимо застрахователно обезщетение, относимо към непогасеното вземане по фактура №57365394/31.12.2016 г., мораторна лихва от 35.72 лв. върху претендираните главници, както и законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението (01.12.2017 г.) до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „.-2“Е., ЕИК*, с адрес: г.Р., У.„З.”№5, представлявано от Е.Ф., ДА ЗАПЛАТИ НА „БАЕЗ”ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., Б.А.С.№5, .1, факс*, представлявано заедно от ИД П.И.Ф. и прокуриста М.Й.Р., сумата от 350.00 лв., направени в хода на заповедното и исковото производство разноски.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд – Бл.ОС, неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

 

Районен съдия:..............................................