Р Е Ш Е Н И Е    3109

 

Номер   3109

Година   26.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240100700

по  описа  за

2017

година

 

Производството е образувано по искова молба от Р.А.Ц., ЕГН*, Ч. процесуалния представител по пълномощие А.Р.К., вписана в АК-Б. съд. адр. Г.Р., О.Р., о.Б., У.„Я.С.”№32, против А.М.С., ЕГН*; Д.С.С., ЕГН*; Р.С.С., ЕГН*; Д.Р.С., ЕГН*; Ф.С.С., ЕГН*; Н.С.С., ЕГН*, всички от с.Ю., О.Я., о.Б. и С.С.С., ЕГН* от Г.Б., У.”С.”№63.

Ищцата твърди че преди образуване на ТКЗС наследодателят й А.И.Р., б.ж. на с.К., О.Б., починал на 25.08.2014 г. е бил собственик на нива в м. „Ц.”, с площ от 2.400 дка, землище на с.Ю., О.Я., при съседи: Р.Я.С., М.Д.С., И.В..

Сочи като способ за придобиване на собствеността върху този недвижим имот Ч. заменка, извършена през 1944 г. от К., в която наследодателят на ищцата е отстъпил в замяна свой имот в местността „Ч.“, землището на с.Ю.. Твърди се, че оттогава до образуване на ТКЗС през 1957 г. имотът се е владял непрекъснато, спокойно и неоспорвано от наследодателя А.И.Р., а преди това от праводателя му К.. По времето, когато се образува ТКЗС имотът е внесен от А.Р., като дотогава не е извършвал разпоредителни сделки с него. След образуване на ТКЗС този имот му е даден за лично ползване. Оттогава до днес имотът се владее само и изключително от А.И.Р. и неговите наследници.

Ищецът сочи че в сроковете, предвидени в чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, описаният по горе имот е заявен пред ОСЗГ-Я. със Заявление вх.№1729/14.04.1992 г., в резултат на което същата се е произнесла Решение №1729/28.06.1995 г. ПК-Я., с което е възстановила правото на собственост на А.И.Р. в съществуващи стари реални граници върху заявения имот. Твърди се, че по-късно, със свое Решение №1729/10.07.2014 г. ОСЗГ-Я. е възстановила правото на собственост на А.И.Р. в съществуващи стари реални граници върху имот №020027 с площ от 0,698 дка в местността „Ц.”, землище на с.Ю..

След подадени писмени заявления от страна на ищеца до ОСЗГ-Я. и многобройни молби да се произнесе по останалата част от заявения имот, ОСЗГ-Я. се произнесла с Протокол №1729/10.07.2014 г. за отказ с мотив, че „При иднетифициране на границите на заснетия имот в местността „Ц.” в землището на с.Ю., се установи че 1.702 дка от същия имот попада във възстановени имоти на: 1. Насл. на Р.Я.С.; 3. И.Д.В. с НА №79/28.02.2008 г.. Налице е спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.”. В срока за обжалване на отказа е депозирана жалба пред РС-Рг., в резултат на която е образувано адм. дело №10/2015 г. по описа на РС-Рг... Сочи се, че в хода на административното дело, въз основа на допусната експертиза е установено, че 397.00 кв.м. от отказаните от ПК, 1.702 дка попадат в имот, възстановен на н-ци на Р.Я.С.. Твърди се, че ответниците по иска са наследници на Р.Я.С., б.ж. на с.Ю., О.Я.. Те оспорват правото на ищеца на собственост върху претендираната част от описания земеделски имот като твърдят, че той е бил собственост преди образуване на ТКЗС само на тях.

С оглед горното моли съда да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че към момента на колективизацията наследодателят й А.И.Р., б.ж. на с.К. е бил собственик на основание давностно владение на Нива с площ от 397.00 кв. м. в м. „Ц.” в землище с.Ю., при съседи: Р.Я.С., М.Д.С., И.В..

В едномесечния срок от получаване на разпореждането на съда, по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците А.М.С., Д.С.С., Р.С.С., Д.Р.С., Ф.С.С. и Н.С.С..

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, назначеният процесуален представител А.Т.Д.Л.-Ц. от АК-Б. е представила писмен отговор на исковата молба. С него прави възражение за недопустимост и неоснователност на иска.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Безспорен за съда и за страните е фактът, че ищцата е наследник на А.И.Р., б.ж. на с.К., О.Б., починал на 25.04.2014 г. както и факта, че ответниците са наследници на Р.Я.С. (Р.Я.С.), б. ж. на с.Ю., О.Я., починал на 20.11.1981 г., което се установява от съдържанието на приложените към делото удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на имена.

От приетата по делото административна преписка на ОС„З”-Я., образувана по заявление с вх. №Я1729/14.04.1992 г. е видно, че А.И.Р. (починал на 25.08.2014 г.) е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, внесени от него в ТКЗС. Под №1 е заявен за възстановяване нива в землището на с.Ю., местността „Ц." с площ съответно от 2.400 дка. Като документ, установяващи собствеността е посочена декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ.

В качеството си на наследник на Р.Я.С. (Р.Я.С.) заявление по реда на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ е подал С.Р.С.. В същото е заявил за възстановяване шест имота в землището на с.Ю., о.Я.. Като документ, установяващ собствеността е посочена опис-декларация.

С решение №1729 от 10.07.2014 г. ОСЗГ-Я. възстановява правото на собственост на А.И.Р. в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 0.698 дка, осма категория, месността „Ц.“, имот №020027 по картата на землището, при граници и съседи: имот №020017 - ливада на М.Д.С., имот №020016 - ливада на Р.Д.Ч., имот №020028 - нива на О.Я., имот №020024 - нива на наследниците на Р.Я.С. и имот №02`00063 - ливада на И.Д.В..

С протокол №1729/10.07.2014 г. ОС„ЗГ”-Я. отказва да се произнесе по заявление с вх. №Я1729Ю/14.04.1992 г. на А.И.Р., тъй като 1.702 дка от имот в м. „Ц.“ попада във възстановения имот на наследници на Р.Я.С. с Преписка №Я1737Ю, на наследници на М.Д.С. с Преписка №Я1795Ю и на И.Д.Б. с НА №79/28.02.2008 г.

По делото са приети пълните преписки по А.И.Р. с вх. №Я1729/14.04.1992 г. и на н-ци на Р.Я.С. с вх. №Я1737/18.05.1992 г.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и назначена е съдебно-техническа експертиза, по която е представено писмено заключение. Същото се поддържа изцяло от експерта в съдебно заседание.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи от правна страна:

Предмет на специалния установителен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. Целта на това производство е правото на собственост върху земите да се възстанови в лицето на действителните собственици. Съдът изхождайки от същността на исканата защита, счита предявения специален установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за допустим, тъй като е налице правен интерес за ищеца от воденето му. След като по делото са налице възстановителни решения досежно процесния имот, както в полза наследодателя на ищцата А.И.Р., така и в полза на наследодателя на ответниците Р.Я.С., е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ / в този смисъл Решение №128 от 15.03.2011 г. по Г. д. №7 от 2010 г. на ВКС, I г.о./.

Разгледан по същество, съдът обсъждайки доводите на страните и данните по делото, счита иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за основателен и доказан по следните съображения:

При предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и наличие на спор за материално право, предмет на делото е земеделският имот, посочен в исковата молба и съдът е длъжен да установи чия собственост е бил той преди образуването на ТКЗС и внасянето му в кооперативното стопанство. В тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, е да докаже фактите, които твърди, както и да докаже правото на собственост на наследодателя му върху претендирания в исковата молба имот към момента на внасянето му в ТКЗС.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че наследодателят на ищеца по делото А.И.Р., б.ж. на с.К., О.Б., починал на 25.04.2014 г. е придобил правото на собственост върху земеделски имот - НИВА с площ от 397.00 дка в местността „Ц.”, землище на с.Ю., при описаните в исковата молба по делото съседи.

От разпита на свидетелите се доказа, че този имот е владян явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого в периода от 1937 -1938 г. до внасянето му в ТКЗС през 1958 г. първоначално от К. до 1944 г., когато го заменят с наследодателя на ищцата, след което А.И.Р. го владее до 1958 г. По този начин, присъединявайки владението на своя праводател, А.И.Р. е осъществил 20-годишно давностно владение, необходимо му да придобие качество на собственик.

Свидетелят Г.Г., роден през 1934 г., има спомени от 5-6 годишен, когато е ходил на имота с майка му, баща му и с дядо му. Познава А.И.Р.. Знае, че А.Р. е имал в землището на с.Ю. имот в м. „Ч.", около 2 дка, тъй като и те има имот в съседство. Той твърди, че баща му - И.Г.Г. имал имот съседен на имота на А.Р.. Той е категоричен, че ТКЗС е образувано през 1957-1958 г. окончателно. Съседи на процесния имот според св.Г. са С. и бай И.В., имало синори и един бряг, по-висок. Свидетелят знае, че е имало замяна, направена през 1944 г., като преди това на процесния имот е виждал К. да го работят. Според свидетеля наследодателят на ищцата - А.Р., е работил имота си докато го внесе в ТКЗС и той го е внесъл в ТКЗС.

Свидетелят М.А.К. също индивидуализира имота по площ, граници и съседи. Заяви че от 13 годишен е ходил на имота е заедно с А.И.Р. и са го работили. Заявява, че имота е около два декара, при съседи - М.С., Б. от Г.Я., и пак С. и къщите на селото. Според свидетеля имотът е внесен в ТКЗС през 1957-1958 г. от А.Р.. Знае, че имотът е заменен от К. от Г.Я.. Твърди че имотът се ползва като нива.

И двамата свидетели имат лични възприятия за имота, като единият е пряк съсед, а другият го е работил заедно с наследодателя на ищцата. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и съответстват на останалите събрани доказателства по делото.

В хода на съдебното производство ответниците от своя страна не успяха да установят правото на собственост на наследодателя си върху имота, в размерите и при границите, в които същият им е възстановен от ОЗС-Я.. Не представиха документ, удостоверяващ правото на собственост на общия им наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Същевременно и разпитаните по делото свидетели не установиха Р.С. да е владял възстановения му имот преди образуване на ТКЗС за период по-дълъг от 20 години преди внасяне на имота в ТКЗС, т.е. не установиха имота да е придобит по давност от общия им наследодател.

В този смисъл свидетелката А.С., родена през 1935 г., каза, че от дете ходи по имотите, от 15-20 годишна. Това означава, че тя има възприятия след 1950 г., което прави нейните показания неотносими към предмета на спора.

Свидетеят Ш.С. е роден през 1942 г.. Неговите възприятия също са за един по-късен период от време, поради което те са неотносими към предмета на спора и от тях не могат да извлекат данни за наличие на владение, осъществявано от наследодателя на ответниците.

Ответниците не представиха документ, удостоверяващ правото на собственост на общия им наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Същевременно и разпитаните по делото свидетели не установиха Р.С. да е владял възстановения му имот преди образуване на ТКЗС за период по-дълъг от 20 години преди внасяне на имота в ТКЗС, т.е. не установиха имота да е придобит по давност от общия им наследодател.

От гореизложеното съдът намира, че ответниците не успяха да докажат, че наследодателят им е придобил право на собственост върху възстановения им по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот - нива в местността „К.", представляваща имот №020024 по КВС на с.Ю..

От съдебно - техническата експертиза се установи че А.Р. е заявил 2.400 дка нива в м. „Ц.”, землище на с.Ю., от която площ му е възстановена реално 0.698 дка - имот №020027. На място имотът съществува така, както е заявен и реално е с площ от 1.679 дка /видно от скица - извадка от картата на възстановената собственост от 18.05.2017 г. и скица с координатите, приложени към първото заключение/. Установи се по категоричен начин, че местността „Ц.“ и местността „К.” са идентични, а местносттта „И.” се намира на 200-300 метра от местността „Ц.”. В съдебно заседание вещото лице заяви че от имота, описан в исковата молба, 397 кв. м. попадат изцяло в имота, възстановен на ответниците. Това обстоятелство е видно и от изготвената от вещото лице комбинираната скица. От заключението на ВЛ по безспорен начин се установи че местност „Д.” не съществува, което потвърди и в с.з. - „…От събраните доказателства няма местност „Д.“ и не съвпадат описаните съседи. Към момента на възстановяване ги няма тези съседи, а сега ги има. Местност „Д.“ в с.Ю. няма. Когато се отвори екрана на поземлена комисия, като се напише ЕКАТЕ излизат всички местности, които има землището. Там такава местност не фигурира. Не фугурира такава местност в компютъра на поземлена комисия. В местността „К.“, където е внесен имота има съсед А.Р., но след като са нанесени с този протокол наново, когато са заснети и когато от имот №15 са се образува други имоти. В момента има съсед А.Р.в м. „К.“. В тази местност има имот Я.С. - имот №17. В м. „Д.“ има възстановени два имота №24 и №25 като обаче, нито един не е в м.,Д.“, а са в м.„К.“. А по съседи както са описани в заявлението не съвпадат заявените имоти в м. „Д.“ с възстановените в м. „К.“. Те са им съседи, след като вече се са нанесли в имот №15, който е бил на Общината са се появили новите възстановявания. Единият имот, който са заявили са заявили в м. „И.“ и са иска 100 кв.м. На тях им е възстановен 65 кв.м. Това говорим за имот №25, а за другия имот те искат 900 кв.м., а им е възстановен 397 кв.м….“.

Съдът намира, че вещото лице направи анализ на всички данни, които е изложило в допълнителното заключение и отговори на въпросите, поставени от процесуалните представители на всяка една от страните.

Всичко изложено дотук води до извода, че преди образуване на ТКЗС процесния по делото имот е придобит в собственост от А.И.Р. на посочените по-горе придобивни основания, както и че в тази местност Р.Я.С. не е притежавал земеделски имот.

Поради изложените съображения съдът счита предявеният установителен иск за основателен, като същият следва да бъде уважен така, както е предявен за земеделския имот, описан в исковата молба по делото.

Следва да бъде осъдени ответниците да заплатят на ищцата по делото съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, сумата от 2`462.74 лв. за сторените по делото разноски за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита за неоснователно, тъй делото е със значителна фактическа и правна сложност, проведени са няколко заседания, извършени са множество процесуални действия, поради което претендирания адвокатски хонорар от 1`600.00 лв., не намира за прекомерен, а оттам и неподлежащ на редуциране.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА за установено по отношение на А.М.С., ЕГН*; Д.С.С., ЕГН*; Р.С.С., ЕГН*; Д.Р.С., ЕГН*; Ф.С.С., ЕГН*; Н.С.С., ЕГН*, всички от с.Ю., О.Я., о.Б. и С.С.С., ЕГН* от Г.Б., У.„С."№63, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на Р.А.Ц., ЕГН*, б.ж. на с.К., О.Б. – А.И.Р., починал на 25.04.2014 г., е бил собственик на следния недвижим земеделски имот: Нива с площ от 397.00 кв. м. в м. „Ц.” в землище с.Ю., при съседи: Р.Я.С., М.Д.С., И.В..

ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН*; Д.С.С., ЕГН*; Р.С.С., ЕГН*; Д.Р.С., ЕГН*; Ф.С.С., ЕГН*; Н.С.С., ЕГН*, всички от с.Ю., О.Я., о.Б. и С.С.С., ЕГН* от Г.Б., У.”С.”№63, да заплатят на Р.А.Ц., ЕГН*, сумата от 2`462.74 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Решението на съда подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:………………………………….