П Р И С Ъ Д А    2708

 

Номер   2708

Година   05.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20171240200902

по  описа  за

2017

година

 

Признава подсъдимият Р.Б.Т., роден на 05.12.1970 г. в Г.Р., с адрес Г.Б., У.”Ц.С.“№18, българин, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран по право/, със средно образование, земеделски производител, ЕГН*, ЗА ВИНОВЕН в това че: на 26.05.2017 г. около 08.50 часа,при условията на чл.23, ал.1 от НК, е извършил следните престъпления:

1. На 26.05.2017 г. около 08.50 часа в района на кръстовището, образувано от третокласен път от републиканската пътна мрежа 1901 и черен път, водещ към местността „К.“, землището на Г.Б., е повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, собственост на  „Т.А.-88-Д.К.-Д.К.-И.К.“-Б., като е счупил предното панорамно стъкло и с това е причинил вреди от 180.00 лева - престъпление по чл.216, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК, вр. с чл.216, ал.1 от НК, му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца.

2. На 26.05.2017 г. около 08.50 часа в района на кръстовището, образувано от третокласен път от републиканската пътна мрежа 1901 и черен път, водещ към местността „К.“, землището на Г.Б., е извършил непристойни действия - счупил, нанасяйки удари с дървена тояга, предно панорамно стъкло на лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК, вр. с чл.325, ал.1 от НК, му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, както и наказание „обществено порицание“.

Признава подсъдимият Р.Б.Т., роден на 05.12.1970 г. в Г.Р., с адрес Г.Б., У.”Ц.С.“№18, българин, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран по право/, със средно образование, земеделски производител, ЕГН*, ЗА НЕВИНОВЕН в това че престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за което е признат за виновен с настоящата присъда е извършено и Ч. отправяне на обиди и ругатни /„боклуци“, „просяци“, „Да ве е* и в боклуците“/ спрямо И.Д.К. и Д.В.Я., двамата от Г.Б., поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА за тези квалифициращи обстоятелства.

На основание чл.23, ал.1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на подсъдимият Р.Б.Т., ЕГН*, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда наказания, а именно това за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, а именно наказание "Лишаване от свобода" за срок от 9 месеца

На основание чл.23, ал.2 от НК присъединява към наложеното общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 9 месеца и наказание „обществено порицание“, наложено за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, което да се изпълни Ч. поставяне на съобщение за срок от 1 месец на таблото за обяви в о.Б..

ОТЛАГА на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, наложеното на подсъдимият Р.Б.Т., със снета по-горе самоличност, за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимият Р.Б.Т., със снета по-горе самоличност, да заплати на ОД на МВР-Б. сумата от 52.90 лева за сторените  разноски за експертиза, а на Рг.РС, сумата от 64.56 лева за сторени разноски за вещо лице и свидетели.

ОТНЕМА в полза на държавата веществено доказателство - един брой дървена тояга, която да бъде унищожена след влизане на присъдата в сила.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протестиране от страните в 15-дневен срок,  считано от днес  пред  БЛОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 20.06.2019 година

към ПРИСЪДА №2708 от 20.06.2019 г.

по НАК.Д. №902 от 2017 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият Р.Б.Т. е предаден на съд по обвинение за това че: на 26.05.2017 г. около 08.50 часа,при условията на чл.23, ал.1 от НК, е извършил следните престъпления:

1. На 26.05.2017 г. около 08.50 часа в района на кръстовището, образувано от третокласен път от републиканската пътна мрежа 1901 и черен път, водещ към местността „К.“, землището на Г.Б., е повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, собственост на  „Т.А.-88-Д.К.-Д.К.-И.К.“-Б., като е счупил предното панорамно стъкло и с това е причинил вреди от 180.00 лева - престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

2. На 26.05.2017 г. около 08.50 часа в района на кръстовището, образувано от третокласен път от републиканската пътна мрежа 1901 и черен път, водещ към местността „К.“, землището на Г.Б., е извършил непристойни действия – отправил обиди и ругатни /„боклуци“, „просяци“, „Да ве е* и в боклуците“/ спрямо И.Д.К. и Д.В.Я., двамата от Г.Б., счупил, нанасяйки удари с дървена тояга, предно панорамно стъкло на лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Представени са и доказателствени материали /ДП №544/2013 г., по описа на РУ-Р./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Подсъдимият - редовно призован, явява се лично и с договорно упълномощен защитник.

В хода на съдебното производство дава обяснения, в които излага, че от личното си стопанство се прибирал към къщи. Управлявайки автомобила си по пътя забелязал, че от лявата му страна по черен път, към пътя по който се движел той, се приближава джип „П.”. В момент, в който наближил към кръстовището, образувани от двата пътя, същото МПС потеглило, излязло на асфалтовия път, където спряло напречно на средата, между двете ленти за движение. Понеже междувременно подсъдимият „обрал” скоростта на автомобила си, Ч. две-три леки почуквания на спирачката си, успял да избегне сблъсък във внезапно изскочилият му автомобил, като го заобиколил от дясната му страна. След това спрял на банкета, изскочил от автомобила си, и започнал да вика „Какво става тук, какво става тук”. В този момент автомобилът, който го бил засякъл потеглил, като водачът му отказал да спре. Поради това поведение на последния, подсъдимият взел от автомобила си тояга дълга около 1 метър, която носел със себе си, и която му служела да направлява кравите си. След това афектиран от нежеланието на водача на другия автомобил да спре, нанесъл два-три удара по предното стъкло на движещия се автомобил, който продължил към град Б.. Малко след това на мястото спрял автомобил, който пътувал след автомобила на подсъдимия, в който се намирали лицата Б.Т. и И.К.. Двамата слезли от автомобила си, като му казали „Какво става. Този искаше да те смачка”. След това подсъдимият се обадил на тел. 112. Там изчакал идването на служители на полицията, които преди това се обадили от пред дома му. След като им обяснил случилото се, отишъл с автомобила си до сградата на РУ-Б., а полицейските служители го следвала със своя автомобил.

В хода на съдебните прения подсъдимият Р.Б.Т. заявява, че ако не е бил ударил автомобила, е нямала да може да докаже, че И.Д.К. е бил там и е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. Така ако последния не се е бил опитал да избяга, е нямало да се стигне до възникналата последна ситуация.

В последната си дума подсъдимият Р.Б.Т. моли да бъде взето правилно решение, за да не си мисли, че хората, които са навън и си мислят, че системата ги убива, са били прави. Заявява, че иска справедливост. Твърди, че всички познават И.Д.К., знаят в какви връзки е с ВМРО и знаят как същият използва полицията срещу него /подсъдимият/.

Защитникът - адвокат А.А., застъпва становище, че подзащитният и следва да бъде оправдан. Излага довод, че обвинението е останало недоказано, като подсъдимият е невиновен по така повдигнатото обвинение. Мотивира заетата позиция със съображения, че нанасянето на удар с тояга, е бил единственият начин да се спре И.Д.К. да остане на мястото на извършеното от него нарушение на правилата на ЗДвП. Като аргументи в подкрепа на същите, сочи, че е установено, че автомобила на И.Д.К. и Д.В.Я., управляван от първия, се е движел по второстепенен път. Изскачайки на главния път, същият е отнел предимството на идващия автомобил, управляван от подсъдимия. Застъпва становище, че така И.Д.К. е допуснал нарушение на правилата на ЗДвПри това е принудило подсъдимият да натисне спирачки, за да избегне удар със своя автомобил в този, който е изскочил на пътя му. След това подсъдимият е спрял и излязъл от автомобила си, като е поискал от И.Д.К. обяснение за поведението му. При това положение последния потеглил, напускайки местопроизшествието, и то опитвайки да премине през подсъдимият. Едва тогава последният е нанесъл удар с тояга по напускащия вече автомобил, поради безсилие да го задържи на мястото на нарушението.

На следващо място адвокат А. излага съображение, че И.Д.К. не е чул подсъдимият да отправя обиди и заплахи. Така са налице противоречия в показанията му с тези на Д.В.Я., който сочи, че е чул такива. Констатирайки тези противоречия, защитата счита, че не следва да се кредитират показанията на Д.В.Я. за това обстоятелство /че подсъдимият Р.Б.Т. бил отправил обиди и ругатни: „боклуци“, „просяци“, „Да ве е* и в боклуците“/, поради обстоятелствата, че прозореца до него е бил затворен, а същият е и с нарушени слухови възприятия. При тези предложени от защитата факти и обстоятелства, същата прави извод, че поведението на подсъдимия, не покрива признаците от състав на престъпленията по чл.216, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 от НК.

На следващо място адвокат А.А. акцентира, че са налице противоречия и в показанията на свидетелите П. и Ш., относно поведението им на инкриминираната дата. Отделно от това показанията им са в противоречие и с данните, за времето на обаждане от подсъдимия на тел. 112.

На последно място алтернативно се поддържа довод, че ако все пак съдът приеме, че има извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, да се приложи разпоредбата на ал.4 от същия, включително и тази на чл.78а от НК. Подкрепя го със съображения, че щетата е под минималната работна заплата, същата е възстановена, а подсъдимият не е осъждан.

Прокурор К. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянията. Навежда довод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл.216, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 от НК, като се касае за усложнена престъпна дейност, осъществяваща съставите на две отделни престъпления. Излага съображения, че фактическата обстановка се доказва от събраните по делото гласни, писмени и веществено доказателства. Поддържа, че подсъдимият е нанесъл удари с дървена тояга по предния панорамен прозорец на автомобила, управляван от И.Д.К., като междувременно отправял обиди и ругатни /„боклуци“, „просяци“, „Да ве е* и в боклуците“/ спрямо него и Д.В.Я., който също пътувал в автомобила. След това подсъдимият се опитал да отвори вратата на водача на автомобила, но не успял, защото последният я бил заключил. Тогава изплашен от създалата се ситуация И.Д.К. привел автомобила си в движение и потеглил за град Б., където по-късно, след като пристигнал, отишъл в РУ-Б., като съобщил за случилото се. Сочи, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Б.Т. и И.К., защото в тях има съществени противоречия, като същите целят да създадат защитна версия. Установено е също така, че И.Д.К. е посетил РУ-Б., преди подсъдимият да подаде сигнал на тел. 112. Сочи, че това обстоятелство доказва, че последният се е опитал да прехвърли вината си на първия. Така е установено, че подсъдимият не само е искал да навреди на автомобила, но е искал и да се разправя с лицата в него. Дори да се приеме, че И.Д.К. е нарушил правилата за движение по пътищата, това не дава право на подсъдимият да взема правосъдието в своите ръце. Същият е следвало да се обади на полицията и да сигнализира за случилото се.

Пледира за налагане на наказание "лишаване от свобода", което за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, да е за срок от 1 година, а за това по чл.325, ал.1 от НК, за срок от 4 месеца, като за последното от престъпленията се наложи и наказание „обществено порицание” за срок от 1 месец, което да се изпълни, Ч. поставяне на съобщение за срок от 1 месец на таблото за обяви в о.Б.. Сочи, че следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК, като се определи общо наказание по двете осъждания, а именно наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Към това определено общо най-тежко наказание да се присъедини и наказанието „обществено порицание” за срок от 1 месец, което да се изпълни, Ч. поставяне на съобщение за срок от 1 месец на таблото за обяви в о.Б..

По делото са събрани гласни, веществено и писмени доказателствени източници.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Р.Б.Т. е роден на 05.12.1970 г. в Г.Р., с адрес Г.Б., У.”Ц.С.“№18, българин, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран по право/, със средно образование, земеделски производител, ЕГН*. Не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по адм. ред.

На 26.05.2017 г. сутринта свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я. пътували по черен път, водещ към местността „К.“, землището на Г.Б., с лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, собственост на  „Т.А.-88-Д.К.-Д.К.-И.К.“-Б., управляван в този момент от първия от двамата, който бил и собственик на едноличния търговец. Около 08.50 часа автомобила навлязъл в района на кръстовище, образувано от този път и третокласен път от републиканската пътна мрежа 1901. Тогава свидетелите И.Д.К. намалил скоростта на движение на управлявания от него автомобил, след което потеглил, за да се включи в движението по третокласния път. Веднага след това автомобилът му навлязъл на този път. В този момент Д.В.Я., който пътувал на предна дясна седалка на автомобила им забелязал пътуващ по третокласния път лек автомобил, който бил близо до тях и се движел в посоката, в която завивал автомобила, с който пътувал самият той. Тогава същият извикал на И.Д.К.: „Кола, внимавай”, при което последния направил ляв завой и спрял автомобила си върху осовата линия между двете ленти на пътното платно. Междувременно идващият им отзад лек автомобил марка и модел „П.Р.“ с peг. №* успял да ги заобиколи от дясната им страна, след което водачът му го спрял на банкета до пътя, на около 10 метра пред тях. Веднага след това от този автомобил излязъл подсъдимият Р.Б.Т., който го управлявал, и който бил сам в него, като в ръцете си държал тояга, дълга около метър. След това същият се приближил към автомобила, в който пътували И.Д.К. и Д.В.Я.. Разпознавайки подсъдимият, който му бил познат, първият от последните двама му извикал през отворения си прозорец: „Извинявай Р.. Какво стана”. В този момент подсъдимият, който вече се бил приближил до управлявания от него автомобил, намирайки се пред него, нанесъл с тоягата един удар по предния му капак, а след това два последователни удара по предното панорамно стъкло на същия. След това минал от дясната страна на автомобила, като се опитал да отвори предната му дясна врата, но не успял, защото всички врати своевременно били заключени от И.Д.К., който бил успял да затвори и прозореца си. Тогава подсъдимият Р.Б.Т. заобиколил автомобила отзад, като отишъл до предната лява врата /на водача/ на същия, но не успял да отвори и нея. Веднага след това автомобилът управляван от И.Д.К. потеглил. Малко след това последния и Д.В.Я. пристигнали в г.Б., където отишли в РУ-Б.. Там И.Д.К. сигнализирал за случилото се. Веднага след това свидетелите А.П. и Н.Ш., служители в РУ-Б. потеглили към дома на подсъдимия. Пристигайки там, и след като не го открили потеглили към мястото на инцидента. Междувременно подсъдимият Р.Б.Т. се обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се. Малко след това свидетелите А.П. и Н.Ш. пристигнали на инкриминираното място, където все още се намирал подсъдимият Р.Б.Т., както и автомобилът му. След като същият обяснил на последните двама, че автомобилът му е бил засечен от този, управляван от И.Д.К., като след това той /подсъдимият/ нанесъл удари с тояга по стъклото му, същият потеглил за РУ-Б., следван от полицейските служители, които пътували с автомобила си.

След като подсъдимият Р.Б.Т. пристигнал пред сградата на РУ-Б., същият паркирал автомобила си, след което се срещнал със свидетеля С.Х., служител в същото, като му обяснил, че автомобилът му бил засечен от този, управляван от И.Д.К., като след това, след като слязъл от автомобила си и се насочил към другия автомобил, водачът му се опитал да премине през него /да го сгази/, поради което и нанесъл удари с тояга по стъклото му.

След това с протокол за доброволно предаване от 26.05.2017 г. подсъдимият Р.Б.Т. предал на свидетеля С.Х. дървената тояга, с която бил нанесъл удари по предното панорамно стъкло на автомобила, управляван от И.Д.К..

С протокол за доброволно предаване от 07.06.2017 г. свидетеля С. Х. предал на разследващ орган дървената тояга, която му била предадена от подсъдимият Р.Б.Т..

На 14.06.2017 г. бил извършен оглед на дървената тояга, за което бил съставен Протокол за оглед на веществено доказателство, като били направени и фотоснимки.

На 16.05.2017 г. бил извършен оглед на вещественото доказателство - лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, като били направени и фотоснимки.

От заключението на изготвената и приложена по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на счупеното предно панорамно стъкло на инкриминирания лек автомобил към датата на деянието е била 180.00 лева.

С писмо от РЦ 112-С., е представен диск. В писмото е посочено, че същия съдържа 1 брой звукозаписи и електронни картони на инцидента.

Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза /със задача да отрази данните намиращи на компакт – диска на хартиен носител/ на вещото лице А.Т., информацията съдържаща се като записи в компакт – диска е в 3 файла. Вещото лице сочи още, че 2 от файловете съдържат цифрови изображения, а е третият файл е аудио файл. Съдържанието на всичките файлове е извлечено в приложението към експертизата. От същата се установява, че разговора е продължил 2 мин. и 23 сек. Обадило се е лице, което не се е представило, но е съобщило за изскочил на пътя му автомобил, водачът на който след това е избягал с него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателствени източници: обясненията на подсъдимият Р.Б.Т., показанията на свидетелите И.Д.К., Д.В.Я., С.Х., А.П., Н.Ш., Б.Т. и И.К., писмени доказателства и веществено такова, както и писмени доказателствени средства -  надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство, както и заключения по съдебно-оценителна експертиза и съдебно-техническа такава.

Така установената фактическа обстановка се оспорва частично от подсъдимият, неговият защитник и държавното обвинение. Адв. А. твърди, че И.Д.К. е потеглил, напускайки местопроизшествието, и то опитвайки се да премине през подсъдимият. Едва тогава последният е нанесъл удар с тояга по напускащия вече автомобил, като това е бил единственият начин да го задържи на мястото на извършеното от него нарушение. Прокурор К. пък твърди, че междувременно докато нанасял удари с тояга подсъдимият Р.Б.Т. отправял обиди и ругатни /„боклуци“, „просяци“, „Да ве е* и в боклуците“/ спрямо И.Д.К. и Д.В.Я.. Настоящата инстанция не споделя тези доводи на страните, защото съображенията на които се мотивират не намират опора в доказателствата по делото, поради следното:

Безспорна е констатацията, че по делото липсват доказателства, които да отрекат присъствието на подсъдимия в лек автомобил марка и модел „П.Р.“ с peг. №* в инкриминираните място, дата и време, както и, че е управляван от него, които факти не се оспорват и от страните. Липсват каквито и да е било доказателства, които да установят и, че някои други лица, освен И.Д.К. и Д.В.Я. са пътували с лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, като превозното средство е било управлявано от първия от двамата. Не се спори също така, че след като лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №* е засякъл лекия автомобил марка и модел „П.Р.“ с peг. №*, и двата автомобила са спрели на мястото на произшествието. От събраните доказателства се установява още, че подсъдимият е слязъл от своя автомобил и е тръгнал да търси обяснение от И.Д.К. – водач на първия от автомобилите, след което е нанесъл удари с тояга по предното панорамно стъкло на този автомобил. При тези безспорни факти следва да се установи единствено /с оглед и на застъпената защитна позиция, както и тази на държавното обвинение/ При какви обстоятелства са нанесени ударите и дали докато е нанасял ударите с тояга подсъдимият Р.Б.Т. е отправял обиди и ругатни /„боклуци“, „просяци“, „Да ве е* и в боклуците“/ спрямо И.Д.К. и Д.В.Я..

Условно се констатират три групи свидетели. Установява се също така, че свидетелите от две от тези групи, са заинтересовани от изхода на делото. Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото, отчитайки тази заинтересованост, съдът прие за частично достоверни показанията на свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я. /свидетелите от първата група/, и за напълно недостоверни тези на свидетелите Б.Т. и И.К. /свидетелите от третата група/.

На първо място в показанията на последните двама е налице противоречие по основен факт, а именно, дали подсъдимият е слизал от управлявания от него автомобил. Свидетелят Б.Т. твърди, че последният е слязъл, за да види какво става. От своя страна свидетеля И.К. пък поддържа, че подсъдимият не е слизал от автомобила си. И двамата обаче твърдят, че са имали постоянно пряка видимост към участъка от пътя, където е станало произшествието, а другият автомобил не е спирал.При това положение, с оглед на последните им твърдения, следва да се приеме, че и двамата след като са имали пряка видимост към автомобила на подсъдимия, следва да са възприели поведението му и ако това е така, то не биха могли да възприемат различна фактическа обстановка.

На следващо място свидетелите Б.Т. и И.К. излагат в показанията си, че веднага след това са пристигнали до автомобила на подсъдимият, като мястото, от което първоначално са го забелязали е било на около 200 метра. Твърдят още, че подсъдимият им казал, че вече се бил обадил на тел. 112, след което те потеглили за г.Б.. При това положение, показанията и в тази им част следва да се констатират като недостоверни, защото се опровергават от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като и приетото веществено доказателство - аудио файл. От същите се установява, че разговора проведен от подсъдимият с оператор на 112 е продължил 2 мин. и 23 сек.. Следва да се отчете и времето, необходимо за набиране от подсъдимият на телефон №112. Така дори и при най-бърза реакция от негова страна е било необходимо време от около 2 мин. и половина. Отчитайки изминатото разстояние от 200 метра и посоченото време от 2 мин. и 30 сек., се установява, че автомобила на свидетелите Б.Т. и И.К., следва да се е движил със скорост от около 4-5 км/час. Движението обаче с такава скорост на асфалтов път е нелогично, а и няма данни, автомобилът им да е бил повреден или натоварен дотолкова, че да се движи именно с такава ниска скорост. Отделно от това липсват и данни същите да са спирали някъде по пътя, преди да пристигнат П. подсъдимият и автомобила му. От друга страна следва да се отчете още, че от препис от книга за сигнали в РУ-Б. се установява, че сигнала за инцидента е получен в управлението в 08.50 часа. Видно пък от писмо от РЦ 112-С., обаждането за инцидента на тел. 112 е постъпило в 08.55 часа. Така При тези данни, както и установения факт, че сигнала в РУ-Б. е заведен след като И.Д.К. се е явил лично в това управление, отново не може да се приеме /предвид периода от време, необходим, за да може И.Д.К. да пристигне в РУ-Б., за да се заведе сигнала му, както и часа на обаждане на тел. 112 от подсъдимият/, че свидетелите Б.Т. и И.К. са били свидетели на инцидента, П. който И.Д.К. е нарушил правилата за движение по пътищата, засичайки с автомобила си този, управляван от подсъдимият, включително и възникналата след това ситуация.

Така съдът отхвърля изцяло показанията на свидетелите Б.Т. и И.К., тъй като не се подкрепят от доказателствения материал.

Както се посочи, по-горе, показанията на свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я. следва да се кредитират частично, поради следното:

Констатирайки някои противоречия в показанията на свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я., относно съобщеното от всеки от тях в съдебно заседание с тези дадени пред орган на ДП, съдът е приобщил Ч. прочитане последните. Настоящата инстанция, счита, че П. констатирани противоречия между показанията на всеки от тях дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени пред орган на ДП, които бяха прочетени в съдебно заседание, следва да се даде вяра на прочетените показания от ДП, като същите следва да бъдат кредитирани като достоверни, от една страна, защото са депозирани в момент, много по-близък във времето до извършването на деянието, а от друга - защото всеки от свидетелите категорично ги потвърждава. Тези показания са дадени в деня на извършване на деянията и П. очевидно пресен и запазен спомен у свидетелите за възприетите от тях събития.

Следва да се отчете, че показанията на свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я., са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели – очевидци. Тези свидетели дават подробни сведения за времето и мястото на извършване на инкриминираните деяния, както и лицето, което ги е извършило, които са залегнали П. извеждане на посочената по-горе фактическа обстановка. Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на тези свидетели, са непротиворечиви относно фактите, че на 26.05.2017 г. около 08.50 часа в района на кръстовището, образувано от асфалтов и черен път, водещ към местността „К.“, землището на Г.Б., първият от двамата управлявайки лек автомобил е засякъл този, управляван от подсъдимият, който се е движил по първия от двата пътя. Свидетелите безпротиворечиво установяват още, че след като подсъдимият спрял автомобила си до пътната лента, слязъл от него с тояга, с която след това нанесъл удар по предното стъкло на автомобила, с който те пътували, и който бил спрял на средата между двете ленти. Непротиворечиви са и показаният им, че след като подсъдимият не успял да отвори предните врати на автомобила им, същите са потеглили с него, след което са отишли в РУ-Б., където съобщили за случилото се. Относно тези факти свидетелите са единодушни, като съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели за тези факти. Именно поради тази непротиворечивост в показанията на свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я. за тези обстоятелства, както и поради тяхната еднопосочност и логическа издържаност отново в тази им част, съдът кредитира същите относно тези обстоятелства изцяло.

Констатират се и противоречия в показанията на свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я., относно следните факти: колко пъти подсъдимият е ударил с тоягата си по автомобила им, изричал ли е обиди и ругатни, коя врата на автомобила се е опитал първо да отвори, но съдът намира тази противоречия за несъществени. В още по-малка степен те следва да бъдат считани за непреодолими.

В показанията си свидетелят И.Д.К. твърди, че разпознавайки подсъдимият, му извикал през отворения си прозорец: „Извинявай Р. Какво стана”. В този момент подсъдимият, нанесъл с тоягата един удар по предния капак на автомобила му, а след това два последователни удара по предното панорамно стъкло на същия, което се напукало. След това подсъдимият минал от дясната страна на автомобила, като се опитал да отвори предната му дясна врата, но не успял, защото всички врати своевременно били заключени от И.Д.К., който бил успял да затвори и прозореца си. Тогава подсъдимият Р.Б.Т. заобиколил автомобила отзад, като отишъл до предната лява врата /на водача/ на същия, но не успял да отвори и нея. Свидетелства, че не е чул подсъдимият да отправя обиди и ругатни.

В разпита си в свидетеля Д.В.Я. поддържа, че е видял един удар по стъклото, не е успял да види дали са били нанесени с тоягата и други удари, но чул подсъдимият да отправя обиди и ругатни /„боклуци“, „просяци“, „Да ве е* и в боклуците“/ спрямо И.Д.К. и него, а след това първо се е опитал да отвори лявата предна врата, а след това предната дясна.

При това положение действително, налице е противоречие относно фактите колко пъти подсъдимият е ударил с тоягата си по автомобила, изричал ли е обиди и ругатни и коя врата на автомобила се е опитал първо да отвори. Това противоречие обаче според настоящия съдебен състав е напълно обяснимо с оглед факта, че свидетеля Д.В.Я. не е забелязал дори броя на нанесените по автомобила удари с тояга. Безспорно е, че предното панорамно стъкло е ударено на две места. Въпреки това, този свидетел е забелязал само един удар по него. В същото време твърди, че е чул, че подсъдимият е отправял обиди и ругатни към него и И.Д.К., въпреки, че се е намирал в автомобила, при затворени врати и стъкла, както и при. установения факт, че е с частична загуба на слуха си. Очевидно е, че в показанията на свидетеля Д.В.Я. за тези обстоятелства е налице объркване, което е обяснимо с изживения от него стрес, първоначално от връхлитащия от дясната му страна автомобил, а след това и от поведението на лицето, което го е управлявало. Това объркване обаче в никакъв случай не може да бъде основание изцяло да се дискредитират показанията на този свидетел.

Поради изложеното по-горе съдът прие за източник на доказателства показанията на свидетелят И.Д.К. и по отношение на факти: че разпознавайки подсъдимият, му извикал през отворения си прозорец: „Извинявай Р. Какво стана”. В този момент подсъдимият, нанесъл с тоягата един удар по предния капак на автомобила му, а след това два последователни удара по предното панорамно стъкло на същия, което се напукало. След това подсъдимият минал от дясната страна на автомобила, като се опитал да отвори предната му дясна врата, но не успял, защото всички врати своевременно били заключени от И.Д.К., който бил успял да затвори и прозореца си. Тогава подсъдимият Р.Б.Т. заобиколил автомобила отзад, като отишъл до предната лява врата /на водача/ на същия, но не успял да отвори и нея. След това потеглил с автомобила си, като не е чул отправяне на обиди и ругатни от подсъдимия спрямо него и Д.В.Я.. Съдът кредитира показанията на свидетелят И.Д.К. за тези обстоятелства, защото макар и заинтересовани от изхода на делото, показанията му са логични и последователни, в пряка и непосредствена връзка с наличните находки установени по предното панорамно стъкло относно механизма на причиняване на повредата на автомобила.

Относно показанията на свидетеля И.Д.К. все пак следва да се има предвид, че за пострадалото лице не съществува забрана да депозира свидетелски показания. Вярно е обаче, че същите, подобно на обясненията на подсъдимия, следва да бъдат ценени внимателно от решаващия състав П. преценка за корелацията им с останалите доказателствени източници. Настоящият състав, намира, че не съществува основание да изключи така депозираните показания на пострадалото лице в кредитираната им част от доказателствената основа, върху която изгражда своите изводи и да отрече достоверността им, само поради факта, че същия до известна степен е заинтересован от изхода на процеса. 

Поради изложеното съдът намери, че в посочената част показанията на свидетеля Д.В.Я., че не е успял да види дали са били нанесени с тоягата и други удари, но чул подсъдимият да отправя обиди и ругатни /„боклуци“, „просяци“, „Да ве е* и в боклуците“/ спрямо И.Д.К. и него, а след това първо се е опитал да отвори лявата предна врата, а след това предната дясна, не следва да бъдат приемани като доказателствен материал, тъй като те влизат в очевидно противоречие с изнесеното от свидетелят И.Д.К..

На следващо място съдът отхвърля обясненията на подсъдимият Р.Б.Т. в частта, в която твърди, че автомобилът, който го бил засякъл, потеглил, като водачът му отказал да спре; че поради това поведение на последния, подсъдимият взел от автомобила си тояга дълга около 1 метър, а след това афектиран от нежеланието на водача на другия автомобил да остане на място, нанесъл два-три удара по предното стъкло на движещия се автомобил, тъй като не се подкрепят от доказателствения материал. Съдът преценява обясненията му в тази им част като негова защитна теза, целяща оневиняването му. Ч. тях подсъдимият реализира правото си на защита и те са съобразени изцяло с възприетата от него защитна позиция по делото, обективирана в претенцията му да отрича вината си в извършването на инкриминираната престъпна деятелност. Преценка на гласните доказателства с оглед тяхната последователност, логичност и в съвкупност с другите доказателства сочат, че в подкрепа на това твърдение на подсъдимия липсват каквито и да било други доказателства. Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни обясненията на подсъдимия, относно тези му твърдения, защото същите

се опровергават от показанията на свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я., в кредитираните им части. В показанията си всеки от двамата описва по какъв начин подсъдимият е слязъл от автомобила си. И двамата са категорични, че слизайки, същият е държал тояга в ръцете си. Свидетелстват, че веднага след това подсъдимият Р.Б.Т. се приближил към автомобила им, след което нанесъл удар/и  /различно според двамата свидетеля, като може да се приеме, и, че Д.В.Я. не е видял част от ударите/ с тоягата по предното му панорамно стъкло, а свидетеля И.Д.К., и че е нанесен удар по капака на автомобила. След това се опитал да отвори последователно предните врати на автомобила, но не успял. Тогава автомобилът управляван от И.Д.К. потеглил.

Косвено подкрепящо извода за нанесени от подсъдимият удари по спрял автомобил е и твърдението му, че първо слязъл от автомобила, а след това след като другия потеглил, взел тоягата от своя и едва след това нанесъл ударите. Без съмнение е, че ако водачът на другия автомобил е имал желание да избяга, то подсъдимият не би имал време да вземе тоягата си, още повече да нанесе удари по предната част на този автомобил.

Всички тези данни, посочени по-горе оборват обясненията на подсъдимият, че е нанесъл ударите по автомобила, след като същият е потеглил, а водачът му не е пожелал да остане на мястото на инцидента.

От изложеното се налага изводът, че не следва да се приема довода на защитата, че в случая нанасянето на удар с тояга, е бил единственият начин да се спре И.Д.К., така, че да остане на мястото на извършеното от него нарушение на правилата на ЗДвП. Очевидно е, че именно проявената от подсъдимият агресия е причина, последният да избяга от мястото на деянието. 

На второ място съдът отхвърля обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че малко след инцидента на мястото спрял автомобил, който пътувал след автомобила на подсъдимия, и в който се намирали лицата Б.Т. и И.К.. След това двамата слезли от автомобила си, като му казали „Какво става. Този искаше да те смачка”. След това подсъдимият се обадил на тел. 112, а те си тръгнали. Това е така, тъй като по отношение на това обстоятелство, обясненията му останаха изолирани. Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия в тази им част, доколкото не кредитира и показанията на Б.Т. и И.К., за което бяха изложени съображения по-горе. Това му твърдение, не е подкрепено от каквито и да било други доказателства. Напротив опровергава се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, приетото веществено доказателство - аудио файл, книга за сигнали в РУ-Б. и писмо от РЦ 112-С.. В същото време тези му обяснения влизат в остър разрез и със съобщеното от самите Б.Т. и И.К.. Последните са категорични, че подсъдимият вече се бил обадил на тел. 112. В тази връзка, съдът приема заявеното от подсъдимия за тези обстоятелства за негова защитна версия.

Съдът намира, че с оглед съдържанието на депозираните от обвиняемият обяснения в посочените по-горе части и съпоставяйки ги с останалите доказателствени материали /гласни, писмени и веществени/ тези обяснения се явяват недоказани и изолирани от останалите събрани по делото доказателства. В тази им приета за недостоверна част обясненията му се явяват изцяло израз на защитна позиция, като се опровергават от целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Що се касае до обясненията на подсъдимият в останалата им част същите, следва да се кредитират изцяло, тъй като в тази им част визираните гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Безспорно в основата на разрешаването на конкретния казус има и трета група гласни доказателствени средства. В нея попадат показанията на свидетелите С.Х., А.П., Н.Ш.. Същите се явяват в подкрепа на извода за съпричастност на подсъдимия към извършените деяния. Показанията им допринасят за изясняване на фактическата обстановка, макар да не са присъствали на мястото на деянията.

Показанията на тези свидетели изцяло подкрепят разказа на И.Д.К. и Д.В.Я., че първият от тях се е оплакал в РУ-Б., че е счупено предното панорамно стъкло на автомобила му, и то от подсъдимият.

Свидетеля С.Х. добросъвестно, еднопосочно и последователно отразява събитията относно обстоятелствата свързани с посещението на И.Д.К. в РУ-Б., където е бил дежурен. Твърди, че същият му е обяснил, че на асфалтовия път от с.Б. за г.Б., засякъл друг автомобил, управляван от подсъдимият. След като двамата водачи спрели автомобилите си, последният счупил с дървено тояга предното панорамно стъкло на този, управляван от И.Д.К.. По-късно в управлението дошъл и подсъдимият, като признал, че е счупил стъклото с носената от него дървена тояга, но това е станало едва след като тръгнал пеш към другия автомобил, който потеглил и водачът му се опитал с него да го прегази. След това подсъдимият предал тоягата с протокол. Съдът се доверява на показанията на свидетеля С.Х. изцяло, защото еднопосочно и без съществени противоречия възпроизвежда спомените си за обстоятелствата на случилото се.

Показанията му се подкрепят и от тези на свидетелите А.П. и Н.Ш.. В показанията на двамата, които са полицейски служители се констатират противоречия, но те не са съществени, и касаят обстоятелството, дали първо са посетили дома на подсъдимия или направо са отишли на инкриминираното място, и къде са открили същия. Тези противоречия частично са изяснени П. извършената очна ставка, П. която е установено, че двамата първо са посетили дома на подсъдимия, а след като не са го открили, са отишли на мястото на инцидента. П. единствено останалото противоречие в показанията на двамата, следва да се кредитират тези, изложени от свидетеля  А.П., че подсъдимият се е намирал на инкриминираното място, защото се потвърждават от обясненията на последния, които в тази им част съдът е кредитирал, и защото свидетеля  Н.Ш. твърди, че няма подробен спомен от случилото се.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.П. и Н.Ш., в останалата им част, като последователни и непротиворечиви. От същите най-общо се установява, че са изпълнявали служебните си задължения, като са били изпратени да проверят подадения сигнал за счупено стъкло на автомобила, управляван от И.Д.К.. Показанията на тези свидетели не следва да се кредитират подробно, защото не се преки очевидци на деянията, извършени от подсъдимият.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на събраните писмени доказателства по делото, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват справка за съдимост, декларация, автобиография, свидетелство за регистрация, справка от РУ-Б., удостоверение за актуално състояние, препис от книга за сигнали в РУ-Б., протоколи за предупреждение, удостоверение за съпруга и родствени връзки, удостоверение за декларирани данни, характеристична справка, писмо от РЦ 112-С. и писмо от ТД на НАП-С..

Посредством първото се установява, че подсъдимият не е осъждан /реабилитиран е по право/ и не е освобождаван от наказателна отговорност са налагане на наказание по адм. ред. Установено е от свидетелство за регистрация, че лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, е собственост на  „Т.А.-88-Д.К.-Д.К.-И.К.“-Б.. Това последно обстоятелство се установява и от справка от РУ-Б.. Актуалното състояние на търговеца се установява от удостоверение за актуално състояние, като от него е видно наименованието на същия, включително собствеността и представителството му. От препис от книга за сигнали в РУ-Б., се установява, че сигнала за инцидента е получен в управлението в 08.50 часа. Видно от писмо от РЦ 112-С., в 08.55 часа е постъпило обаждане за инцидента на тел. 112, като лицето не се е представило. От протоколи за предупреждение се установява, че са съставени на 26.05.17 г. на подсъдимият Р.Б.Т. и И.Д.К., с предупреждение да не се саморазправят. От удостоверение за съпруга и родствени връзки, декларация и автобиография, се установява, че подсъдимият е омъжен и има две деца. Видно от Удостоверение за декларирани данни от О.Б. - подсъдимият притежават недвижимо имущество – два парцела и две жилища в град Б., както и товарен автомобил „П.р.”. От писмо от ТД на НАП-С. се установява, че подсъдимият никога не е работил по трудов договор. От характеристична справка, изготвена от РУ-Б., се установява, че подсъдимият поддържа контакти с криминално проявени лица, а по характер е буен, склонен към бързо избухване и проява на агресивно поведение.  Тези доказателства са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, поради което съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

По делото е приложено веществено доказателство1 брой тояга, което съдът кредитира. Вещественото доказателство е било приобщено към доказателствения материал с протоколите за доброволно предаване.

 Протоколите за доброволно предаване /за разлика от другите писмени доказателствени средства и веществените доказателствени средства/ не възпроизвеждат доказателства, а само им дават процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт /вещественото доказателство/ с обстоятелствата по делото. В случая всеки от третираните протоколи играе ролята на разписка и отразява доброволна дейност между съответното предаващо вещта лице и орган на полицията. Същият представлява разписка за това, че лицето е предало доброволно вещта, описана изчерпателно в него на друго лице. Съдът кредитира в конкретния случай протоколите за доброволно предаване и отразеното в тях. Приложените по делото протоколи за доброволно предаване са категорично свидетелство за идентичността между предаденото с тях веществено доказателство и това, прието в съдебно заседание.

Съдът кредитира като напълно годни доказателствени средства и Протокола за оглед на веществено доказателство - дървената тояга, както и Протокола за оглед на веществено доказателство - лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*. Всяко от тези извършени действия, съдът намира, че не е опорочено, и че е извършено П. спазване на всички изисквания на процесуалния закон. Всеки от посочените документи съдържа всички предписани от закона реквизити по отношение на съставянето и на съдържанието му. Същите удостоверяват не само действията, но и мястото и приблизителното време на извършването им, което в достатъчна степен се индивидуализира от наличните доказателства. Данните по делото подкрепят извода, че огледите на веществени доказателства са извършени в съответствие с изискванията по чл.156 НПК, в присъствието на поемни лица и всеки от протоколите е годно доказателствено средство.

След направения самостоятелен анализ на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, ценена внимателно П. съпоставка с останалите доказателствени източници, съдът намира, че се явява доказано повдигнатото обвинение на подсъдимия за противозаконно повреждане на  лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №* на стойност 180.00 лева. Съдът счита за професионално и обективно изготвено заключението на изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза, като ползва същото П. изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същото е обективно, постановено от лице с необходимите знания в своята област, не е оспорено от страните и прието с тяхното съгласие. Експертното заключение на вещото лице се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания. От заключението по съдебно-оценителната експертиза, се установява, че стойността на счупеното предно панорамно стъкло на инкриминирания лек автомобил към датата на деянието е била в размер на 180.00 лева. Настоящата инстанция кредитира изцяло заключението относно стойността на вещта /предно панорамно стъкло/.

От приложената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена на досъдебното производство и приета от съда, която настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвена, от техническата и част се установяват 1 аудиофайл, съдържащ разговор от обаждане на тел. 112. От същия най-общо се установява, че се е обадило лице, което не се е представило,  но е  съобщило за изскочил на пътя му автомобил, водачът на който след това е избягал с него. От заключението се установява още, че разговора е продължил 2 мин. и 23 сек..

В контекста на изложеното предявените възражения на подсъдимият и неговия защитник за обективна престъпна несъставомерност на инкриминираните действия по чл.216, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението, са необосновани. Доводите на защитата за недоказаност на престъпленията, не намират опора във фактите по делото и в доказателствената съвкупност, доколкото вече посочените причини да се кредитират показанията на свидетелите /в посочените части – за конкретни факти и обстоятелства/, подкрепени от другите доказателствени източници, водят до несъмнения извод, че има извършени престъпления и автор на тези престъпления е подсъдимият.

П. описаните факти районният прокурор е направил верни изводи за правната квалификация на деянията. Установените фактически констатации, изведени от наличния доказателствен материал, дават основание да се формира правния извод, че подсъдимият Р.Б.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.216, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 от НК.

За престъплението по чл.216, ал.1 от НК:

От обективна страна е налице изисквания от закона резултат, за да е довършено престъплението по чл.216, ал.1 от НК. Безспорно се установява по делото фактът на повреждане на чужда движима вещ, както и причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимият и съставомерния резултат.

Престъпният състав на престъплението по чл.216, ал.1 от НК защитава обществените отношения, свързани с неприкосновеността на собствеността от противоправни и умишлени физически посегателства. Престъплението е в гл. V от НК - "престъпления против собствеността", като изрично в разпоредбата на чл.216 от НК е посочено, че деянието е съставомерно от обективна страна единствено, ако вещта е чужда - т.е. не е собственост на подсъдимия. Според доктрината "вещ" е всичко онова, което има субстанция и тя има известна стойност. Вещта е чужда, когато не принадлежи изключително на дееца. С оглед разпоредбата на чл.216 от НК и начина на формулирана на същата от значение е не лицето, което владее - т.е. държи вещта (както П. престъплението кражба по смисъла на чл.194 от НК), а това което се явява собственик на инкриминираната вещ. Предмет на престъплението могат да бъдат всякакви чужди, непринадлежащи на дееца (субекта) вещи - както движими, така и недвижими. В закона за собствеността е направено разграничението на вида на вещите на движими и недвижими. Определението коя вещ е движима и недвижима се съдържа в разпоредбата на чл.110 от ЗС "1.Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката; 2. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.". Според практиката, за да е съставомерно деянието по чл.216 от НК от субективна страна, е необходимо още унищожаването или повреждането да е станало противозаконно. Противозаконността на деянието се извлича от липсата на съгласие на собственика на вещта за противозаконно въздействие по посочения начин от дееца. Съгласно константната съдебна практика унищожаване е налице, когато е унищожена напълно субстанцията на вещта до степен, П. която тя става безвъзвратно и изцяло негодна да се ползва по предназначението й. Повреждането представлява засягане на субстанцията или структурата на веща, П. която временно или частично се отнема възможността тя да се използва пълноценно съобразно нейното нормално, първоначално предназначение, като и в двата случая вещта се привежда в състояние на негодност по какъвто и да е път - механичен, химичен, биологичен и др. Изпълнителното деяние се осъществява както с действие, така и с бездействие, като дееца оставя своя собствена или подназорна вещ - одушевена или неодушевена да засегне предмета. Осъществяване на престъплението е възможна, както при умишлена, така и при непредпазлива форма на вина.

Престъплението по чл.216 от НК е резултатно, като самите обществено - опасни последици са очертани в основния му състав Ч. формите на изпълнителното деяние - унищожаване и повреждане. Както се посочи по-горе и двете се изразяват в пряко инепосредствено физическо въздействие върху вещта, упражнено от дееца, така че тя вече не може да служи по предназначението си. Разликата между тях е в степента на засягане на субстанцията на вещта.

В настоящия случай на подсъдимият Р.Б.Т. е инкриминирана една от формите на изпълнително деяние, а именно „повреждане”. Съдът прие, че подсъдимият е осъществил деянието именно в тази му форма. Безспорно е установено, че подсъдимият противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, собственост на  „Т.А.-88-Д.К.-Д.К.-И.К.“-Б., като е счупил предното му панорамно стъкло. Автомобилът е бил собственост на  „Т.А.-88-Д.К.-Д.К.-И.К.“-Б., което се установява както от показанията на И.Д.К., така и от свидетелство за регистрация - част 1. Ето защо в случая се установи, че движимата вещ автомобил, се явява чужда по отношение на дееца - подсъдимият Р.Б.Т.. Осъщественото от подсъдимият е извън неговите правомощия, произтичащи от правното му положение на несобственик на повредената движима вещ. Така е налице престъпния резултат, изразяващ се в нарушаване на нормалните условия за упражняване на правото на собственост от титуляра на абсолютното вещно право върху вещта - предмет на престъплението, като с факта на унищожаването на стъклото, респективно повреждането на автомобила от страна на подсъдимия престъпното деяние се явява довършено. От обективна страна е налице отсъствие на съгласие от страна на досегашния владелец относно действието по повреждане на вещта - автомобила. Така следва да се приеме, че подсъдимият е повредил чуждата движима вещ - процесния автомобил, противозаконно.

От друга страна, П. възприетите от съда по същество факти и обстоятелства, че подсъдимият е нанасял удари с тояга по предно панорамно стъкло на лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, няма никакво основание да се приеме, че счупването на стъклото, а от там и повредата на автомобила, не се намира в причинна връзка с деянието на подсъдимия. Елемент от обективната страна на престъплението е противозаконното въздействие върху субстанцията или структурата на движимата вещ, така че същата се променя отрицателно по отношение първоначалното й предназначение /както бе посочено и по-горе/. Това в конкретният случай се установи как е извършено от подсъдимият, макар за съставомерността на деянието това обстоятелството да е ирелевантно, касателно използвания начин и средства, стига те да не са общоопасни. Няма съмнение обаче, че изпълнителното деяние „повреждане” е осъществено Ч. извършване на фактически действия от подсъдимия, изразяващи се в пряко и непосредствено механично въздействие върху структурата на вещта – автомобила, Ч. нанасяне на удари с тояга по предното му панорамно стъкло, П. което е нарушена целостта на предмета на посегателство по начин такъв, че е засегната възможността той изцяло да изпълнява предназначението си предвид разпоредбите на ЗДвП. Ч. въздействието си върху стъклото на автомобила подсъдимият е засегнал структурата му по такъв начин, че същото е станала безвъзвратно и изцяло негодно за използване по предназначение. Резултатът е невъзможност за използване и на самия автомобил, докато не се подмени стъклото му. Въздействайки върху структурата на автомобила /в случая предното му панорамно стъкло/ подсъдимият е знаел, че това води до цялостна увреда на предмета на посегателство и пълна невъзможност същият да се ползва по предназначение - такова, каквото има вещ от подобен характер. Пълната негодност на предното панорамно стъкло, а от там и на вещта /автомобила/ представлява престъпният резултат.

Така установенаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин в хода на съдебното следствие от събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе в кредитираната им от съда част, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. В настоящия случай на налични преки доказателства сочещи на повреждането на вещта от подсъдимия. В показанията на разпитаните свидетели И.Д.К. и Д.В.Я., както и в обясненията на подсъдимият Р.Б.Т. се съдържат преки данни в тази насока.

Автомобилът е годен предмет на престъплението, извършено от подсъдимият, тъй като към момента на повреждането му е имал стойност, която има значение за правилната квалификация на деянието. В случая въпросът за стойността на имуществото, предмет на посегателството е напълно изяснен с приетата по делото експертиза – предното панорамно стъкло е на стойност на 180.00 лева и по отношение на нея не съществуват противоречия.

С действията си подсъдимият Р.Б.Т. е реализирал всички съставомерни обективни признаци от състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.

Доколкото приложението на чл.9, ал.2 от НК касае обективната съставомерност на едно деяние, следва да се отбележи, че приложението на разпоредбата изисква преценка дали деянието по естеството си е малозначително в степен, че не е обществено опасно или пък обществената му опасност е явно незначителна.

Конкретно престъплението по чл.216, ал.1 от НК е свързано с унищожаване или повреждане противозаконно на чужда движима или недвижима вещ, като предмет на престъплението могат да бъдат всякакви чужди, непринадлежащи на дееца вещи - както движими, така и недвижими, които се намират във владение на пострадалото лице. Изпълнителното деяние се осъществява както с действие, така и с бездействие. Престъпният резултат се изразява в негодност на вещта - невъзможност тя да се ползва по своето нормално предназначение. Високата обществена опасност на тези деяния е мотивирала законодателя да криминализира и маловажните случаи на това престъпление. В настоящият случай доказателства по делото разкриват, че не сме изправени пред един маловажен случай на основния престъпен състав по чл.216, ал.1 от НК.

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се основава на фактическите данни по делото, отнасящи се до способа и начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредни последици, причинените вреди, данни за личността на дееца, мотивите и подбудите от които се е ръководел П. извършване на престъплението и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.

Съдът като съобрази горната фактическа обстановка, намира, че в случа не се касае за маловажен случай на престъпление по чл.216, ал.1 от НК и същият не следва да бъде квалифициран по ал.4 на същият законов текст. В случая причинените вреди не са съставомерен признак на престъплението по чл.216, ал.1 от НК. Те обаче макар да са под стойността на минималната работна заплата не са възстановени от подсъдимият. В конкретния случай е налице извършено и второ деяние, а именно такова по чл.325, ал.1 от НК, т. е. както правилно се отбеляза от държавното обвинение, касае се за усложнена престъпна дейност, осъществяваща съставите на две отделни престъпления. Тези изложени факти не предпоставят приложението на чл.9, ал.2 НК. Всички тези обстоятелства не обуславят по-ниска степен на обществена опасност на настоящия случай за подсъдимият, в сравнение с обикновено срещаните случаи на престъпления по чл.216, ал.1 от НК. Това мотивира съдът да приеме, че случаят за подсъдимият не е маловажен, поради което по-леко наказуемия състав по ал.4 на чл.216 от НК е неприложим.

Причините за извършване на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.

На следващо място няма умишлено престъпление, включително и това по чл.216, ал.1 от НК, без мотив. В случая наличието на такъв мотив се доказва у подсъдимия, а именно желание за саморазправа с лицето управлявало автомобила, засякъл този управляван от него самия /подсъдимия/, а именно свидетеля И.Д.К..

От субективна страна престъплението по чл.216 от НК може да се осъществи П. всички форми на вината. За разлика от прекия умисъл, П. който деецът пряко цели престъпния резултат, П. евентуалния се отнася към него с безразличие. Но и П. двете форми на умисъла той трябва да съзнава, че въздейства върху конкретна чужда вещ, както и да предвижда нейното унищожаване или повреждане като последица от това въздействие.

В настоящия случай деянието е извършено П. пряк умисъл у подсъдимият. В съзнанието му са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на извършеното от него деяние и последиците от неговото извършване, като същевременно е предвиждал настъпването на тези последици от своето деяние и пряко е целял това. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, изразяваща се в нарушаване правото на собственост върху вещта предмет на престъпление Ч. повреждането и /физическото унищожаване на предното панорамно стъкло, част от нея/, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици изразяващи се в повреждането на вещта, предмет на престъпление, която е била във владение на свидетеля И.Д.К. /предвиждал е нейната по-нататъшна негодност за ползване по предназначение/, и е целял именно това като неизбежна последица от деянието си. И мотивът за това е изяснен, а именно – желание да вземе правораздавенето в свои ръце, без да се уведомят надлежните органи за извършено от И.Д.К. нарушение на правилата по ЗДвП. У деецът е било налице и съзнание, че вещта /автомобила/ е чужд, като е без значение кой е негов собственик.

За престъплението по чл.325, ал.1 от НК:

В конкретния случай, с оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият Р.Б.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, като на 26.05.2017 г. около 08.50 часа в района на кръстовището, образувано от третокласен път от републиканската пътна мрежа 1901 и черен път, водещ към местността „К.“, землището на Г.Б., е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - счупил предно панорамно стъкло на лек автомобил марка и модел „М.П.“ с peг. №*, нанасяйки удари с дървена тояга по него. С действията си подсъдимия Р.Б.Т. е осъществил едно обществено укоримо поведение, което не само, че обективно не съответства на установения обществен ред, но представлява и демонстриране от негова страна на незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване.  

Наказателноправната норма на чл.325 от НК има за цел да осигури условия за спокойно съществуване на гражданите в обществени отношения, съобразени с правилата, установени в обществото.  Основният признак на деянието, Ч. което се осъществява престъплението "хулиганство" са непристойните действия, с които трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото, т. е. трябва да е налице не само обективно несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и демонстриране от страна на дееца на едно незачитане на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като посегателство срещу обществения ред.

В конкретния случай подсъдимият Р.Б.Т. е нанесъл удари с дървена тояга по стъклото на автомобила. Всички тези действия на подсъдимия е извършил неочаквано, на публично място, без да бъде провокиран или предизвикан от който и да е от намиращите се атакувания от него автомобил лица. Това е станало в присъствието на свидетели И.Д.К. и Д.В.Я.. С това си поведение подсъдимият е изразил незачитане правата и спокойствието към посочените свидетели намиращи се на мястото на конфликта, показвайки им с действията си, че желае да повреди автомобила управляван от И.Д.К.. Действително, извършеното от подсъдимият деяние е било насочено преди всичко към целостта на автомобила, а не пряко срещу телесната неприкосновеност на всеки от свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я., но едновременно с това подсъдимия е демонстрирал и едно явно неуважение към обществото и незачитане на общоприетите норми на поведение. Същия е съзнавал, че се намира на обществено място и действията му се възприемат от множество хора, но въпреки това е повредил чуждата движима вещ, без да се съобразява не само с техните интереси, но и с интересите на собственика на автомобила. Поведението на подсъдимия се отличава с характерната за този вид престъпни прояви бруталност, като освен повреда на автомобила, е довело до съществено нарушаване нормите на нравствеността и обществения морал.С констатираното действие подсъдимия е изразил както пренебрежението си към чуждата личност и достойнство, така и явното си неуважение към обществото и възприетите в него порядки и правила за поведение.

Наведените от защитата аргументи относно отсъствието на хулигански подбуди в действията на подсъдимия, и обяснението на поведението му с наличието на възникнал личен мотив между него и И.Д.К., предвид засичането на автомобила му от този, управляван от втория, не почиват на приетото за установено въз основа на доказателствената съвкупност, поради което не следва да бъдат споделени. Следва само да се подчертае, че поведението на подсъдимият е било насочено към свидетелите И.Д.К. и Д.В.Я.. От значение е това, че подсъдимият е извършил няколко отделни действия, всяко едно от тях в разрез с установения ред и норми за нормално общуване в обществото /нанесъл няколко удара с тояга, като счупил и предното панорамно стъкло на автомобила/, като отделните действия се наслагват и очертават едно цялостно изключително непристойно поведение, което подсъдимият е имал от момента на слизане от автомобила си. Това му поведение сочи, че няма никакъв респект към закона и членовете на обществото. П. хулигански действия липсва личен мотив, тъй като мотивът на подсъдимия не е да увреди конкретно лице или имущество, а да изрази явно неуважение към обществото Ч. посегателството върху тях. Такъв личен мотив категорично липсва и в случая, тъй като макар автомобила му да е бил засечен от този на И.Д.К., същият не е имал право да причинява вреди на управлявания от последния автомобил, включително да се саморазправя с водача му. От друга страна не бяха събрани достоверни доказателства и за предшестващо провокативно поведение на който и да е от лицата пътували в увредения автомобил, насочено пряко и непосредствено към подсъдимия, включително и след спиране на автомобилите на мястото на деянията.

Не може да се приеме и, че подсъдимият е бил в състояние на афект. Под силно раздразнение /афект/ следва да се разбира такова състояние, П. което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях /в този смисъл Постановление №2/1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление №7/1987 г. на Пленума на ВС/. По делото не е назначавана комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която да установява дали подсъдимият към момента на деянието не се е намирал в състояние на силно раздразнение. Това не е било необходимо предвид безспорния факт, че конфликта е започнал от подсъдимият, след като автомобилът, управляван от И.Д.К., вече е бил спрял. Обстоятелството, че същият с автомобила си е засякъл този на подсъдимия, следва да бъде взето предвид единствено П. определяне вида и размера на наказанието.

За да е налице извършването на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, към което е привлечен подсъдимият Р.Б.Т., в предмета на доказването му влиза установяването на неговия пряк или евентуален умисъл. Този елемент от субективната страна на престъплението не може да се предполага, а се нуждае от потвърждаване Ч. поведението на подсъдимият. Преценката на всички факти и обстоятелства, които са установени по делото и които всъщност сочат безспорно, че подсъдимият Р.Б.Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им, обяснява обвинителната теза от нейната субективна страна. Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимият Р.Б.Т., обективира отношението му към деянието, т.е. неговата интелектуална и волева насоченост. Предприемайки инкриминираните действия подсъдимият е съзнавал, че същите представляват грубо нарушение на обществения ред и пряко целейки да изрази явно неуважение към обществения ред, ги е осъществил. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

При гореизложеното съдът намира, че подсъдимият Р.Б.Т., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

От обективна страна не се установи подсъдимият Р.Б.Т. да е отправял обиди и ругатни /„боклуци“, „просяци“, „Да ве е* и в боклуците“/ спрямо И.Д.К. и Д.В.Я.. Видно от показанията на И.Д.К., подсъдимият не е изричал тези думи. При тези аргументи в съвкупност и водим от разпоредбите на чл.303 и чл.304 НПК, съдът намира, че подсъдимият Р.Б.Т. следва да бъде признат за невинен и оправдан за тези квалифициращи обстоятелства, предвид несъставомерността им от обективна и субективна страна.

По наказанията:

Нормата на чл.216, ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до 5 години.

Нормата на чл.325, ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до 3 години или пробация, както и „обществено порицание”.

При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимият Р.Б.Т., съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързаните с личностните особености на дееца и с инкриминираите деяния - общите такива и за двете престъпления – чистото му съдебно минало /реабилитиран по право/, обстоятелството, че е трудово ангажиран /земеделски производител/, факта, че е семеен и с две деца, както и обстоятелството, че автомобила му е бил засечен от този, управляван от И.Д.К., при което е потърсил възмездие, макар и по несъвместим със закона начин за разбирането му, че следва сам да накаже поведението на последния.

Обществената опасност на деянията, са в рамките на характерната за тези видове престъпления.

Като отегчаващи отговорността му обстоятелства, съдът отчете, че вредата не е възстановена /само за престъплението по чл.216, ал.1 от НК/, броя на нанесените удари по стъклото /повече от един/, както и, че е налице усложнена престъпна дейност. Последното обстоятелство завишава обществената опасност на подсъдимият. Независимо от възрастта си /на 47 години/, извършените от подсъдимият Р.Б.Т. две престъпления го очертават като личност с повишена степен на обществена опасност, склонна към саморазправа и с нисък праг на волева устойчивост по отношение чуждото движимо имущество и правата на гражданите. При всички случаи действията му показват неспазване на социалните и правни норми на поведение. Подобно поведение изисква значително по-тежко наказание.

П. определяне на наказанията на подсъдимият за всяко от извършените от него престъпления, посочени по-горе, съдът съобрази подбудите и причините за извършване на деянията, състоящи се в ниската правна култура на подсъдимия, слабите му морално - волеви задръжки, стремеж да демонстрира надмощие и сила.

Броя и относителната тежест на отегчаващите обстоятелства съставени със смекчаващите такива за всяко от престъпленията извършени от подсъдимият позволяват да се направи извод, че следва да определи наказание на подсъдимият Р.Б.Т. за всяко от тях по правилата на чл.54 НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Ръководейки се от това съдът определи наказание за всяко едно от престъпленията, както следва:

За престъплението по чл.216, ал.1 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца. Този размер на наказанието според районния съд се явява справедлив и в най-пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл.36 НК.

За престъплението по чл.325, ал.1 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, както и наказание „обществено порицание“. Този размер на наказанието би отговорило на тежестта на извършеното и на личната степен на обществена опасност на подсъдимият, като съдът счита, че наказанието "пробация" не би постигнало целите на личната превенция спрямо конкретния подсъдим.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимият Р.Б.Т., едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда наказания, а именно това за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, а именно наказание "Лишаване от свобода" за срок от 9 месеца.

Съдът е намерил, че са налице основанията чл.66 от НК, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимият Р.Б.Т., следва да бъде отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В същото време за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимият не е наложително изтърпяване на наложеното наказание. Отлагателното условие от три години ще способства за пълноценното реализиране на целите по чл.36 от НК, а с оглед потенциалната възможност за активизиране на условната санкция, ще подейства възпиращо по отношение на конкретния подсъдим.

На основание чл.23, ал.2 от НК, съдът присъедини към наложеното общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 9 месеца и наказанието „обществено порицание“, наложено за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, което да се изпълни Ч. поставяне на съобщение за срок от 1 месец на таблото за обяви в о.Б..

При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият Р.Б.Т. да заплати по сметка на ОД на МВР-Б. сумата от 52.90 лева за сторените  разноски за експертиза, а на Рг.РС, сумата от 64.56 лева за сторени разноски за вещо лице и свидетели.

Съдът отне в полза на държавата веществено доказателство - един брой дървена тояга, която постанови да бъде унищожена след влизане на присъдата в сила. С тази вещ подсъдимият е извършил деянието, а същата няма стойност, за да бъде продадена.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у подсъдимият Р.Б.Т. на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

19.05.2019 г.

Районен съдия: ….......................................