П Р И С Ъ Д А    2921

 

Номер   2921

Година   17.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200707

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият С.М.О., ЕГН*, род. на 10.07.1979 г. в с.Б., о.Б., о.Б., с адрес: с.О., о.Б., о.Б., българин, български гражданин, женен, средно образование, неосъждан, трудова ангажираност - кмет в с.О., ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 26.08.2018 г. около 00.05 часа в г.Я., о.Я., о.Б., в района на бензиностанция „Б.“-Я. управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „Б.Х5” с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.38 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №465/28.08.2018 г. по описа на НТЛ при ОД МВР-Б. - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК, вр. чл.343б, ал.1 от НК, му налага наказание глоба от 300.00 лева, както и наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 6 месеца.

На основание чл.58а, ал.1 от НК намалява размера на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 6 месеца с една трета и определя размера му за срок от 12 месеца.

ОТЛАГА на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, наложеното на подсъдимият С.М.О., със снета по-горе самоличност, за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила;

На основание чл.343 г от НК, вр. с чл.343б, ал.1 от НК и вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, НАЛАГА на подсъдимият С.М.О. със снета по-горе самоличност, наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 13 месеца.

ЗАЧИТА и ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.4 от НК, от така определеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС” времето, през което подсъдимият С.М.О., със снета по-горе самоличност, е бил лишен от това свое право по адм. ред, считано от 30.08.2018 г..

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес пред ОС-Бл..

 

Председател: ……………………………………………

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 01.07.2019 г.

към ПРИСЪДА №2921 от 17.06.2019 г.

по НАК.Д. №707 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият С.М.О. е предаден на съд по обвинение за това, че на 26.08.2018 г. около 00.05 часа в г.Я., о.Я., о.Б., в района на бензиностанция „Б.“-Я. управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „Б.Х5” с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.38 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №465/28.08.2018 г. по описа на НТЛ при ОД МВР-Б. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Представени са и доказателствени материали /ДП №225/2018 г. по описа на РУ-Р./, които според прокуратурата установяват сочените обстоятелства.

Подсъдимият С.М.О. - редовно призован, се явява лично и с договорно упълномощен защитник. По тяхно искане производството се е развило по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият е направил признания на описаните в обстоятелствената част на ОА факти и обстоятелства и се е съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е одобрил така изразеното съгласие.

В хода на съдебното производство, предвид особените правила по които е протекло производството подсъдимият не дава обяснения. В последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли да му се наложи най – лекото наказание. Излага, че е управлявал автомобила, за да закара близък до болницата в Я..

Защитникът му - адвокат М. излага довод, че доколкото подзащитният му признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и наказание „глоба” от 300.00 лева. Мотивира заетата позиция със съображения, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, каквито са: обстоятелството, че е превозвал негов близък, който е с влошено здравословно състояние, че е трудово ангажиран, че има семейство за което се грижи, както и че не е осъждан. Сочи, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме единствено обстоятелството, че подсъдимият има наложени наказания по ЗДвП, по които обаче е изплатил наложените му глоби.

Прокурор К. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно правната квалификация на деянието, така и относно фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт. Навежда довод, че с действията си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК. Излага съображения, че са събрани достатъчно категорични доказателства – гласни и писмени, свидетелстващи за извършване на деянието, предмет на обвинението.

Пледира за налагане на наказание "лишаване от свобода" за срок над средния, а именно 2 г. и 2 месеца, наказание „лишаване от право да управлява МПС” за същия срок, както и наказание „глоба” от 800.00 лева. Счита, че изпълнението на първото от тези наказания следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

Размера на наказанията аргументира със съображения за липса на смекчаващи вината обстоятелства, но налични отегчаващи такива – наложени наказания за извършени нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП, както и обстоятелството, високата концентрацията на алкохол в кръвта.

По делото са събрани доказателствени материали. В резултат на анализа на същите, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

С.М.О. е роден на 10.07.1979 г. в с.Б., о.Б., о.Б., с адрес: с.О., о.Б., о.Б., българин, български гражданин, женен, средно образование, неосъждан, трудова ангажираност - кмет в с.О., ЕГН*. Не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по адм. ред. Спрямо него за извършени нарушения по ЗДвП има издадени и влезли в сила 2 НП и 1 фиш, по които към датата на престъплението по настоящата присъда не е настъпила реабилитация.

На 26.08.2018 г. около 00.05 часа свидетелите Р.К. и А.Д., служители в РУ-Р. се намирали на път II-84 в района на бензиностанция „Б.“, в г.Я., о.Б..  По същото време спряли за проверка водача на лек автомобил марка и модел „Б.Х5” с рег. №*, който пътувал по този път в посока от местността „Ю.” за г.Р.. След като същият им представил поисканите му от тях документи, установили, че това е подсъдимият С.М.О.. Понеже говорел завалено, а при разговора с него им лъхнал и на алкохол, веднага на място с техническо средство – „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510” с фабричен №ARBА-0087, свидетелят А.Д. му извършил проверка, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 2,51 промила алкохол в издишания въздух. Резултатът бил показан на подсъдимия, който го оспорил, въпреки, че обяснил, че е изпил три водки от по 100 мл. Тогава свидетелят А.Д. издал на подсъдимият талон за медицинско изследване с бланков №0032162/26.08.2018 г., който му връчил. След това свидетелите откарали подсъдимият С.М.О. в ЦСМП-Р., където в 01.20 часа му била взета кръвна проба за употреба на алкохол. По-късно подсъдимият бил откаран от свидетелите в сградата на РУ-Р. в г.Р, където свидетелят А.Д. му съставил и АУАН с бланков №490286/26.08.2018 г., който му предявил и връчил.

Със заповед №18-0331-000292/26.08.2018 г. на н-ка на РУ на МВР-Р. свидетелството за управление на МПС на подсъдимият било временно отнето на 30.082018 г. до решаване въпроса за отговорността.

Въз основа на взетата кръвна проба за употреба на алкохол била изготвена химическа експертиза №465/28.08.2018 г. на СНТЛ при ОДМВР-Б., видно от която концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС била 2,38 на хиляда.

Видно от допълнителната химическа експертиза №512/21.09.2018 г. на СНТЛ при ОДМВР-Б., концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС била 2,39 на хиляда.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът в съгласие с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава и на направеното от подсъдимия самопризнание. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена и въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: показанията на свидетелите Р.К. и А.Д., многобройни писмени доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК доказателства, събрани в наказателното производство, както и заключението по химическа експертиза и допълнителна такава.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали. Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане, като съдът счита, че обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

Принципно страните не спорят по обстоятелствата, свързани с времето и мястото на деянието. Не се спори и за това, дали автомобила е бил управляван от подсъдимият, както и че е бил под въздействието на алкохол, с посочената в ОА концентрация.

Спорните обстоятелства по делото са свързани единствено с това, кои са отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства.

Безспорна е констатацията, че по делото липсват доказателства, които да отрекат управлението на автомобила от подсъдимия, на инкриминираните място и време. Липсват каквито и да е било доказателства, които да установят и, че същият е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си различна от установената в хода на проверката, а именно с 2,38 на хиляда. При тези безспорни факти следва да се установи единствено кои са отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, както и тяхната относителна тежест.

Относно конкретно възприетите и възпроизведени от свидетелите Р.К. и А.Д. факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно или външно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда.

На първо място съдът не констатира недобросъвестност на свидетелите Р.К. и А.Д., като всеки от тях възпроизвежда последователно, подробно и логично единствено факти и обстоятелства от действителността, лично възприети, без извършване на оценки, които индицират предубеденост или заинтересованост. Налице е и корелативна връзка между информацията, съдържаща се в показанията на тези свидетели, както и приетите писмени доказателства, и по-конкретно АУАН и талон за медицинско изследване. Поради тази незаинтересованост съдът изгради своите фактически и правни изводи въз основа на техните показания. Тези гласни доказателствени източници установяват по категоричен начин част от основните факти по обвинението, а именно, че на 26.08.2018 г. около 00.05 часа на път II-84 в района на бензиностанция „Б.“, в г.Я., о.Б., именно подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „Б.Х5” с рег. №*. Свидетелите Р.К. и А.Д. са преки очевидци на това, че подсъдимият С.М.О. е управлявал процесния автомобил по описаното време, и на описаните място и дата. Така от показанията на свидетелите се установява времето и мястото на извършване на деянието. Със същите доказателства се установи и авторството на деянието, като подсъдимият е негов извършител. Той е управлявал лекия автомобил, и е установен за водачът му от двамата.

Следва да се отчете, че показанията на свидетелите Р.К. и А.Д., са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели-очевидци. Тези свидетели дават подробни сведения за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и лицето, което ги е извършило, които са залегнали при извеждане на посочената по-горе фактическа обстановка. Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на тези свидетели, са непротиворечиви относно фактите, че на 26.08.2018 г. около 00.05 часа двамата са се намирали на път II-84 в района на бензиностанция „Б.“, в г.Я., о.Б.. Тогава са спрели водача на лек автомобил марка и модел „Б.Х5” с рег. №*, който пътувал в посока от местността „Ю.” за г.Р., като от представените им от него лични документи са установили, че това е подсъдимият С.М.О.. Понеже при разговора с подсъдимият, същият им лъхнал на алкохол, и понеже говорел завалено веднага след това с техническо средство – „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510” с фабричен №ARBА-0087, двамата са извършили проверка на подсъдимият, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 2,51 промила алкохол в издишания въздух, а резултатът бил показан на подсъдимия, който го оспорил. Същият им обяснил обаче, че е изпил 3 водки от по 100 мл. Свидетелите установяват също така, че тогава свидетелят А.Д. издал на подсъдимият талон за медицинско изследване с бланков №0032162/26.08.2018 г., който му връчил. След това двамата откарали подсъдимият С.М.О. в ЦСМП-Р., където му била взета кръвна проба за употреба на алкохол. По-късно подсъдимият бил откаран от свидетелите в сградата на РУ-Р. в г.Р., където свидетелят А.Д. му съставил и АУАН с бланков №490286/26.08.2018 г., който му предявил и връчил. Относно тези факти свидетелите са единодушни. Именно поради тази непротиворечивост в показанията на свидетелите Р.К. и А.Д. за тези обстоятелства, както и поради тяхната еднопосочност и логическа издържаност отново в тази им част, съдът кредитира същите относно тези обстоятелства изцяло.

Показанията им кореспондират и с останалите доказателства по делото. Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

С писмени доказателства се установи, че е бил съставен АУАН на подсъдимият за управление на МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух, че му е съставен талон за медицинско изследване, че е дал кръвна проба. Установяването на тези обстоятелства има значение за определяне на част от обективните елементи, включени в състава на престъплението.

Кореспондират с установеното по делото и данните, съдържащи се в Писмо от РУ-Р. и Справка за нарушител/водач. В двете е удостоверено, че подсъдимият е правоспособен водач и са му налагани наказания по ЗДвП, като има влезли в сила 2 НП и 1 фиш. От ЗПАМ се установява, че СУМПС временно е отнето на 30.08.2018 г.. Видно от заповед за задържане подсъдимият е бил задържан, като е освободен в 02.30 час на 26.082018 г. Посредством свидетелство за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по адм. ред. Установява се от автобиография и декларация, че подсъдимият има съпруга и две деца, като не притежава недвижимо имущество. Последното обстоятелство се установява и от удостоверение по декларирани данни.

От разпечатка от дрегера на извършената на подсъдимия проба се установява, че техническото средство е отчело 2,51 промила в издишания въздух, като пробата е извършена на 26.08.2018 г. около 00:14 часа. Техническото средство от своя страна е преминало последваща проверка за годност на 30.052018 г. На следващо място, следва да се отчетат данните по Протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол, в който относно освидетелствания подсъдим е отбелязал, че координацията на лицето е запазена, съзнанието - ясно, поведението - адекватно, че освидетелстваният е консумирал алкохол. Протоколът за медицинско изследване установява и вземането на кръвна проба от подсъдимия. Видно от талон за медицинско изследване с бланков №0032162/26.08.2018 г., същият е връчен на подсъдимият в 00.30 часа.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Еднопосочни са доказателствените източници по отношение наличие на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1.2 на хиляда. Съдът се доверява и на изготвените по делото експертизи – химическа и допълнителна, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и обективността на експертите. Същевременно всяко от изготвените заключения съдържа отговори на поставените задачи. В същите с категоричност са формирани изводи, че в резултат на проведените изследвания в кръвта на подсъдимия е установена конкретна концентрация на алкохол. Химическата експертиза установява, че изследваната кръвна проба, взета от подсъдимият има наличие на етилов алкохол с концентрация 2.38 промила, считано към момента на взимане на същата, а допълнителната, че концентрацията е 2.39 на хиляда. Съдът няма основания да се съмнява в компетентността и професионализма на вещите лица. Освен това съдът намери представените от тях заключения за обосновани и непредубедени и изгради на тях фактическите си изводи. Липсват основания да се отхвърлят заключенията на вещите лица, доколкото същите са напълно компетентни и обосновани, без да възникват каквито и да било съмнения за тяхната правилност.

Въз основа на така изложените по-горе и възприети от съда фактически положения се налага правният извод, че подсъдимият С.М.О., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. От анализа на доказателствената съвкупност очертаваща деянието на подсъдимия, могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната страна на състава на престъплението съгласно обвинението.

Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е общоопасно престъпление, като с него се засягат обществените отношения свързани с безопасността на участниците в движението. То е формално, на просто извършване и осъществяването на съставомерните му признаци се състои в управляване на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, а субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което управлява МПС.  Обективните белези на престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК са: 1 - управление на МПС, 2 - концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и 3 - констатиране на тази концентрация по надлежния ред.

По отношение на първата предпоставка, съдът приема, че на 26.08.2018 г. около 00.05 часа в г.Я., о.Я., о.Б., в района на бензиностанция „Б.“-Я., подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „Б.Х5” с рег. №*. Този факт не се оспорва от защитата и безспорно се установява пряко от показанията на свидетелите и косвено от писмените доказателства - АУАН и талон за медицинско изследване. В конкретния случай се установява, че е налице управление на описаното МПС от подсъдимият. В случая управлението на автомобила се е извършвало посредством двигателя му, който е работел. Предвид посоченото подсъдимият е извършвал съставомерно управление на лекия автомобил.

Установен е и вторият елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК - наличие на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда, а именно 2.38 на хиляда, установено по надлежния ред. В случая установяването на това обстоятелство е извършвано при спазване на правилата, установени в Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /действаща към момента на извършване на проверката/. Цитираната Наредба №1 от 19.07.2017 г. е нормативният акт от специален характер, който урежда Ч. специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Именно този ред е "надлежният ред", предвиден в обективната страна от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, който следва да е спазен, за да се приеме, че величината на инкриминираното на етилов алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена. Именно този ред е приложимият за установяване на алкохолното съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като обективен признак от състава на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря подсъдимият.

Свидетелят А.Д. е извършил проверка на подсъдимият, за установяване употребата на алкохол, Ч. допустимо и годно техническо средство като уредът е отчел 2,51 промила алкохол в издишания въздух. Съдът приема, че именно той е извършил същата, защото той е съставил талона за медицинско изследване, както и АУАН-а. Освидетелстването технически с посочената стойност на алкохол в кръвта, е последващо по време действие от няколко минути след, като подсъдимият е преустановил управлението на автомобила си. По отношение на индивидуализиращия номер на дрегера, с който е била извършена проверката по делото се установи, че същият е бил вписан в АУАН, като са налице множество други писмени доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че проверката е била извършена с годно техническо средство – „Дрегер 7510" с инв. №ARBА-0087. Видно от приобщената справка за последваща проверка на средствата за измерване процесният дрегер с този индивидуализиращ фабричен номер е бил тестван и е минал успешна проверка на 30.05.2018 г. с годност до 30.11.2018 г. т.е. на инкриминираната дата е бил в изправност. По делото е приета и разпечатка от показанията на дрегера, с която се потвърждават показанията на свидетелите, че стойността на измереното количество алкохол от процесния дрегер е над 1,2 промила, а именно 2,51 промила. На подсъдимия е бил издаден АУАН, в който показанията на дрегера не са оспорени от подсъдимият. В талона също е посочено, че е извършена проверка за употреба на алкохол на подсъдимият и е отразен резултата от проверката, а именно-положителен резултат 2,51 на хиляда. Описан е и фабричният номер на техническото средство, който е съответен на номера в справката за средства за измерване от л.18 от досъдебното производство. Талонът съдържа и подпис на подсъдимия. От изложеното до момента следва да се направи извода, че талонът за медицинско изследване съдържа всички реквизити, необходими за провеждането на медицинското изследване и е бил годен документ, въз основа на който да се проведе самото изследване при наличие на воля от страна на подсъдимия да посети лечебното заведение.

Точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия обаче не може да бъде установена въз основа на резултата, отчетен с техническо средство, защото разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата задължава съответното длъжностно лице при констатиране с техническо средство на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, да попълни и връчи на водача и талон за медицинско изследване. Резултатите от техническото средство могат да бъдат използвани самостоятелно в процеса единствено при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл.6, ал.9 от Наредбата - отказ да получи талона, неявяване в определеното лечебно заведение или отказ да даде кръв за изследване. Доколкото в случая никоя от тях не е налице, конкретните резултати на техническото средство, макар и изправно, сами по себе си не доказват конкретна концентрация у водача на моторното превозно средство.

Свидетелските показания на свидетелите Р.К. и А.Д. относно поведението на подсъдимия при извършване на проверката от контролния орган сочат на белези за нетрезво състояние, но за осъждането на подсъдимия трябва да е установена точната концентрация на алкохол в кръвта. В случая това е станало с химическа експертиза №465/28.08.2018 г. на СНТЛ при ОДМВР-Б. и с протокол за допълнителната хим. експертиза №512/21.09.2018 г. на СНТЛ при ОДМВР-Б.. Химическата експертиза установява, че изследваната кръвна проба, взета от подсъдимият има наличие на етилов алкохол с концентрация 2.38 промила, а допълнителната, че концентрацията е 2.39 на хиляда. РП обаче е повдигнала обвинение за по-ниската стойност.

От показанията на свидетелите - полицейски служители, които са еднозначни и не се констатират вътрешни или външни противоречия за това обстоятелство, съдът установи, че подсъдимия след връчването му на талона за медицинско изследване е бил отведен в лечебното заведение, за да даде кръвна проба. Същият е дал такава. В този смисъл съдът счита, че подсъдимият се е възползвал от възможността да обори показателите на техническото средство Ч. провеждане на лабораторно изследване на кръвта му. Ето защо съдът намира, че подсъдимият с поведението си е избрал възможността за установяване на употребата на алкохол Ч. лабораторно изследване и в този случай по реда на чл.6, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.следва да се приеме, че алкохолната концентрация е установена надлежно Ч. химическа експертиза и допълнителна такава. В случая надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК. От друга страна, по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че е бил нарушен редът за вземане, съхраняване и изследване на кръвната проба на подсъдимия, така както е регламентиран в разпоредбите на Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.

При установяване резултата от изследването на кръвта на подсъдимия не са допуснати нарушения на регламентирания с цитираната наредба ред за това. Подсъдимият е дал своевременно кръвна проба, която е подложена на анализ в специализирана лаборатория по "газхроматографския" метод, като е отчетен резултат - 2.38 и 2.39 на хиляда. Няма съмнение, че пробите са взети от подсъдимия. Няма данни при вземане на пробата да е било повлияно на нейното съдържание. Кръвта е взета във времето, указано във връчения на подсъдимия талон и в лечебното заведение, в което подсъдимият е следвало да се яви, като по този начин са спазени изискванията на чл.11 от Наредбата. Пробите се изпращат не по-късно от 72 часа след вземането им в хладилни чанти. Не е спорно по делото, че пробата е била занесена за изследване на деня след деянието. Следователно, нормативно установеният 72-часов срок е спазен. В случая НТЛ при ОД МВР-Б. е специализирана лаборатория към съответна регионална дирекция на вътрешните работи и е визирана в чл.19, ал.1 от Наредбата. Мястото, където е проведено изследването, отразено в химическата експертиза е съответно на това посочено в Наредбата и няма основания за съмнения в прецизността на метода и в компетентността на лицето правило анализа. Следва да се отбележи, че химическото изследване и при двете проби е извършено по газхроматографски метод, и от вещи лица - химик в специализирани химически лаборатории, чиято компетентност не е оспорена или опровергана по делото. Резултатите от тях са отразени в протоколи за химическа експертиза - Приложение №3 към чл.17 на Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Липсват доказателства газхроматографското изследване на кръвната проба да е неточно. Експертите са извършили химически изследвания на кръвната проба в съответствие с предвидения в наредбата ред, поради което резултата следва да бъде приет за обективен. 

Ето защо може да се направи извод, че заключенията на химическата и допълнителната такава експертизи следва да се кредитират като компетентно изготвени, съдържащи достоверна информация относно констатираното количествено съотношение на алкохол в кръвта на подсъдимия, както към момента на вземане на кръвната проба, така и към инкриминирания момент. Заключенията се потвърждават и от описанията от вещите лица, всяко от което установява, че пробата е била съхранявана по посочения в наредбата ред, а шишенцето е било запечатано.

В заключение следва да се посочи, че спазването на реда, очертан в Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. за вземане, съхраняване, изпращане на пробата до съответната лаборатория, както и методологията на самото изследване, включително и направените изчисления в допълнителното заключение, изключва съмнението в правилността на резултата от химическото изследване на кръвната проба и допълнителното такова, респ. констатираното алкохолно съдържание в тях, отразено в заключението за химическа експертиза и допълнителна такава.

Положителното установяване, че е бил спазен установения в посочената наредба ред за установяване на алкохолната концентрация в кръвната проба на водача на МПС, е необходимо за преценката на съставомерността на деянието. В случая, събраните по делото доказателства съставляват достатъчна основа за несъмнени изводи по отношение на спазването на установените от Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. правила.

По този начин, подсъдимият е осъществил от обективна страна, всички елементи от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. За престъпление по възведената квалификация е достатъчно от обективна страна деецът да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при изложените предпоставки деецът осъществява признаците на престъплението.

Така от обективна страна съдът приема, че на 26.08.2018 г. около 00.05 часа в г.Я., о.Я., о.Б., в района на бензиностанция „Б.“-Я. подсъдимият С.М.О. управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „Б.Х5” с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.38 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №465/28.08.2018 г. по описа на НТЛ при ОД МВР-Б. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Непротиворечиви са фактите и относно формата на вина у подсъдимия. Събраните доказателствени средства и материали, нееднозначно характеризират формата на вината като пряк умисъл.  Престъплението по чл.343б, ал.1 НК е формално, представлява противоправно поведение на дееца, характеризирано като мотивирана и целенасочена човешка дейност. За формата на вината се съди по действията на подсъдимия, които в конкретния случай недвусмислено показват, че е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Поведението на подсъдимия е логически организирано и от него следва извод, че същият е съзнавал всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно както управление на МПС, така и наличие на алкохол в кръвта. Следва да се има предвид, че съставът на чл.343б, ал.1 НК предвижда не управление на МПС в "пияно състояние", а управление с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. Престъплението е формално. В случая умисълът се извежда от наличието на обективният факт, че подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал МПС. Подсъдимият се е намирал на мястото на водача в автомобила, като същият е бил със запален двигател и се е движел по главен път. С тези собствени действия подсъдимия в състоянието на обикновено алкохолно опиянение е съзнавал и ръководел физическите си действия при състояние, от което е могъл и е осъзнавал общественоопасния характер на извършваното деяние. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл. В конкретиката на извършеното от подсъдимия деяние всички външни признаци на неговите волеви постъпки осъществяват обективната и субективна страна на състава на чл.343б НК.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - несъобразяване на подсъдимия с изискванията на ЗДвП и ППЗДвП.

При гореизложеното съдът намира, че подсъдимият С.М.О., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

Досежно размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за престъплението, за което е намерен за виновен от тази инстанция, е необходимо да бъде посочено следното:

За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.343б, ал.1 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. За така извършеното престъпление от подсъдимия по чл.343б, ал.1 от НК, разпоредбата на чл.78а от НК не може да се приложи, предвид забраната на ал.6 от същата разпоредба.

При определяне на вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия, настоящият съдебен състав прецени наличието на съответни смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимият С.М.О., съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързаните с личностните особености на дееца и с инкриминираното деяние – факта, че е трудово ангажиран, факта, че има две деца, изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие при проверката за разкриване на обективната истина. Следва да се отчете и факта, че не е осъждан.

Отегчаващи отговорността му обстоятелство съдът отчете факта, че е наказван многократно за извършени деяния по ЗДвП /общо 3/, както и високата степен на концентрация на алкохол в кръвта. Големият брой нарушения свидетелстват за трайното нежелание на подсъдимият да се съобразява с установените правила за движение по пътищата и го характеризират като личност със сравнително завишена степен на обществена опасност.

При определяне на наказанията на подсъдимият за извършеното от него престъпление, посочено по-горе, съдът съобрази подбудите и причините за извършване на деянията, състоящи се в слабите му морално - волеви задръжки. Твърдението му, че е превозвал болен до болница, не бяха доказани.

Броят и относителната тежест на смекчаващите обстоятелства съпоставени с отегчаващите такива за престъплението извършено от подсъдимият позволяват да се направи извод, че следва да определи наказание на подсъдимият С.М.О. по правилата на чл.54 НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, така, че да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, но при превес на смекчаващите такива. Ръководейки се от това съдът определи наказание за престъплението, както следва: на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК, вр. чл.343б, ал.2 от НК, наложи на подсъдимият наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 6 месеца, както и наказание глоба от 300.00 лева. Размера на последното от наказанията е съобразено и с получаваното от подсъдимият трудово възнаграждение.

На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали размера на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 6 месеца с една трета и определи размера му на 1 г..

Отлагане изпълнението на наложеното наказание-лишаване от свобода предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл.66 НК предписания относно срока на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимото лице, които компетентният орган е суверенен и оправомощен да преценени съвкупно с възможното постигане на целите на чл.36 НК спрямо осъдения и другите членове на обществото. Разпоредбата на чл.66 НК, регламентираща условното осъждане отдава преимуществено значение на личната превенция, но това не обосновава дерогиране на генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция. В случая съдът намира, че са налице основанията на чл.66 от НК, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложеното на подсъдимият С.М.О., следва да бъде отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Това е така, защото подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В същото време за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимият не е наложително изтърпяване на наложеното наказание. Обществената опасност на подсъдимия не е изключително висока, съществува реална възможност за вграждането му в обществото и за превъзпитаването му за зачитане на установените правни и морални норми. При наличието на тези обстоятелства извършеното от него престъпление не налага изолирането му.

Съдът е приложил и разпоредбата на чл.343 г от НК, вр. с чл.343б, ал.1 от НК и вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, като е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 13 месеца, доколкото се установява, че подсъдимият С.М.О. е правоспособен водач. Продължителността на това наказание е в синхрон със сравнително големия брой предходни нарушения на ЗДвП извършени от подсъдимият. Ч. лишаването от право да управлява МПС за посочения срок ще бъде отнета възможността на подсъдимия да бъде активен участник в движението като водач на МПС, като същият ще бъде стимулиран след изтърпяването му да спазва правилата за движение по пътищата. Това наказание е кумулативно предвидено за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

С оглед разпорадбата на чл.59, ал.4 от НК, съдът е зачел и приспаднал на основание чл.59, ал.4 от НК от така определеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС” времето, през което подсъдимият С.М.О., е бил лишен от това свое право по административен ред, считано от 30.08.2018 г., когато свидетелството му за управление е било отнето по административен ред.

 С оглед изхода на делото, съдът е следвало да осъди подсъдимият, да заплати направените разноски, като този пропуск ще бъде отстранен по реда на чл.306 от НПК.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

01.07.2019 г.

Районен съдия: …...................................................