П Р И С Ъ Д А    3130

 

Номер   3130

Година   28.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200704

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият И.Г.Г., роден на 16.07.1989 г. в Г.Б., от с.Б., о.Р., У.„О.”№2, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, работник, ЕГН*, ЗА ВИНОВЕН в това, че 06.10.2018 г. около 13.00 часа по път III-1901, в местността „К.“, землище на с.Б., о.Р., в посока от Г.Б. към с.Б. управлявал МПС - лек автомобил м. „Б.“* peг. №* с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 2.55 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози - химическа експертиза №537/2018 г. по описа на НТЛ при ОД на МВР-Б., след като е осъждан с влязло в сила на 22.01.2015 г. определение по НОХ дело №26/2015 г. по описа на Рг.РС за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 НК, вр. чл.343б, ал.2 от НК, му налага наказание глоба от 500.00 лева, както и наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл.343г от НК, вр. с чл.343б, ал.2 от НК и вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, НАЛАГА на подсъдимият И.Г.Г. със снета по-горе самоличност наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 месеца.

ЗАЧИТА и ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.4 от НК, от така определеното на подсъдимият И.Г.Г., със снета по-горе самоличност, наказание „лишаване от право да управлява МПС” времето, през което е бил лишен от това свое право по адм. ред, считано от 06.10.2018 г.

ПРИВЕЖДА в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК присъдата по НОХД №65/2014 г. по описа на Рг.РС, с която на подсъдимият И.Г.Г., със снета по-горе самоличност, е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г., което на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Осъжда подсъдимият И.Г.Г., със снета по- горе самоличност, да заплати по сметката на  ОД на МВР-Б. сума от 45,00 лева за химическа  експертиза

Осъжда подсъдимият И.Г.Г., със снета по горе самоличност, да заплати по сметката на Рг.РС, сума от 50.00 лева, разноски за свидетел.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес пред Бл.ОС.

 

Председател: ……….........................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 05.07.2019 година

към ПРИСЪДА №3130 от 28.06.2019 г.

по НАК.Д. №704 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият И.Г.Г. е предаден на съд за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК затова, че на 06.10.2018 г. около 13.00 часа по път III-1901, в местността „К.“, землище на с.Б., о.Р., в посока от Г.Б. към с.Б., управлявал МПС - лек автомобил м. „Б.“* peг. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 2.55 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози - химическа експертиза №537/2018 г. по описа на НТЛ при ОД на МВР-Б., след като е осъждан с влязло в сила на 22.01.2015 г. определение по НОХ дело №26/2015 г. по описа на Рг.РС за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Представени са и доказателствени материали /БП №270/2018 г. по описа на РУ-Р./, които според прокуратурата установяват сочените обстоятелства.

Подсъдимият И.Г.Г. - редовно призован, се явява лично. В хода на съдебното следствие не дава обяснения.

В съдебните прения заявява че е невинен, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

Защитникът му - адвокат К., застъпва становище, че подзащитният му следва да бъдат оправдан. Излага довод, че обвинението е останало недоказано от обективна страна, като подсъдимият е невинен по така повдигнатото му обвинение. Мотивира заетата позиция със съображения, че не е установено, че именно подсъдимият е управлявал автомобила, с който е причинено ПТП-то. Твърди, че същият се е возил в МПС-то, но не е бил водачът му. Излага, че нито един от свидетелите не е видял подсъдимият да управлява автомобила, като РП е повдигнала обвинение единствено по признанието на последния, че той го е управлявал.Сочи, че присъдата не може да почива единствено на това признание, защото подсъдимият е бил в нетрезво състояние и не е знаел какво приказва.

На следващо място защитата счита, че не е установена и концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимият. В подкрепа на тази си теза, излага съображения, че когато е взета кръв от подсъдимият, на епруветките с пробите не са залепени стикери. Така не може да се установи, дали изследваната кръв е именно на подсъдимият. Счита, че така е нарушена процедурата за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, включително и защото са използвани стари бланки за попълване, а не тези предвидени в новата Наредба.

Прокурор Ч. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно правната квалификация на деянието, така и относно фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт. Навежда довод, че с действията си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК. Сочи, че чрез показанията на свидетеля И. са събрани преки доказателства, които установяват част от обстоятелства, включени в предмета на доказване, включително и авторството на деянието. Излага, че показанията на същия се подкрепят и от тези на полицейските служители. Аргументира съображения, че така са събрани достатъчно категорични доказателства – гласни и писмени, свидетелстващи за извършване на деянието, предмет на обвинението.

Пледира за налагане на наказание "лишаване от свобода", за срок около минимума /което да бъде изтърпяно ефективно/, наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 г. и 2 месеца, както и наказание „глоба” в размер отново около минималния. Счита, че следва да се приведе в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК и наказанието наложено на подсъдимият с присъдата по НОХД №65/2014 г. по описа на Рг.РС, с която на подсъдимият И.Г.Г. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година.

Размера на наказанията аргументира със съображения за смекчаващи вината обстоятелства, а именно младата възраст на подсъдимият, както и но налични отегчаващи такива – обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателния срок на наказанието по НОХД №65/2014 г. по описа на Рг.РС.

По делото са събрани доказателствени материали. В резултат на анализа на същите, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

И.Г.Г. е роден на 16.07.1989г. в Г.Б., от с.Б., о.Р., У.„О.”№2, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, работник, ЕГН*. Не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по адм. ред.

Осъждан е както следва:

С влязла в сила на 22.01.2015 г. присъда по НОХ дело №26/2015 г. по описа на Рг.РС подсъдимият бил осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

С влязла в сила на 14.03.2016 г. присъда присъдата по НОХД №65/2014 г. по описа на Рг.РС на подсъдимият И.Г.Г. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г., чието изпълнение е отложено за срок от 4 години.

Подсъдимият И.Г.Г. е издържал изпит за управление на МПС, категория  - В, А, М, като му е издадено СУМПС, валидно до 2028 г.. За извършени от него нарушения по ЗДвП са му издадени и влезли в сила 7 НП, както и 4 фиша, по които е настъпила реабилитация.

На 06.10.2018 г. около 13.00 часа свидетеля Е.И. бил излязъл на разходка срещу хотел „В.с.”, в който живеел. В посоченото време, намирайки се до пътното платно на път III-1901, в местността „К.“, землище на с.Б., о.Р., забелязал, че лек автомобил м. „Б.“ движещ се в посока от Г.Б. към с.Б. по същия път в лентата, срещуположна на тази, до която бил застанал, започнал да криволичи, навлязъл в срещуположната на движението му лента, след което излязъл от нея и се ударил в дърво, което се намирало близо до това пътно платно от към неговата страната /на свидетеля Е.И./. Тогава свидетеля Е.И. се насочил към катастрофиралия автомобил. В този момент на пътното платно спрели други автомобили, пътуващи в посока от с.Б. за Г.Б.. След като от тях слезли хора и заобиколили, вече слезлия от претърпелия ПТП автомобил водач, който видимо бил добре, свидетеля Е.И. се отказал да отиде при последния. Останал на място, като малко след това там пристигнал екип на ФЦСМП-Р., а след това и полицейски екип, съставен от свидетелите Е.Ю. и С.М.. След като последните се насочили към подсъдимият, свидетеля Е.И. си тръгнал. Междувременно С.М. запитал присъстващите на мястото кой е управлявал претърпелия ПТП автомобил, при което подсъдимият И.Г.Г., който в този момент бил преглеждан от екипа на филиала на спешния център отговорил, че е той. След това обяснил, че автомобила му е поднесъл, след което пък се е забил в дървото. На въпрос на свидетеля С.М. дали е употребил алкохол, заявил, че пие от пет дни, като е употребил алкохол. В хода на проверката свидетелите Е.Ю. и С.М., установили, че претърпелия ПТП автомобил е лек автомобил м. „Б.“* peг. №*. След това с техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510” с фабр.№ARBА-0087, свидетеля С.М. извършил проверка на подсъдимият, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 2,34 промила алкохол в издишания въздух. Тогава подсъдимият И.Г.Г. бил транспортиран с линейка до ФЦСМП-Р. в г.Р.. Там свидетеля С.М., който също бил пристигнал там с колегата си, съставил на подсъдимият талон за медицинско изследване, който му връчил. След това му съставил и АУАН, който също му връчил. Междувременно на място във ФЦСМП-Р., в 15.00 часа на подсъдимият И.Г.Г. била взета кръвна проба за употреба на алкохол.

Със заповед №18-0331-000339/06.10.2018 г. на н-ка на РУ на МВР-Р. свидетелството за управление на МПС на подсъдимият било временно отнето до решаване въпроса за отговорността.

 Въз основа на взетата кръвна проба за употреба на алкохол била изготвена химическа експертиза №537/09.10.18 г. на СНТЛ при ОДМВР-Б., видно от която, концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС била 2,55 на хиляда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: показанията на свидетелите Е.И., Е.Ю., С.М. и С.Л. и многобройни писмени доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК доказателства, събрани в наказателното производство, както и заключение по химическа експертиза.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието, авторството му, субективната страна на същото, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършени - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали.

Принципно страните не спорят по обстоятелствата, свързани с времето и мястото на деянието. Спорните обстоятелства по делото са свързани с това, дали автомобилът е бил управляван именно от подсъдимия, както и каква е била концентрацията на алкохол в кръвта му. Твърди се, че последното обстоятелство не е установено, като в същото време подсъдимият е пътувал в автомобила, а не е бил негов водач. Настоящата инстанция не споделя доводите и възраженията на защитата, защото цялостният анализ на изложените от свидетелите твърдения в кредитираните им части и събраните писмени доказателства, налага категоричен извод за виновността на подсъдимият И.Г.Г. за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съображенията на които се мотивира защитата не намират опора в доказателствата по делото, поради следното:

Наличните преки и верига от косвени доказателства, обосновават еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на деянието. Доказателствата са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане, като съдът счита, че обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

Безспорна е констатацията, че по делото липсват доказателства, които да отрекат наличието в автомобила на подсъдимия, на нкриминираните място и време. Липсват каквито и да е било доказателства, които да установят и, че някое друго лице е пътувало в това МПС. При тези безспорни факти следва да се установи единствено дали автомобилът е бил управляван именно от подсъдимия, който единствен е пътувал в него.

Относно конкретно възприетите и възпроизведени от свидетелите Е.Ю. и С.М. факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно или външно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда.

Относно конкретно възприетите и възпроизведени от свидетелите Е.Ю. и С.М. факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно или външно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда. Съдът не констатира недобросъвестност на свидетелите Е.Ю. и С.М., като всеки от тях възпроизвежда последователно, подробно и логично единствено факти и обстоятелства от действителността, лично възприети, без извършване на оценки, които индицират предубеденост или заинтересованост. Налице е и корелативна връзка М. информацията, съдържаща се в показанията на тези свидетели, както и приетите писмени доказателства, и по-конкретно АУАН и талон за медицинско изследване. Поради тази незаинтересованост съдът изгради своите фактически и правни изводи въз основа на техните показания. Тези свидетели дават подробни сведения за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и лицето, което ги е извършило, които са залегнали при извеждане на посочената по-горе фактическа обстановка. Тези гласни доказателствени източници установяват по категоричен начин част от основните факти по обвинението, а именно, че на 06.10.2018 г. около 13.00 часа по път III-1901, в местността „К.“, землище на с.Б., о.Р., именно подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил м. „Б.“* peг. №*. В показанията на свидетелите Е.Ю. и С.М. са налице косвени данни за тези обстоятелства. Така от показанията на същите се установява времето и мястото на извършване на деянието. Със същите доказателства се установи и авторството на деянието, като подсъдимият е негов извършител. Той е управлявал лекия автомобил, и е установен за водачът му от двамата. Именно подсъдимият е бил обработван от екипа на ФЦСМП-Р. при пристигане на свидетелите Е.Ю. и С.М., като отново той им е заявил, че той е управлявал автомобила, като е обяснил и начина по който е осъществил ПТП-то.

Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на тези свидетели, са непротиворечиви относно фактите, че на 06.10.2018 г. около 13.00 часа са пристигнали на инкриминираното място. Там се намирал подсъдимият, който им обяснил, че той е водач на катастрофиралия автомобил. В хода на проверката установили, че претърпелия ПТП автомобил е лек автомобил м. „Б.“* peг. №*. След това с техническо средство е извършена проверка на подсъдимият, за установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 2,34 промила алкохол в издишания въздух. Тогава подсъдимият И.Г.Г. бил транспортиран с линейка до ФЦСМП-Р. в г.Р.. По-късно и свидетелите Е.Ю. и С.М. отишли там, като на  подсъдимият бил съставен талон за медицинско изследване, който му връчил, както и АУАН. 

Тези свидетели обективират пред съда възприятията си от процесния инцидент непротиворечиво и по убедителен начин, а показанията им намират опора в писменото доказателство - АУАН. От друга страна показанията на двамата са логични, максимално обективни и много убедителни. Същите представляват стабилна основа за формиране на фактически и правни изводи за авторството на деянието. Ето защо, вътрешната непротиворечивост в показанията на свидетелите Е.Ю. и С.М., съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност.

Показанията свидетелите Е.Ю. и С.М. кореспондират и с останалите доказателства по делото и по специално с показанията на св. Е.И.. Съдът кредитира изцяло показанията на последния по отношение на фактите за мястото и времето, където се е намирал, когато управлявания от подсъдимият автомобил е осъществил ПТП. Този свидетел установява, че автомобилът е започнал да криволичи, след което е напуснал пътното платно, след което пък се е ударил в дърво от към неговата страна на П. След това от автомобила е излязъл водачът му. По-късно е пристигнал екип на полицията, служителите от който са се насочили към подсъдимият. Показанията на св. Е.И. са логични, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал.Същите са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетел – очевидец. Така са налице взаимно допълващи се преки и косвени гласни доказателствени средства относно факта на установяване, кое е лицето управлявало лекия автомобил. Гласните доказателствени източници, съдържащи се в показанията на свидетелите Е.Ю., С.М. и Е.И. установяват по категоричен начин, че това е бил подсъдимият И.Г.Г..

Показанията на свидетеля С.Л. с нищо не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като е отишъл в последствие на мястото на деянието. Съдът обаче се доверява на показанията на този свидетел изцяло, защото еднопосочно и без съществени противоречия възпроизвежда спомените си за обстоятелствата, че е видял, че има ПТП, едва когато там вече е имало хора. Отишъл е на мястото, след което са пристигнали и полицейски служители. Показанията му за тези обстоятелства, не противоречат на останалия приет за достоверен доказателствен материал.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Кореспондират с установеното по делото и данните, съдържащи се в АУАН, талона за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, разпечатка от дрегера на извършената на подсъдимия проба, справка за последваща проверка на средствата за измерване, писмо от РУ, справка за съдимост, автобиография, декларация, Справка за нарушител/водач, заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

В писмо от РУ-Р. и Справка за нарушител/водач е удостоверено, че подсъдимият е равоспособен водач и има издадено СУМПС. Видно от последното за извършени нарушения по ЗДвП има издадени 7 влезли в сила НП, както и 4 фиша. В съставения акт, е удостоверено, че е съставен на подсъдимият за управление на МПС под въздействие алкохол. Видно от разпечатка от дрегера на извършената на подсъдимия проба и справка за последваща проверка на техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510” с фабр.№ARBА - 0087, апарата е отчел 2.34 промила в издишания въздук, както и, че същият е бил годен към датата на извършване на деянието. От съставения талон за медицинско изследване с бланков №0032245/06.10.2018 г., се установява, че е връчен на подсъдимият в посоченото в него време. Протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол, в който относно освидетелствания подсъдим е отбелязал, че координацията на лицето е запазена, съзнанието - ясно, поведението - възбудено. От справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан с влезли в сила съдебни актове за извършени престъпления от общ характер, в това число и за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Установено е от декларация и автобиография, че подсъдимият не притежава недвижимо имущество, както и движимо такова /МПС/.

От правна страна:

Въз основа на така изложените по-горе и възприети от съда фактически положения се налага правният извод, че подсъдимият И.Г.Г., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК. От анализа на доказателствената съвкупност очертаваща деянието на подсъдимия, могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната страна на състава на престъплението съгласно обвинението.

Престъплението по чл.343б, ал.2 от НК е общоопасно престъпление, като с него се засягат обществените отношения свързани с безопасността на участниците в движението. То е формално, на просто извършване и осъществяването на съставомерните му признаци се състои в управляване на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1 на същия член, а субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което управлява МПС.  Обективните белези на престъпния състав по чл.343б, ал.2 от НК са: 1 - управление на МПС, 2 - концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, 3 - констатиране на тази концентрация по надлежния ред и 4 – субекта да е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.343б, ал.1 от НК.

По отношение на първата предпоставка, съдът приема, че на 06.10.2018 г. около 13.00 часа по път III-1901, в местността „К.“, землище на с.Б., о.Р., в посока от Г.Б. към с.Б., подсъдимият И.Г.Г.  е управлявал МПС - лек автомобил м. „Б.“* peг. №*. Този факт макар да се оспорва от защитата, безспорно се установява пряко и косвено от показанията на свидетелите, и само косвено от писмените доказателства - АУАН и талон за медицинско изследване. В конкретния случай се установява, че е налице управление на описаното МПС от подсъдимият. В случая управлението на автомобила се е извършвало посредством двигателя му, който е работел. Предвид посоченото подсъдимият е извършвал съставомерно управление на лекия автомобил.

Установен е и вторият елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК - наличие на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда, а именно 2.55 на хиляда, установено по надлежния ред. В случая установяването на това обстоятелство е извършвано при спазване на правилата, установени в Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /действаща към момента на извършване на проверката/. Цитираната Наредба №1 от 19.07.2017 г. е нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Именно този ред е "надлежният ред", предвиден в обективната страна от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, който следва да е спазен, за да се приеме, че величината на инкриминираното на етилов алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена. Именно този ред е приложимият за установяване на алкохолното съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като обективен признак от състава на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря подсъдимият.

Свидетелят С.М. е извършил проверка на подсъдимият, за установяване употребата на алкохол, чрез допустимо и годно техническо средство като уредът е отчел 2.34 промила алкохол в издишания въздух. Съдът приема показанията му, че именно той е извършил същата, защото се потвърждават от съставените от него талон за медицинско изследване, както и АУАН. Освидетелстването технически с посочената стойност на алкохол в кръвта, е последващо по време действие от около 10 минути след, като подсъдимият е преустановил управлението на автомобила си. По отношение на индивидуализиращия номер на дрегера, с който е била извършена проверката по делото се установи, че същият е бил вписан в АУАН, като са налице множество други писмени доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че проверката е била извършена с годно техническо средство – „Дрегер 7510" с инв. №ARBА-0087. Видно от приобщената справка за последваща проверка на средствата за измерване процесният дрегер с този индивидуализиращ фабр.№ е бил тестван и е минал успешна проверка на 30.05.2018 г. с годност до 30.11.2018 г. т.е. на инкриминираната дата е бил в изправност. По делото е приета и разпечатка от показанията на дрегера, с която се потвърждават показанията на свидетелите, че стойността на измереното количество алкохол от процесния дрегер е над 1,2 промила, а именно 2,34 промила. На подсъдимия е бил издаден АУАН, в който показанията на дрегера не са оспорени от подсъдимият. В талона също е посочено, че е извършена проверка за употреба на алкохол на подсъдимият, и е отразен резултата от проверката, а именно-положителен резултат 2,34 на хиляда. Описан е и фабричният номер на техническото средство, който е съответен на номера в справката за средства за измерване от л.13 от досъдебното производство. Талонът съдържа и подпис на подсъдимия. От изложеното до момента следва да се направи извода, че талонът за медицинско изследване съдържа всички реквизити, необходими за провеждането на медицинското изследване и е бил годен документ, въз основа на който да се проведе самото изследване при наличие на воля от страна на подсъдимия да посети лечебното заведение.

Точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия обаче не може да бъде установена въз основа на резултата, отчетен с техническо средство, защото разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата задължава съответното длъжностно лице при констатиране с техническо средство на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, да попълни и връчи на водача и талон за медицинско изследване. Резултатите от техническото средство могат да бъдат използвани самостоятелно в процеса единствено при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл.6, ал.9 от Наредбата - отказ да получи талона, неявяване в определеното лечебно заведение или отказ да даде кръв за изследване. Доколкото в случая никоя от тях не е налице, конкретните резултати на техническото средство, макар и изправно, сами по себе си не доказват конкретна концентрация у водача на моторното превозно средство.

Свидетелските показания на свидетелите Е.Ю. и С.М. относно поведението на подсъдимия при извършване на проверката от контролния орган сочат на белези за нетрезво състояние, но за осъждането на подсъдимия трябва да е установена точната концентрация на алкохол в кръвта. В случая това е станало с химическа експертиза №537/2018 г. на СНТЛ при ОДМВР-Б.. Химическата експертиза установява, че изследваната кръвна проба, взета от подсъдимият има наличие на етилов алкохол с концентрация 2.55 промила.

От показанията на свидетелите - полицейски служители, които са еднозначни и не се констатират вътрешни или външни противоречия за това обстоятелство, съдът установи, че подсъдимия към връчването му на талона за медицинско изследване вече се е намирал в лечебното заведение. По-късно е дал кръвна проба именно там. В този смисъл съдът счита, че подсъдимият се е възползвал от възможността да обори показателите на техническото средство чрез провеждане на лабораторно изследване на кръвта му. Ето защо съдът намира, че подсъдимият с поведението си е избрал възможността за установяване на употребата на алкохол чрез лабораторно изследване и в този случай по реда на чл.6, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.следва да се приеме, че алкохолната концентрация е установена надлежно чрез химическа експертиза и допълнителна такава. В случая надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0,5 на хиляда е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК. От друга страна, по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че е бил нарушен редът за вземане, съхраняване и изследване на кръвната проба на подсъдимия, така както е регламентиран в разпоредбите на Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.

При установяване резултата от изследването на кръвта на подсъдимия не са допуснати нарушения на регламентирания с цитираната наредба ред за това. Подсъдимият е дал своевременно кръвна проба, която е подложена на анализ в специализирана лаборатория по "газхроматографския" метод, като е отчетен резултат - 2.55 на хиляда. Няма съмнение, че пробите са взети от подсъдимия. Няма данни при вземане на пробата да е било повлияно на нейното съдържание. Кръвта е взета във времето, указано във връчения на подсъдимия талон и в лечебното заведение, в което подсъдимият е следвало да се яви, като по този начин са спазени изискванията на чл.11 от Наредбата. Пробите се изпращат не по-късно от 72 часа след вземането им в хладилни чанти. Не е спорно по делото, че пробата е била занесена за изследване на деня след деянието. Следователно, нормативно установеният 72-часов срок е спазен. В случая НТЛ при ОД МВР-Б. е специализирана лаборатория към съответна РД на ВР и е визирана в чл.19, ал.1 от Наредбата. Мястото, където е проведено изследването, отразено в химическата експертиза е съответно на това посочено в Наредбата и няма основания за съмнения в прецизността на метода и в компетентността на лицето правило анализа. Следва да се отбележи, че химическото изследване при пробата е извършено по газхроматографски метод, и от вещо лице - химик в специализирани химически лаборатории, чиято компетентност не е оспорена или опровергана по делото. Резултатите от тях са отразени в протокол за химическа експертиза - Приложение №3 към чл.17 на Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Липсват доказателства газхроматографското изследване на кръвната проба да е неточно. Експерта е извършил химически изследвания на кръвната проба в съответствие с предвидения в наредбата ред, поради което резултата следва да бъде приет за обективен.

Ето защо може да се направи извод, че заключението на химическата експертиза следва да се кредитира като компетентно изготвено, съдържащо достоверна информация относно констатираното количествено съотношение на алкохол в кръвта на подсъдимия, както към момента на вземане на кръвната проба, така и към инкриминирания момент. Заключението се потвърждават и от описанията от вещото лице, което установява, че пробата е била съхранявана по посочения в наредбата ред, а шишенцето е било запечатано.

В заключение следва да се посочи, че спазването на реда, очертан в Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. за вземане, съхраняване, изпращане на пробата до съответната лаборатория, както и методологията на самото изследване, включително и направените изчисления в заключението, изключва съмнението в правилността на резултата от химическото изследване на кръвната проба, респ. констатираното алкохолно съдържание в него, отразено в заключението за химическа експертиза.

Обстоятелството, че е била използвана стара бланка, както и, че върху епруветките със взетата проба не са залепени стикери, не води до извод, за опорочаване на процедурата, както твърди защитата. Целта на тези нововъведения с новата наредба е да се прецизира проследимостта на пробата като се създаде по-голяма гаранция, че същата, която се изследва е взета именно от лицето, на което е съставен талона за медицинско изследване. В случая няма данни изследваната от химика проба да е взета от друго лице, а не от подсъдимият.

Положителното установяване, че е бил спазен установения в посочената наредба ред за установяване на алкохолната концентрация в кръвната проба на водача на МПС, е необходимо за преценката на съставомерността на деянието. В случая, събраните по делото доказателства съставляват достатъчна основа за несъмнени изводи по отношение на спазването на установените от Наредба №1 от 19.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. правила.

Ето защо съдът намира, че в случая надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0,5 на хиляда е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК.

Като елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, в закона е посочено и че водача следва да е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1 на чл.343б от НК. В случая на това изискване отговаря осъждането на подсъдимия по НОХ дело №26/2015 г. по описа на Рг.РС за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Така деянието по настоящото обвинение е извършено след влизане в сила на присъдата по последното дело. По този начин, подсъдимият е осъществил от обективна страна, всички елементи от състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК.

Така от обективна страна съдът приема, че на 06.10.2018 г. около 13.00 часа по път III-1901, в местността „К.“, землище на с.Б., о.Р., в посока от Г.Б. към с.Б. подсъдимият И.Г.Г. е управлявал МПС - лек автомобил м. „Б.“* peг. №* с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 2.55 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози - химическа експертиза №537/2018 г. по описа на НТЛ при ОД на МВР-Б., след като е осъждан с влязло в сила на 22.01.2015 г. определение по НОХ дело №26/2015 г. по описа на Рг.РС за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Непротиворечиви са фактите и относно формата на вина у подсъдимия. Събраните доказателствени средства и материали, нееднозначно характеризират формата на вината като пряк умисъл.  Престъплението по чл.343б, ал.2 НК е формално, представлява противоправно поведение на дееца, характеризирано като мотивирана и целенасочена човешка дейност. За формата на вината се съди по действията на подсъдимия, които в конкретния случай недвусмислено показват, че е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Поведението на подсъдимия е логически организирано и от него следва извод, че същият е съзнавал всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно както управление на МПС, така и наличие на алкохол в кръвта, както и че вече е осъждан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Престъплението е формално.  В случая умисълът се извежда от наличието на обективният факт, че подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, и че вече е наказван за деяние по чл.343б, ал.1 НК и въпреки това е управлявал МПС. С тези собствени действия подсъдимия е съзнавал и ръководел физическите си действия при състояние, от което е могъл и е осъзнавал общественоопасния характер на извършваното деяние. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

В конкретиката на извършеното от подсъдимия деяние всички външни признаци на неговите волеви постъпки осъществяват обективната и субективна страна на състава на чл.343б, ал.2 от НК.

При гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият И.Г.Г., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 НК.

Досежно размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за престъплението, за което е намерен за виновен от тази инстанция, е необходимо да бъде посочено следното:

Обществената опасност на деянието извършено от подсъдимия е типична за този вид деяния, които се отличават с висока степен на обществена опасност, поради обществените отношения, които засягат.

Посоченото изпълнително деяние, с което е осъществен гореописания случай се изразява в умишлено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Не е необходимо настъпването на вредоносни последици от управлението на превозното средство, за да има обективни последици в правната действителност. Следва да се отбележи и обстоятелството, че голямото количество алкохол в кръвта на водача засилва неговата неадекватност, респ. застрашава в по-голяма степен обществените отношения касаещи транспорта.

За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.343б, ал.2 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 5 години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимият И.Г.Г., съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързаните с личностните особености на дееца и с инкриминираното деяние – младата му възраст, тежкото му материално положение, както и оказаното съдействие при проверката за разкриване на обективната истина.

Отегчаващи отговорността му обстоятелство, съдът отчете факта, че е осъждан /извън това по НОХдело №26/2015 г. по описа на Рг.РС/, както и високата степен на концентрация на алкохол в кръвта. Обстоятелството, че е наказван за извършени деяния по ЗДвП не следва да се отчете като отегчаващо такова, защото по тези наказания е настъпила реабилитация.

Липсата на разкаяние и съжаление за стореното и проявена самокритичност не са обстоятелства, които отегчават вината на подсъдимия. При тяхно наличие съдът може да определи по-леко наказание, но липсата им е резултат на правото на подсъдимия да не дава уличаващи го обяснения, поради което тези обстоятелства не могат да утежняват положението му.

При определяне на наказанията на подсъдимият за извършеното от него престъпление, посочено по-горе, съдът съобрази подбудите и причините за извършване на деянието, състоящи се в слабите му морално - волеви задръжки.

Броят и относителната тежест на смекчаващите обстоятелства съпоставени с отегчаващите такива за престъплението извършено от подсъдимият позволяват да се направи извод, че следва да определи наказание на подсъдимият И.Г.Г. по правилата на чл.54 НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, така, че да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, но при превес на смекчаващите такива.

Отчитайки всичко изложено съдът намери, че справедливо и съответстващо на целите на чл.36 НПК, с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, вр. с чл.343б, ал.2 от НК, се явява наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева. Този размер на наказанието според районния съд е справедлив и в най-пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл.36 НК.

Отлагане изпълнението на наложеното наказание-лишаване от свобода предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл.66 НК, предписания относно срока на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимото лице, които компетентният орган е суверенен и оправомощен да преценени съвкупно с възможното постигане на целите на чл.36 НК, спрямо осъдения и другите членове на обществото. Разпоредбата на чл.66 НК, регламентираща условното осъждане отдава преимуществено значение на личната превенция, но това не обосновава дерогиране на генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция. В случая съдът намира, че не са налице основанията на чл.66 от НК, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложеното на подсъдимият И.Г.Г., не следва да бъде отложено изпитателен срок. Това е така, защото подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Предвид липсата на формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66 НК и предвид разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, съдът определи наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 6 м.а, подсъдимият да изтърпи ефективно, при първоначален „строг режим”.

Съдът е приложил и разпоредбата на чл.343 г от НК, вр. с чл.343б, ал.2 от НК и вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, като е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 месеца, доколкото се установява, че подсъдимият И.Г.Г. е правоспособен водач. Продължителността на това наказание е в синхрон с високото съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимият. Чрез лишаването от право да управлява МПС за посочения срок ще бъде отнета възможността на подсъдимия да бъде активен участник в движението като водач на МПС, като същият ще бъде стимулиран след изтърпяването му да спазва правилата за движение по пътищата. Това наказание е кумулативно предвидено за престъплението по чл.343б, ал.2 от НК.

С оглед разпорадбата на чл.59, ал.4 от НК, съдът е зачел и приспаднал на основание чл.59, ал.4 от НК, от така определеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС” времето, през което подсъдимият И.Г.Г., е бил лишен от това свое право по адм. ред, считано от 06.10.2018 г., когато свидетелството му за управление е било отнето по адм. ред.

Предвид обстоятелството, че деянието за което подсъдимият И.Г.Г., е признат за виновен с настоящата присъда, е извършено в изпитателния срок на наказанието по НОХД №65/2014 г. по описа на Рг.РС, съдът на основание чл.68, ал.1 от НК, е привел в изпълнение присъдата по НОХД №65/2014 г. по описа на Рг.РС, в частта, с която на подсъдимият е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Тава наказание също следва на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Съгласно чл.189, ал.3 НПК когато подсъдимия бъде признат за виновен, същия дължи заплащане на всички разноски по делото, направени вр. с обвинението, за което е признат за виновен. В случая е безспорно, че наказателното производство е приключило, подсъдимият е признат за виновен, а по делото са направени разноски. Поради това са налице основанията тези разноски да бъдат присъдени на подсъдимият.

С оглед на горното, подсъдимият беше осъден на основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати на ОД на МВР-Б. сума от 45,00 лева за химическа  експертиза, а на Рг.РС, сума от 50.00 лева, разноски за свидетел.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

05.07.2019 г.

Районен съдия: …......................................................