Р Е Ш Е Н И Е    2634

 

Номер   2634

Година   03.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Стела Шипковенска

Секретар:

Катя Самарова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200243

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба от „.Р.Б., ЕИК*, с адрес Г.С., срещу НП №НП000025/18.04.2019 г., издадено от К. на О.Б., с което му е наложена „имуществена санкция” от 1`000,00  лева, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

В жалбата жалбоподателят, Ч. процесуалния си представител, излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП и моли съда, същото да бъде отменено изцяло.

Административно-наказващият орган К. на О.Б., Ч. процесуалния си представител, оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП.

От събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Съдът приема, че жалбата от „.Р.Б., ЕИК*, с адрес Г.С., срещу НП №НП000025/18.04.2019 г., издадено от К. на О.Б. е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност.

Атакуваното НП е издадено против „.Р.Б., ЕИК* за това, че при извършена проверка на 26.02.2019 г. на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №ДК14001804/27.12.2018 г.  по регистъра на О.Б., е констатирано че „.Р.Б., ЕИК* , като данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 от ЗМДТ за придобития на 28.05.2018 г. недвижим имот, находящ се в Г.Б., у.А.Й.И.№1, а именно МКТП, представляващ сграда с ид. №02676.501.6378.5 по КК на Г.Б., не е изпълнил задължението си да подаде декларация по чл.14 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок. Констатирано е че декларацията е следвало да бъде подадена до 28.07.2018 г. Декларацията по чл.14 от ЗМДТ е подадена Ч. куриер с пратка №R*147 на национална поща „МБМЕ.“, с клеймо на подаване от 18.12.2018 г. и е дходирана в информационната система на О.Б. с вх.  №ДК14001804/27.12.2018 г. Сочи се, че при установяване на нарушението двукратно е изпратено съобщение на дружеството с изх. №МДТ000020/27.12.2018 г., получено на 31.12.2018 г. от Р.Г. и съобщение с изх. №МДТ000003/06.02.2019 г., получено на 08.02.2019 г. от Р.Г.,  с които се приканват в 7-дневен срок от получаването на съобщенията да се явят в О.Б., отдел Приходи за съставяне на АУАН. Данъчна декларация е подадена от данъчно задълженото лице - Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №ДК14001804/27.12.2018 г. по регистъра на О.Б..

НП е издадено въз основа на АУАН №25 от 26.02.2019 г., съставен от гл.специалист, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ .

При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно по следните съображения:

Съдържащото се в ЗАНН изискване НП да съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, означава да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на НП, а от друга - Ч. конкретизацията на нарушението от фактическа страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем. Всички обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността, следва да бъдат обективирани в съдържанието на акта (чл.42, т.4 и 5 ЗАНН) и съответно - в НП (чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН).

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и НП, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, а в  хипотезите по ал.2 -  в негово отсъствие. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, след съставянето му актът следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на, ал.4 - Ч. съответната служба (на съставилото акта учреждение) или Ч. съответната О. А. по местоживеенето на лицето (седалището на търговеца). От своя страна, съгласно разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН, административно-наказващият орган, когато констатира, че актът не е бил предявен на нарушителя, е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да издава НП. Неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на НП, тъй като е налице ограничение правата на нарушителя да се защити още при самото иницииране на административно наказателното производство, чието начало се поставя със съставянето на АУАН.

За да бъде АУАН законосъобразно издаден по смисъла на цитираните разпоредби, при съставянето му следва да присъства представител на дружеството жалбоподател. При установяване на нарушението двукратно е изпратено съобщение на дружеството с изх. №МДТ000020/27.12.2018 г. и съобщение с изх. №МДТ000003/06.02.2019 г. , с които се канят в 7-дневен срок от получаването на съобщенията да се явят в О.Б., отдел Приходи за съставяне на АУАН. По делото са приложени обратни разписки относно връчването на посочените две съобщения, с отразяване че са получени съответно- на 31.12.2018 г. от Р.Г. и на 08.02.2019 г. от Р.Г..  В случая съобщенията са  връчени на лице, което не е изрично упълномощено да ги получи. Съдът констатира, че не са предоставени права на Р.Г. като нарочно овластен правен субект да представлява търговеца.

Допуснатото процесуално нарушение е ограничило правото на търговеца да организира защитата си още в началния етап на административно-наказателното производство, като наведе възражения срещу акта и ангажира съответните доказателства.

Следва също така да бъде отбелязано, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП административно-наказващият орган е въвел факти, които от една страна не описват в пълнота фактите, онагледяващи соченото нарушение, а от друга е квалифицирал същите по различен начин (веднъж като нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ и веднъж като нарушение на чл.123, ал.1 от ЗМДТ). По този начин от една страна е осуетена възможността на субекта да ангажира доказателства срещу факти, очертаващи деянието, както и да се защити срещу конкретна правна квалификация.

Липсата на идентичност на съдържанието на НП и съставения преди това АУАН, досежно дадената правна квалификация на твърдяното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Съгласно чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на всяко АУАН и НП. В случая както в АУАН, така и в НП липсва вписана конкретна дата на извършване на нарушението. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №НП000025/18.04.2019 г., издадено от К. на О.Б., с което на „.Р.Б., ЕИК*, с адрес Г.С., е наложена „имуществена санкция” от 1`000,00  лева, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Бл.АС

 

Районен съдия:…………………………………………