Р Е Ш Е Н И Е    2764

 

Номер   2764

Година   07.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200075

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „.М.О., представлявано от управителя М.Т., подадена срещу НП №ПО-02-8/14.01.2019 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при извършена на 21.08.2018 г. проверка на обект: изградено водовземно съоръжение за водохващане /водовземане/ от р.Б.М., собственост на „.М.О., при която е установено, че се извършва водовземане, посредством описаното водохващане за работа на МВЕЦ„.М. с цел производство на ел. енергия. На рибния проход на водохващането е монтирана рейка за измерване на преминаващите през рибния проход водни количества. При извършения отчет на рейката е установено, че преминаващото водно количество е 23-24 см., отговарящо на 76-82 l/s по представена от „.М.ООД в Б. ключова крива. Съгласно т.1 от раздел „Условия на водовземането“ от Разрешително за водвземане №41140135/24.06.2009 г. и т.1.4 от „Приложение към Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г. – Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ от Решение №ПО-01-52/17.03.2015 г., с което е продължено разрешителното, титулярът на разрешителното е длъжен да осигури целогодишно подаване на минимално водно количество от 110 l/s след водохващането на р.Б.М., необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката. Неосигуряването на минимални водни количества в р.Б.М. на 21.08.2018 г. от „.М.О., след изграденото водовземно съоръжение за нормалното функциониране на екосистемите след водохващането, изградено на р.Б.М. е в отклонение от заложеното в т.1 от раздел „Условия на водовземането“ от Разрешително за водвземане №41140135/24.06.2009 г. и т.1.4 от „Приложение към Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г. – Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ от Решение №ПО-01-52/17.03.2015 г., с което е продължено разрешителното, издадено от Директора на Б. на „.М.ООД и с цел на водовземането – „производство на ел. енергия“ -  нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Аргументират се със съображения, че нарушението е описано неясно, защото липсват фактически твърдения за елементи, включени във фактическия състав на материално - правната норма. Излага се и че нарушението не е извършено. Твърди се, че проверката е в края на летния сезон, когато количеството на водата по принцип е по-малко. В същото време не е взето предвид, че над водохващането се намира събирателна деривация „Г.“, чиято дейност пряко влияе на количество вода в реката. От друга страна се твърди, че зависи в коя част на рейката е направено измерването - лява или дясна, защото в зависимост от това обстоятелство параметрите на протичащата вода са различни.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител и не се представлява.

АНО – редовно призован, представител не се явява. В съдебно заседание процесуалният му представител – ст. юрисконсулт А., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображения, подкрепящи доводите и за правилност и законосъобразност на издаденото НП. Твърди, че не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а извършеното нарушение е доказано по безспорен начин. Описанието на нарушението в АУАН и НП е пълно и ясно, като и двете съдържат основните му съставомерни белези.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

С Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г., издадено от Директора на Б., което съдържало и приложение, „.М.ООД получило право да водовзема от р.Б.М., чрез водохващане изградено на кота 1139.60 м., с цели на водовземането: за производство на електроенергия посредством МВЕЦ. Съгласно условията на водовземане, посочени в разрешителното, дружеството било задължено да осигурява целогодишно подаване на минимално водно количество от 110.00 л/сек, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката.

С Решение №ПО-01-52/17.03.2015 г. на Директора на Б. бил продължен срока на действие на Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г., издадено от Директора на Б..

На 21.08.2018 г. свидетелите Е.Я. и Н.О., в качеството си на служители в Б.Д.„З.Р.”, извършили проверка на водовземането от р.Б.М., на водохващането изградено на кота 1139.60 м., съгласно даденото на „.М.ООД Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г., издадено от Директора на Б.. В хода на проверката, на която присъствали и свидетеля Б.М., служител в последното, двамата констатирали, че в коритото на реката е изградено водохващане от бетон, водата от реката изтича в него, след което част от нея отива към централата на дружеството, а останалата част минава през рибния проток. Констатирали още, че последния също е от бетон, няма пропадания, а на него е монтирана рейка за измерване на преминаващите през рибния проход водни количества. След това двамата констатирали, че преминаващото водно количество през рибния проход, отчетено чрез рейката е 23-24 см., което количество отговаряло на 76-82 l/s по представена от „.М.ООД в Б. ключова крива. След това свидетелите на АНО съставили КП.

На 15.10.2018 г. свидетеля Е.Я., в присъствието на свидетелите Н.О. и С.В., съставила на жалбоподателя в присъствие на законният му представител АУАН №КД-04-150/15.10.2018 г., за това, че при извършена на 21.08.2018 г. проверка на обект: изградено водовземно съоръжение за водохващане /водовземане/ от р.Б.М., собственост на „.М.О., при която е установено, че се извършва водовземане, посредством описаното водохващане за работа на МВЕЦ„.М. с цел производство на ел. енергия. На рибния проход на водохващането е монтирана рейка за измерване на преминаващите през рибния проход водни количества. При извършения отчет на рейката е установено, че преминаващото водно околичество е 23-24 см., отговарящо на 76-82 l/s по представена от „.М.ООД в Б. ключова крива. Съгласно т.1 от раздел „Условия на водовземането“ от Разрешително за водвземане №41140135/24.06.2009 г. и т.1.4 от „Приложение към Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г. – Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ от Решение №ПО-01-52/17.03.2015 г., с което е продължено разрешителното, титулярът на разрешителното е длъжен да осигури целогодишно подаване на минимално водно количество от 110 l/s след водохващането на р.Б.М., необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката. Неосигуряването на минимални водни количества в р.Б.М. на 21.08.2018 г. от „.М.О., след изграденото водовземно съоръжение за нормалното функциониране на екосистемите след водохващането, изградено на р.Б.М. е в отклонение от заложеното в т.1 от раздел „Условия на водовземането“ от Разрешително за водвземане №41140135/24.06.2009 г. и т.1.4 от „Приложение към Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г. – Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ от Решение №ПО-01-52/17.03.2015 г., с което е продължено разрешителното, издадено от Директора на Б. на „.М.ООД и с цел на водовземането – „производство на ел. енергия“ -  нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Веднага след това АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят чрез законният му представител.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №ПО-02-8/14.01.2019 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв.

НП не е връчено на жалбоподателя /връчено на неустановено лице на 21.01.2019 г/. В последствие е обжалвано на 25.01.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Е.Я., Н.О., С.В. и Б.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност същите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта.

Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Твърденията на тези свидетели относно направените констатации по време на проверката и след това намират потвърждение в съставените КП и АУАН.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът установи, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. От друга страна актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Правото на защита на дееца не е ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на друг свидетел на същото, след което е предявен и връчен на жалбоподателя. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

АУАН и НП са съставени, съответно издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. На лист 16 е депозирана заповед №РД-05-58/02.05.2018 г., с която Директора на Б. е оправомощил конкретния актосъставител да издава АУАН по ЗВ, за което има законово правомощие съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от ЗВ. НП също е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.201, ал.2 от ЗВ. Директора на Б. притежава материална компетентност, защото е овластен директно от съответния закон (чл.201, ал.2 от ЗВ, вр. с чл.47, ал.1, б."б" ЗАНН).

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Съдът намира за неоснователно възражението, че в хода на административно-наказателната процедура е било допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в неясно описание на нарушението. Този аргумент не се възприема от съда, поради следното:

Нарушението следва да се приема за съществено, когато правото на защита на визираното за нарушител лице е нарушено в такава степен, че същото да не разбере какво нарушение му се вменява, респ. да не може да организира защитата си и това да може да доведе до различен правен резултат съответната процедура. 

В настоящия случай, в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Описаното в НП нарушение е именно такова по  чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, като именно това е материалната норма, която въвежда задължение водоползвателите да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС. Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, което кореспондира с посочената от него санкционна норма, като и последната също е квалифицирана правилно. Санкциите за неизпълнение на това задължение са предвидени съответно, за всеки отделен случай, в чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно, а съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на производството по ЗАНН.

Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение . Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и доказано по безспорен начин административното нарушение, извършено от жалбоподателя. Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин.

Използването на водите и водните обекти по аргумент от чл.40 от ЗВ е общо и индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица; с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния орган и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт. Единствено общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно, по аргумент от чл.8, ал.1 от ЗВ, като за водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. Ето защо, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл.43, ал.2; за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл.58, ал.1, т.1 и 2, като процесния случай на водовземане не попада сред предвидените в чл.44 от ЗВ изключения и по този въпрос няма спор между страните, поради което за дейността по водовземане дружеството следва да притежава разрешително по чл.44 от ЗВ. Именно с издадените разрешителни се определят целта на използването; водния обект и водното тяло - предмет на използването; параметрите на разрешеното използване; условията, при които се предоставя правото за използването на водите и др.

В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 ЗВ. Съгласно цитираната разпоредба водоползвателите-титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС. За гарантиране общозадължителния характер на нормите, определящи дължимо поведение, в Глава 12-та от ЗВ, законодателят е предвидил санкционни последици за физически и юридически лица, в случай на извършване на адм. нарушение. Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, предвижда санкция за физически или юридически лица за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

В обстоятелствената част на НП се сочи, че било констатирано, че преминаващото водно количество е 23-24 см., отговарящо на 76-82 l/s по представена от „.М.ООД в Б. ключова крива, а жалбоподателят като титуляр на разрешителното е бил длъжен да осигури целогодишно подаване на минимално водно количество от 110 l/s след водохващането на р.Б.М., необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката. Неосигуряването на минимални водни количества в р.Б.М. на 21.08.2018 г. от „.М.О., след изграденото водовземно съоръжение за нормалното функциониране на екосистемите след водохващането, изградено на р.Б.М. е в отклонение от заложеното в т.1 от раздел „Условия на водовземането“ от Разрешително за водвземане №41140135/24.06.2009 г. и т.1.4 от „Приложение към Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г. – Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ от Решение №ПО-01-52/17.03.2015 г., с което е продължено разрешителното, издадено от Директора на Б. на „.М.ООД и с цел на водовземането – „производство на ел. енергия“ -  нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.

Изводът на АНО е правилен, поради следното:

Не се спори, че субект на административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ е „.М.О., като титуляр на разрешителното за водоползване. Не се спори и, че е извършена проверка, при която е констатирано, че преминаващото водно количество е 23-24 см.

Спори се относно обстоятелството, къде е извършено измерването, в лявата или дясната част на рибния проход, като се твърди, че протичащата вода в различните части на съоръжението е с различна височина.

Тези възражения не могат да бъдат споделени.

Безспорно е установено от свидетелските показания, че на 21.08.2018 г. свидетелите Е.Я. и Н.О., са извършили проверка на водовземането от р.Б.М., на водохващането изградено на кота 1139.60 м., съгласно даденото на „.М.ООД Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г., издадено от Директора на Б.. В хода на проверката е констатирано още, че водата от реката изтича във водохващането, а след него част от нея отива към централата на дружеството, а останалата част минава през рибния проток. Свидетелите на АНО са категорични още, че последния също е от бетон, няма пропадания, а на него от самото дружество е монтирана рейка за измерване на преминаващите през рибния проход водни количества. Едва след това двамата са констатирали, че преминаващото водно количество през рибния проход, отчетено чрез рейката е 23-24 см., което количество отговаря на 76-82 l/s по представена от „.М.ООД в Б. ключова крива. При така установените от свидетелите и КП факти, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че има значение в коя част на съоръжението се мери протичащата вода. Установява се от показанията на свидетелите, че в рибния проход няма пропадания или обрушаване, поради което и е без значение, в коя част на същия ще бъде направено замерването. От друга страна следва да се отчете, че поддържането на съоръжението е задължение на самия жалбоподател. Така следва да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят на датата на извършената проверка, не е осигурил подаване на минимално водно количество от 110 l/s след водохващането на р.Б.М., необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката, а количество в размер на 76-82 l/s, каквото е измерено от свидетелите на АНО, с което е нарушил т.1 от раздел „Условия на водовземането“ от Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г. и т. 1.4 от „Приложение към Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г. – Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ от Решение №ПО-01-52/17.03.2015 г., с което е продължено разрешителното, издадено от Директора на Б. на „.М.О., а по този начин и разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. По този начин дружеството - жалбоподател е ползвало процесния воден обект в отклонение от предвидените условия на водовземането в издаденото му разрешително. Тук за пълнота следва да се посочи, че направените възражения, че проверката е в края на летния сезон, когато количеството на водата по принцип е по-малко,  над водохващането се намира събирателна деривация „Г.“, чиято дейност пряко влияе на количество вода в реката, са неоснователни. Без съмнение е, че жалбоподателят следва да спазва условията на разрешителното целогодишно, включително да се съобразява с всички фактори, които влияят на пълноводието на водния оток.

При тази установена фактическа обстановка съдът приема за установено и доказано по несъмнен начин, че дружеството е извършило вмененото му от АНО нарушение. Въз основа на приетото от съда по фактите и правото, се налага категоричния извод, че обжалваното НП е правилно.

Не се спори, че субект на административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ е жалбоподателят, като титуляр на разрешителното за водоползване. Доколкото жалбоподателят е титуляр на това разрешително същия дължи изпълнение на условията регламентирани в него.

За гарантиране общозадължителния характер на нормите, определящи дължимо поведение, в Глава 12-та от ЗВ, законодателят е предвидил санкционни последици за физически и юридически лица, в случай на извършване на адм. нарушение. Органът е визирал хипотезата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, като относимата за нея санкционна норма е тази на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Последната предвижда санкция за физически или юридически лица, които ползват водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание - от 2`000.00 лв. до 10`000.00 лв.

При определяне размера на наказанието, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в минимален размер. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, включително липсата на данни за предходни административни нарушения, извършени от жалбоподателя. С така определената по вид и размер адм. санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

Законът за водите определя висока степен на обществена опасност на деянията, които нарушават неговите норми. В съответствие с тази, отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите. От друга страна поведението на жабоподателя без съмнение е довело до нарушаване на нормалното функциониране на екосистемите в руслото на р.Б.М..

Въз основа на приетото от съда по фактите и правото, се налага извод, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Предявеното в него административно обвинение е съставомерно като извършено от жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №ПО-02-8/14.01.2019 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. за това, че при извършена на 21.08.2018 г. проверка на обект: изградено водовземно съоръжение за водохващане /водовземане/ от р.Б.М., собственост на „.М.О., при която е установено, че се извършва водовземане, посредством описаното водохващане за работа на МВЕЦ„.М. с цел производство на ел. енергия. На рибния проход на водохващането е монтирана рейка за измерване на преминаващите през рибния проход водни количества. При извършения отчет на рейката е установено, че преминаващото водно околичество е 23-24 см., отговарящо на 76-82 l/s по представена от „.М.ООД в Б. ключова крива. Съгласно т. 1 от раздел „Условия на водовземането“ от Разрешително за водвземане №41140135/24.06.2009 г. и т. 1.4 от „Приложение към Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г. – Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ от Решение №ПО-01-52/17.03.2015 г., с което е продължено разрешителното, титулярът на разрешителното е длъжен да осигури целогодишно подаване на минимално водно количество от 110 l/s след водохващането на р.Б.М., необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката. Неосигуряването на минимални водни количества в р.Б.М. на 21.08.2018 г. от „.М.О., след изграденото водовземно съоръжение за нормалното функциониране на екосистемите след водохващането, изградено на р.Б.М. е в отклонение от заложеното в т. 1 от раздел „Условия на водовземането“ от Разрешително за водвземане №41140135/24.06.2009 г. и т. 1.4 от „Приложение към Разрешително за водовземане №41140135/24.06.2009 г. – Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ от Решение №ПО-01-52/17.03.2015 г., с което е продължено разрешителното, издадено от Директора на Б. на „.М.ООД и с цел на водовземането – „производство на ел. енергия“ -  нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред БлАС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………….