Р Е Ш Е Н И Е    2766

 

Номер   2766

Година   07.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200043

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „И.к.”Е., представлявано от Н.М., подадена срещу НП №0. г., издадено от Директор на Д”ИТ”Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. за това, че при извършена на 12.10.2018 г. около 10.30 часа, проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – дърводелски цех, находяща се в г.Б. промишлена зона, експлоатиран от „„И.к.”Е., представлявано от Н.М., и извършена на 22.10.2018 г. проверка по документи на дружеството в Д„ИТ”-Б. е констатирано, че „И.к.”Е., представлявано от Н.М., в качеството си на работодател, е допуснал на работа на 12.10.2018 г. лицето Г.Н.Г., да извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „Общ работник”, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП - нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално – правни норми. Съображения не се аргументират. Навежда се и довод, че наложеното наказание е явно несправедливо, за което също не се излагат съображения.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Процесуалният и представител – адвокат Д., излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност на издаденото НП. Сочи, че нарушението не е осъществено, защото от разпита на свидетелите се установява, че в стопанския двор се намират няколко цеха, стопанисвани от различни търговци. От показанията на същите обаче не се установява, кой именно от последните е стопанисвал проверения цех. На второ място излага, че не е установено, че именно лицата, които са посочени в декларациите, като попълнени от тях, са попълнени именно от тези лица, защото проверяващите не са установили самоличността им. Така прави извод, че НП е издадено на база на предположения, а не на установени факти.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. Явява се процесуален представител – старши юрисконсулт П., която в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Акцентира, че от съдържанието на попълнената от работника декларация се установяват всички основни елементи на трудовото правоотношение. Излага още, че показанията на свидетелите на АНО се подкрепят и от писмените доказателства. Така е налице констатирано полагане на труд по трудово правоотношение. От друга страна е установено, че при допускане на Г.Н.Г. да предоставя работна сила в обекта на проверка, работодателят не му е предоставил екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Излага и довод, че наказанието е правилно индивидуализирано.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2018 г. около 10.30 часа, свидетелите Н.Д. и Б.И., в качеството си на инспектори в Д”ИТ”Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект – дърводелски цех, находяща се в г.Б. промишлена зона. В хода същата установили, че последния се стопанисва от „И.к.”Е., представлявано от Н.М.. Двамата констатирали още, че в цеха се намира и свидетеля Г.Н.Г., който в този момент бичел дървен материал. Последния, както и другите намиращи се там работници спрели трудови си процес, за да бъде извършена проверката. Тогава свидетелите Н.Д. и Б.И. и раздали за попълване на всички открити в обекта лица Декларация за установяване законността на трудово правоотношение при предоставяне на работната сила. Такава попълнил и свидетеля Г.Н.Г.. В същата посочил, че работи в обекта на длъжност „Общ работник“ от 12.10.2018 г. с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, като посочил, че няма сключен трудов договор, и не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. След това на място служителите на АНО попълнили призовка, в която посочили на коя дата следва да се яви представител на дружеството и къде, за да представи посочени в същата документи. След това призовката били връчена на упълномощен представител на жалбоподателя.

На 22.10.2018 г. в Д”ИТ”Б., се явил законния представител на дружеството, който представил на проверяващите част от изисканите от тях документи, сред които и сключен в писмена форма трудов договор от 12.10.2018 г. между жалбоподателя и свидетеля Г.Н.Г. и уведомление по чл.62, ал.3 КТ /подадено на 12.10.2018 г. в 15.47 часа/, заверено от ТД на НАП.

Веднага след това, свидетеля Н.Д. в присъствието на Б.И., съставил на дружеството в присъствието на управителя му АУАН №01/001026/22.10.2018 г. за това, че при извършена на 12.10.2018 г. около 10.30 часа, проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – дърводелски цех, находяща се в г.Б. промишлена зона, експлоатиран от „„И.к.”Е., представлявано от Н.М., и извършена на 22.10.2018 г. проверка по документи на дружеството в Д„ИТ”-Б., е констатирано, че „И.к.”Е., представлявано от Н.М., в качеството си на работодател, е допуснал на работа на 12.10.2018 г. лицето Г.Н.Г., да извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „Общ работник”, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП - нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят Ч. управителя му.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №0. г., издадено от Директор на Д”ИТ”Б., с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 09.01.2019 г., а е обжалвано на 16.01.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н.Д., Б.И. и Г.Н.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на административното нарушение.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани Ч. разпита на свидетели на АНО са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта.

Показанията на двамата са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели-очевидци. В изложеното от тях се съдържа сведение за направената констатация към момента на проверката лицето Г.Н.Г. да е полагало труд в обекта, и какъв. Тези им твърдения относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка. От друга страна, по делото е налична декларация, попълнена от завареното да полага труд лице, която съдът кредитира изцяло. Кредитираните от съда посочени по-горе доказателства се подкрепят и от показанията на свидетеля Г.Н.Г., включително в частта, в която сочи, че към момента на проверката е работил в обекта, и като какъв. Ето защо показанията на последния също следва да се кредитират изцяло.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина,

Така въз основа на показанията на свидетелите Н.Д., Б.И. и Г.Н.Г., и саморъчната декларация на последния безспорно се установи, че същия е полагал труд по трудово правоотношение, датата на проверката, на която това е установено, действителните уговорки за работно време, работно място и възнаграждение.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспореното НП е постановено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила и норми.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП. Актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в давностния такъв, така че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Актът е съставен в присъствие на управителя на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.416, ал.1 КТ. Съгласно последната – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителката, която е на длъжност главен инспектор при Д”ИТ”-Б.. Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителката, поради което същата не се нуждае от допълнително оправомощаване.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ, във вр. със Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на ИД на ИА„ГДТ”, а именно от Директора на Д”ИТ”Б..

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Д”ИТ”-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.63, ал.2 КТ, която норма въвежда задължение за работодател в посоченото качество да не допуска лице да извършва трудова дейност, без да му е предоставил екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира че е правилно.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение . Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

В жалбата се излага твърдение, а и същото се поддържа в съдебно заседание, че НП е неправилно.

Този аргумент не се възприема от съда, поради следното:

Установява се, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадено НП, са установени по категоричен начин. Относимите факти по делото са установени с допустимите доказателствени средства. В хода на първоинстанционното съдебно производство не се доказват факти и обстоятелства, различни от установените в административно-наказателното производство по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. В производството по обжалване на НП, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и жалбоподателя е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти, доколкото отразените в Акта за установяване на адм. нарушение фактически констатации имат доказателствена стойност по презумпция, съобразно измененията от 2008 г. на чл.416 от КТ /ДВ, бр.108 от 2008 г./. Така редовно съставените актове за установяване на адм. нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът намира, че не е оборена материалната доказателствената сила на АУАН, който е редовен, поради което състава на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно-наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Административното нарушение е установено по категоричен и безспорен начин. Описаното в АУАН и в НП деяние се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че са налице елементите от състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице по чл.414, ал.3 от КТ.

Съгласно текста на чл.63, ал.2 КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по чл.63, ал.1 КТ. Следователно, със самия факт на допускане до работа на работника, без да му е предоставено копие от трудовия договор и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в НАП, са накърнени правата му и законовата забрана е нарушена. В случая от събраните по административно-наказателната преписка доказателства – декларация и трудов договор се установява, че към момента на извършената на 12.10.2018 г. проверка по спазване на трудовото законодателство в търговски обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател, последният е допуснал до работа лицето Г.Н.Г., без да му връчи копие от трудовия договор и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Такова уведомление е подадено на 12.10.2018 г. в ТД на НАП, но след приключване на проверката. Така по делото се доказа по безспорен начин, че на на 12.10.2018 г., дружеството в качеството си на работодател, е допуснало лицето Г.Н.Г., да извършва трудова дейност в обекта на проверка, на длъжността „Общ работник”. Като е допуснал лицето до работа без да му предостави посочените документи жалбоподателят е извършил адм. нарушение, тъй като е осъществил състава на чл.63, ал.2 КТ.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. Г.Н.Г. е посочил в декларацията си, че работи при „И.к.”Е., представлявано от Н.М.. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателя по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение .

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, индивидуализирано в размер 1`500.00 лв., т.е. към минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, макар АНО да не е посочил каквито и да е мотиви. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на наложената санкция. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус. При липса на мотиви от АНО досежно определения размер на санкцията, районният съд, в съответствие с принципа на служебното начало и дирене на обективната истина, приема че се касае за формално нарушение за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици, че липсват данни относно извършени други нарушения на КТ до датата на извършване на деянието /установени с влязло в сила НП/, че конкретното нарушение не е маловажно, но не се отличава от останалите нарушения от този вид, че макар и по - късно е подадено уведомлението по чл.62, ал.3 КТ и определяне на санкцията в минимален размер - „имуществена санкция” от 1`500.00 лв., е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение наказание и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, каквото възражение е направено от въззивното дружество, следва да се посочи, че това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

В случая не е налице и хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН. Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. Съгласно тази изрична забрана, приложимостта на маловажния случай е изключена спрямо процесното нарушение. След като процесното нарушение е такова на чл.63, ал.2 от КТ, за него чл.28 от ЗАНН е неприложим. Ето защо не може да се приеме, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя е с изключително ниска степен на обществена опасност.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №0. г., издадено от Директор на Д”ИТ”Б., с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. затова, че при извършена на 12.10.2018 г. около 10.30 часа, проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – дърводелски цех, находяща се в г.Б. промишлена зона, експлоатиран от „И.к.”Е., представлявано от Н.М., и извършена на 22.10.2018 г. проверка по документи на дружеството в Д„ИТ”-Б., е констатирано, че „И.к.”Е., представлявано от Н.М., в качеството си на работодател, е допуснал на работа на 12.10.2018 г. лицето Г.Н.Г., да извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „Общ работник”, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП - нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………