Р Е Ш Е Н И Е    2819

 

Номер   2819

Година   11.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200733

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по Ж., подадена от “Р.5“Е., ЕИК*, с адрес Г.С., р.С., У.„С.”№2, представлявано от управителя Л.Г.П., Ч. пълномощника й А.И.Д., АК-С., с адрес за призоваване в Г.С., р.С., У.„Х.Д.”№15, в.А, .1, срещу НП №6201 от 30.08.2018 г. на Зам. министъра на К., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, вр. чл.97, ал.1 от ЗАПСП и чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН – „имуществена санкция” от 3`000.00 лева за нарушение по чл.97, ал.1, т.6, пр.3 от ЗАПСП.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Актът за установяване на адм. нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя, без последния да е надлежно уведомен за датата и часа на съставянето на АУАН. Нарушителят претендира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а алтернативно твърди, че размерът на наказанието е определен в нарушение на чл.27 от ЗАНН.

С жалбата пълномощникът на „Р.5“Е.-С. не ангажира доказателства.

В съдебно заседание, търговското дружество не изпраща законен или договорен представител.

Административно-наказващият орган, Ч. надлежно упълномощения процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаването на оспореното НП, като материално законосъобразно и издадено при липса на процесуални нарушения. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.12.2017 г. свидетелите Б.Д., Л.А. и П.А. – служители на Д„АПСП“ при М. на К., извършили проверка на телевизионните програми, препредавани в хотел „П.Л.“, находящ се в Г.Б., У.„Г.Н.“, стопанисван от „Р.5“ Е.-С.. Проверката е извършена в присъствието на свидетеля Г.П. – управител на хотела. Проверяващите са установили, че във фоайето на хотела е имало телевизионен приемник марка „S.“ в работен режим с вграден аналогов тунер. Телевизорът е свързан с мрежата на оператор Ч. кабел и при преглед на програмите е установено излъчването на следните телевизионни програми: K., B., N., Б.Е., Б.HD, Z., П., E., B.W., C.C.l, P.7, Б.1 и Б.2. По време на проверката на проверяващите длъжностни лица са предоставени договори, сключени между дружеството-жалбоподател и „Б.“ЕАД, преписи от които са приложени в Административно-наказателната преписка.

След извършването на проверката и въз основа на запитвания на служител на административно наказващия орган в преписката са приложени писма, от съдържанието на които е видно, че „Р.5“Е. няма сключени договори за предаване директно или Ч. оператор на следните телевизионни програми B., N., Б.Е., Z., P.7.

Представляващ оператора „Б.“ЕАД е уведомил Административно-наказващия орган, че има сключени договори за „Ц.т.“ с „Р.5“Е., но същите са извън случаите на корпоративен клиент за публично излъчване и потребителят не е декларирал, че използва услугата за публично излъчване.

На 29.01.2018 г. до управителя на дружеството-жалбоподател е изпратена покана да се яви на 15.02.2017 г. в сградата на М. на К. за съставяне на акт за установяване на адм. нарушение във връзка с проверка на хотел „П.Л.“ от 06.12.2017 г. Поканата е върната неполучена. На 15.02.2018 г. е изпратена нова покана за явяване за съставяне на АУАН на 06.03.2018 г., отправена до В.З. – пълномощник на управителя на „Р.5“Е.-Л.П.. Поканата е получена на 19.02.2018 г. от А.Д.П..

На 06.03.2018 г., свидетелят Б.Д., в присъствието на свидетелите Л.А. и П.А., е съставил акт за установяване на адм. нарушение №6201/2018 г. затова, че при направена проверка на 06.12.2017 г. в хотел „П.Л.“, находящ се в Г.Б., У.„Г.В.“, стопанисван от „Р.5“Е.-С., е констатирано, че Ч. монтиран във фоайето на хотела телевизионен приемник „S.“ в работен режим с вграден аналогов тунер са излъчвани следните телевизионни програми без съгласието на правоносителите за предаване по кабел – b. (Б.М.Г.ЕАД), Н.ТВ (Н.Б.Г.ЕАД), P.7, Z. (В.Г.Б.Е.) и Б.О.Е. (И.Б.). Актосъставителят квалифицира нарушението като такова по чл.97, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.91, ал.1, т.1, пр.2, вр. чл.72, т.4 от ЗАПСП.

Актът е съставен в отсъствието на законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател и е връчен на управителя на „Р.5“Е. на 04.05.2018 г.

При връчването на акта и в законовия срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, законният представител на нарушителя не е направил възражения.

Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №6201/2018 от 06.03.2018 г., при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на констатациите на актосъставителя и при липса на възражения от страна на нарушителя, Зам. министърът на К. е издал атакуваното НП №6201 от 30.08.2018 г., с което за нарушение на чл.97, ал.1, т.6, пр.3 от ЗАПСП, на „Р.5“Е.-С. е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв.

НП е връчено на адреса на управление на дружеството-жалбоподател на 14.09.2018 г. Жалбата срещу него е депозирана пред Административно-наказващия орган на 20.09.2018 г.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на лицата, извършили проверката и присъствали на нея, включително служителя на дружеството-жалбоподател. Показанията на всички свидетели са безпротиворечиви относно датата и мястото на извършването на проверка от служителите на Административно-наказващия орган, проверката на телевизионния приемник, намиращ се във фоайето на хотела, стопанисван от жалбоподателя и наличието на договори между „Р.5“Е. и кабелния оператор „Б.“ЕАД. Свидетелите Д. и А. потвърждават фактите, установени и с писмени доказателства, че актът за установяване на адм. нарушение е съставен в отсъствието на представител на санкционираното юридическо лице, след което е връчен Ч. служители на С.О..

Със заповед №РД-09-277 от 19.05.2017 г. Министърът на К. е възложил на Зам. министъра на К. Р.А.Д. да издава наказателни постановление за нарушения по чл.97 от ЗАПСП. Със заповед №РД-09-257 от 12.06.2017 г. на Министъра на К. е възложено на свидетеля Б.Б.Д. съставянето на актове за установяване на адм. нарушения по ЗАПСП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритото съдебно заседание на 19.12.2018 г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е допустимо, с оглед обстоятелството, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен Административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, НП се издават от министъра, отговарящ за култура или упълномощено от него лице. С приетата като писмено доказателство заповед №РД-09-277 от 19.05.2017 г., е оправомощен Зам. министъра да издава НП за нарушения по чл.97 от ЗАПСП. Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени тези функции със заповед №РД-09-257 от 12.06.2017 г. и в съответствие с изискването на чл.98, ал.1 от ЗАПСП.

В хода на Административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на тридневния срок за възражения от съставянето на акт и след изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но доколкото този срок има инструктивен характер, пропускането му не опорочава процедурата по налагане на адм. наказание.

Съдът намира, че в хода на Административно-наказателната процедура са допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на адм. нарушение, тъй като санкционираното търговско дружество не е надлежно уведомено за датата, часа и мястото на съставянето на АУАН. На жалбоподателя са изпратени две уведомления за съставянето на АУАН. Първото не е получено, а второто е изпратено до пълномощника на управителя на „Р.5“Е. - В.З. и е получено от А.Д.П.. В Административно-наказателната преписка липсват доказателства, че В.З. и/или А.Д.П. са надлежно упълномощени от законния представител на „Р.5“Е. да го представляват във връзка с установяването на адм. нарушения. В този смисъл, съдът приема, че наказаното търговско дружество не е надлежно уведомено за съставянето на акта и същият е съставен в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствието на нарушителя. Така допуснатото процесуално нарушение, обаче, не е от кръга на съществените такива. АУАН е връчен лично на управителя на „Р.5“Е. респ. за законния представител на наказаното търговско дружество е била налице яснота относно административното обвинение още при започването на Административно-наказателното производство. В този смисъл неспазването на изискването на чл.40, ал.2 от ЗАНН, не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, поради което това процесуално нарушение не е съществено такова и не води до отмяна на атакувания санкционен акт.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието.

Съдът намира жалбата за основателна, тъй като Административно-наказващият орган не доказа извършването на нарушението от дружеството-жалбоподател. Административното обвинение е повдигнато на „Р.5“Е. за това, че на 06.12.2017 г. на територията на Г.Б., У.„Г.Н.“ е препредавало по кабел по електронно съобщителната мрежа на територията на хотел „П.Л.“ телевизионните програми: b., Н.., P.7, Z. и Б.О.Е. без необходимото по закон съгласие на носителите на права върху тях. Съгласно §1, т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗРТ препредаване е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства изцяло и без никакви изменения на радио и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория. В случая не е установено безпротиворечиво и несъмнено от Административно-наказващия орган обстоятелството, че именно „Р.5“Е. е осъществил препредаване на телевизионни програми или на големи части от тях. Административно-наказващият орган обосновава наличието на осъществено от жалбоподателят препредаване, само на факта, че на телевизионен приемник, намиращ се във фоайето на хотел „П.Л.“ са излъчвани телевизионните програми: b., Н.., P.7, Z. и Б.О.Е.. За да е налично препредаване по смисъла на горецитираната разпоредба на ЗРТ, двете действия по извършване на едновременно приемане и предаване, съставляващи съдържанието на изпълнителното деяние в процесния случай, следва да са доказани. Следователно от основно значение е установяването по несъмнен начин дали именно санкционираното юридическо лице е извършил едновременно приемане и предаване на програмите. От писмените доказателства, събрани по делото (договорите, сключени между жалбоподателя и „Б.“ЕАД) е видно, че жалбоподателят не е предприятие, предоставящо услугата „разпространение на радио и телевизионни програми", а „абонат“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЕС - юридическо лице, което е страна по договор с предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги. Като такъв, той не може да е субект на нарушението по чл.97, А.1, т.6, пр.3 от ЗАПСП, тъй като не препредава телевизионни програми (в този смисъл решение №1141 от 05.06.2019 г. по касационно наказателно адм. характер дело №184 по описа за 2019 г. на Бл.АС). С оглед така изложените доводи, съдът счита, че не се установи по делото наказаното юридическо лице да е осъществило изпълнителното деяние на вмененото му адм. нарушение.

Предвид извода за недоказаност на нарушението е безпредметна преценката за съобразяване на НП с разпоредбите на чл.27 и чл.28 ЗАНН, каквито доводи са изложени в жалбата.

По гореизложените съображения въззивната инстанция намира, че НП следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №6201 от 30.08.2018 г. на Зам. министъра на К., с което на “Р.5“Е., ЕИК*, с адрес Г.С., р.С., У.„С.”№2, представлявано от управителя Л.Г.П., е наложено адм. наказание на основание чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, вр. чл.97, ал.1 от ЗАПСП и чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН – „имуществена санкция” от 3`000.00 лева за нарушение по чл.97, ал.1, т.6, пр.3 от ЗАПСП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна Ж., подадена Ч. Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………