Р Е Ш Е Н И Е    3062

 

Номер   3062

Година   25.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200114

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.А.С., подадена срещу НП №0230193/08.07.2016 г., издадено от Зам. директор на ТДН-С. с което на жалбоподателят е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.185, ал.2 ЗДДС – “глоба” от 300.00 лв. затова, че на 08.01.2016 г. в 14.00 часа при извършена проверка на обект – къща за гости „Ш.к.“, находяща се в г.Б., у.„Ц.С.”№87, стопанисвана от М.А.С., е установено, че при извършено плащане в брой на сума от 180.00 лева за наемането на 2 стаи за 2 нощувки от органите по проходите, представляваща контролна покупка, е установено, че в обекта, който се отдават стаи под наем, няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Така М.А.С., не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и регистрира фискално устройство – нарушение по чл.7, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално - правни норми. Не се излагат съображения. Навежда се и довод, че е изтекла предвидената от закона давност. Акцентира, че НП и е връчено след повече от три години, след извършената проверка.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който в писмени бележки поддържа жалбата, като счита, че НП следва да бъде отменено. Аргументира съображения, че е изтекла абсолютната давност, че къщата за гости се ползва за жилище от жалбоподателката, че проверяващите не са били посрещнати от последната, а от друго лице, както и, че действията на проверяващите са били измамни, като по този начин са нарушили чл.6, ал.1 от ДОПК.

Ответника - редовно призован, представител не се явява. Процесуалният му представител старши юрисконсулт Стоянова в писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Мотивира съображения, че най - общо не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а извършеното нарушение е доказано по безспорен начин. Сочи, че санкционната разпоредба е приложена правилно, защото нарушението води до неотразяване на приходи, предвид липсата на ФУ. Поддържа, че размера на наказанието е съобразен с тежестта на извършеното нарушение. Изтъква, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защото укриването на приходи е деяние с висока обществена опасност.

Ответника РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.01.2016 г. в 14.00 часа свидетелят М.М. и колегата му Й.К., в качеството си на служители в ТДН-С. както и свидетеля С.Г., служител в РУ-Б., посетили къща за гости „Ш.к.“, находяща се в г.Б., у.„Ц.С.”№87, където служители на общината били направили резервация за два дни за две от стаите и. Последният от свидетелите изчакал отвън, а първите двама влезли в къщата за гости, където били посрещнати от жалбоподателят М.А.С.. Последната им обяснила, че обекта е нейна собственост и го отдава под наем. След това свидетелят М.М. и колегата му Й.К. и платили наемната цена за две нощувки за две стаи в размер на 180.00 лева, като тя не им издала фискален бон и/или бележка от кочан за така платената цена. Малко след това двамата и се представили, след което установили, че в обекта няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Веднага на място свидетелите на АНО съставили Протокол.

На 08.01.2016 г. в ИРМ Р., Й.К. в присъствието на свидетелите М.М. и С.Г., както и на жалбоподателя, съставила на последния АУАН №0230193/08.01.2016 г., затова, че на 08.01.2016 г. в 14.00 часа при извършена проверка на обект – къща за гости „Ш.к.“, находяща се в г.Б., у.„Ц.С.”№87, стопанисвана от М.А.С., е установено, че при извършено плащане в брой на сума от 180.00 лева за наемането на 2 стаи за 2 нощувки от органите по проходите, представляваща контролна покупка, е установено, че в обекта, който се отдават стаи под наем, няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Така М.А.С., не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и регистрира фискално устройство – нарушение по чл.7, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

След това актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал.

Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното НП №0230193/08.07.2016 г., издадено от Зам. директор на ТДН-С. с което на жалбоподателят е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.185, ал.2 ЗДДС – “глоба” от 300.00 лв.

НП е връчено на 21.01.2019 г. Жалбата е депозирана на 23.01.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М.М. и С.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М.М. и С.Г., разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях. М.М. и С.Г. в хронологична последователност дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка и съставянето на акта, а след това и неговото предявяване и връчване. Следва да се отчете и, че твърденията на свидетелите относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение и в съставените КП и АУАН. Ето защо тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел от същото, както и в присъствието на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния от същите свидетели. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията на свидетелите на АНО. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 14 е депозирана заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2015 г., с която изпълнителния директор на НАП е оправомощил конкретния Зам. директор на ТДН-С. да издава НП, вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДДС, а „органите по приходите ” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.193, ал.2 от ЗДДС.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на ТДН-С..

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административно-наказателните производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В частност, в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. административно-наказателното производство не следва да се счита погасено по давност, тъй като не са изтекли повече от четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение е било извършено на 08.01.2016 г., а абсолютният давностен срок за реализиране на административно-наказателната отговорност изтича съответно на 08.07.2020 г., т.е. не само към датата на връчване на НП, но и към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, възможността за ангажиране на отговорността на жалбоподателя не се е преклудирала.

Давността, която изключва наказателното преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК е три години. От събраните по делото доказателства се установява, че от съставянето на НП до връчването му не е изтекъл и срокът, визиран в тази разпоредба.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, която е законосъобразна. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Събирането и проверката на доказателствата в фаза на производството са насочени винаги към доказването или оборването само и единствено на тези факти и обстоятелства, които са изложени в НП. Съответно, ако събраните доказателства подкрепят установената в него фактическа обстановка, то обвинението във всички случаи се явява доказано, какъвто е настоящия случай. От така събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че се доказа, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.7, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл.118, ал.4 ЗДДС, която задължава лицата по чл.3 на наредбата да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в Н. ФУ от датата на започване на дейността на обекта.

За да е налице приложимост на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, респективно лицето да е субект на нарушение по нея е необходимо да се установи, че същото осъществява продажби на стоки или услуги в или от търговски обект (чл.3, ал.1 от Наредбата). Легалното определение за "търговски обект се съдържа в §1, т.41 от допълнителните разпоредби и чл.118, ал.3 от ЗДДС. Съгласно §1, т.41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: О., жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби“. Така в случая следва да се приеме, че мястото, което е отдавано под наем е търговски обект, а жалбоподателя е лице отговарящо по критериите на чл.3 от Наредбата - извършва продажба на стоки в търговски обект. Именно той е лицето, което е установено за собственик на обекта, като този факт, не се оспорва и от него. В настоящия случай в проверения обект проверяващите са установили продажба. За да е налице продажба е необходимо субектът да предостави стока или услуга, а клиентът да заплати за тази стока или услуга. В случая се установява, че в обекта е предоставяна услуга, а именно отдаване под наем на същия. След като е установено от АНО и контролните органи, че жалбоподателят е получавал в своя полза суми от извършена продажба на услуга в обекта си, то няма как да не бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност. Факта, че именно жалбоподателя стопанисва обекта и осигурява услугите, които се предлагат в него, е безспорно установен. От друга страна, за наличие на въведено в експлоатация фискално устройство в обекта не твърди и самия жалбоподател. Така следва да се приеме за безспорно установено, и че в описания по-горе обект, няма фискално устройство, монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в Н. за отчитане приходите от извършените продажби. Поради изложеното неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че нарушение не е извършено. Не се споделя и евентуално становище, че самия обект, както и собственика му попадат в изключенията на чл.4 от Наредбата. Видно от тази разпоредба жалбоподателя не е сред лицата, посочени в нея, както и обекта му, не е сред изчерпателно изброените такива. От всичко това следва извода, че жалбоподателя, като стопанисващ обекта – къща за гости, в който се е извършвала търговска дейност е следвало да има монтиран касов апарат, като е следвало да се съобразява в своята дейност, както с нормите на цитираната наредба, така и с тези на ЗДДС. С описаните в НП действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.7, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл.118, ал.4 ЗДДС, за което е санкциониран с налагане на глоба в размер на 300.00 лв.

Предвид това, че нарушението е било квалифицирано, като такова по по чл.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, то правилно АНО е определил административното наказание на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС "Лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с НАП, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300.00 до 1`000.00 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3`000.00 до 10`000.00 лв. Очевидно е, че в случая правилно АНО е приел, че липсата на касов апарат за отчитане на приходите е нарушение, което е довело до неотразяване на приходи.

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.185, ал.2 ЗДДС, индивидуализирано в размер 300.00 лв, т.е. на минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, макар АНО да не е посочил каквито и да е мотиви. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на всяка една от наложените санкции. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус. При липса на мотиви от АНО досежно определения размер на санкцията, районният съд, в съответствие с принципа на служебното начало и дирене на обективната истина, приема че се касае за формално нарушение за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици, че липсват данни относно извършени други нарушения на ЗДДС до датата на извършване на деянието /установени чрез влезли в сила НП/, че конкретното нарушение не е маловажно, но не се отличава от останалите нарушения от този вид и определяне на санкциите в минимален размер - „глоба“ от 300.00 лв. е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. В случая не е налице и хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В процесния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Начинът, по който нарушителят е извършил нарушението, не се отличава по нищо от обичайния начин на извършване на нарушения от същия вид. Следва да се има предвид и интензитета на този вид административни нарушения. С това свое поведение жалбоподателя накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като препятства възможността за отчитане на търговските си обороти и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане. Именно поради това, чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.

С оглед този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Рг.РС, сторените по делото разноски за свидетел, сума от 10.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №0230193/08.07.2016 г., издадено от Зам. директор на ТДН-С. с което на жалбоподателят е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.185, ал.2 ЗДДС – “глоба” от 300.00 лв. затова, че на 08.01.2016 г. в 14.00 часа при извършена проверка на обект – къща за гости „Ш.к.“, находяща се в г.Б., у.„Ц.С.”№87, стопанисвана от М.А.С. е установено, че при извършено плащане в брой на сума от 180.00 лева за наемането на 2 стаи за 2 нощувки от органите по проходите, представляваща контролна покупка, е установено, че в обекта, който се отдават стаи под наем, няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Така М.А.С., не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и регистрира фискално устройство – нарушение по чл.7, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

ОСЪЖДА М.А.С. с ЕГН*, да заплати на Рг.РС, сторените по делото разноски за свидетел, сума от 10.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …....................................................