Р Е Ш Е Н И Е    3105

 

Номер   3105

Година   26.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200085

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „П.К.”ООД, представлявано от управителя Е.С., подадена срещу НП №Н.291/11.12.2018 г., издадено от Зам. председател на ДАМТН., с което на жалбоподателя на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при извършена проверка на 07.08.2018 г. на пътнически ел. асансьор с рег. №* монтиран в хотел „П.Р.“, находящ се в г.Б., У.„Г.”№5, стопанисван от „П.К.”ООД, представлявано от управителя Е.С. е установено, че асансьора се експлоатира, като се движи и превозва хора и изпълнява зададените му чрез бутоните му команди за управление. Ползвателя на асансьора „П.К.”ООД, представлявано от управителя Е.С. не е сключил писмен договор за поддържане, ремонтиране и преустройството на асансьора с лице вписано в регистъра по чл.36, ал.1 от ЗТИП, извършващо поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори - нарушение по чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.

В жалбата се навежда довод за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Излагат се съображения, че липсва ясно описание на нарушението, като не са посочени обстоятелствата по извършването му. Твърди се също така, че са допуснати и нарушения по предявяване и връчване на АУАН, без да се сочи в какво се изразяват. На последно място се излагат и съображения, че нарушението не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител. Процесуалният и представител – адвокат Х., в съдебно заседание и представени писмени бележки, излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи че при извършване на проверката не е присъствал представител на жалбоподателя. От друга страна не е изяснено от проверяващите кой е ползвател на асансьорите, дали жалбоподателя или „П.с.“ООД. Твърди че към датата на проверката договорът за поддръжка не е бил прекратен, защото от поддържащото дружество не е бил постъпил документ който да установява, че същото прекратява договора си с жалбоподателя. Твърди също така, че към деня на проверката  асансьора не е работил, защото и той и всички останали такива, са били спрени от експлоатация месец преди проверката. На последно място излага, че АУАН не е предявен и връчен, защото лицето, чрез което това е сторено, няма процесуални правомощия да представлява дружеството жалбоподател.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява.

РП-Р. - редовно призована, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.08.2018 г. свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д., инспектори към Д., пристигнали в хотел „П.Р.“, находящ се в г.Б., У.„Г.”№5, за да извършат проверка на 6 ел. асансьора,  монтирани в него. След като от рецепцията на хотела им издали два касови бона от монтирани там фискални устройства, тримата установили че хотела се стопанисван от „П.К.”ООД, представлявано от управителя Е.С., след което пристъпили към проверка на асансьорите. В хода на проверката тримата са качили във всеки от асансьорите, като установили че се движат и изпълняват зададените им чрез бутоните им команди за управление. След това свидетелите на АНО изискали от свидетелката Е.М., служител в „П.К.”ООД ревизионните книги за асансьорите. След като същите им били представени, свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д. установили че асансьорите не са минали годишен техн. преглед. От представени им от свидетелката А.Д., която се представила за У. на хотела договор от 05.12.2017 г. и предизвестие за прекратяване от 26.06.2018 г., свидетелите на АНО установили още, че „П.К.”ООД е имало договор с „Г.л.“ООД за поддържане, ремонтиране и преустройството на шестте асансьора, сключен на първата от тези дати, но договора е прекратен едностранно от последното дружество, считано от 26.07.2018 г. Свидетелите установили също така, след прекратяване на договора следващ писмен договор за поддържане, ремонтиране и преустройството на проверените асансьори не бил сключен. След това свидетеля Р.С. съставил ревизионен акт.

На 16.10.2018 г., свидетелят Р.С., в присъствието на свидетелите З.Б. и С.Д., съставил на търговеца в отсъствие на негов законен или упълномощен представител АУАН №121/16.10.2018 г. затова, че при извършена проверка на 07.08.2018 г. на пътнически ел. асансьор с рег. №* монтиран в хотел „П.Р.“, находящ се в г.Б., У.„Г.”№5, стопанисван от „П.К.”ООД, представлявано от управителя Е.С. е установено, че асансьора се експлоатира, като се движи и превозва хора и изпълнява зададените му чрез бутоните му команди за управление. Ползвателя на асансьора „П.К.”ООД, представлявано от управителя Е.С. не е сключил писмен договор за поддържане, ремонтиране и преустройството на асансьора - нарушение по чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.

АУАН не бил предявен и връчен на дружеството-жалбоподател, защото тези действия били извършени чрез А.Д., която представила пълномощно, което не съдържало упълномощаване чрез нея да се предявяват и връчват съставени срещу дружеството АУАН.

Въз основа на АУАН, било издадено НП №Н.291/11.12.2018 г., издадено от Зам. председател на ДАМТН., с което на жалбоподателя на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв.

НП не е връчено на жалбоподателя, а на неустановено лице – на 18.01.2019 г. Жалбата е депозирана на 25.01.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите З.Б., Р.С., С.Д., А.Д., Е.М. и М.А. дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават сравнително ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са последователни и логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта, освен номера на проверения асансьор, за който е съставен и ревизионен акт. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, част от констатираните при нея факти и обстоятелства, както и обстоятелствата по съставяне на ревизионен акт и АУАН. Част от твърденията им относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения ревизионен акт.

Съдът не възприема показанията на свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д. единствено в частта, в която излагат, че на рецепцията на хотела им е издаден един касов бон. Това им твърдение се опровергава от представените писмени доказателства – два броя фискални бонове от ФУ на различни дружества, представени от АНО.

При изграждане на фактическите си изводи съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. 

В този смисъл съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

Тези доказателства оборват частично показанията на свидетелите А.Д., Е.М. и М.А..

В показанията си първата от тях твърди че асансьорите не са работели и в тях е нямало електрическа енергия, като проверяващите не са се качвали в тях и не са се возели в същите. Сочи още, че не им е предоставяла предизвестие за прекратяване на сключен по-рано договор за поддръжка на асансьорите. В своите пък, свидетелката Е.М. излага, че не знае дали асансьорите са били експлоатирани и дали са превозвали пътници. Свидетелката М.А. пък сочи че към датата на проверката асансьорите не са превозвали пътници. При това положение, показанията им в тази им част следва да се констатират като недостоверни, защото се опровергават от тези на свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д.. За тези обстоятелства следва да се кредитират показанията на последните, поради тяхната непротиворечивост, както и поради тяхната еднопосочност и логическа издържаност отново в тази им част. От показанията на последните трима се установява, че лично са се качили във всеки един от проверените асансьори, като са като установили че се движат и изпълняват зададените им чрез бутоните им команди за управление. Също са категорични и че А.Д. им е предоставила не само сключеният по-рано договор за поддръжка на тези асансьори, но и предизвестието за прекратяване на същия. Показанията на свидетелката Е.М. в посочената по-горе част са и нелогични, защото самата тя твърди че работното и място е в сградата, където са монтирани асансьорите, а в същото време твърди че не знае дали се експлоатират. Така съдът отхвърля изцяло показанията на свидетелите А.Д., Е.М. и М.А. за тези обстоятелства, тъй като не се подкрепят от доказателствения материал.В тази им приета за недостоверна част показанията им се явяват изцяло израз на защитна позиция, като се опровергават от целия останал достоверен доказателствен материал по делото, като същевременно се отчете, че и трите са заинтересовани от изхода на делото, поради обстоятелството, че са настоящи или бивши служители в дружеството-жалбоподател.

Що се касае до показанията на свидетелите А.Д., Е.М. и М.А. в останалата им част същите следва да се кредитират изцяло, тъй като в тази им част визираните гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

На първо място съдът приема доводите изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

При реализирането на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са допуснати съществени процесуални нарушения, които да се довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, съответно до опорочаване на производството.

 Данните, съдържащи се в административно-наказателната преписка налагат несъмненият извод, че в случая са нарушени императивните изисквания на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на представител на юридическото лице, респективно не е предявен и връчен на последния, или на лице изрично упълномощено да извършва такива правни действия. АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя. Макар в същия да има подпис на свидетеля А.Д., същата не свидетелства дали акта е предаден на жалбоподателя и ако това е така, кога. От друга страна се установява, че този свидетел не е бил упълномощен да се предявяват и връчват АУАН на дружеството чрез него. Видно от клаузите на пълномощното, в обема на представителната власт на упълномощения не са включени правата по чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, поради което липсата на предоставянето на същите с пълномощното не може да породи целените с него правни последици. АУАН е предявен, съответно връчен препис от него на лице без представителна власт за участие в административно-наказателни процедури, което действие е в противоречие с посочените императивни норми от закона. Така следва да се приеме, че АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя. Доколкото в конкретния случай се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност, която съгласно чл.24 от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във вр. с административно-наказателната отговорност. Така не може да се установи дали НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от узнаване на акта така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по същия. Ето защо следва да се приеме, че правото на защита на дееца е съществено ограничено, защото е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване/узнаване на АУАН да направи възражения по него. При това положение НП не е следвало да се издава, а издаденото такова е незаконосъобразно. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, не е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на НП и съставляващо самостоятелно основание за неговата отмяна само на това процесуално основание.

 След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.58, ал.1 от ЗТИП. Съгласно тази разпоредба, актовете за установяване на нарушенията по на глава пета на закона и разпоредбите по нейното прилагане се установяват с актове, съставени от служителите от ГД”ИДТН". В случая Акта за установяване на адм. нарушение е съставен от гл. инспектор към Д.. От представената и приета като доказателство по делото Заповед №А-819/28.11.2018 г. на Председателя на Д. е видно, че на основание чл.54, ал.1 от ЗТИП, длъжностното лице – Р.С., е определено да съставя актове за установяване на адм. нарушения за извършени нарушения по глава пета на закона от ЗТИП.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административните нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Съдът намира, че останалите доводи и възражения на жалбоподателя са неоснователни. Както АУАН, така и НП напълно отговарят на императивно изискуемото съдържание по чл.42 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В съдържанието на НП при описанието на нарушението по чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, е налице изискуемите се от закона ясно, точно и конкретно формулиране на административно-наказателното обвинение от фактическа страна. Смисълът на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е не да се възпроизведе текстовото съдържание на нарушената правна норма при описанието на нарушението, а да се посочат онези релевантни факти и обстоятелства, от значение за установяване наличие на съставомерно поведение и за индивидуализация на административното нарушение. В АУАН са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение по чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено.

Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, което кореспондира с посочената от АНО санкционна норма, като и двете са квалифицирани правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. Ето защо съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода, че в НП липсва описание на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл, изложеното съображение относно нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН е неоснователно.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира че е неправилно.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото основателно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено. В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството адм. нарушение от страна на жалбоподателя не беше доказано. При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е несъставомерно, и не осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма. Основателни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства в кредитираните им части не се установяват признаците от състава на административното нарушение по чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.

Съгласно дефинитивната разпоредба на чл.32 ЗТИП, проверяваното съоръжение е с повишена опасност, за експлоатацията на което по законовата делегация от чл.31, ал.2 ЗТИП, е издадена нарочна Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, която именно е приложимият по делото нормативен акт. АНО е приел за установено, че се експлоатира пътнически ел. асансьор с рег. №*, който се движи и превозва хора и изпълнява зададените му чрез бутоните му команди за управление, а ползвателя му „П.К.”ООД, не е сключил писмен договор за поддържане, ремонтиране и преустройството на асансьора. Правната норма, под която АНО е субсумирал приетите за установени факти, е тази на чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. Същата предвижда, че ползвателите са длъжни да не допускат експлоатация на асансьорите, ако не са сключили договор за поддържането им с лице по ал.1, което пък следва да е от тези, вписани в регистъра по чл.36, ал.1 ЗТИП лица, извършващи поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Така, за да е съставомерно деянието от обективна страна е достатъчно да е установено, че в момента на проверката ползвателя на асансьора е допуснал експлоатацията му, без да е сключил договор за поддържането му с лице вписано в регистъра по чл.36, ал.1 ЗТИП, извършващо поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори.

В настоящия случай се установи че на датата на проверката жалбоподателя е експлоатирал асансьори /6 броя – без да са посочени номерата им/, без да е сключен писмен договор за поддържането, преустройването и ремонтирането им сключен с лице, вписано в регистъра по чл.36, ал.1 от ЗТИП, извършващо поддържането, преустройването и ремонтирането на асансьори. Безспорно е установено и обстоятелството, че именно жалбоподателя е лицето, ползвател на тези асансьори, защото от представения от дружеството договор от 05.12.2017 г. за абонаментно сервизно обслужване на 6 бр. пътнически асансьори, находящи се в хотел „П.“, именно визираното дружество се е самоопределило и вписало като възложител, съответно ползвател по смисъла на §1, ал.1, т.9 от ДР на ЗТИП, поради което и носи отговорност за неизпълнение на задълженията по чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. В този смисъл направените от жалбоподателя възражения, че не е установено лицето, ползвател на асансьорите, се явяват необосновани и противоречащи на събрания доказателствен материал.

От показанията на свидетелите на АНО по делото се установява безспорно, че в момента на проверката всеки един от тези асансьори е работел, като те са ползвали всички тях, т.е. били са експлоатирани и именно санкционираното дружество, е имало вменените му от чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, законови задължения да не допуска ползването на асансьорите при липсата на сключен договор за поддържането им. Нарушението за което на жалбоподателя е наложено наказание обаче, е за конкретен асансьор с рег. №*. В показанията си обаче, както е установено нито един от свидетелите на АНО не посочва /не установява/, регистрационните номера на проверените асансьори. Данни за тези номера не се съдържат и в представените и приети писмени доказателства. Предвид санкционния характер на производството, тези данни не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, включително и от съставения АУАН. В тази връзка оплакванията във въззивната жалба за недоказаност на нарушението са обосновани. Не се доказа, че един от проверените асансьори е именно асансьор с рег. №*, както и че за асансьор с такъв номер преди това е бил сключен договора между жалбоподателя и „Г.л.“ООД за поддържане, ремонтиране и преустройството на асансьори. В случая описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Ето защо издаденото НП е неправилно.

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.55, ал.2 от ЗТИП, индивидуализирано в размер 2`000.00 лв., т.е. на максимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло несъобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, включително обстоятелството, че няма данни за извършено друго нарушение от жалбоподателя. Посочено е, че е била съобразена тежестта на допуснатото нарушение, но не и поради какви съображения на дружеството е била наложена санкция в максималния предвиден в закона размер. Поради това, като взе предвид, че по делото не са представени доказателства за други допуснати от дружеството нарушения, за които да са налице влезли в сила наказателни постановление, съдът намира, че размера на наложеното наказание е следвало да се определи на минимума от 100.00 лв.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

По гореизложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, поради което

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №Н.291/11.12.2018 г., издадено от Зам. председател на ДАМТН., с което на жалбоподателя на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че при извършена проверка на 07.08.2018 г. на пътнически ел. асансьор с рег. №* монтиран в хотел „П.Р.“, находящ се в г.Б., У.„Г.”№5, стопанисван от „П.К.”ООД, представлявано от управителя Е.С. е установено, че асансьора се експлоатира, като се движи и превозва хора и изпълнява зададените му чрез бутоните му команди за управление. Ползвателя на асансьора „П.К.”ООД, представлявано от управителя Е.С. не е сключил писмен договор за поддържане, ремонтиране и преустройството на асансьора с лице вписано в регистъра по чл.36, ал.1 от ЗТИП, извършващо поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори - нарушение по чл.7, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.

Решението на съда подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………..