Р Е Ш Е Н И Е    3122

 

Номер   3122

Година   27.06.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200158

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на С.А.Т., подадена срещу НП №*/04.02.2019 г.., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 100.00 лв. затова, че на 20.07.2018 г. в 22.30 часа на асфалтов път на изхода на г.Р. в посока местността „П.“ в района на автокомплекс „А.“ транспортира с джип с рег. №* 1.40 пр. Куб. М. широколистни дърва от бук, непридружени с превозен билет – нарушение по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Аргументират се единствено съображения, че НП е издадено след изтичане на преклузивния 6 месечен срок.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Процесуалният му представител – адвокат Б. излага съображения, подкрепящи довода за незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че след съставянето на АУАН на 15.08.2018 г. е постановено постановлението за отказ за образуване на ДП, а НП е издадено след повече от 5 месеца след тази дата. Така последното е издадено извън 6 месения срок след съставянето на АУАН.

АНО – редовно призован, представител не се явява.

Процесуалният му представител – с. юрисконсулт Ю., с представена писмена защита, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Акцентира, че на 03.08.2018 г. преписката е изпратена на РП-Р., постановлението на последната е от 15.08.2018 г., а 6 месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, е изтекъл на 14.02.2019 г.. Излага и доводи, че наказанието е правилно индивидуализирано и в предвидените от закона рамки.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2018 г. в 22.30 часа на изхода на г.Р. в района на автокомплекс „А.“ свидетеля С.Т., служител в ОД на МВР-Б. и негови колеги, спрели за проверка жалбоподателят И.Й.Д., в момент на управление от него на джип с рег. №*, с който пътувал в посока местността „П.“. След като същите установили самоличността му, както и, че в автомобила се превозват дърва, сигнализирали ТП„ДГС-Р.“. Малко след това при тях пристигнали свидетелите К.Л. и В.К., служители в последното. Двамата установили, че в автомобила се превозват широколистни дърва от бук, след което потърсили от жалбоподателя превозен билет за същите, които не били маркирани с КГМ. След като последния не им представил такъв, двамата измерили дървата, като установили, че са 1.40 пр. Куб. М. широколистни дърва от бук. След това автомобила и дървата били откарани до стопанския двор на ТП„ДГС-Р.“ в г.Р..

Веднага след това свидетелите К.Л., В.К. и С.Т. съставили КП, а след това в присъствие на жалбоподателя и останалите свидетели, първият от тях и АУАН №025895/20.07.2018 г., затова, че на 20.07.2018 г. в 22.30 часа на асфалтов път на изхода на г.Р. в посока местността „П.“ в района на автокомплекс „А.“ транспортира с джип с рег. №*1.40 пр. Куб. М. широколистни дърва от бук, непридружени с превозен билет – нарушение по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ. След това, акта бил предявен и връчен на жалбоподателя.

Въз основа на този акт, е издадено НП №*/04.02.2019 г.., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ, е наложено адм. наказание „глоба” от 100.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 25.02.2019 г.., а е обжалвано на 02.03.2019 г.. /видно от клеймото върху пощенския плик/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите К.Л., В.К. и С.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на К.Л. и В.К., които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите К.Л., В.К. и С.Т. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка. Следва да се отчете, че от показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях. Твърденията на свидетелите К.Л., В.К. и С.Т. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения АУАН - предявен и връчен на жалбоподателят. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно, освен в частта, в която сочат мястото на съставяне на АУАН. Свидетеля К.Л. твърди, че същия е съставен на мястото на нарушението, а В.К. и С.Т. – в стопанския двор на ТП„ДГС-Р.“ в г.Р.. При това противоречие, следва да се кредитират показанията на последните двама, защото взаимно се допълват относно това обстоятелство. Така не следва да се кредитират показанията на свидетеля К.Л., единствено в частта в която твърди, че АУАН е съставен на мястото на деянието.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства /в посочените части/, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. От друга страна актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушението /нарушението е констатирано в деня на проверката/, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. След съставяне на акта, на 03.08.2018 г. преписката е изпратена на РП-Р.. От тази дата до постановлението на последната от 15.08.2018 г., срокът за наказателно преследване е спрял да тече. Ето защо следва да се приеме, че доколкото НП е от 04.02.2019 г.., а АУАН е съставен на 20.07.2018 г., то и първото е съставено в 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Правото на защита на дееца не е ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел на същото, след което е предявен и връчен на жалбоподателя веднага след това. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

В случая актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ длъжностно лице - служител в Д.Г.С., заемащ длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, и съгласно нормата на чл.201, ал.1 от същия закон, според която служителите в ИАГ и в нейните структури, както и горските инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време.

Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 ЗГ, НП се издава от оправомощени от министъра на ЗХ длъжностни лица от Р.. В процесното НП е цитирана Заповед №РД-49-199/16.09.2011 г. на министъра на ЗХ, с която наказващият орган е мотивирал правомощието си да издаде НП. Същата е приложена към АН Преписка и е видно, че с нея се дават правомощия на директорите на Р. да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно НП е издадено от надлежно оправомощено за това длъжностно лице.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Р.Б., защото от неговата територия е извършено транспортиране на дървесината.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В АУАН са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено.  Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ, която норма въвежда забрана за покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, която е законосъобразна. Описанието на деянието позволява правната му квалификация по законовия текст на чл.213, ал.1, т.2 ЗГ и съдържа всички съставомерни признаци за ангажиране отговорността на жалбоподателя. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо издаденото НП е законосъобразно, а довода за незаконосъобразност е неоснователен.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно.

На първо място следва да се посочи, че в Бл.АС е налице противоречива практика за нарушенията по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Част от съдиите приемат, че за да е извършено нарушение по този текст необходимо условие се явява да се касае за дърва със законен произход. Когато дървесината не е маркирана с КГМ, и непридружена с превозен билет няма съставомерно нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Друга част от съдиите са на противоположното мнение.

Настоящият съдия-докладчик приема второто становище.

В закона няма легално определение на понятието дървесина, но от текста на чл.2, ал.1 от закона, който определя гората като земя, заета с Г. - дървесна растителност с определени параметри следва извода, че под дървесина следва да се разбира добивът на дървесна растителност от Г. като е без значение в какъв вид е този добив - като цели дървета или като нарязани части от тях. Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, която е обусловила обективните рамки на повдигнатото обвинение, забранява: покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: т.2. дървесина, непридружена с превозен билет. Процесното обвинение е индивидуализирано чрез една от изпълнителните форми, посочени по-горе, а именно "транспортиране на дървесина, непридружена от превозен билет". Логическото тълкуване на нормата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ налага извод, че е приложима и при транспортиране на дърва без необходимата по закон производствена или контролна горска марка, т.е., за да е налице нарушението по чл.213, т.2 от ЗГ липсва необходимо условие да се касае за дърва със законен произход. Същия състав е възпроизведени и в обстоятелствената част на атакуваното НП и фактите изложени в него съответстват на установеното от съда. Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в НП, респективно да направи преценка, налице ли са обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение. В конкретния казус е безспорно установено, че процесната дървесина не е била маркирана с КГМ, и непридружена с превозен билет. При така установените факти съставомерността на деянието е безспорно установена Ето защо изводите на АНО за съставомерността на нарушението по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, следва да бъдат споделени. С оглед тази разпоредба, правилно и законосъобразно в АУАН и в НП е преценено, че за законосъобразното транспортиране от жалбоподателя на дървесината, е следвало да бъде придружена от превозен билет, и след като такъв не е имало и не е бил представен, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Елемент от състава на нарушението е единствено липсата на превозен билет, което обстоятелство  води до извършване на нарушение при транспортирането на дървесината.

От друга страна субекта на извършване на нарушението е правилно установен, доколкото самия жалбоподател е управлявал автомобила, в който се е намирала дървесината.

Органът е квалифицирал това деяние като нарушение на чл.213, ал.1, т.2 ЗГ. За неизпълнение на това задължение законодателят е въвел и санкционна норма с текста на чл.266, ал.1 ЗГ, която предвижда "глоба" от 50.00 до 3`000.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.266, ал.1 НК, индивидуализирано в размер над минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, а именно времето и мястото на извършване на нарушението, което е мотивирало и наказващия орган да определи размер на глоба като достатъчен с оглед осъществяване на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Размерът на глобата, от друга страна, съответства и е съотносим и със стойността на предмета на нарушението. За постигане на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, съдът счита, че ще изиграе именно определеният от административно-наказващия орган размер на глобата.

По приложението на чл.28 от ЗАНН. НП се издава когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл.11 последната препраща към общата част на НК. В настоящата хипотеза не е налице маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН, предвид обществената опасност на този род нарушения, която е висока и начинът на извършеното от жалбоподателя нарушение, който не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайния начин на извършване на другите нарушения от този вид.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва бъде оставена без уважение, като НП бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №*/04.02.2019 г.., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ, е наложено адм. наказание „глоба” от 100.00 лв. затова, че на 20.07.2018 г. в 22.30 часа на асфалтов път на изхода на г.Р. в посока местността „П.“ в района на автокомплекс „А.“, транспортира с джип с рег. №* 1.40 пр. куб. м. широколистни дърва от бук, непридружени с превозен билет – нарушение по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ.

Решението на съда, подлежи на О. в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………..