П Р И С Ъ Д А    3151

 

Номер   3151

Година   01.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200308

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Б.Н.Д. - роден на 25.08.1982 г. в Г.Р., живущ в Г.Р., У.“И.”№57, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, ЕГН*, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2010 г. в Г.Р., о.Б., противозаконно е присвоил чужда движима вещ, собственост на „Е.Б.“О.-С., а именно: многофункционален колесен багер-товарач, марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“, на стойност 34`786,75 лева, която владеел на основание на лизингов договор №7076/10.07.2007 г., сключен между “Е.Б.“О. и “Б.Д.-Ф.“-Р., като обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 НК, вр. чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК, му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, както и наказание "Лишаване от право да управлява търговско дружество" за срок от 1 г.;

ОТЛАГА на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложеното на подсъдимият Б.Н.Д., със снета по-горе самоличност, за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила;

ОСЪЖДА подсъдимият Б.Н.Д., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметката на ОД на МВР-Б., сума от 849,18 лева извършени експертизи и преводи.

ОСЪЖДА подсъдимия Б.Н.Д., със снета по делото самоличност, да заплати по сметката на Рг.РС, сумата от 933,19 лева за сторените разноски за свидетели и вещи лица.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС.

 

Председател: …....................................

Съдебни заседатели: 1. ……..........… 2. …....................……

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 16..07.2019 г.

към ПРИСЪДА №3151 от 01.07.2019 г.

по НАК.Д. №308 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият Б.Н.Д. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК затова, че на 27.12.2010 г. в Г.Р., о.Б., противозаконно е присвоил чужда движима вещ, собственост на „Е.Б.“О.-С., а именно: многофункционален колесен багер-товарач, марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“, на стойност 34`786,75 лева, която владеел на основание на лизингов договор №7076/10.07.2007 г., сключен между “Е.Б.“О. и “Б.Д.-Ф.“-Р., като обсебването е в големи размери.

Представени са и доказателствени материали /ДП 79/2014 г., по описа на РУ-Р./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Подсъдимият - редовно призован, се явява лично. В хода на съдебното следствие дава обяснения в които излага, че е закупил багера без монтирани на него регистрационни номера. Понеже бил без такива, водача му, който работел при него поискал да напусне, защото полицията му създавала проблеми. Тогава подсъдимият са свързал с В.И., с когото от дружеството комуникирал, като му казал, че ще върне багера. Тогава същия му казал да задържи положението за още 1-2 месеца. След това му казал, че ще регистрират багера в КАТ-Б., защото не могат в КАТ-С.. След това подсъдимият откарал багера в КАТ-Г.Д. където пристигнал и В.И.. Последният влязъл да регистрира багера, но не успял поради някакви проблеми. Това сторил на втория ден, след което на подсъдимият му предали големия и малкия талон на багера с първоначална регистрация със собственост на фирмата му – ЕТ. Договорите и документите били оправени от В.И., като той само се подписал на тях.

В съдебните прения заявява, че никога не е смятал, че договора за покупко-продажба е неистински. В последната си дума моли за справедлива присъда.

Защитникът му - адвокат С. застъпва становище, че подзащитният му следва да бъде оправдан. Излага довод, че обвинението е останало недоказано, а подсъдимият е невинен по така повдигнатото обвинение.

Мотивира заетата позиция със съображения, че по делото е наличен договор за покупко-продажба. Същият не е обявен за нищожен, поради което и поражда правните последици от сключването си. Излага, че печата в договора за покупко-продажба е на “Е.Б.“О., но подписа не е на представляващия това юридическо лице. Установено е, че свидетеля В.И. също е разполагал с мениджърски компетенции, за да сключва договори за покупко-продажба. От заключението по съдебно-графическата експертиза обаче се установява, че подписа в договора за покупко-продажба, не и на това лице. Така не е изяснено от кой е положен подписа за продавач. Следва обаче да се приеме, че договора за покупко-продажба се е осъществил със знанието на “Е.Б.“О. и по негова инициатива. Ето защо в последствие подсъдимият законосъобразно се е разпоредил с вещта, Ч. продажбата и на трето лице.

Алтернативно поддържа, че дори да има извършено деяние, то следва да се приеме, че е на датата на сключването на договора – 30.04.2007 г., а не 27.12.2010 г., която е датата на продажбата на багера на трето лице.

На следващо място излага, че от сключения първоначален договор се установява, че и към датата на регистрация на МПС-то подсъдимият е бил собственик на вещта. Самата регистрация пък е станала по инициатива на лизингодателя, защото в противен случай вещта е щяла да бъде върната, поради невъзможност от ползването и. При тази регистрация на багера е ползван договор за лизинг на същия, но не и договор за покупко-продажба. Установено е още, че първоначалната регистрация е направена не на “Е.Б.“О., а на фирмата на подсъдимия. Ето защо и последната е застраховала багера, защото застрахованото събитие от унищожаване на вещта е в полза на собственика. Защитата твърди също така, че обстоятелството дали към датата на прехвърляне собствеността върху багера на трето лице е била платена цялата дължима сума от подсъдимият на “Е.Б.“О. не води до извод за недействителност на сключения първоначален договор. Това, че сумата не е платена изцяло единствено дава възможност на продавача, да я събере по исков ред. Същият е направил това, като освен това е запорирал апартамент на подсъдимия, който след това е продаден. Така следва да се приеме, че у подсъдимият липсва и субективна представа, че се разпорежда с чужда вещ, още повече, че при регистрацията на багера е участвал служител на дружеството-продавач, включително и факта, че талона е издаден на фирмата на първия.

Прокурор К. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно правната квалификация на деянието, така и относно фактическата обстановка, отразени в обвинителния акт. Навежда довод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК. Излага съображения, че фактическата обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Сочи, че номера на договора за покупко-продажба е по-голям от този на договора за лизинг, а от показанията на свидетелката К.Л. се установява, че това не е било практика в дружеството, където номерацията се определя от датата на сключване на съответния такъв. Самият договор пък не е придружен от превод на английски език, каквато също е била практиката в дружеството. Отделно от това, следва да се има предвид, че подсъдимият е продължил да прави вноски по договора за лизинг и след регистрирането на багера в КАТ. Така подсъдимият е имал съзнанието, че не е собственик на вещта, а длъжник, какъвто е и отговора на исковата молба по образуваното дело в Бл.ОС.

Пледира за налагане на наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, като изпълнението му следва да се отложи за изпитателен срок от 5 години. Счита, че следва да се постанови и конфискация на 1/2 от имуществото на подсъдимият.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Б.Н.Д. е роден на 25.08.1982 г. в Г.Р., живущ в Г.Р., У.“И.”№57, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, ЕГН*.

Подсъдимият Б.Н.Д. бил регистриран като ЕТ и упражнявал търговска дейност с фирма „Б.Д.- Ф.”-Р.. За осъществяване на своята дейност ЕТ имал нужда от многофункционален колесен багер-товарач. За целта на 10.07.2007 г. в Г.С. бил сключен лизингов договор №7076/10.07.2007 г. между „Е.-Б.”О., представлявано от св. В. /който заемал в дружеството длъжността „мениджър“/, като лизингодател, и „Б.Д.- Ф.”-Р., представлявано от подсъдимият Б.Н.Д., като лизингополучател, който имал за предмет многофункционален колесен багер-товарач марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“. Съгласно договора крайната лизингова стойност на багера била в размер на 71`385.72 € с ДДС, включваща цена на багера от 61`560.00 € с ДДС плюс 9`825.72 € лихва, която стойност следвало да се изплати по следната схема: първа лизингова вноска в размер на 10`260.00 €, платима при подписване на договора, 3-месечни вноски по 1`710.00 €, платими не по-късно от м.09.2007 г., и 59 периодични лизингови вноски в размер на 949.08 €, платими до 22-ро число на всеки календарен месец, следващ месеца на доставката. Договорът се сключил за срок от 60 месеца, през който период багерът се считал за собственост на лизингодателя, като лизингополучателят следвало да придобие правото на собственост след изплащане на общата лизингова стойност и всички допълнителни разходи, възникнали в периода на действие на договора.

 На 11.07.2007 г. багерът бил предаден на подсъдимият Б.Н.Д., като представител на „Б.Д.-Ф.”, за което бил съставен приемно-предавателен протокол към договор №7076/10.07.2007 г. Предвид обстоятелството, че в случая прехвърлянето на правото на собственост било изрично уговорено (поставено единствено под отлагателно условие и срок), данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възникнало по правилото на чл.25, ал.3, т.1, вр. чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, а именно: на датата на фактическото предоставяне на багера. Ето защо и по силата на разпоредбите на чл.86, ал.1 от ЗДДС и на чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС „Е.-Б.”О. следвало в 5-дневен срок от възникване на данъчното събитие да издаде фактура, в която съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, следвало да посочи данъчната основа на доставката по договора за лизинг. Така на 16.07.2007 г. от „Е.-Б.”О. била издадена фактура №* с данъчна основа от 100`334.08 лева плюс 20`066.82 лева ДДС или обща фактурна стойност с ДДС от 120`400.90 лева (левова равностойност на цената на багера от 61`560.00 € с ДДС). Фактурата била отразена в отчетните регистри на „Е.-Б.”О. и въз основа на тях била подадена справка-декларация пред органите на НА.

През месец януари 2008 г. подсъдимият Б.Н.Д. се снабдил с договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/30.04.2007 г., на който бил даден вид, че е подписан от св. В., като представител на „Е.-Б.”О., без в действителност св. В. да знаел за този договор и съответно без да е полагал подпис в него, което обстоятелство било известно на подсъдимият Б.Н.Д.. В договора било посочено, че „Е.-Б.”О. продава на „Б.Д.- Ф.”-Р. многофункционален колесен багер-товарач марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“ /предмет на лизинговия договор №7076/10.07.2007 г. сключен между „Е.-Б.”О. и „Б.Д.- Ф.”-Р./.

На 31.01.2008 г. подсъдимият Б.Н.Д. подал в служба КАТ„ПП” при РУ на МВР-Г.Д. заявление №*45 за регистрация на многофункционален колесен багер-товарач марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“, като приложил в подкрепа на същото цитираните фактура №526/16.07.2017 г., договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/30.04.2007 г. и приемно-предавателен протокол към договора за лизинг №7076/10.07.2007 г. На същата дата багерът бил регистриран на името на „Б.Д.-Ф.” с peг. №*. Въпреки, че подсъдимият Б.Н.Д. регистрирал багера на „Б.Д.-Ф.” продължил да плаща лизинговите вноски към лизингодателя. Това продължило до 25.06.2009 г., когато било извършено и последното плащане от 1`000.00 лева, с което частично била погасена дължимата за м. октомври 2008 г. вноска.

С оглед прелите плащания по договора за лизинг по искане на „Е.-Б.”О., Бл.ОС със свое определение от 13.12.2010 г. по дело №254/2010 г. допуснал обезпечение на бъдещи искове Ч. налагане на обезпечителни мерки „възбрана“ върху недвижим имот, собственост на подсъдимия, и „запор“ върху всички банкови сметки на ЕТ и него самия, за което била издадена обезпечителна заповед. Последната била връчена на подсъдимия на 22.12.2010 г. със съобщения за налагане на обезпечителна мярка изх. №70891/21.12.2010 г. и изх. №70891/21.12.2010 г. на ЧСИ М.Б..

На следващия ден - 23.12.2010 г. „Е.-Б.”О. депозирало в Бл.ОС искова молба, с която се искало „Б.Д.-Ф.” да бъде осъден за сумата от 41`091.68 лева - главница, и 2`000.00 лева - лихва за забава, за неизпълнение на лизингов договор №7076/10.07.2007 г., както и да върне багера, предмет на този договор. По случая било образувано търговско дело №541/2010 г.

След като получил съобщенията за налагане на обезпечителна мярка, подсъдимият решил да се разпореди с многофункционалния колесен багер-товарач марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“. В изпълнение на това си намерение, на 27.12.2010 г. като представител на „Б.Д.-Ф.”, продал багера на „Б.-2007”ЕООД-Р., представлявано от св. С.Б.К. от Г.Р., като за целта бил подписан договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването автотехническа - оценителна експертиза се установява, че към датата на деянието многофункционален колесен багер-товарач, марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“ е на стойност 34`786,75 лева.

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, подписите за лизингодател в лизингов договор №7076/10.07.2007 г., са положени от К.В., а за лизингополучател от подсъдимият. Подписа за „приел” в приемо-предавателен протокол към лизинговия договор е положен от подсъдимият.

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото комплексна графическа и техническа експертиза /261/, налице е идентичност на печата на „Е.Б.“О. поставен в договор за покупко-продажба №7085/30.04.2007 г. и печатите поставени на фактура от 16.07.2007 г. и в лизингов договор №7076/10.07.2007 г. Подписа за продавач в първия от договорите не е положен от лицето, положило такъв в останалите договори на дружеството за покупко-продажба.

До приключване на съдебното следствие, подсъдимият не е заплатил на ощетеното юридическо лице цялата остатъчна стойност на вещта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: обясненията на подсъдимият Б.Н.Д., показанията на свидетелите В.И., К.Л., К.Т., С.К., К.Т., Н.А., К.П., К.А., Г.П., В.Я., К.В. и П.Д., многобройни писмени доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК доказателства и доказателствени средства, събрани в наказателното производство, както и заключенията по експертизите.

Принципно страните не спорят по обстоятелствата, свързани със сключването на договор за лизинг между „Е.Б.“О.-С. и “Б.Д.-Ф.“-Р., чийто предмет е многофункционален колесен багер-товарач, марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“, че вещта е предадена без да е регистрирана в КАТ, както и че същата след това на 27.12.2010 г. е продадена от последния на „Б.-2007”ЕООД. Не се спори и по заключенията по съдебно съдебно-графическа експертиза, автотехническа оценителна експертиза и комплексна графическа и техническа експертиза, с които се изясняват важни от гледна точка на предмета на доказване факти и обстоятелства. Спорното обстоятелство по делото е свързано с това дали към датата на деянието при сключването на договора между “Б.Д.-Ф.“ и „Б.-2007”ЕООД подсъдимият е бил собственик на инкриминираната вещ, а ако не, то кога е променил отношението си към нея от такова на държане в собственическо.

Защитата твърди, че “Б.Д.-Ф.“ е бил придобил собствеността върху вещта, към момента на сключване на договора за покупко-продажба между „Е.Б.“О.-С. и “Б.Д.-Ф.“. В последствие при регистрацията на багера в РУ-Г.Д. на ЕТ на подсъдимият е издаден голям талон за нея, в която също е бил посочен като собственик. Стъпвайки на описаната фактология защитникът - адвокат С. развива и основната си теза, че липсва субективната страна на престъплението /у подсъдимият липсва субективна представа, че се разпорежда с чужда вещ/, водейки се и от съображението, че неплащането на цената по първоначалния договор в пълен размер, не води до нищожност на същия.

Настоящата инстанция не споделя този довод на защитата, защото цялостният анализ на изложените от свидетелите твърдения, както и приетите писмени доказателства налага категоричен извод за виновността на подсъдимият Б.Н.Д.. Съображенията на които се мотивира защитата не намират опора в доказателствата по делото, поради следното:

От така установената фактическа обстановка, с оглед и застъпената защитна позиция от подсъдимия и неговия защитник, съществени и относими към предмета на доказване са следните обстоятелства – истински ли е договора за покупко-продажба сключен между „Е.Б.“О.-С. и “Б.Д.-Ф.“, какви документи са били представени пред РУ-Г.Д., за да се регистрира многофункционалния колесен багер-товарач на последния от тези търговци, както и дали след регистрацията на инкриминирана вещ ЕТ е продължил да заплаща цената по лизинга, съответно – до кога.

За да не приеме тезата на защитата, на първо място съдът отхвърля частично обясненията на подсъдимият Б.Н.Д. и показанията на свидетелите П.Д. и Н.А..

В обясненията си подсъдимият Б.Н.Д. твърди, че сe свързал с В.И., с когото от дружеството комуникирал, като му казал, че ще върне багера. Тогава последният му казал да задържи положението за още 1-2 месеца, а след това и че ще регистрират багера в КАТ-Б., защото не могат в КАТ-С.. След това в КАТ-Г.Д. пристигнал и В.И.. Същият влязъл да регистрира багера, но не успял поради някакви проблеми. Това сторил на втория ден. Договорите и документите били оправени от В.И., като подсъдимият само се подписал на тях.

Обясненията на подсъдимият Б.Н.Д. за тези обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите П.Д. и Н.А..

Първата от тях излага, че синът и се обадил в дружеството лизингодател, от където му казали да откара машината в РУ-Г.Д., а техен човек ще занесе документите. След това служител на лизингодаталя, отишъл да регистрира багера в посоченото районно управление. Същият ден обаче лицето не успяло да го регистрира. Това наложило тя и синът и да отидат отново на следващия ден. Тогава вече багерът бил регистриран, като им дали и двата талона за него.

Свидетелят Н.А. пък сочи, че в РУ-Г.Д., присъствало лице с име В. като представител на „Е.Б.“О.. След няколко дни регистрацията била осъществена, защото липсващите документи били представени.

 Преценка на гласните доказателства с оглед тяхна последователност, логичност и в съвкупност с другите доказателства сочат, че в подкрепа на тези твърдения на подсъдимия и свидетелите П.Д. и Н.А. липсват други доказателства, а съпоставени с останалите доказателствени материали /гласни и писмени/ тези обяснения и показания се явяват недоказани и изолирани от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.Д. и Н.А., относно тези им твърдения, защото същите се опровергават категорично на първо място от Заявление за първоначална регистрация на багера /л.99 от том 1/, а на второ място - пряко от показанията на свидетеля В.И. и косвено от тези на свидетеля К.В..

Видно от Заявление за първоначална регистрация, там е отразено че именно подсъдимият е подал заявлението за регистрация. Посочено е още, че той е и собственик на вещта, като след това именно на него са издадени и талоните за регистрация. В случая оригиналите на документите наистина липсват, като върнати или унищожени, но фактическите обстоятелства по регистрацията на багера и подаването на документите за него са отрезени именно в тази справка. Ето защо ако документите за регистрация са били подадени от представител на лизингодателя, както твърдят подсъдимия и свидетелите П.Д. и Н.А., то това обстоятелство е щяла да бъде отразено в представената по делото справка, посочена по-горе.

На следващо място се установява, че свидетеля В.И. не е присъствал при регистрацията на багера, а представеният за регистрацията договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/30.04.2007 г., не е подписан от свидетеля К.В., а само му е придаден такъв вид. От показанията на свидетеля В.И. се установява, че няма спомен да е участвал в регистрацията на машината на ЕТ в РУ-Г.Д., а свидетеля К.В. е категоричен, че договора, който му е предявен, не е подписан от него. Това последно обстоятелство се установява и от заключението по изготвената и приложена по делото комплексна – графическа и техническа експертиза. Така е налице корелативна връзка между информацията, съдържаща се в показанията на свидетеля В.И., свидетеля К.В. и съдържанието на справката от КАТ. Ето защо съдът преценява обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите П.Д. и Н.А. в тази им част като защитна теза, целяща оневиняването на първия.

На следващо място обясненията на подсъдимия и свидетелите П.Д. и Н.А., в коментираната по-горе част са и нелогични. Не може да се приеме за вероятна тезата, че лизингодателя ще регистрира багера на фирмата на лизингополучателя, при установеното обстоятелство, че по-голямата част от задължението по договора за лизинг не е изплатено към момента на регистриране на вещта в РУ-Г.Д., а все още е дължимо.

Ето защо не звучат логично обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.Д. и Н.А., относно тези им твърдения. Без съмнение подсъдимият е лицето, което е подало документите за регистрация на багера, което след това е получило и талоните за същия.

Що се касае до обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.Д. и Н.А. в останалата им част същите, следва да се кредитират изцяло, тъй като в тази им част визираните гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Показанията на свидетелите В.И., К.Л., Г.П., В.Я., К.В., съдържат гласни, косвени доказателства, относно начина на извършване на деянието, както и авторството му. Показанията им /в кредитираните им части/ са в логическа връзка и обусловеност. Съдът кредитира показанията на тези свидетели изцяло, с изключение на свидетелите В.Я., К.Л. и В.И., които приема частично /за което ще бъдат изложени съображения по-нататък/, защото същите са незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят /в тези им кредитирани части/ и от останалия приет за достоверен доказателствен материал.

Не е налице основание да не се дава вяра на показанията на свидетеля К.В., в които се сочат данни, че е бил мениджър на „Е.Б.“О.. Установява, че не е упълномощавал други лица да подписват договорите. Последните са били съставяни на два езика – български и английски. На договора за лизинг подписите са негови – в два варианта, къс и дълъг. В договора за покупко-продажба подписа не е негов. Формата на изготвяне на последния от договорите не е официалната. Твърди, че не може да подпише без да разбира какво пише. Не може да има договор от по-ранна дата, който да е с № по-голям от следващия по дата. През 2009 г. е напуснал и се е прибрал в родината си. След като напуснал от дружеството го уведомили, че са направени 15 вноски по договора за лизинг, сключен между дружеството му и лизингополучателя “Б.Д.-Ф.“.

Съдът оценява като верни и правдиви и показанията на свидетеля В.Я. /частично – в кредитираната им част/, защото кореспондират с тези на свидетеля К.В. в съществените за предмета на доказване части относно това, че действително договорите, които дружеството лизингодател е сключвало, са били както на български така и на английски език, защото последният от тях не е разбирал първия от тези езици. Същите са логични и последователни и не се опровергават от останалия приет за достоверен доказателствен материал в тази им част.

 Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В.Я. по отношение на следните факти, относно възприетото от нея по време на работа в дружеството-линизгодател: за това, че е работела в „Е.Б.“О.; че К.В. бил управител на дружеството и подписвал договори; че когато К.В. не се намирал в Р.Б., В.Я. съгласувала договорите с управителя на английски език, включително и по имейл; че машините им били предавани на лизингополучателя само от две лица, работници в дружеството, а именно Г.П. и В.В.; че до окончателното изплащана на машината тя оставала собственост на „Е.Б.“О., а едва след това се сключвал договор за покупко-продажба; че всички договори са били еднотипни със съдържание едновременно на български и английски език, като не са имали договор само на български език; че договор за покупко-продажба е съдържал номера на този за лизинг с добавка буква към него; че когато машината е изплатена изцяло още в началото, не се е сключвал договор за лизинг, а за продажба, като същата е регистрирана в КАТ на новия собственик; че не е имало случай в който да е сключен договор за продажба, без да е изплатена цялата сума по договора за лизинг, с изключение на един случай, когато първоначалната вноска била 90% от цената на вещта. Констатират се противоречия в показанията на свидетелите К.В. и В.Я.. Същите обаче са несъществени и се отнасят до обстоятелството дали В.Я. е подписвала договори, когато К.В. не се е намирал в страната. При това противоречие съдът кредитира тези на свидетеля К.В., защото показанията му са по-правоподобни. Именно той е лицето, което е представлявало дружеството. Така е логично именно той да знае най-добре, кой именно има право да подписва договорите и дали за целта е упълномощавал друго лице.

В показанията си В.Я. твърди още, че машините които отдавали на лизинг се регистрирали в КАТ на името на дружеството-лизингодател. След това вещта била предавана на лизингополучателя. В тази и част, показанията на свидетелката се подкрепят от тези на В.И., който пък излага, че няма случай да е предавана машина за лизинг без да е регистрирана в КАТ. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.Я. и В.И. в тази им част. Същите се опровергават категорично от показанията на свидетеля Г.П., който свидетелства, че е регистрирал над 90% от отдадените на лизинг машини, като понякога регистрацията се извършвала и от лизингополучателите. Показанията на последния се потвърждават и от фактическата установеност по настоящето дело, че на търговеца на подсъдимият е предаден багер, който също не е бил регистриран в КАТ. Така съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г.П. по отношение на това обстоятелство.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.П. и в останалата им част, като обективни и подробни, помагащи за изграждане на цялостната фактическа обстановка по случая. От показанията му, се установява най-общо, че работел като сервизен механик в „Е.Б.“О.. Отговарял за регистрацията на машините, както и за поддръжката и поправката им. Подписал е приемо-предавателния протокол между работодателя и търговеца на подсъдимия. Ходил е в г.Б., където е поправял и обслужвал багера, а подсъдимият не е плащал навреме за тази му дейност. Оригинала за първоначална регистрация на багера не е виждал, освен, когато му е бил предявен в хода на ДП.

Съдът кредитира и показанията на свидетелят В.И., освен в посочената по-горе част, както и за обстоятелството, че Договорите се подписвали от К.В. и В.Я., а ако те го упълномощят, и от него самия. За да не приеме за достоверни показанията за това последно обстоятелство, съдът приема, че противоречат от една страна на тези на В.Я., която сочи, че само тя и К.В. са подписвали договори, а от друга страна и на тези на последния, които съдът, както се посочи по-горе единствено кредитира за това обстоятелство.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят В.И. в останалата им част, защото са непротиворечиви. От показанията му се установява, че е работил като инженер в „Е.Б.“О. и отговарял за намирането на клиенти. Последното при сключване на договори за лизинг застраховало машините, като застрахователното дружество плащало обезщетение за определен период от време, при положение, че някой от лизингодателите преустановявали плащане на вноските си. Установява и начина на водене на преговорите с “Б.Д.-Ф.“. Напуснал през септември 2008 г., като до тогава “Б.Д.-Ф.“ си плащал редовно дължимите лизингови вноски. Няма спомен да е участвал в регистрацията на машината на този търговец в РУ-Г.Д.. Когато машината има рег. номера, същите задължително се описват в договора за лизинг. В случая такъв не е вписан, както и в приемо-предавателния протокол.

Показанията на свидетелите В.И. /в кредитираната част/, Г.П., В.Я. /в кредитираната част/ и К.В. се подкрепят изцяло и от показанията на свидетелят К.Л., които съдът също кредитира частично. Съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетелка по отношение на фактите за които свидетелства, за следните обстоятелства: че е работела в „Е.Б.“О. като счетоводител. Договорите ги подписвали К.В.. “Б.Д.-Ф.“ взел машина на лизинг, в началото плащал, но след това спрял лизинговите вноски, защото след кризата от 2008 г. работата намаляла. Тогава дружеството се опитало да си вземе машината, но не успяло, поради което и завело дело срещу ЕТ. Не е виждала договор за покупко-продажба на машината на последния, като ако е имало е щял да мине през нея, като счетоводител. Договорите били със съдържание едновременно на български и английски език. Не е виждала договори, които да са подписани от К.В. със съдържание само на български език.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К.Л. единствено в частта, в която сочи, че договорите са се подписвали и от В.Я.. Показанията и се опровергават категорично от показанията на свидетеля К.В., които свидетелствата, че единствено той е подписвал тези договори.

Показанията на свидетеля К.Т. са друг пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти. Съдът оценява като верни и правдиви и показанията на тази свидетелка, която дава подробни сведения за поведението си, както и обстоятелствата при които става регистрацията на МПС в РУ-Г.Д.. От показанията и се установява най-общо, че е работила в РУ-Г.Д.. Обработила е документите по искането за регистрация на багера. Установява, че не е възможно същият да се регистрира по представен договор за лизинг, а единствено по такъв за покупко-продажба и приложена фактура. Описаният от нея е с №7076/10.07.2007 г., но най-вероятно и е представен оригинала на друг договор, а не на последния, който е за лизинг.

Така са налице взаимно допълващи се гласни доказателствени средства относно факта на регистрацията на багера на търговеца на подсъдимия, както и прехвърлянето на вещта с договор за покупко-продажба на трето лице.

Безспорно в основата на разрешаването на конкретния казус има и трета група гласни доказателствени средства. В нея попадат показанията на свидетелите К.Т., С.К., К.А. и К.П.. Показанията им се явяват в подкрепа на извода за съпричастността на подсъдимия към вмененото му престъпление. Същите съдържат гласни доказателства, относно ползването на вещта, след регистрацията и, както и разпоредителните сделки с нея след това. Съдът приема изцяло показанията на тези свидетели по отношение на фактите изнесени от тях, защото показанията им са последователни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

От тях основен източник на доказателства относно начина на ползване на вещта, след регистрацията и се явяват показанията на К.Т. и С.К., които в различен период от време са управлявали багера.

Свидетеля К.Т. конкретно твърди, че е работел на длъжност „багерист” в „Б.-2007”ЕООД. По същото време бил и управител на „С.к.г.1”ЕООД. Багера бил закупен от С.К., като той /К.Т./ работел с него. След това собствеността върху багера била прехвърлена на „С.к.г.1”ЕООД. По-късно собствеността върху багера била прехвърлена на трето лице, като за целта дал на Н.А. нотариално заверено пълномощно за това действие.

 С почти аналогично съдържание са и показанията на свидетеля С.К., съгласно които се установява, че е собственик и управител на „Б.-2007”ЕООД. Закупил багера от „Б.-2007”ЕООД, който след това продал на „С.к.г.1”ЕООД, представлявано от К.Т.. Преди да закупи вещта от първото от тези дружества, го бил взел да го ползва, защото се нуждаел от него.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.А. и К.П.. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани Ч. разпита на тези свидетели са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност двамата дават сведения относно фактите свързани със закупуването на багера. К.А. установява, че инкриминираната вещ била докарана в село Войводиново в базата на „К.-Т.”ЕООД. По това време управител на същото бил К.П.. На 04.07.2014 г. се сключил договора за покупко-продажба. По-късно напуснала дружеството, като не знае какво е станало с багера. От показанията на К.П. се установя, че е управител на дружество, закупило на 04.07.2014 г. колесния трактор Ч. пълномощника К.А.. Вещта били доставена в деня преди подписване на договора.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват както справка за съдимост, така и декларация, автобиография, писмо от ТД на НАП-С., удостоверение за семейно положение, удостоверение за родствени връзки, удостоверение по декларирани данни, жалба от Е.Е.А., ЛИЗИНГОВ ДОГОВОР №7076/10.07.2007 г., техническа спецификация, схема на петгодишно лизингово разплащане с 10% авансова вноска на багер товарач кейс, модел 580SR S.2, приемо-предавателен протокол към договор №7076/11.07.2007 г., искова молба, определение от 13.12.2010 г., обезпечителна заповед, съобщения за налагане на обезпечителна мярка - два броя, известие за доставяне - 2 броя, отговор на искова молба, договор за покупка-продажба на МПС 27.12.2010 г., свидетелство за регистрация част първа, пълномощно, първоначална регистрация, промяна на регистрацията, удостоверени за актуално състояние, фактура, договор за покупко-продажба на МПС, свидетелство за регистрация част първа, Удостоверение от Агенция по вписвания, два броя, декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК, удостоверение от „ЗДЕ.“, ПРОТОКОЛ ЗА предупреждение, удостоверение за експертна оценка, задължения на Б.Д. към „Е.“ КЪМ 23.12. 2010 г., декларация от Б.Д., сметки по фактури, фактура №*/16.07.2007 г., заявление - данни за ПС, фактура №526 от 16.07.2007 г., договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/30.04.2007 г., удостоверение за актуално състояние на “Е.“, схема за петгодишно лизингово разплащане с 10% авансова вноска на багер товарач, техническа спецификация, справка за задължения на „Б.Д.“, трудов договор,трудов договор, решение №30/2012 г. по Г.дело №541/2010 г., договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/30.04.2007 г., задължение на Б.Д., Определение по т.д №541/2010 г. на БЛ.ОС, решение №30/ 09.03.2012 г. на БЛ.ОС, удостоверение от БЛ.ОС, решение №1628/27.06.2006 г. на БЛ.ОС, мемориален ордер, уведомително писмо, спесимен, декларация, заявление от Б.Н.Д., заявление за продължително пребиваване в РБ на гражданин от ЕС - К.В., паспорт на К.В., удостоверение за продължително пребиваване, молба от Е., допълнително решение, копие от изп.лист, копие от решение по гр д №247/2011 г. на БЛ.ОС, пълномощно, извадка от ТР, трудов договор, трудов договор от 19.01.2007 г., допълнително споразумение към трудов договор, данни от ТР за “Б.2007“, данни от ТР за „С.К.Г.“, данни от ТР за К.Т., данни от ТР за „Б.Д.-Ф.“, свидетелство за регистрация, част първа, знак за технически преглед, договор за покупко-продажба на МПС, фактура №32/04.07.2014 г., преводно нареждане, фактура №66/ 2014 г., договор за покупко-продажба на МПС от 06.11. 2012 г., договор за покупко-продажба от 04.07.2014 г., първоначална регистрация на МПС - 3 броя, прекратяване на регистрация, решение №1/17.04.2002 г., удостоверение за „Е.-Б.“О., справка за фирмено дело, извадка от ДВ на РГ., данни за ПС, уведомление от „Е.Б.“О., Протокол7-0029 от 16.05.2007 г., Фактура №349653/30.04.2007 г., Фактура №349652/30.04.2007 г., ЧМР №58507001, Фактура №*/16.07.2007 г., Фактура №*/08.08.2007 г., Договор за покупко-продажба и доставка на Машини №7085/03.08.2007 г., Приемно предавателен протокол към договор №7076/11.07.2007 г.

Съдът кредитира всичките писмени доказателства по делото, с изключение на договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/30.04.2007 г.. Доколкото първите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Накратко следва да се посочи, че посредством справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан. От писмо от ТД на НАП-С. се установява, че подсъдимият до датата на извършване на деянието не е работил по трудов договор. От удостоверение за съпруга и родствени връзки, декларация и автобиография, се установява, че подсъдимият е омъжен и има две деца. Видно от Удостоверение за декларирани данни подсъдимият не притежават движими и недвижимо имущество. Установено е от част от писмените доказателства собствеността върху инкриминираната вещ и регистрациите и в КАТ, считано от датата на внасянето и в страната, до последната и продажба включително. От писмените доказателства се установят и актуалното състояние на дружествата и ЕТ към момента на всеки един от сключените за вещта договори. От представени свидетелства за регистрация на багера се установяват техническите данни на същия, г.та на производство и отразените промени по отношение на собствеността му. От част от писмените доказателства се установява, че лизингодателя е подал искова молба срещу ЕТ, като по нея е образувано дело в Бл.ОС, по което има постановено решение, с което последния е осъден да върне вещта, както и да плати разноски. Установено е също, че в тази връзка е наложена „възбрана“ върху недвижим имот, собственост на подсъдимия, и „запор“ върху всички банкови сметки на ЕТ и него самия. От трудови договори се установява длъжността, която е заемал всеки един от свидетелите – служители на лизингодателя, включително и свидетеля К.В.. От справка за задълженията на ЕТ се установява, че същия е внасял лизингови вноски и през 2008 г., след като багера е бил регистриран на фирмата му. Видно от уведомление от „Е.Б.“О. в деловодната система на дружеството има заведен документ с наименование Договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/03.08.2007 г. със страни „Е.Б.“О. и „Р.и.”. Машината предмет на договора е прехвърлена на купувача след заплащане на договорната цена. В деловодната система на дружеството няма заведен документ с наименование Договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/30.04.2007 г., като същото не разполага и с хартиен носител на такъв документ. За дружеството не са известни обстоятелствата на сключването на такъв договор.

Съдът не кредитира единствено договор за покупка-продажба на МПС №7085/30.04.2007 г.. Такъв договор в дружеството-лизингодател от тази дата липсва. Налице е обаче друг договор с този номер, но от друга дата. Същият не е сключен с търговеца на подсъдимия, а с друго юридическо лице - „Р.и.”. Предмет на този договор е и друга вещ, а не инкриминираната. Така се установява, че договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/30.04.2007 г. е с невярно съдържание, защото е установено, че вещта, описана в него, не принадлежи на лицето, посочено като собственик и подписало договора. В същото време посоченото в договора като представител на продавача лице, не е подписало същия, като установява, че не го е и виждало.

Съдът кредитира и заключенията по автотехническа - оценителна експертиза, комплексна графическа и техническа експертиза и автотехническа оценителна експертиза. Тези заключения не се оспорват от страните, изготвени са съгласно процесуалните правила, безпристрастно и непротиворечиво, а заключенията са пълни и обосновани, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът няма основания да се съмнява в компетентността и обективността на експертите. Същевременно изготвените заключения по двете автотехнически оценителни експертизи съдържат отговори на поставените задачи.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването автотехническа оценителна експертиза с категоричност са формирани изводи, каква е стойността към датата на деянието на многофункционален колесен багер-товарач, марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“ - 34`786,75 лева.

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, подписите за лизингодател в лизингов договор №7076/10.07.2007 г., са положени от К.В., а за лизингополучател от подсъдимият. Подписа за „приел” в приемо-предавателен протокол към лизинговия договор е положен от подсъдимият.

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото комплексна графическа и техническа експертиза /261/, налице е идентичност на печата на „Е.Б.“О. поставен в договор за покупко-продажба №7085/30.04.2007 г. и печатите поставени на фактура от 16.07.2007 г. и в лизингов договор №7076/10.07.2007 г. Подписа за продавач в първия от договорите не е положен от лицето, положило такъв в останалите договори на дружеството за покупко-продажба.

Съдът намери представените от двете вещи лица заключения и направените от тях в съдебно заседание разяснения за обосновани и непредубедени и изгради на тях фактическите си изводи.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът е приел, че подсъдимият Б.Н.Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК.

На първо място съдът е приел, че обект на престъплението са обществените отношения, свързани със собствеността.

От обективна страна: подсъдимият Б.Н.Д. противозаконно е присвоил чужда движима вещ, а именно: на 27.12.2010 г. в Г.Р., о.Б., противозаконно е присвоил чужда движима вещ, собственост на „Е.Б.“О.-С., а именно: многофункционален колесен багер-товарач, марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“, на стойност 34`786,75 лева, която владеел на основание на лизингов договор №7076/10.07.2007 г., сключен между “Е.Б.“О. и “Б.Д.-Ф.“-Р., като обсебването е в големи размери.

Характеристиките на присвоителното престъпление "обсебване", чийто признаци са описани конкретно в нормата на чл.206 НК, сочат, че предмет на престъпление са винаги движими вещи, а деецът има фактическата власт върху предмета на престъпление на каквото и да е правно основание. На основата на тази фактическа власт се осъществява от дееца и изпълнителното деяние - акта на противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги в свой или чужд интерес. За да е налице обсебване от обективна страна е необходимо вещта да е чужда и тя да се владее от дееца на определено правно основание, като изпълнителното деяние се осъществява Ч. акт на противозаконно присвояване, Ч. който се засяга възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея. Не е необходимо да са налице последващи действия, с които деецът да се е разпоредил с вещта, тъй като умисълът, респ. намерението му за своене следва да се преценява към момента на противозаконното присвояване. Престъплението се явява довършено в момента, в който собственикът е лишен от възможността да се разпорежда с вещта си.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, както и гласни такива /показанията на част от свидетелите/ се установява, че “Е.Б.“О. е било собственик на многофункционален колесен багер-товарач, марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“, както към датата на сключване на лизингов договор №7076/10.07.2007 г., сключен между “Е.Б.“О. и “Б.Д.-Ф.“-Р., така и към 27.12.2010 г., когато последният от тези търговци е продал багера на „Б.-2007”ЕООД-Р., представлявано от св. С.Б.К. от Г.Р.. Многофункционален колесен багер-товарач, марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“ не е бил собственост лично на подсъдимият или на “Б.Д.-Ф.“ през целият този период и е чужд за тях, защото “Е.Б.“О. не е губило собствеността върху собствения си багер през същия период, въпреки, че, за да регистрира багера на “Б.Д.-Ф.“, подсъдимият е представил договор за покупко-продажба и доставка на машини №7085/30.04.2007 г. Този договор е с невярно съдържание, тъй като вещта, описана в него, не принадлежи на лицето, посочено като собственик и подписало договора, съответно не го легитимира като собственик на тази вещ. Подсъдимият е владял тази вещ със съгласието на собственика и по силата на сключен между “Е.Б.“О. и “Б.Д.-Ф.“ лизингов договор №7076/10.07.2007 г.. “Е.Б.“О. въобще не е бил дал право на подсъдимия да продава вещта или части от нея, а само да я ползва, докато изплати всички уговорени лизингови вноски. Така подсъдимият е дължал връщането на багера във всеки един момент при поискване от собственика и, при положение, че спре да изплаща дължимите се лизингови вноски. А същите е спрял да плаща няколко месеца след като е регистрирал багера на “Б.Д.-Ф.“. Факта, че плащането на вноските по договора за лизинг не е спряно веднага, а е продължило и след като багера е бил регистриран на ЕТ, води до извода, че с тази регистрация пред РУ-Г.Д., където е представен договор за покупко-продажба с невярно съдържание, подсъдимият не е променил намерението си от такова да владее вещта в такова да я свои като своя.

На 27.12.2010 г. е бил подписан договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, с който “Б.Д.-Ф.“ е продал инкриминираната вещ на „Б.-2007”ЕООД. Едва при прехвърлянето собствеността върху багера на „Б.-2007”ЕООД без да е платил всички дължими вноски за него на собственика му, подсъдимият е обективирал промяна в намерението си от такова да владее вещта в такова да я свои като своя, с което е реализирал изпълнителното деяние на обсебването. Тази промяна в намеренията му се е осъществила и обективирала именно на 27.12.2010 г. със сключване на договора между “Б.Д.-Ф.“ и „Б.-2007”ЕООД. Подсъдимият съзнавайки обстоятелството, че вещта следва да се върне на собственика и, или да плати цената за ползването на същата по договора за лизинг /предвид връчената му лично обезпечителна заповед по ИД/ и целейки пряко удовлетворяване на свой интерес, без съгласието на собственика на вещта, се е разпоредил противозаконно с нея в свой интерес, без да има право на това разпореждане, като я е продал на юридическо лице.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.1 НК може да се осъществи както Ч. действие, така и Ч. бездействие. В конкретния случай подсъдимият с действията си, изразяващи се в сключване на договор за покупко-продажба без да е собственик на багера и без да е заплатил всички лизингови вноски за ползването му, при липса на правното основание да упражнява фактическа власт върху вещта, е осъществил поведение в разрез с правото на собственост, предвид което следва да се приеме, че е обективирал присвоително намерение.

При определяне размера на обсебената от страна на подсъдимият вещ съдът счита, че следва да бъде кредитирана съдебно-икономическата експертиза, която дава отговор на въпроса относно стойността на и към момента на извършване на деянието. Същата е изготвена при най-задълбочен анализ на фактическата обстановка, кореспондира напълно с останалия по делото доказателствен материал и дава категорични отговори на поставените й въпроси. Съдът възприема това заключение като изготвено с необходимите професионални знания и опит и при съобразяване със събраните по делото доказателства.

Налице са обаче предпоставките за ангажиране на отговорността на подсъдимия по квалифицирания състав на престъплението, тъй като обсебването е в големи размери. Установените фактически положения по делото обосновават правните изводи за наличие на изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК. В практиката на ВКС е утвърден обективен критерий, гарантиращ предвидимостта на правосъдието, който обвързва този обективен съставомерен признак с размера на минималната работна заплата, като за "големи размери", се приема стойността на предметът на престъплението надвишаваща 70 пъти стойността на минималната работна заплата към датата на деянието, която тогава е била в размер на 240.00 лева.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява стойността на присвоената чужда движима вещ, а именно: стойността на многофункционален колесен багер-товарач, марка „C.“, модел „580S.R, S.2, 4X4“, е в размер на 34`786,75 лева.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл. Обсебването като престъпление е възможно само при условията на пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 НК и при никаква друга форма на вина, а интелектуалният и волевият моменти на субективната страна на престъплението са ясно изразени. Първият /интелектуалният момент/ включва съзнанието на дееца, че предметът на престъпление е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание с право да извършва определени фактически и правни действия с нея, предвиждайки едновременно с това, че в резултат на разпореждането, предметът ще премине в полза на него или друг правен субект, а самото разпореждане излиза извън предоставените му правомощия. Вторият /волевият момент/ характеризира прякото искане на дееца това да се случи - целта да се разпореди с предмета на престъпление в свой или в чужд интерес. Изследваните фактически положения относно инкриминираното поведение на подсъдимият с акцент на разпоредителните действия с предмета на посегателство на 27.12.2010 г., при знанието, че собственика на багера не е бил дал разрешение да се разпорежда с него, обосновават по категоричен начин съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност, индицираща на съдържанието на пряк умисъл, като форма на вина. Подсъдимият е съзнавал, че предметът на престъплението е чужда вещи, че тя му е поверена да я ползва и пази, като е бил наясно и с действията, които е имал право да върши с нея. Подсъдимият е предвиждал, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в негова полза, а от там и в полза на трето лице, и е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателство, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Във волево отношение деецът е имал за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой интерес. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

Причини и условия за извършеното престъпление - незачитане правото на собственост.

Досежно размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за престъплението, за което е намерен за виновен от тази инстанция, е необходимо да бъде посочено следното:

За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, като съдът лишава виновния от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимият Б.Н.Д., съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързаните с личностните особености на дееца и с инкриминираното деяние – чистото съдебно минало на подсъдимият, изминалия значителен период от време (8 години) от извършване на престъплението, факта, че е семеен и има две деца, както и имущественото му състояние – не притежава недвижимо имущество и МПС-та.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, че вредите не са изцяло възстановени, както и сравнително високата обществена опасност на деянието (предвид големия размер на причинената щета, надхвърляща двукратно минималния съставомерен размер на "големи размери", обуславящи по-тежката квалификация на престъплението).

Броят и относителната тежест на отегчаващите и смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, води до закономерният извод, че индивидуализацията на наказанието следва да бъде извършена при превес на смекчаващите такива. Ето защо наказанието на подсъдимият Б.Н.Д. следва да се определи по правилата на чл.54 НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Ето защо съдът прие, че за постигане целите на наказанието, така както са предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК спрямо личността на подсъдимият, наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено под средния, а именно за срок от 3 години, както и наказание "Лишаване от право да управлява търговско дружество" за срок от 1 г.. Този размер на всяко от наказанията се явява справедлив и според районния съд в най-пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл.36 НК.

Съдът намери че са налице основание чл.66 от НК, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимият Б.Н.Д., следва да бъде отложено за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В същото време за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително изтърпяване на наложеното наказание. Отлагателното условие от три години ще способства за пълноценното реализиране на целите по чл.36 от НК, а с оглед потенциалната възможност за активизиране на условната санкция, ще подейства възпиращо по отношение на конкретния подсъдим.

Съдът не счета за необходимо да се отнема имущество на подсъдимият защото същият не притежава такова, а от друга страна лизингодателя се е удовлетворил, макар и частично от продажбата на апартамента на подсъдимия.

При този изход на делото съдът осъди подсъдимият Б.Н.Д. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати по сметката на ОД на МВР-Б. сумата от 849,18 лева за сторените разноски за експертизи в ДП, а на РС-Рг., разноски по делото за вещи лица и свидетели в размер на 933,19 лева.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че така определеното наказание отговаря на степента на обществена опасност на деянието и най-вече на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни задачите на генералната и специална превенция на закона, както и ще има поправително-превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и превантивно-възпиращо въздействие върху обществото.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

16.07.2019 г

Районен съдия: …......................................