Р Е Ш Е Н И Е    3187

 

Номер   3187

Година   03.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100390

по  описа  за

2019

година

 

Производството е образувано по искова молба от „.Т.Е., ЕИК*,  с адрес: Г.Р., о.Р., О.П., У.„Т.м.“№14, представлявано от Г.Т., чрез адв. И.Р. от АК-П., против „.5П.Е., ЕИК*, с адрес: Г.Д., о.Б., О.Б., У.„Д.“№22, представлявано В.П.П.. Ищцовото дружество претендира заплащането на сумата от 2`050.40 лева, представляваща неизплатена дължима цена по фактура с №472 от 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане както и сумата в размер на 100.82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от датата на падежа 17.10.2018 г. до 11.04.2019 г..

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор, с който да изрази становище по предявения иск и/или да ангажира доказателства.

В насроченото открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Не е спорно по делото, че страните в качеството си на търговци са сключили неформален договор за покупко-продажба на смазочни материали - ищецът като продавач, а ответникът като купувач, както и че „.5П.ЕООД не е заплатил на „.Т.ЕООД договорената цена.

От представената по делото фактура с № 472 от 02.10.2018 г. се установява, че ищцовото дружество е доставило на ответното на стойност 2`050.40 лв.

От приетите по делото доказателства е видно, че дължимата сума по цитираната фактура не е изплатени. Към датата на депозиране на исковата молба е налице неплащане остатък в размер на 2`050.40 лв. по фактура  №472 от 02.10.2018 г..

При така приетата фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното:

Безспорно по делото се установи, че между страните /търговски дружества/ е налице сключен търговски договор за продажба на стоки, който е двустранен, неформален, консенсуален и възмезден. Договорът е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ и търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ.

Специалните правила на търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата /субсидиарно приложими, съгласно чл.288 от ТЗ/ не предвиждат законово изискване за писмена форма. В случая, съществуването на правоотношението, обвързващо страните е установено с документа за стоката  /съгл.чл.321 от ТЗ/, а именно издадените 2 броя фактури. Във фактурите е посочена дата на плащане. Следователно от този момент е възникнало задължението на купувача – ответното дружество да заплати цената на продадената стока.

В тежест на ответника е да установи изпълнението на задължението си по договор за продажба на стоки, материализиран във фактура № 472 от 02.10.2018 г. В хода на делото, ответното дружество не доказа да е изпълнил това задължение. Ако твърди, че не дължи плащане, тежестта на доказване на обстоятелствата, освобождаващи го от това задължение,  е негов.

За да се докаже плащане на цената от купувача е необходимо да се представи банков документ за процесните суми, от който да е видно,че сумата е постъпила в сметката на продавача, като е изплатена от сметка на купувача. В хода на съдебното дирене от страна на ответника не бе представен документ, доказващ плащането на процесната сума на продавача.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че сумата в размер на 2`050.40 лева, представляваща  обща сума по   фактура №472 от 02.10.2018 г. за доставката на смазочни материали  не е платена от „.5П.Е., поради което предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ,  се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД

По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение вреди. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Ищецът претендира присъждането на мораторна лихва от 100.82 лв. за периода от изискуемостта на задължението – 17.10.2018 г. до 11.04.2019 г. При анализа на събраните по делото доказателства съдът приема, че длъжникът е изпаднал в забава 14 дни след получаване на фактурата, удостоверяваща предаването на стоката. При това положение, съдът счита, че следва да бъде уважен изцяло  предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, като основателен и доказан.

При тези изводи на съда, следва да бъдат присъдени и сторените от ищеца разноски, които съобразно списъка по чл.80 от ГПК, са в размер на 755.60 лв. - държавна такса 88.35 лв. и адвокатско възнаграждение – 450.00 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „.5П.Е., ЕИК*, с адрес: Г.Д., о.Б., О.Б., У.„Д.“№22, представлявано В.П.П. да заплати на „.Т.Е., ЕИК*,  с адрес: Г.Р., о.Р., О.П., У.„Т.м.“№14, представлявано от Г.Т., сумата 2`050.40 лв., представляваща стойността на доставена стока по договор за продажба на смазочни материали по фактура №472 от 02.10.2018 г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от завеждане на делото - 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 100.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.10.2018 г. до 11.04.2019 г.

ОСЪЖДА „.5П.Е., ЕИК*, с адрес: Г.Д., о.Б., О.Б., У.„Д.“№22, представлявано В.П.П. да заплати на „.Т.Е., ЕИК*,  с адрес: Г.Р., о.Р., О.П., У.„Т.м.“№14, представлявано от Г.Т., сумата от 538.35 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на  въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на  страните пред Бл.ОС.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ:.......................................................