Р Е Ш Е Н И Е    3190

 

Номер   3190

Година   03.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100647

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по реда на чл.28, във вр. с чл.26, във вр. с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД. Образувано е по молба, депозирана от Д„СП”-Р., представлявана от директора В.К. с искане за продължаване на основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т.3, ЗЗД, на взетата спрямо ненавършилото пълнолетие дете З.А.Н., ЕГН*, мярка за закрила в семейна среда, а именно в семейството на роднина – Е.П.И., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У.„Ч.№15 – леля по бащина линия, за срок от 18 месеца или до законни основания за прекратяване на настаняването като мярка за закрила на детето.

В молбата се твърди, че О„ЗД” при Д„СП”-Р. е запознат със случая на детето З.А.Н., ЕГН*, от 11.08.2011 г., когато е постъпил сигнал от ИДСП към РУ-Р., че детето е изоставено от майката, останало без надзор и родителска грижа. След С. проучване и установен риск за детето на основание чл.26 от ЗЗД, със Заповед №ЗД РД 01-5/07.03.2012 г. на Директора на ДСП-Р., детето  З.А.Н., ЕГН*, спешно е настанено в ЦНТС, а по-късно в семейството на Е.П. – леля на детето по бащина линия. С решение №6134 от 11.12.2015 г., постановено по гр. дело №1210 по описа на РС-Рг. за 2015 г., съдът е настанил на основание чл.28, във вр. с чл.26 и чл.25, т.3 от ЗЗД, З.А.Н., ЕГН*, родено от майка  А.К.Н., ЕГН* и баща – неизвестен, в семейството на Е.П. за срок от 18 месеца или до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на настаняването като мярка за закрила на детето, считано от влизане на решението в сила.

Според представителя на социалната служба, от раждането си З. е отлеждана от двамата родители, впоследствие от майката до момента на напускането й пределите на страната през 2011 г., когато детето е оставено на грижите на бабата и  дядото по бащина линия. При  извършеното С. проучване от О„ЗД” при Д„СП”-Р. се установява, че майката на децата се намира извън територията на страната, поради което е в обективна невъзможност към настоящия момент да полага грижи за същото.

Със заповед №ЗД/Д-Е-Р-014 от 29.05.2019 г. на директора на Д„СП“-Р. е продължено настаняването на детето в семейството на леля му по бащина линия - Е.П.И., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У.„Ч.№15.

По делото е представена декларация на основание чл.24, ал.З ППЗЗД, подписана от Е.П.И., в която декларира съгласието и готовността си да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

Фактите, изложени в социалния доклад, се потвърждават и от данните от изслушването на Е.П.И. от с.Б., о.Р.

Назначеният на основание чл.15, ал.8 от ЗЗД особен представител на детето – адв. А.Д., изразява становище за допустимост и основателност на молбата, като счита, че продължаване настаняването на детето в семейството на Е.П.И. ще е изцяло в негов интерес, което е обосновано от направения фактически и правен анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане 195/17.07.2008 г., издадено от О.Р. детето З.А.Н., ЕГН*, е родено на 10.08.2009 г. в г.Р. от майка – А.К.Н., ЕГН* и баща – неизвестен. Бащата Н.П.И. не е припознал детето.

От приложения по делото социален доклад, изготвен от Д„СП-Р. е видно, че работата по случая с детето е необходимо да продължи, ведно с предприетата мярка за закрила „настаняване при роднини”. В доклада е посочено, че  детето З.А.Н., ЕГН*, е сирак – единият родител е починал, а другия се намира извън страната. В интерес на детето е то да бъде настанено в семейството на леля си – Е.П. от с.Б., о.Р., където за непълнолетния ще бъде осигурена благоприятна среда за възпитание и ще й бъде гарантирана сигурност и безопасност, ще са осигурени ежедневните му потребности, както и потребностите му от здравеопазване и образование.

Със заповед №ЗД/Д-Е-Р-014 от 29.05.2019 г. на директора на Д„СП“-Р. е продължено настаняването на детето при роднини – леля му по бащина линия, Е.П.И., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У.„Ч.№15.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.28, ал.1 от ЗЗД, исканията за настаняване в семейство на роднини и близки, в приемно семейство, социални услуги – резидентен тип и специализирана институция са подсъдни на районния съд по Н. адрес на детето, а съгласно чл.26, ал.2 от същия закон, искането се прави от Д„СП”, прокурора или родителя пред районния съд.

В случая се иска продължаване на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.27, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, т.3  от ЗЗД, на взетата спрямо ненавършилото пълнолетие дете З.А.Н., ЕГН*, мярка за закрила, настаняване при роднини, а именно в семейството на Е.П. – леля на детето по бащина линия, с постоянен адрес в с.Б., о.Р., У.„Ч.№15 за срок от 18 месеца или до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на настаняването като мярка за закрила на детето, считано от датата на издаване на Заповедта за настаняването на детето по адм. ред, а именно 29.05.2019 г.

Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна – Д„СП”-Р. и пред съда по настоящия адрес на детето. Разгледана по същество, съдът намери молбата за основателна.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗЗД, всяко дете има право на закрила за нормалното физическо, умствено, нравствена и С. развитие и за защита на неговите права и интереси. В настоящия казус е безспорно че  лицето, по отношение на което се иска продължаване настаняването в семейството на неговата баба по майчина линия и прилагане на мярка за закрила по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗД, е дете по смисъла на този закон.

Законодателят е предвидил различни административни и съдебни мерки за закрила на детето /чл.4 ЗЗД/, включващи както мерки за закрила и съдействие в семейна среда, така и такива, свързани с настаняване на детето извън семейството. При наличието на последната хипотеза, законодателят се е ръководил от принципа, че интересите на детето, грижата за правилното м възпитание и отглеждане, за защита от насилие са приоритетни пред необходимостта детето да израства и живее с родителите, респ. – настойниците/попечителите си. Следва да се отбележи, че именно поради факта на противоречие между принципа, че децата живеят с родителите, респ. – настойниците/попечителите си. Следва да се отбележи, че именно поради факта на противоречие между принципа, че децата живеят с родителите си /прогласен от СК/ и необходимостта децата да бъдат защитени, всички мерки за закрила на децата, се предприемат от съда. Основанията, при които се прилагат тези мерки /за настаняване на детето извън семейството/, са уредени в чл.25 от ЗЗД и чл.4, т.2-4 от същия закон.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че детето З.А.Н., ЕГН*, се намира в положение, което изисква спрямо него да бъдат продължени мерките за защита по реда на закона. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че детето е в положение, засягащо възможностите му за нормално развитие. Единият от родителите е починал, а другият се намира извън  пределите на страната, т. е. в невъзможност да отглежда детето.

Съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД, мерките за закрила, свързани с настаняване извън семейството са три – настаняване в семейство на близки или роднини, настаняване в приемно семейство или настаняване в специализирано заведение. Съгласно чл.28, ал.3, изр.3, съдът трябва да следва посочената поредност, освен ако това не е в интерес на детето.

В случая се установи, че в интерес на детето и напълно ефикасна би била мярката по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – продължаване настаняване при роднини, а именно семейството на Е.П. Иванова, ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У.„Ч.№15. Тя до настоящия момент е полагала трайно грижи за детето, осигурявайки му сигурна и стабилна семейна среда, възможност за нормално физическо и психическо развитие.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че искането на Д„СП” е и основателно, т.е. съдът, намира, че са налице предпоставките за продължаване на настаняването на детето при роднини – леля му по бащина линия - Е.П.И., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У.„Ч.№15. Съгласно изискването на чл.28, ал.5 от ЗЗД, съдът следва да определи срок на настаняването. Според съда в интерес на детето е определянето на 18-месечен срок за настаняване. Този срок следва да тече от влизане в сила на настоящето решение, като до тогава има действие Заповед №ЗД/Д-Е-Р-014 от 29.05.2019 г. на директора на Д„СП”-Р.. Необходимо е да се отбележи, че в чл.29, т.6 ЗЗД е предвидена възможност за прекратяване на настаняването и преди изтичането на определения от съда срок в случай, че отпаднат основанията, поради които детето е настанено извън семейството.

Според чл.33, ал.1 от ЗЗД приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за децата и да им съдейства за личните им отношения с тях.  По аналогия,  същото задължение се отнася и за семейството на близки. Настоящата инстанция, с оглед  нормата на чл.33, ал.1, изр.II от ЗЗД - “Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение”,  следва да се произнесе с определение и във връзка със съществуващата предоставена възможност на неговите родители да осъществяват контакти с  детето. Това се налага с оглед необходимостта детето да общува с родителите си, предвид правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът на лични контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето. По закон режимът следва да бъде фиксиран с оглед осъществяване на родителските права  родителите, като  настоящата инстанция  следва да определи режим на лични контакти  на майката А.К.Н., ЕГН*, с детето З.А.Н., ЕГН*, както следва: втори и четвърти петък от месеца за времето от 13.00 ч. до 17.00 ч. като взема и връща детето в дома на лелята Е.П.И., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У.„Ч.№15.

Водим от горното и на основание чл.28 от ЗЗД, във вр. с чл.25, т.2 и сл. от ЗЗД, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

НАСТАНЯВА на основание чл.28, във вр. чл.26 от ЗЗД, З.А.Н., ЕГН*, в семейството на роднини, а именно в семейството на Е.П.И., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У.„Ч.№15  - леля на детето по бащина линия, за срок от 18 месеца или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на настаняването като мярка за закрила на детето, считано от датата на влизане в сила на настоящето решение.

определя на основание чл.33 от ЗЗД на майката А.К.Н., ЕГН*, режим на лични контакти и отношения с детето З.А.Н., ЕГН*, както следва:  всеки втори и четвърти петък от месеца за времето от 13.00 ч. до 17.00 ч. като взема и връща детето в дома на лелята Е.П.И., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., У „Ч.№15.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Бл.ОС, като обжалването не спира изпълнението.

 

Районен съдия: ........................................................