Р Е Ш Е Н И Е    3226

 

Номер   3226

Година   05.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100302

по  описа  за

2019

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Е.И.К., ЕГН*, К.М. и З.П. на И.К.К., ЕГН*, Ч. А.Н.Р., АК-Б.,  съд. адр. Г.Я., у.„Ц.Б.I.№85 против К.И.К., ЕГН*, с А. с.Г.К., О.Б..

С исковата молба ищцата моли съдът да определи местоживеенето на роденото от съвместното съжителство с ответника дете от Г.Б. във Ф.Р.Г.; да осъди ответника да заплаща издръжка от 200.00 лева месечно от датата на завеждане на иска до настъпването на законово основание за нейното изменение, както и издръжка за минал период - една г. преди датата на завеждане на исковата молба, в размер на 200.00 лева на месец.

С исковата молба, са представени документи, които ищцата моли да бъдат приети К. писмени доказателства по делото. Прави искане за събиране на гласни доказателства - разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще установява фактите, изложени в исковата молба. Моли да бъде изискана справка от НАП за регистрирани трудови договори на името на ответника. Моли да бъде изискано от служба „Деловодство“ при РС-Рг Г. дело №349/2018 г. по описа на съда.

В съдебно заседание ищцата - редовно призована, се явява лично и се представлява от адвокат.

Ответникът в срок по чл.131 от ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба. Твърди, че ищцата се е установила трайно да живее и работи в Г.Б. и промяна на местоживеенето на детето в Р.Г. ще осуети осъществяване на определения с постановеното по Г. д. №1661/2017 г. режим на виждане. В съдебно заседание Ч. процесуалния си П. поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0755 от 29.09.2010 г. от О.Б. се установява, че страните са родители на детето И.К.К..

Не се спори, че с Решение №2112 от 05.04.2018 г., постановено по Г.д. №1661/2017 г. по описа на Рг.РС упражняването на родителските права на детето са предоставени на майката, К. неговото местоживеене е определено при майката. С цитираното съдебно решение е определен режим на лични контакти между бащата К.К. и детето И.К..

По делото е представено експертно решение №4158 от 22.11.2017 г., видно от което е, че ответникът е с 85% трайно намалена работоспособност.

Представено е и разпореждане на НОИ, от което е видно размерът на личната социална пенсия за инвалидност на ответника, а именно138.14 лв.

От представените писмени доказателства - трудов договор №61/12.12.2017 г. и удостоверение изх. №589/18.03.2019 г. се установява, че ищцата е назначена на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“ в „С.“ , с място на работа Г.Б. с възнаграждение около МРЗ аз страната.

Представени са в превод на български език документи, че Н.А. е трудово зает в Г. по трудов договор с уговорено заплащане от 10.00 € на час и адресно регистриран на адреса на наетото от него жилище.

От показанията на разпитаните К. свидетели Е.М. и М.М. се установява, че ищцата е работила в Г., където се запознала с Н.А., с който живеели на семейни начала в жилището, наето от него в Г.В.. Впоследствие се върнала в Б., закупила къща в Г.Б. и започнала работа в шивашки цех. Свидетелите твърдят, че ищцата се грижи сама за детето. С помощта на Н.А. е обзавела къщата. Свидетелите твърдят, че А. има собствена дом в Г.Б., но когато се прибира в Б. живее в дома на ищцата. Твърдят, че А. има постоянна работа в Г. и наето жилище в Г.В.. Ищцата е работила във същото предприятие и може по всяко време да отиде и да започне отново работа там.

Съдът възприема К. достоверни показанията на тези свидетели, защото са логични, последователни и не противоречат на другите приети по делото доказателства.

По делото е разпитан К. свидетел И.К. – баща на ответника, който в показанията си твърди, че синът му е заминал през 2018 г. за чужбина - Б., където помага в домакинската работа на близко семейство. Свидетелят посочва, че в последно време ищцата създава проблеми с режима на свиждане с детето. Не посочи дали неговия син е давал пари за издръжка на детето си.

Съдът не кредитира показанията на свид. И.К., тъй К. от всички свидетели е най - силно заинтересован от изхода на делото. Същият е баща на ответника и от показанията му е очевидно, че цели да докаже и да убеди съда колко неправилно детето се отглежда от неговата М..

По делото няма данни ответникът да има други малолетни или непълнолетни деца, за които да полага грижи и да дава издръжка.

От служебно направената справка в НАП за регистрирани трудови договори на името на ответника И.К. е видно, че същият има сключен трудов договор от 10.05.2018 г. с „А.С.К.“ООД.

По делото е представен социален доклад от О„.Д” при Д„СП“-Я.. В същия е посочено, че е необходимо да се задоволят пълноценно потребностите на детето И.К. и да му се осигури спокойна, сигурна и безопасна семейна среда за неговото израстване и развитие, да не се нарушават основните му права, а именно гарантиране на финансови средства, стабилна и спокойна семейна среда за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.127, ал.2 СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси. Приложното поле на посочената разпоредба обхваща именно случаите, в които, за разлика от хипотезата на чл.123, ал.2 от СК, родителите не живеят заедно, което е видно и от изричната формулировка на ал.1 на чл.127 от СК. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Това е и разрешението на въпроса, възприето в множество решения на ВКС, постановени по приложението на чл.71, ал.2 и чл.72 от СК от 1985 г. /отм./ - виж напр. решение №1218 от 27.12.1999 г. на ВКС по Г. д. №1129/99 г., II г.о.

В настоящия случай майката Е.К. е предявила иск за промяна местоживеенето на детето И.К. в Г..

Съгласно мотивите на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 03.07.2017 г. на ВКС по т. д. №1/2016 г., ОСГК определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването. В случаите на определяне местоживеенето на детето (заедно с родител, с други лица или институции – например при обучение в чужбина) е необходимо да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин.

В настоящия случай се установи, че ако детето замине за периода на учебната г. в Г. с неговата М., то ще бъде поставено в по-добри битови и социални условия. Мъжът, с когото съжителства майката Е.К. има стабилен социален статус в Г., а тя има осигурена работа. Ноторно известно е, че Г. има сериозна, обгрижваща и защитаваща децата социална политика. Поради това не може да се възприема с укор стремежът на майката да осигури на малолетния И. сигурно и добро материално съществуване. Напротив, този й стремеж показва грижа за интересите на детето.

Горното налага извода за уважаване на иска за промяна местоживеенето на детето И.К. от Г.Б. в Ф.Р.Г..

По въпроса за издръжката на ненавършилото пълнолетие дете:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.142 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, К. минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент размерът на минималната работна заплата за страната, определена от 01.01.2019 г. е 560.00 лв. което означава, че минималната издръжка за едно дете е в размер на 140.00 лв. Обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са, от една страна - потребностите на детето, от друга страна - възможностите на родителите. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето - за правилното му отглеждане, възпитание и развитие.

Преценявайки нуждите на детето И., съдът взе предвид възрастта му – 9 години. Съдът взе предвид и нуждите на детето от храна и облекло, учебни пособия и пр., К. прие, че общата издръжка, необходима за отглеждането му е в размер на 300.00 лева. Не се доказаха нужди от допълнителни средства извън изброените. Не бяха доказани и други разходи, по-големи от обичайните.

При преценката на възможностите на родителите да дават издръжка, предвид служебно изисканата справка от НАП, съдът приема за база минималната работна заплата, установена за страната – 560.00 лева. Няма данни по делото ответникът да издържа други малолетни или непълнолетни деца. Следва да се отчете и факта, че майката на детето полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Ответникът, от своя страна, също следва да вземе участие в издръжката на детето. Предвид горното, съдът намира, че ответникът следва да заплаща на детето си И. ежемесечна издръжка – в размер на 150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.03.2019 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

Останалите разходи по отглеждането на детето ще се поемат безспорно от майката, която ще полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му.

По отношение претенцията за издръжка на детето за минало време съдът, намира следното:

Както бе отбелязано по-горе съгласно разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, К. за минало време се дължи издръжка до една г. от завеждане на иска. В настоящия случай се търси издръжка за минало време за една г. назад, т.е. за периода от 18.03.2018 г. до подаването на исковата молба - 18.03.2019 г. за детето И.К.К.. През този период не са настъпили изменения в нуждите на искащия издръжка и във възможностите на задължения да я дава, поради което размерът следва да е поискания от 130.00 лева месечно, т.е. 1`560.00 лева.

По разноските за настоящето производство:

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Рг. държавна такса в размер на 4% върху уважения иск по чл.143, ал.2 от СК, а именно - 216.00 лв., както и за иска по чл.149 СК - в размер на 62.40 лв., на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдените издръжки.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И.К.К., ЕГН*, да е при майката Е.И.К., ЕГН*: Ф.Р.Г., Г.В., к.„Д.”№4.

ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН*, с А. с.Г.К., О.Б., ДА ЗАПЛАЩА на И.К.К., ЕГН*, роден на 27.09.2010 г., Ч. неговата М. и З.П. - Е.И.К., ЕГН*, месечна издръжка по 150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.03.2019 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК, К.И.К., ЕГН*, с А. с.Г.К., О.Б., да заплати на сина си И.К.К., ЕГН*, роден на 27.09.2010 г., Ч. неговата М. и З.П., Е.И.К., ЕГН*, издръжка от 1`560.00 лева за периода от 18.03.2018 г. до 18.03.2019 г.

ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН*, с А. с.Г.К., О.Б., да заплати по сметка на Рг.РС сумата от 278.40 лева, представляваща дължима държавна такса.

Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.

Решението може да бъде обжалвано пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………….