Р Е Ш Е Н И Е    3253

 

Номер   3253

Година   09.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240100124

по  описа  за

2017

година

 

Производството е образувано по искова молба, депозирана от К.И.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Р.”№70, А.Н.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Р.”№70, К.Н.Р., с ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Р.”№70, В.Х.Д., с ЕГН*, от Г.Р., У.„П.Е.№17, Х.Г.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Ю.№7, Л.Б.Д., ЕГН*, от Г.Р., У.„И.М.”№16, Е.С.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№58, т.Х.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№58, А.Х.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№58, Е.Х.И., ЕГН*, от с.С., о.О., О.В., У.„А.С.№1., Р.П.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Ю.№7, Н.Г.П., с ЕГН*, от Г.Р., У.„Ч.Р.”№60, Е.Б.П., с ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№42, против П.И.С., ЕГН*, и Е.А.С., с ЕГН*, двамата от Г.Р., О.Б., У.„Ч.Р.”113, с правно основание чл.108 от ЗС.

Твърди се, че ищците са собственици по наследство от общия наследодател Н.Б.Р., б.ж. на Г.Р., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 61813.751.35 по КККР за Г.Р., одобрени със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, с последващо изменение със Заповед №КД-14-01-68/16.10.2006 г. на Н-ка на СК-Б., с адрес на поземления имот: Г.Р., У.„Р.”, с площ от 1790 кв. м., възстановен с Решение №2821 от 20.09.2006 г. по описа на ОСЗГ-Р., при съседи: ПИ 61813.751.191, ПИ 61813.751.200, ПИ 61813.751.34 и ПИ 61813.751.189, и с номер по предходен план: 2555. Сочи се, че ответниците по иска са собственици на съседния имот с идентификатор 61813.751.36, като неправомерно са навлезли и ползват 150 кв.м. от североизточната част от имота на ищците /от страна на улицата с идентификатор 61813.751.189/. Според ищците последното е констатирано, след извършване на замерване на имота, с точно означаване на границите, за което е изготвен Протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ 61813.751.35 по КККР на Г.Р., извършено от лицензирана геодезическа фирма - „К.П.". Твърди се, че от много време ищците се опитват да се разберат с ответниците да си изместят дървата и животните, които отглеждат в имота им и да освободят собственото им място, но те отказват.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на П.И.С., ЕГН* и Е.А.С., с ЕГН*, двамата от Г.Р., У.„Ч.Р.”№113, че ищците в качеството си на н-ци на Н.Б.Р., б.ж. на Г.Р., са собственици по наследство с Решение №2821 от 20.09.2006 г. по описа на ОСЗГ-Р. на 150 кв.м. от североизточната част /от страна на улицата с идентификатор 61813.751.189/ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 61813.751.35 по КККР за Г.Р., одобрени със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, с последващо изменение със Заповед №КД-14-01-68/16.10.2006 г. на Н-ка на СК-Б., с адрес на поземления имот: Г.Р., У.„Р.”, с площ от 1790 кв. м., възстановен с Решение №2821 от 20.09.2006 г. по описа на ОСЗГ-Р., при съседи: ПИ 61813.751.191, ПИ 61813.751.200, ПИ 61813.751.34 и ПИ 61813.751.189, и с номер по предходен план: 2555, както и да бъдат осъдени да предадат владението върху същите на ищците.

С протоколно определение постановено в проведеното на 18.09.2018 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявения от ищците иск с правно основание чл.108 ЗС, като е приел за разглеждане изменение иск, с който се иска съдът да приеме за установено по отношение на П.И.С., ЕГН* и Е.А.С., ЕГН*, двамата от Г.Р., У.„Ч.Р.”№113, че ищците, в качеството си на н-ци на Н.Б.Р., б.ж. на Г.Р., са собственици по наследство на 346.50 кв.м. от западната част /от страна на улицата с идентификатор 61813.751.189/ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 61813.751.35 по КККР за Г.Р., одобрени със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, с последващо изменение със Заповед №КД-14-01-68/16.10.2006 г. на Н-ка на СК-Б., с адрес на поземления имот: Г.Р., У.„Р.”, с площ от 1790 кв. м., възстановен с Решение №2821 от 20.09.2006 г. по описа на ОСЗГ-Р., при съседи: ПИ 61813.751.191, ПИ 61813.751.200, ПИ 61813.751.34 и ПИ 61813.751.189, и с номер по предходен план: 2555, както и да ги осъди да предадат владението върху същите на ищците.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си П., поддържат иска, направените доказателствени искания и молят за уважаването му.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците оспорват иска като твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот на годно правно основание - възмездна сделка - договор на покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №78, том VIII, рег. №6198, дело №1278 от 2004 г. Правят възражение и за изтекла в тяхна полза придобивна давност на ПИ с идентификатор №61813.751.222, като заявяват, че от 03.09.2004 г. до 30.01.2017 г. владеят и ползват целия недвижим имот постоянно.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От приетите като писмени доказателства по делото Удостоверения за наследници и от събраните гласни доказателства е видно, че ищците са преки наследници на Н.Б.Р., б.ж. на Г.Р., починал на 28.01.1981 г.

С решение №2821 от 20.09.2006 г. на ОСЗГ-Р. възстановява правото на собственост на наследниците на Н.Б.Р. в съществуващи, стари реални граници върху ливада от 1.790 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на Г.Р., в м.„Я.“, при граници: от три страни второстепенни улици и имот на Г.Г., заявен с пореден №10 от заявлението. Решението е вписано в Служба по вписванията при Рг.РС на 13.12.2006 г., вх. №7163, топ ХХХ, №183, д. №6481.

По действащата КК и КР на Г.Р., одобрени със Заповед №РД-18-33 от 15.05.2006 г. на ИД на АК, възстановеният на ищците поземлен имот е с идентификатор 61813.751.35, което е видно от приложената по делото Скица на поземлен имот №15-367410 от 27.07.2016 г. по описа на СГКК-Б..

Ответниците от своя страна се легитимират като собственици на УПИ LVI , в кв.5 по подробния устройствен план на Г.Р. от 1990 г. , с площ от 496 кв.м., при съседи: УПИ LV в кв. 5 по ПУП на Г.Р. и от две страни улици, съгласно нотариален акт №78, том VІІ, рег. №6198, дело №1278 от 2004 г. по описа на нотариус К.М., вписан с рег. №061 в НК на РБ, с район на действие Рг.РС.

От преписка по заявление вх. №1152 от 07.02.1992 г. по описа на ОСЗГ-Р. с Решение №2329 за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Г.Р. от 27.03.2002 г. на ПК-Р. на н-ци на Н.Б.Р. е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи, стари реални граници върху ливада с обща площ 1.646 дка, находящи се в м. „Я.“, за които е издадено удостоверение и скица от ТСУ-Р.. Видно от приложените удостоверение №159 от 20.06.2001 г. по описа на ТСУ-Р. и скица №781 от 19.06.2001 г. по описа на ТСУ-Р., от възстановения поземлен имот, попадащ в териториалните граници на Г.Р. и нанесен в РП на града като имот пл. №2555а, кв. 5 са обособени три парцела, съответно: парцел LVІ с площ от 625 кв.м., парцел LV с площ от 525 кв.м. и парцел LVІ с площ от 496 кв.м.

Ответниците придобиват имота от Е.Н.Т., която от своя страна се легитимира като собственик на имота въз основа на Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 01.04.2002 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията при Рг-РС, вх. Р №329 от 01.04.2002 г., том І, №117. С цитирания договор праводателят на ответниците получава в дял от наследството на Н.Б.Р., б.ж. на Г.Р. парцел №56, кв.5, по плана на Г.Р. с площ от 469 кв. м., при съседи: парцел 55 и парцел 54, съставляваща 1/3 ид.ч. от ливада находяща се в м. „Я.“, землище на Г.Р. възстановена с Решение №2329 за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Г.Р. от 27.03.2002 г. на ОСЗГ-Р..

Впоследствие с договор за дарение на недвижим имот от 30.01.2017 г. обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №21, том І, рег. №278, дело №14 от 2017 г. по описа на нотариус С.В., вписан с рег. №489 в НК на РБ, с район на действие Рг-РС, ответниците даряват на синовете си И. и Г.С. процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор №61813.751.222 по КК и КР на Г.Р., с площ от 496 кв.м. С решение №13 от 05.01.2018 г. , постановено по адм. д. №466/2017 г. по описа на Бл.АС е отменена Заповед №18-10057/14.12.2016 г. на Н-ка на СГКК-Б., с която е одобрено изменение на изменението на КК, състоящо се в коригиране на границите на ПИ с идентификатори 61813.751.189, 61813.751.34 и 61813.751.35, и обособени два нови ПИ с идентификатори 61813.751.222 и 61813.751.225.

Съдът по искане на страните допусна разпит на свидетели, а именно св. К.М., К.Б., И.Н. и Х.Ц..

Свидетелят М. в показанията си сочи, че познава ищцата К., притежава имот от около 4-5 дка на пътя за с.Б. със съседи Ч.. Според него имота е на Р., но не може да каже на кого е бил имота - на Н.Р. или на Н.Р..

Свидетелят Б. заявявя, че е виждал Д.С. (К.) да ползва процесния имот, но не знае чия собственост е. Чувал е, че е Р. имот.

Свидетелите Н. и Ц.в в показанията си сочат, че ищците владеят имота от 2004 г., а преди това имота е владян от баба Е.Т.. Имота е ограден с колове и бодлива тел и спорове за същия не е имало.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като счита че те не са заинтересовани от изхода на спора. Имат преки и непосредствени впечатления от имота, както и от времето когато ответницата е започнала да го владее.

От приетото и неоспорено от страните заключение на експерта К. се установява, че В. имоти са излезли на юг, тъй като по регулация улицата е била по-широка с положени бордюри, стесняващи същата. Според вещото лице 346.50 кв.м. попадат в границите на ПИ с идентификатор 61813.752.35 от западната страна на имота, като граничат с улица с идентификатор 61813.751.189. В съдебно заседание вещото лице заявява, че ответниците ползват имота, който е тониран в оранжево, съгласно приложената към заключението скица, включващ част от улицата и част от реституирания имот на ищците.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна:

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът е предявен при спазване наличието на положителните процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за надлежното му упражняване.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен, по следните съображения:

Основателността на ревандикационната претенция предполага наличието при условието на кумулативност на следните предпоставки – 1/ ищецът да е собственик на вещта – предмет на иска, на соченото от него правно основание; 2/ вещта да се намира във владение или държане на ответника и 3/ последният да упражнява фактическа власт върху нея без правно основание за това.

В производството по арг. от чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи, че е носител на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/.

В казуса ищците поддържат в хода на процеса, чрез процесуалния им П., че са собственици на спорния недвижим имот на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ. Те черпят правата си от наследствени правоотношения, като претендират собствеността върху описания в исковата молба по делото недвижим имот по реституция, извършвана по реда на ЗСПЗЗ от наследодателя си – Н.Б.Р., б.ж. на Г.Р., починал през 1981 г. За тях е налице правен интерес от установяването на обема на правото на собственост върху процесния имот, както и отричане по съдебен ред на правото на собственост на ответниците по делото, които се легитимират като собственици на спорния имот въз основа на възмездна сделка.

Ищците основават правото си на собственост на реституция на бивш земеделски имот, като се позовават на представеното по делото Решение №2821 от 20.09.2006 г. на ОСЗ - Р.. В цитираното решение е възстановено правото на собственост върху земеделски имот с площ от 1.790 дка, в м. „Я.”, в строителните граници на г.Р.. Същото е вписано в Служба по вписванията при Рг-РС на 13.12.2006 г., вх. №71 63, топ ХХХ, №183, д. №6481 и има силата на констативен нотариален акт.

Поради изложеното и понеже фактическият състав на реституцията по ЗСПЗЗ завършва с влизане в сила на Решение №2821 от 20.09.2006 г. на ОСЗ-Р. и въвода във владение не е елемент на същия, съдът намира, че ищците успяха да установят придобиване правото на собственост върху този имот на посоченото от тях основание – наследство и земеделска реституция.

С отговора ответниците са направили правопогасяващо възражение, като се е позовали на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Относно възможността купувачът да се позовава на кратката придобивна давност в хипотезата, когато продавачът не е собственик и не е имал знание за това, а сделката е сключена при спазване на формалните изисквания, е налице непротиворечива съдебна практика, в т.ч.и по реда на чл.290 от ГПК-Решение №33 от 02.03.2011г. по т.д. №417/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ о.

За да е налице добросъвестно владение по смисъла на разпоредбата на чл.70 от ЗС е необходимо владелецът да владее вещта на правно основание, годно да прехвърли собственост, без да знае, че предписаната от закона форма е била опорочена или че праводателят му не е собственик. Годно правно основание, съгласно т.9 от ППВС №6/1974 г., е този транслативен акт, който по принцип е основание за прехвърляне на собственост-напр. продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици-отчуждителни заповеди, заповеди за възстановяване по реституционните закони и др.или съдебно решение по конститутивни искове - напр.чл.19, ал.3 от ЗЗД. Правнозначимо за определянето на владението като добросъвестно е обстоятелството приобретателят по сделката да не знае, че праводателят не е собственик, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на основанието. С оглед въведената оборима презумция по чл.70, ал.2 от ЗС и в приложение на общите правила на доказване знанието, че се купува от несобственик следва да се докаже от страната, която черпи права от този факт - в случая ищците по делото, тъй като твърдението на приобретателите, че не им е било известно това обстоятелство касае отрицателен факт, за който не биха могли да носят доказателствена тежест.

Съобразявайки доказателствата по делото, съдът намира, че в настоящия казус ищците не обориха презумцията по чл.70, ал.2 от ЗС. В хода на процеса не са ангажирани доказателства, от които би могло да се формира несъмнен извод, че към момента на сключване на договора за продажба през 2004 г. ответниците са имали знание, че продавачът не е собственик. При изповядване на сделката Е.Н.Т. от Г.Р. се е легитимирала като собственик с валиден титул за собственост – Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 01.04.2002 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията при Рг-РС, вх. Р №329 от 01.04.2002 г., том І, №117. Липсват данни към момента на изповядване на сделката за имота да са били вписани актове по смисъла на чл.112 от ЗС. Безспорно се установява, че в случая не са изпълнени и изискванията на чл.115, ал.4 от ЗС за вписване на решение №2821 от 20.09.2006 г. на ОСЗГ-Р., с което ищците се легитимират като собственици, поради което същото се явява непротивопоставимо на ответниците, тъй като същото е вписано на 13.12.2006 г. При това положение следва да се приеме, че при сключване на договора за продажба, инкорпориран в Нотариален акт №78, том VIII, рег. №6198, дело №1278 от 2004 г., т.е при възникване на основанието приобретателите Е. и П.С. са имали качеството на добросъвестни владелци. Считано от 03.09.2004 г. , датата на договора, сключен с Нотариален акт №78, том VIII, рег. №6198, дело №1278 от 2004 г. на нотариус К.М. ответниците са започнали да владеят имота непрекъснато, явно и спокойно, като го владеят на правно основание, годно да ги направи собственици, при презюмирана от закона субективна добросъвестност. Същото бе потвърдено както от свидетелите на ответната страна, така и от водените от ищцовата страна свидетели. Съдът счита, че в процесния казус не е налице и нито една от хипотезите на чл.116 от ЗЗД, приложими и към института на придобивната давност, тъй като след придобиване на владението от ответниците през 2004 г. не е осъществено което и да е от основанията, при които се прекъсва течението на давността. Следователно, едва с подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство/ ИМ е подадена в регистратурата на РС-Рг. на 03.02.2017 г. и вписана в СВп на 22.02.2017 г./, е прекъсната давността, която тече в полза на ответниците. Към тази дата обаче кратка придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС, вече е била изтекла в полза на ответниците. С т.2 на тълкователно решение №4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело №4/12 г на ОСГК на ВКС е прието, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността и правните последици (придобиване на вещното право) се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 от ЗК и чл.79, ал.2 от ЗС. В настоящия казус давностният срок е изтекъл на 03.09.2009 г., т.е. преди предявяване на иска за собственост.

С оглед на изложеното по-горе, настоящият състав приема, че в полза на ответната страна към момента на предявяване на иска кратката придобивна давност е изтекла. При това положение правоизключващото възражение на ответника се явява основателно, тъй като същият се легитимира като собственик на процесните имоти по оригинерен начин. По силата на чл.99 от ЗС, осъществяването на това придобивно основание от своя страна е довело до изгубване от ищците на правото им на собственост.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС с явява неоснователен и недоказан. Тъй като не са доказани и трите кумулативни предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск, за ищците настъпват неблагоприятните последици и претендираното от тях право на собственост следва да бъде отречено.

Предвид изхода на настоящото производство и с оглед отхвърлянето на предявения ревандикационен иск, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците направените по настоящото производство разноски в общ размер на 1`050.00 лв. - адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.И.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Р.”№70, А.Н.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Р.”№70, К.Н.Р., с ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Р.”№70, В.Х.Д., с ЕГН*, от Г.Р., У.„П.Е.№17, Х.Г.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Ю.№7, Л.Б.Д., ЕГН*, от Г.Р., У.„И.М.”№16, Е.С.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№58, т.Х.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№58, А.Х.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№58, Е.Х.И., ЕГН*, от с.С., о.О., О.В., У.„А.С.№1., Р.П.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Ю.№7, Н.Г.П., с ЕГН*, от Г.Р., У.„Ч.Р.”№60, Е.Б.П., с ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№42 против П.И.С., ЕГН*, и Е.А.С., с ЕГН*, двамата от Г.Р., О.Б., У.„Ч.Р.”113 иск с правно основание чл.108 от ЗС, да бъде признато по отношение на тях, че са собственици по наследство на 346.50 кв.м. от западната част /от страна на улицата с идентификатор 61813.751.189/ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 61813.751.35 по КККР за Г.Р., одобрени със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, с последващо изменение със Заповед №КД-14-01-68/16.10.2006 г. на Н-ка на СК-Б., с адрес на поземления имот: Г.Р., У.„Р.”, с площ от 1790 кв. м., възстановен с Решение №2821 от 20.09.2006 г. по описа на ОСЗГ-Р., при съседи: ПИ 61813.751.191, ПИ 61813.751.200, ПИ 61813.751.34 и ПИ 61813.751.189, и с номер по предходен план: 2555 и да бъдат осъдени да предадат владението върху описания имот.

ОСЪЖДА К.И.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Р.”№70, А.Н.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Р.”№70, К.Н.Р., с ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Р.”№70, В.Х.Д., с ЕГН*, от Г.Р., У.„П.Е.№17, Х.Г.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Ю.№7, Л.Б.Д., ЕГН*, от Г.Р., У.„И.М.”№16, Е.С.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№58, т.Х.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№58, А.Х.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№58, Е.Х.И., ЕГН*, от с.С., о.О., О.В., У.„А.С.№1., Р.П.Р., ЕГН*, от Г.Р., У.„Б.Ю.№7, Н.Г.П., с ЕГН*, от Г.Р., У.„Ч.Р.”№60, Е.Б.П., с ЕГН*, от Г.Р., У.„А.С.№42 да заплатят на П.И.С., ЕГН*, и Е.А.С., с ЕГН*, двамата от Г.Р., О.Б., У.„Ч.Р.”113 сумата от 1`050.00 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………