Р Е Ш Е Н И Е    3264

 

Номер   3264

Година   10.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200149

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „.м.”ООД, представлявано от управителя Н.К., подадена срещу НП №F289696/28.03.2017 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС  – „имуществена санкция” от 500.00 лв. затова, че при направена проверка на 28.01.2017 г. на търговски обект – хотел - механа „С.Г.П.”, находящ се в г.Б., у.„Х.Б.”№18, стопанисван от „.м.”ООД, представлявано от управителя Н.К. е установено, че от разпечатан КЛЕН за период 26.01.2017 г. - 27.01.2017 г., в същия има регистрирани продажби от ЗЛ за дата 26.01.2017 г., с което задълженото лице е нарушило разпоредбите на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране при приключване на работния ден през който има регистрирани продажби във ФУ. От ФУ е отпечатан и Дневен финансов Х отчет №000568/28.01.2017 г. и КЛЕН за периода от 26.01.2017 г. до 27.01.2017 г., от който е видно, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби - нарушение по чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. В подкрепа на същите се излагат единствено съображения, че в НП липсва посочване на обстоятелствата на нарушението, както и, че нарушението не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител. Процесуалният представител – адвокат Х., в съдебно заседание и в представени писмени бележки поддържа жалбата, като развива по същество доводите, наведени в нея. Излага допълнителни съображения, че в съставения протокол от проверката е описан и друг обект. Излага също така, че в НП е налице противоречие между така описаните обстоятелства на нарушението и материално-правната норма, под която са подведени, защото липсва посочване и на нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. От друга страна е налице неправилно приложение и на санкционната норма. Твърди, че неяснота внася и посочената само в АУАН като нарушена норма на чл.186, ал.1, т.1, б.„в” от ЗДДС.

На последно място навежда и довод, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Аргументира го със съображения, че не са настъпили вреди за държавата, защото приходът от продажбата е отчетен, а по този начин деянието на търговеца не е повлияло при определяне на дължимите от него данъци.

Ответника - редовно призован, представител не се явява.

Процесуалният му представител главен юрисконсулт Л. в писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Мотивира съображения, че най-общо не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а извършеното нарушение е доказано по безспорен начин. Сочи за установено, че за 26.01.2017 г., не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране при приключване на работния ден през който има регистрирани продажби във ФУ. Излага, че размера на санкцията е правилно определен. Акцентира, че нарушението засяга важни обществени отношения, свързани със законосъобразното регистриране и отчитане на касовата наличност в търговския обект.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2017 г. около 14.50 часа свидетелите Н.Й.Д. /с предишна фамилия И./ и Д.Р.-К., инспектори по приходите съответно при ТД на Н-С. и ТД на Н-Д., извършили проверка на търговски обект - механа „С.Г.П.”, намираща се в хотел „С.Г.П.”, находящ се в г.Б. у.„Х.Б.”№18. В хода и същата от ФУ регистрирано и намиращо се в обекта, свидетелите разпечатели Дневен финансов Х отчет №000568/28.01.2017 г. както и КЛЕН за периода 26.01.2017 г. - 27.01.2017 г. От първия установили, че за 26.01.2017 г. има регистрирани продажба във ФУ, а от втория, че няма отпечатан дневен финансов отчет с нулиране при приключване на работния ден през, който има регистрирана продажба във ФУ, а именно за 26.01.2017 г. От тези документи свидетелите установили още, че обекта, се стопанисва от „.м.”ООД, представлявано от управителя Н.К..   

Тогава на място в присъствието на управителя на дружеството, който присъствал и на проверката, свидетелите на АНО съставили КП.

На 01.02.2017 г., свидетелят Д.Р.-К., в присъствието на свидетеля Н.Д., както и на управителя на търговеца, съставила на последния АУАН с бланков №F289696/01.02.2017 г., затова, че при направена проверка на 28.01.2017 г. на търговски обект – хотел - механа „С.Г.П.”, находящ се в г.Б. у.„Х.Б.”№18, стопанисван от „.м.”ООД, представлявано от управителя Н.К., е установено, че от разпечатан КЛЕН за период 26.01.2017 г. - 27.01.2017 г., в същия има регистрирани продажби от ЗЛ за дата 26.01.2017 г., с което задълженото лице е нарушило разпоредбите на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране при приключване на работния ден през който има регистрирани продажби във ФУ. От ФУ е отпечатан и Дневен финансов Х отчет №000568/28.01.2017 г. и КЛЕН за периода от 26.01.2017 г. до 27.01.2017 г., от който е видно, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби - нарушение по чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. След това АУАН бил предявен и връчен на търговеца, чрез неговия управител.

Въз основа на съставеният АУАН, било издадено и обжалваното НП №F289696/28.03.2017 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС  – „имуществена санкция” от 500.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 25.02.2018 г., а е обжалвано на 02.03.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н.Д. и Д.Р.-К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.

Следва да се посочи, че отразените в АУАН, респективно в НП, фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното /нямат доказателствена стойност по презумпция/, /виж т.7 от Постановление №10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС/.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Показанията на свидетелите Н.Д. и Д.Р.-К. са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели-очевидци. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са последователни и логични, и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, както и обстоятелствата по съставяне, предявяване и връчване на АУАН-а. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на тези свидетели, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Следва да се отчете единствено, че свидетеля Н.Д. не си спомня извършената проверка, освен това, че е била в г.Б. но това е обяснимо с изтеклия период от време. Същият обаче потвърждава констатациите в съставените КП и АУАН, като уточнява, че последния е съставен в ИРМ – Р., в присъствието на управителя на жалбоподателя, след което е предявен и връчен на дружеството чрез същия /законният му представител/.

Твърденията на свидетелката Д.Р.-К. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокола за извършена проверка. Същият е официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила за посочените факти, изрично удостоверени в него.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП.

АУАН е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/ така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради което не е преклудирано правото за издаване на НП, водещо до незаконосъобразност същото /характерно за преклузивните срокове е, че тяхното изтичане/настъпване има за правна последица прекратяване на субективното право и съответстващото му правно задължение/.

Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел от същото, както и в присъствието на законния представител на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния от същите свидетели. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията и на двамата свидетели на АНО. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.193, ал.2 от ЗДДС. Съгласно последната – актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Именно такъв орган е актосъставителят, който е на длъжност инспектор по приходите при ТД на Н-Д.. Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради което същия не се нуждае от допълнително оправомощаване.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС, във вр. със Заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на ИД на ИА Н. а именно от Зам. директора на ТД на Н-С..

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на ТД на Н-С..

В настоящия случай правото на защита на жалбоподателя не е засегнато, както се твърди в подадената Ж., поради следното:

ЗАНН изрично посочва какви следва да бъдат реквизитите на издадения АУАН и последвалото го НП, като ясно се акцентира от закона върху необходимостта съдържанието на двата акта да въвежда точно и пълно описание на всички обстоятелства, които изграждат параметрите на твърдяното нарушение. Това изискване не следва да се абсолютизира, като законът допуска съставяне на НП и в случаите, в които е констатиран порок на АУАН, но е ясно установено извършеното нарушение и автора на същото. В този смисъл законодателят въвежда допустимост на саниране на порок на акта, единствено в хипотезата, при която този порок не засяга правото на защита на субекта на отговорността. В случая е налице пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта, като и в двата документа деянието е квалифицирано като такова по чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В случая не се установят обстоятелства, които имат значение за определяне на фактическия състав на нарушението и които да не са посочени, както в АУАН, така и в НП и по които жалбоподателят да не се е защитил. Наистина в АУАН се съдържа и правната квалификация на чл.186, ал.1, т.1, б.„в” от ЗДДС, която в НП не е посочена, но това обстоятелство не води до допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказаното лице. Тази норма не съдържа задължение за спазване на определено поведение от жалбоподателя, а посочва, че принудителната адм. мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. В този смисъл, няма как с липсата на тази разпоредба в издаденото НП да е ограничена възможността на административно-наказаното лице да осигури своята правна защита, разбирайки в какво действително е обвинен и за кое свое поведение следва да понесе своята отговорност. Ето защо липсата в НП и на правната квалификация на чл.186, ал.1, т.1, б.„в” от ЗДДС, не представлява съществено нарушение, което да обуславя отмяната на НП, тъй като не е нарушила по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя. 

Неоснователни са и твърденията свързани с неяснота на изпълнителното деяние на нарушението, описано в АУАН и НП. Този аргумент също не се възприема от съда, поради следното:

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Проверяващите са извършили проверка на две места – в  хотела /на рецепцията/ и в механата му. Нарушението е констатирано само за ФУ монтирано в механата. Така мястото на нарушението е посочено ясно, а именно механата към хотела, описано като „хотел-механа“. Посочена е и датата на проверката – 28.01.2017 г. Неизпълнението на задължението за търговец да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби може да се осъществи чрез бездействие, като в случай изпълнителното деяние е конкретизирано по време - 26.01.2017 г.

Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. В разглеждания казус правната норма на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ съдържа хипотеза и диспозиция, като този текст установява при какви условия какво поведение е дължимо от правния субект. Неизпълнението на това задължение  представлява правопораждащ юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение.

Правилно АНО не е посочил като нарушена и нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, каквото възражение се прави от процесуалният представител на жалбоподателя. Описаните фактически обстоятелства в АУАН и НП не са елементи от обективната страна на което и да е от нарушенията по тази разпоредба. Така не може да се приеме становището на жалбоподателя, че правната квалификация е непълна, с което пък съществено е нарушено и правото му на защита.

Посочената от АНО квалификация на нарушението по чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., кореспондира с установеното от фактическа страна. Описаното в НП нарушение е именно такива по чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като именно това е материалната норма, която създава задължение за търговец да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби.

Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, което кореспондира със санкционната норма на чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, като и последната също е квалифицирана правилно.

Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Неоснователни са в настоящия случай възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието.

При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, и осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма. От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват признаците от състава на административното нарушение по чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Нарушението по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е формално и е довършено с факта на липса на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Това е така, тъй като в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).

Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС, издадена е на основание чл.118, ал.4 ЗДДС и е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на извършваните записи във ФП на устройството с документираните в същото продажби на стоки или услуги. Всяка една разлика между двете величини препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.

Отпечатването на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби, е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект съгласно чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Неизпълнението на това нормативно задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази последна разпоредба лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическо лице, което не е търговец в размер от 300.00 до 1`000.00 лева, или имуществена санкция –за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3`000.00 до 10`000.00 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил като нарушена нормата на чл.39, ал.1 от Наредбата.

Фактът на неизпълнение от страна на жалбоподателя на вмененото му задължение с чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/06 г. - да отпечатва пълен дневен отчет с нулиране и запис във фискалната памет за деня 26.01.2017 г., през който в устройството е регистрирана продажба, е несъмнено установен. В тази насока са показанията и на актосъставителя разпитан по делото. Процесното нарушение е установено след извършена от него и колегата и оперативна проверка на дружеството-жалбоподател, като в протокол за извършена проверка същите са материализирали констатираното нарушение. От ФУ е отпечатан Дневен финансов Х отчет №000568/28.01.2017 г. и КЛЕН за периода от 26.01.2017 г. до 27.01.2017 г., от който е видно, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 26.01.2017 г., за която дата е констатирано, че има регистрирана продажба във ФУ. Макар и формално да е осъществен състава на релевираното нарушение, същото не е довело до неотчитане на приходи за съответния ден. Така е безспорно установено, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18, тъй като не е отпечатвал пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за дата 26.01.2017 г., през който ден в устройството са регистрирани продажби.

В случая жалбоподателят се явява задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ при осъществяване на дейността си на търговец в стопанисваното от него заведение. Същият е годен субект на отговорност – търговец, по смисъла на чл.1, ал.1 ТЗ, явяващ се данъчно задължено лице, попадащо в приложното поле на чл.3, ал.1 ЗДДС, а оттам и на Наредба №Н-18, при регистрирано фискално устройство. Именно в това си качество дружеството е било длъжно да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. По този начин чрез бездействието си при законово дължимо съответно действие от страна на дружеството, е осъществен състав на нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. „.м.”ООД, представлявано от управителя Н.К. е стопанисвало проверения обект. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателя по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение.

Правилно е приложена и относимата към случая административно-наказателна разпоредба.

Съгласно нормата на чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС, за лице което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане (какъвто е Наредба Н-18/2016 г.), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300.00 до 1`000.00 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3`000.00 до 10`000.00 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100.00 до 500.00 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500.00 до 2`000.00 лв. Препращането е към размера на санкцията, както и към съответстващата санкционна норма, като АНО е преценил, че не се касае за неотразяване на приходи. В случая нарушението действително не е довело до неотразяване на приходи, поради което правилно наказващият орган е приложил по-леката санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС, като е индивидуализирал размера на наказанието в минимален такъв, а именно 500.00 лв., който не подлежи на ревизиране от страна на съда. Така определеното адм. наказание е съответно на тежестта на осъщественото деяние и би изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. С оглед на това, че се касае до първо нарушение, както и предвид характера и тежестта на същото, определянето на административното наказание в минималния предвиден в закона размер е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението за липса на приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Случаят не може да се квалифицира като маловажен и да се приложи чл.28, б."а" ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Нормата на чл.28, б."а" от ЗАНН, урежда хипотеза на маловажни случаи на нарушения, предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание, респ. "имуществена санкция" (по арг. от чл.83, ал.2 на ЗАНН), като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение то ще бъде наложено. Преценката на органа, обаче, не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност /Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. №1/2007 г. на ОСНК, ВКС/. Критерият за маловажност винаги е обвързан с преценката за обществена опасност. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени НП поради издаването му в противоречие със закона.

За да се прецени дали един случай е "маловажен", по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, съгласно която не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

В конкретния случай извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Нормата на чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства има за цел създаване на условия за съпоставимост на извършваните записи във ФП на устройството с документираните в същото продажби на стоки или услуги. Всяка една разлика между двете величини препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. По време на проверката на търговеца е установено, че той не изпълнява законовите предписания, а за извършването на такива нарушение е предвидена значителна имуществена санкция, т.е. законодателят е преценил, че обществената опасност на нарушения, като процесното, е завишена. В този смисъл е необосновано от правна гледна точка да се приеме, че нарушаване на установено с наредбата задължение представлява маловажен случай, защото засяга финансовата система като цяло. При липса на отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране се затрудняват органите по приходите при извършване на проверки. Касае се до деяние на просто извършване, като е ангажирана отговорността на юридическо лице. Деянието се счита за извършено с констатирането му, като настъпването на вредоносни последици, в това число и ощетяване на държавната хазна, не е съставомерен елемент от състава на нарушението. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно. Липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство. С факта на установяване на нарушението законодателят презумира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно-наказателна санкция. От друга страна липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с по-ниска степен на обществена опасност от типичната. Така налагането на наказание за противоправното поведение на жалбоподателя, е обосновано, защото ще му въздейства предупредително-възпиращо и възпитателно. За търговеца няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение да отпечатват дневни финансови отчети.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение и следва да носи адм. отговорност за него, а атакуваното НП за правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде потвърдено.

На основание чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК и съгласно разрешението, дадено в ТР №3/1985 г. на ОСНК на ВС, следва дружеството-нарушител да бъде осъдено да заплати по сметката на Рг.РС направените по делото разноски за заплащане на пътни разходи на свидетел, възлизащо общо на сумата от 237.14 лв.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №F289696/28.03.2017 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС  – „имуществена санкция” от 500.00 лв. затова, че при направена проверка на 28.01.2017 г. на търговски обект – хотел - механа „С.Г.П.”, находящ се в г.Б. у.„Х.Б.”№18, стопанисван от „.м.”ООД, представлявано от управителя Н.К. е установено, че от разпечатан КЛЕН за период 26.01.2017 г. - 27.01.2017 г., в същия има регистрирани продажби от ЗЛ за дата 26.01.2017 г., с което задълженото лице е нарушило разпоредбите на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране при приключване на работния ден през който има регистрирани продажби във ФУ. От ФУ е отпечатан и Дневен финансов Х отчет №000568/28.01.2017 г. и КЛЕН за периода от 26.01.2017 г. до 27.01.2017 г., от който е видно, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби - нарушение по чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. От ФУ е отпечатан и Дневен финансов Х отчет №000568/28.01.2017 г. и КЛЕН за периода от 26.01.2017 г. до 27.01.2017 г., от който е видно, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и пази във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби - нарушение по чл.39, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

ОСЪЖДА „.м.”ООД, представлявано от управителя Н.К., БУЛСТАТ*, да заплати на Рг.РС сторените по делото разноски за свидетел, сума от 237.14 лв.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………………..