Р Е Ш Е Н И Е    3267

 

Номер   3267

Година   10.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101021

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.127а от СК, предявен от К.М.М., ЕГН*, жител на Г.Я., У.„П.”№3, в качеството си на М. и З.П. на ненавършилото пълнолетие дете С.Ю.М., ЕГН*, съд. адрес: Г.Я., У.„Ц.Б.I.№8,5 адвокатска кантора на адвокат Н.Р., против Ю.С.М., ЕГН*, жител на Г.Я., У.„П.”№8.

Ищцата моли да бъде постановено решение, с което съдът да разреши малолетният С.Ю.М., роден на 28.02.2013 г. в г.В., ЕГН*, да напуска пределите на страната с майката К.М.М., ЕГН*, в държавите от ЕС, и извън него без ограничения от броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват до навършване на 18-годишна възраст на детето или за срок от 5 години.

В съдебно заседание ищцата - редовно призована, се явява лично и се представлява от адвокат.

Ответникът в срок по чл.131 от ГПК, депозира писмен отговор на исковата В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище неоснователност на депозирания иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, К. оспорва наведените от ищцата в исковата молба фактически твърдения.

В съдебно заседание Ч. процесуалните си представители, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0084 от 01.03.2013 г. от О.В. се установява, че страните са родители на детето С.Ю.М..

Не се спори, че с Решение №2038 от 03.04.2017 г., постановено по Г.д. №151/2017 г. по описа на Рг.РС, бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, К. упражняването на родителските права на детето С.Ю.М. са предоставени на майката. С цитираното съдебно решение е определен режим на лични контакти между бащата Ю.М. и детето С.М. .

По делото от представените трудов договор и удостоверение за получено втрудово възнаграждение е видно, че ответникът работи в Д. НП„Р.“ в Г.Я. от 1999 г.

Представено е разпореждане на НОИ относно размера на месечните доходи (обезщетения) на ищцата през последните 12 месеца, възлизащи на над 1`000.00 лева месечно.

Представени са и правила и условия на заетост по договор между ищцата и дружество, регистрирано в А., то които се установява, че ищцата е назначена К. сезонен работник  от 25.03.2019 г.

От показанията на разпитаните К. свидетели Ф.К. и А.К., които са сестри на ищцата, се установява, отношенията на страните са влошени, К. ответникът не е съгласен детето да пътува, живее и учи в чужбина. Установи се, че ищцата е работила в Ш., където имала осигурена работа. Твърдят, че винаги и по всяко време да се отиде да работи в Англия, както и че много бързо може да си уреди бита там. Установяват, че  ищцата е проучила какави са условията С. да започне училище в А.. Имат много приятели с деца, които учат в А.. Заявявват намарения да заминат цялото семейство да живеят и работят в А., Г. Х., К. имат гарант, който да ползват, за да наемат къща в града.

Съдът възприема К. достоверни показанията на тези свидетели, защото са логични, последователни и не противоречат на другите приети по делото доказателства.

По делото са разпитани К. свидетели С.М.  – баща на ответника,  и Х.Х., които в показанията си потвърдиха, че отношенията между страните са влошени, че ищцата е работила в чужбина и през този период грижи за малкия С. е полагал ответника с помощта на родителите си. Свидетелите посочват, че ответникът бил притеснен относно спазване режима на виждане с малкия С., ако заминел в чужбина. Твърдят, че Ю. не е съгласен детето да пътува и живее извън Б..

По делото е  представен социален доклад от  О„.д.” при Д„СП“-Я.. В същия е посочено, че е необходимо да се задоволят пълноценно потребностите на детето С.М.  и да му се осигури спокойна, сигурна и безопасна семейна среда за неговото израстване и развитие, да не се нарушават основните му права, а именно гарантиране на финансови средства, стабилна и спокойна семейна среда за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

В настоящия случай, предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че липсва съгласие между родителите относно въпросите свързани с пътуването на детето извън границите на страната.

В производството по чл.123, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Р.Б. е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

Установи се по делото, че към настоящия момент майката упражнява родителските права,  детето живее с нея и същата има възможност и желание  детето да пътува с него в чужбина с цел туризъм и обучение. Отношенията между страните са влошени, липсва сътрудничество и комуникация, създадено е напрежение и не могат да постигнат съгласие по въпроса за пътуванията на детето в чужбина. В тази връзка съдът следва да съобрази обстоятелството, че с влязло в сила решение, постановено по Г.д. №151/2017 г. по описа на Рг.РС родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете са предоставени на майката, но това не ограничава другия родител, бащата на детето от родителски права. Съдът констатира, че няма съгласие между родителите за промяна на местоживеенето на детето или съответно решение на съда по това, поради което искането на молителката за неограничена възможност на детето да пътува извън страната за посочения период /в който всъщност трайно да пребивава там и да учи/ би влязло в колизия с вече постановеното решение относно местоживеенето на детето и режима на лични контакти с бащата.

С решение №982 от 15.03.2010 г. на ІV ГО на ВКС по Г. д. №900/2009 г., решение №446 от 30.06.2010 г. на ІV ГО на ВКС по Г. д. №4549/2008 г., решение №697 от 01.11.2010 г. на ВКС, ІV ГО, по Г.дело №1052/2010 г. и решение №669 от 26.11.2010 г. на ІV ГО на ВКС по Г. д. №1623/2009 г., изрично е прието, че когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави и цел и време на пътуването, за да се определи конкретно и дали даването на такова разрешение е в интерес на детето.

Съгласно постоянната и непротиворечива практиката на ВКС при даване на разрешение от съда за пътуване на дете в чужбина следва да се преценява интересът на детето, К. същото  следва да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на ЕС) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, К. интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай.

В настоящия случай, предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че липсва съгласие между родителите относно въпросите свързани с пътуването на детето извън границите на страната.

Ограничаването на детето от пътуванията, ограничаването на възможностите му за посещение на други държави и възможностите му за обучение в други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Затова и съдът счита, че пътуванията с цел туризъм и с образователна цел са в интерес на детето и следва да се даде възможност на детето да пътува заедно с родителя, упражняващ родителските права извън територията на Република България. Неосъществяването на лични контакти между бащата и детето няколко месеца не е основание, да се откаже на детето да пътува с родителя, който упражнява родителските права, К. причината за липсата на контакти между детето и бащата е заминаването на ищцата през лятото да работи в чужбина. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано и само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази, К. съдът счита, че разрешаването на детето да пътува не би нарушавало режима на лични контакти на бащата с детето. Ето защо поисканото в исковата молба разрешение детето да пътува във всички държави членки на ЕС и за поисканите в същата периоди /за срок от 5 г./, следва да се ограничи до режима на лични контакти, които детето има с този родител, който не упражнява пряко родителските права и задължения. В тази насока ще се получи баланс, както на водещия интерес на детето, така и на интересите и на двамата родители, вкл. и този, който не упражнява родителските права и задължения. Никакви други съображения не следва да се считат за водещи и за предпочитане пред този на детето. К. извода дали възможността детето да напуска страна или не е изцяло в него интерес следва да се базира единствено и само на установените К. осъществени релевантни за този извод факти и обстоятелства, а не предполагаеми и/или хипотетични такива, свързани с лични емоционални преживявания на някой от двамата родители.

При така изложените съображения следва извода, че направеното искане следва да се уважи и се замести липсващото съгласие на ответника за издаване на задграничен паспорт на детето и разрешаване на същото да напуска пределите на страната в посочените в исковата молба дестинации в чужбина – държавите-членки на ЕС за един глобален период от 5 г., считано от влизане в сила на решението, които пътувания да бъдат осъществявани в присъствие на М. или упълномощено от нея лице, но да бъдат при ограничения, а именно: без промяна местоживеенето на детето в Р.Б. и при спазване и ненарушаване на установения с постановеното решение по чл.127, ал.2 от СК, режим на лични контакти на детето с бащата. По този начин ще бъде предоставена възможност детето да бъде извеждано от майката извън границите на страната с цел туризъм за обогатяване на неговия мироглед и обща култура, в каквато насока са изложените извън желанието на майката детето да промени местожителството си съображения.

По отношение на искането, съдът да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина в страни, които не са членки на ЕС, без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност във времето, през което се осъществяват до навършване на 18-годишна възраст на детето, или за срок от 5 г., съдът намира същото за изцяло неоснователно. ВКС многократно във свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК /напр. решение №234/30.05.2012 г. по Г. дело №1580/2011 г. на ІV-то г. о. на ВКС, решение №315/12.01.2012 г. по Г. дело №1456/2010 г. на ІІІ-то г. о. на ВКС, решение №143/30.05.2011 г. по Г. дело №300/2010 г. на ІV-то г. о. на ВКС, решение №32/28.01.2011 г. по Г. дело №170/2010 г. на ІV-то г. о. на ВКС и решение №234/17.05.2011 г. по Г. дело №1599/2010 г. на ІV-то г. о. на ВКС/ е приел, че съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено по отношение на брой, време и дестинация извършване на пътуване в чужбина без съгласието на единия родител, тъй К. е възможно детето да бъде отведено в място на размирици, природни бедствия, или където временно не е препоръчително пътуване, тъй като това не би било в негов интерес. Затова - при разногласия между родителите - съдът може да разреши само конкретни пътувания - за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, през определен период от време, до определени държави (например държавите-членки на ЕС (ЕС), защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. В тази връзка, едно глобално дадено предварително разрешение за пътуване на детето в чужбина извън рамките не ЕС, каквото е искането на ищцата, без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват не е в интерес на ненавършилото пълнолетие дете. В този смисъл е и възприетото от ОСГК на ВКС в Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т.д. №1/2016 г. на ВКС, ОСГК, съобразено което съдът може да разреши пътувания на дете в чужбина само до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.

По разноските за настоящето производство:

С оглед изхода на делото и направеното искане следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съгласно представен списък по реда на чл.80 ГПК (лист 127 от делото), възлизащи на 540.00 лева – държавна такса и адвокатско възнагреждение.

На основание чл.127а, ал.4 от СК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ЗАМЕСТВА съгласието на Ю.С.М., ЕГН*, от Г.Я., У.„П.“№8, баща на детето С.Ю.М., ЕГН*, за пътуване на детето за срок от 5 г. в чужбина в страни членки на ЕС, придружавано само от неговата М. и законна представителка К.М.М., ЕГН*, или с изрично упълномощено от нея пълнолетно лице, без промяна местоживеенето на детето в Р.Б., които пътувания са по време, което е съобразено и не нарушава режима на лични контакти на бащата Ю.С.М., ЕГН*, от Г.Я., У.„П.“№8 с детето С.Ю.М., ЕГН*, установен с Решение №2038/03.04.2017 г., постановено по Г.д. №151/2017 г. по описа на Рг.РС.

РАЗРЕШАВА издаването на паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете С.Ю.М., ЕГН*, по заявление, подадено само от майката - К.М.М., ЕГН*, без да се иска писменото съгласие на бащата- Ю.С.М., ЕГН*, от Г.Я., У.„П.“№8, като съдът дава заместващо на бащата съгласие за издаване на посочения личен документ.

ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.4 от СК, предварително изпълнение на решението.

ОТХВЪРЛЯ искането, в частта за даване на съдебно разрешение за пътуване на детето С.Ю.М., ЕГН*, в чужбина в страни, които не са членки на ЕС, без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват до навършване на 18-годишна възраст на детето или за срок от 5 години.

ОСЪЖДА Ю.С.М., ЕГН*, от Г.Я., У.„П.”№8, да плати на К.М.М., ЕГН*, жител на Г.Я., У.„П.”№3, сумата от 540.00 лв. направени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Бл.ОСв двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………..