Р Е Ш Е Н И Е    3273

 

Номер   3273

Година   10.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200249

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „E.Х.Е., представлявано от А.Ч., подадена срещу НП №29-0000482/23.04.2019 г., издадено от Директора на ГД„И.Т., с което на жалбоподателят на основание чл.414, ал.1, вр. чл.416, ал.5  от  КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при извършена на 21.02.2019 г. проверка относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – хотелски комплекс „Т.”, находяща се в г.Б., у.„Г.Н.”№7, стопанисван от „E.Х.Е., представлявано от А.Ч. и на 12.03.2019 г. по документи, представени в сградата на ИА Г., г.С. е установено, че „E.Х.Е., представлявано от А.Ч., в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи по труда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределение и отчитане на работното време и организацията на работа /графици за работа/. Същите документи са изискани при извършената проверка на място в обекта на контрол, но не са били представени. Нарушението е извършено и установено 21.02.2019 г. – нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. В подкрепа на същите се излагат съображения, че протокола от проверката не е съставен на място, а в следващ ден, както и, че нарушението не е извършено. Излага се, че по време на проверката е присъствало лицето В.А., който от скоро е бил назначен за салонен управител. Същият е обяснил на проверяващите, че изисканите документи се изготвят и съхраняват от нарочно определен човек, а именно И.В. на длъжност „отчетник счетоводство”, както и че той не се намира в обекта, защото сутринта му се е наложило по спешност да отиде до болница, където се намира бременната му съпруга. Отделно от това двамата са разговаряли по телефона пред проверяващите, като И.В. е обяснил на В.А. къде в стаята му се намират търсените документи. Тогава служителите на АНО казали че няма проблем, да не търсят документите, като ще ги представят по-късно. След това връчили призовка на жалбоподателя, с която изисквали поисканите и на проверката документи. На място не съставили протокол и не казали, че на дружеството ще се съставя АУАН. След това когато служител на същото отнесъл документите на дружеството Ч. него бил предявен и връчен АУАН.

На следващо място се навежда довод, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Аргументира се със съображения за форсмажорни обстоятелства, попречили на жалбоподателя да представи поисканите му документи, обстоятелствата за което са изложени по-горе.

На последно място се навежда довод за прекомерност на наложеното наказание „имуществена санкция”, като се сочи че следва да се определи на минимума от 1`500.00 лева. Излага се, че това е първо нарушение.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител. За нея се явява процесуален представител – адвокат Х., който в съдебно заседание и представени писмени бележки поддържа жалбата като доразвива доводите изложени в нея. Аргументира съображения, че проверяващите не са обяснили на служителите на жалбоподателя, че ако не представят писмените документи, ще бъде съставен АУАН. Излага, че представените на втората от датите за проверка писмени документи, АНО е приел без забележки. Твърди, че тези документи са били съставени много преди първата от тези дати, защото са били представяни при предишни проверки на служители на Д”ИТ-Б.. Алтернативно поддържа, че ако съдът счете, че нарушението е извършено да се отчете обстоятелството, че за работниците и служителите не са настъпили вредни последици, а жалбоподателя до този момент на е наказван.

За административно-наказващия орган - редовно призован, се явява процесуален представител – юрисконсулт Г. В съдебно заседание и писмени бележки излага подробни съображения, подкрепящи доводите и за правилност и законосъобразност на издаденото НП. Най-общо излага доводи, че не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а извършеното нарушение е доказано по безспорен начин. Аргументира съображения, че протоколът е връчен на дружеството, но то не го е обжалвало, поради което същият е влязъл в сила. Твърди, че размера на санкцията е определен справедливо. Същият е съобразен с обстоятелството, че жалбоподателят е създал пречки пред контролния орган да установи дали се спазват работното време и почивките на работниците и служителите.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2019 г. през деня, свидетелите И.Т. и З.Г., в качеството си на инспектори в ГД„И.Т., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект – хотелски комплекс „Т.”, находяща се в г.Б., у.„Г.Н.”№7. В хода на проверката установили, че същият се стопанисва от „E.Х.Е., представлявано от А.Ч.. След това потърсили от салонния управител на хотела, присъстващ при извършване на проверката екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределение и отчитане на работното време и организацията на работа /графици за работа/. Същият им обяснил, че лицето от дружеството, което отговаря за тези документи не се намира в обекта, а пътува, поради което се обадил на същия. След разговор с него им обяснил, че не може да представи тези документи, защото това лице не е там, но те се намират някъде в обекта на проверката.

На място служителите на АНО попълнили призовка, в която посочили на коя дата следва да се яви представител на дружеството в сградата на ГД„И.Т. в г.С., за да представи посочени в същата документи, които не били представени от дружеството в момента на проверката. След това Ч. салонния управител призовката била връчена на дружеството.

На 27.02.2019 г. за приключване на проверката по документи в сградата на ИА Г., г.С., се явил упълномощен представител на дружеството, като същият представил на АНО изисканите в призовката документи.

На 12.03.2019 г. свидетелите на АНО съставили протокол за извършената проверка, на който бил даден изходящ номер от 21.02.2019 г. След това свидетеля И. Т. в присъствието на свидетеля З.Г., съставил на дружеството-жалбоподател в присъствието на упълномощен представител на същото АУАН №29-0000482/12.03.2019 г. затова, че при извършена на 21.02.2019 г. проверка относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – хотелски комплекс „Т.”, находяща се в г.Б., у.„Г.Н.”№7, стопанисван от „E.Х.Е., представлявано от А.Ч. и на 12.03.2019 г. по документи, представени в сградата на ИА Г., г.С., е установено, че „E.Х.Е., представлявано от А.Ч., в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи по труда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределение и отчитане на работното време и организацията на работа /графици за работа/. Същите документи са изискани при извършената проверка на място в обекта на контрол, но не са били представени. Нарушението е извършено и установено 21.02.2019 г. – нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ.

АУАН бил предявен и връчен връчен на жалбоподателят Ч. упълномощеният му представител.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №29-0000482/23.04.2019 г., издадено от Директора на ГД„И.Т., с което на жалбоподателят на основание чл.414, ал.1, вр. чл.416, ал.5  от  КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв.

НП е връчено на 25.04.2019 г. на неустановено лице. В последствие е обжалвано на 03.05.2019 г. /видно от клеймото върху пощенския плик, представен от АНО/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И.Т., З.Г. и И.В. /частично/, дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани Ч. разпита на свидетелите И.Т. и З.Г., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на протокола и акта. Първият е категоричен още че протокола е съставен на датата на която е връчен на жалбоподателя, а това е датата, на която е съставен и  АУАН. Твърденията на свидетелите И.Т. и З.Г. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите И.Т. и З.Г. и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването и.

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. Те изолират показанията на свидетеля И.В., че в деня на проверката е щял да се върне, за да представи изисканите от проверяващи документи, но след това салонният управител му се обадил да не идва, като му казал, че ще ги представят в последствие в г.С.. Показанията му освен, че противоречат на тези на свидетелите на АНО, които не сочат, че салонният управител им е казал, че документите ще им бъдат представени, са и нелогични, защото в същото време твърди, че с това лице са ползвали един кабинет, а папката с исканите документи се е намирала в шкаф, ключа от който си е стоял в ключалката му. Ето защо показанията на свидетеля И.В., не следва да бъдат кредитирани са следните обстоятелства: че документите са се намирали в кабинета му в шкаф, както и, че в деня на проверката е щял да се върне, за да представи същите, но след това салонният управител му се обадил, като му казал да не идва, а документите ще ги представят в последствие в г.С.. В останалата им част показанията на свидетеля И.В. следва да бъдат кредитирани, защото не се опровергават от останалия събран достоверен доказателствен материал.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема довода, изложен в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП.

АУАН е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради което не е преклудирано правото за издаване на НП, водещо до незаконосъобразност същото /характерно за преклузивните срокове е, че тяхното изтичане/настъпване има за правна последица прекратяване на субективното право и съответстващото му правно задължение/.

Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел от същото, както и в присъствието на представител на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния от същите свидетели. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията и на двамата свидетели на АНО. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице.

На лист 39 е депозирана Заповед №3-0171/11.02.16 г., с която ИД на ИА Г. е оправомощил Директора на ГД„И.Т., да издава НП във вр. със съставени актове от служители на тази дирекция.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ, във вр. със Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на ИД на ИА „ГДТ”, а именно от Директора на ГД"И.Т..

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.416, ал.1 КТ. Съгласно последната – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителят, който е на длъжност главен инспектор при ГД "ИТ".

От друга страна, мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на ГД„И.Т..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.403а, ал.1 от КТ, която норма въвежда задължение за работодател в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Неоснователни са в настоящия случай възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието.

При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, и осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма. От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват признаците от състава на административното нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ.

Нормата на чл.403а, ал.1 КТ вменява на работодателя да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Всяко неизпълнение на тези предписания на нормативния акт в определен момент /при проверка на място/ съставлява самостоятелно нарушение на трудовото законодателство, защото изискването на закона е свързано с конкретно задължение. Затова и всяка липса на държане на такива документи се третира като самостоятелно и независимо нарушение.

В случая се установява, че при извършената на 21.02.2019 г. проверка в обекта на дружеството, работодателя не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределение и отчитане на работното време и организацията на работа /графици за работа/. Този факт се установява от събраните по делото доказателства – гласни и писмени. Свидетелите на АНО са категорични, че тези документи не са им били представени. Това не се оспорва и от свидетеля на жалбоподателя. Същия твърди обаче, че документите са се намирали в обекта, като не са представени поради обективни причини. Показанията в тази му част обаче бяха опровергани, като съдът не ги кредитира, за което бяха изложени съображения по-горе. Така по преписката не са налице доказателства, които да оборят фактическите констатации на контролните органи, отразени в протокола за извършена проверка. За съставомерността на нарушението като такова по см. на чл.403а, ал.1 КТ е без значение къде другаде и дали изобщо дружеството работодател държи някъде екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време, доколкото същественото е, че тези документи се държат на разположение на контролните органи в мястото, където се полага наемния труд. Това държане предполага и представяне на контролните органи при извършване на проверка.

За пълнота следва да се посочи, че доколкото административното нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ, е на просто извършване е изцяло ирелевантно обстоятелството, че лицето, което е отговаряло за потърсените документи не се е намирало в обекта на проверката, респективно за това, дружеството не ги е представило при възникнала необходимост в следствие на извършената проверка /дори да се приеме, че документите са не намирали в обекта на проверка/. Липсата на това лице не следва да се приема за обективна пречка, защото задължението е на работодателя, а не на служителя или работника, който без съмнение може да са наложи да отсъства именно поради обективни причини. Непредставянето на тези документи е достатъчно основание за ангажиране отговорността на дружеството с издаденото НП. 

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. „E.Х.Е., представлявано от А.Ч. е стопанисвало проверения обект. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателя по смисъла на § 1, т.1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение.

Правилно е приложена и относимата към случая административно-наказателна разпоредба.

Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, индивидуализирано в размер 3`000.00 лв., т.е. над минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло несъобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е посочил каквито и да е мотиви. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на всяка една от наложените санкции. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус. При липса на мотиви от АНО досежно определения размер на санкцията, районният съд, в съответствие с принципа на служебното начало и дирене на обективната истина, приема че се касае за формално нарушение за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици, че липсват данни относно извършени други нарушения на КТ до датата на извършване на деянието /установени Ч. влезли в сила НП/, че конкретното нарушение не е маловажно, но не се отличава от останалите нарушения от този вид и определяне на санкциите в минимален размер - „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. ще е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл НП следва да бъде изменено.

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, каквото възражение е направено от въззивното дружество, следва да се посочи че това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Относно процесното адм. нарушение не са налице основанията за прилагане на чл.415в от КТ или на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките, визирани в посочените текстове. За нарушения на трудовото законодателство е налице специален режим, третиращ маловажните случаи, който препятства приложението на общата разпоредба, съдържаща се в чл.28 от ЗАНН, и той е регламентиран в разпоредбата на чл.415в от КТ, според А. 1 на която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300.00 лева. В случая няма категорични данни, че нарушението е отстранено веднага, защото документите са представени едва на 27.02.2019 г. за приключване на проверката по документи в сградата на ИАГ., г.С., където са представени от упълномощен представител на дружеството.

Поради изложеното съдът приема, че НП е законосъобразно издадено и правилно, като следва да бъде изменено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №29-0000482/23.04.2019 г., издадено от Директора на ГД„И.Т., с което на жалбоподателят на основание чл.414, ал.1, вр. чл.416, ал.5  от  КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при извършена на 21.02.2019 г. проверка относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – хотелски комплекс „Т.”, находяща се в г.Б., у.„Г.Н.”№7, стопанисван от „E.Х.Е., представлявано от А.Ч. и на 12.03.2019 г. по документи, представени в сградата на ИА Г., г.С. е установено, че „E.Х.Е., представлявано от А.Ч., в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи по труда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределение и отчитане на работното време и организацията на работа /графици за работа/. Същите документи са изискани при извършената проверка на място в обекта на контрол, но не са били представени. Нарушението е извършено и установено 21.02.2019 г. – нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ, като определя размера на „имуществена санкция” от 1`500.00 лв.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………..