Р Е Ш Е Н И Е    3276

 

Номер   3276

Година   10.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200147

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.М.М., подадена срещу НП №1/19.02.2019 г., издадено от Директора на Д.НП„П”, с което на жалбоподателят на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, е наложено адм. наказание „глоба” от 1`000.00 лв. затова, че на 05.02.2019 г. в 12.30 часа в отдел 149, подотдел 2, местност „К.” попадащ на територията на НП„П.”, ПУ„В.”, ОУ„III”, землището на г.Б., използва 5 броя моторизирани средства /моторни шейни/, паркирани там, от които две по договор за наем, а три по договор за покупко-продажба. Не са изпълнени разпоредбите и сроковете, дадени в принудителна адм. мярка №РД-6/29.01.2019 г. – нарушение по чл.81, ал.1, т.1 и чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с Част 3, гл.I, т.1, подт.11 от План за управление на НП„П.”.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално-правни норми. В подкрепа на същия се излагат съображения, че не е извършено визираното в акта нарушение, като се оспорва установената фактическа обстановка. Твърди се, че Плана за управление на НП„П.” забранява ползването, но не и държането на шейните, а в случая не е установено, че жалбоподателят ги е ползвал.

Въззиваемата страна - редовно призована, се явява лично.

За нея се явява процесуален представител – адвокат П., която в съдебно заседание и представени писмени бележки поддържа жалбата като доразвива довода изложен в нея. Сочи, че на мястото където се твърди, че е извършено нарушението, е имало 10 шейни, като пет от тях са били собственост на друго лице, като за тяхното ползване е било дадено разрешение. За тези, за които се твърди, че са ползвани от жалбоподателя обаче, не е установено да са ползвани от него, защото не са били в движение, двигателите им не са работили, не са били и топли, около тези шейни не е имало и хора.

На следващо място излага довод за незаконосъобразност на атакуваното НП. Аргументира съображения, че при описание на нарушението не е посочена датата на ползване на шейните, както и по какъв начин са ползвани.

На последно място се навежда довод, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Излагат се съображения, че жалобоподателя е предал документи за собственост и за наем на моторните шейни, за това, че шейните притежават регистрационни номера, а по този начин и лесно индивидуализирани, че не са налице вредни последици за парка. за форсмажорни обстоятелства, попречили на жалбоподателя да представи поисканите му документи, обстоятелствата за което са изложени по-горе.

За административно-наказващия орган - редовно призован, се явява процесуален представител – адвокат Р.. В съдебно заседание и представени писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване. Твърди, че не са допуснати нарушения на процесуално и материално-правни норми. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства. Сочи, че движението на шейните е установено от оставените от тях следи в снега, като те не могат да бъдат откарани от техника до мястото на нарушението. Излага, че целта на жалбоподателя е да ги ползва, а не да ги държи там. Доколкото жалбоподателят е отказал да измести шейните, въпреки предписанията дадени му с ПАМ, АНО е определил наказание над минимума.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2019 г. около 12.30 часа свидетелите И.К., Л.П. и П.П., служители в НП„П.”, посетили отдел 149, подотдел 2, местност „К.” попадащ на територията на НП„П.”, ПУ„В.”, ОУ„III”, землището на г.Б. за да проверят дали жалбоподателя М.М.М. е изпълнил Заповед №РД-6/29.01.2019 г, с която Директора на НП„П.” му нареждал да предприеме действия по извозване/извеждане на моторни шейни от територията на парка. Заповедта следвало да се изпълни в 5-дневен срок от датата на връчването и, а именно, считано от 30.01.2019 г., когато същата била връчена.

Пристигайки на място тримата установили, че там има 5 броя моторизирани средства /моторни шейни/, паркирани там, от които две ползвани от жалбоподателя по договор за наем, а останалите три негова собственост въз основа на договор за покупко-продажба. Установили също така, че в снега имало следи от използване на тези шейни, а върху самите моторизирани средства имало натрупан сняг. Преценили, че тези шейни са използвани същия ден преди това, защото точно тогава бил валял и снега. Свидетелите установили също така, че на около пет метра от тези шейни имало и други такива – на управителя на хижа „Д.”, които били покрити и около които нямало следи от ползване. След това свидетелите И.К., Л.П. и П.П. съставили КП.

На 12.02.2019 г., свидетелят П.П., в присъствие на свидетелите И.К. и Л.П., съставил на жалбоподателя в негово присъствие АУАН №0003043/12.02.2019 г. затова, че на 05.02.2019 г. в 12.30 часа в отдел 149, подотдел 2, местност „К.” попадащ на територията на НП„П.”, ПУ„В.”, ОУ„III”, землището на г.Б., използва 5 броя моторизирани средства /моторни шейни/, паркирани там, от които две по договор за наем, а три по договор за покупко-продажба. Не са изпълнени разпоредбите и сроковете, дадени в принудителна адм. мярка №РД-6/29.01.2019 г. – нарушение по чл.81, ал.1, т.1 и чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с Част 3, гл.I, т.1, подт.11 от План за управление на НП„П.”.

След съставянето на акта, същият бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал.

Въз основа на АУАН, е издадено НП №1/19.02.2019 г., издадено от Директора на Д.НП„П”, с което на жалбоподателят на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, е наложено адм. наказание „глоба” от 1`000.00 лв.

НП е връчено на 05.03.2019 г., видно от приложена разписка за връчване, а е обжалвано на 07.03.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И.К., Л.П. и П.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите И.К., Л.П. и П.П., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на протокола и акта. Твърденията на свидетелите И.К., Л.П. и П.П. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите И.К., Л.П. и П.П. и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването и.

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема довода, изложен в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП.

АУАН е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради което не е преклудирано правото за издаване на НП, водещо до незаконосъобразност същото /характерно за преклузивните срокове е, че тяхното изтичане/настъпване има за правна последица прекратяване на субективното право и съответстващото му правно задължение/.

Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на други двама свидетели на същото, както и в присъствието на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния от същите свидетели. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията и на тримата свидетеля на АНО. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3 дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.

АУАН е съставен, а НП издадено от оправомощени лица, предвид нормата на чл.85, ал.1 от ЗЗТ. Съгласно тази разпоредба, нарушенията по чл.81 и 83 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на ОСВ или от министъра на ЗХГ, или от ИД на ИАГ, или от кмета на общината, а НП се издават съответно от министъра на ОСВ, от министъра на ЗХГ, или от кмета на общината, или от упълномощени от тях лица. От представените и приетите като доказателство по делото Заповед №РД-514/21.06.2017 г. и Заповед №РД-516/21.06.2017 г. и двете на Министъра на ОСВ, е видно, че длъжностното лице – П.П. на длъжност гл. инспектор, е определено да съставя актове за установяване на адм. нарушения за извършени нарушения по ЗПП, а директора на Д.НП„П” да издава НП по издадени АУАН за извършени нарушения по ЗЗТ.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Д.НП„П”.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът констатира, че НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно неговото съдържание.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и при несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

В настоящия случай, както АУАН, така и НП съдържат конкретни фактически обстоятелства на извършено нарушение, а именно използване на 5 броя моторизирани средства /моторни шейни/, както и неизпълнение разпоредбите и сроковете, дадени в принудителна адм. мярка №РД-6/29.01.2019 г. Така изложените обстоятелства са квалифицирани като нарушение по чл.81, ал.1, т.1 и чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с Част 3, гл.I, т.1, подт.11 от План за управление на НП„П.”. Съобразно разпоредбите на чл.81, ал.1, т.1 и чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с Част 3, гл.I, т.1, подт.11 от План за управление на НП„П.”, които установяват състав на нарушение: в националните паркове се забраняват дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. На цялата територия на НП-П. се въвеждат следните допълнителни забрани: използване на моторизирани средства, освен при изпълнение на неотложни дейности в горите и спасителни акции. Разпоредбата на чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ пък предвижда, че се наказва с глоба от 500.00 до 5`000.00 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбите на чл.81, ал.1, т.1 и чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с Част 3, гл.I, т.1, подт.11 от План за управление на НП„П.”. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение се основава на това, че жалбоподателят е използвал 5 броя моторизирани средства /моторни шейни/, както и не е изпълнил разпоредбите и сроковете, дадени в принудителна адм. мярка №РД-6/29.01.2019 г. Така направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Не става ясно дали наказанието е наложено за това, че жалбоподателят е използвал 5 броя моторизирани средства /моторни шейни/ или, че не е изпълнил разпоредбите и сроковете, дадени в принудителна адм. мярка №РД-6/29.01.2019 г., всяко от които е отделно деяние. Посочените в АУАН и НП факти на неизпълнение разпоредбите и сроковете, дадени в принудителна адм. мярка №РД-6/29.01.2019 г. не се отнасят до съставомерните признаци на нарушението по чл.81, ал.1, т.1 и чл.21, т.16 от ЗЗТ във вр. с Част 3, гл.I, т.1, подт.11 от План за управление на НП„П.”.

При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира че е неправилно.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото основателно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Основателни са в настоящия случай възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството адм. нарушение от страна на жалбоподателя не беше доказано. При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е несъставомерно, и не осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма.

Както вече се посочи разпоредбите на чл.81, ал.1, т.1 и чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с Част 3, гл.I, т.1, подт.11 от План за управление на НП„П.”, съдържат забрана в националните паркове да се извършват дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление, а на цялата територия на НП-П. се въвеждат следните допълнителни забрани: използване на моторизирани средства, освен при изпълнение на неотложни дейности в горите и спасителни акции. Разпоредбата на чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ пък предвижда, че се наказва с глоба от 500.00 до 5`000.00 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.

В случая АНО въвежда твърдение, че жалбоподателят е използвал 5 броя моторизирани средства /моторни шейни/, както и, че не е изпълнил разпоредбите и сроковете, дадени в принудителна адм. мярка №РД-6/29.01.2019 г. Изводът е незаконосъобразен.

Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в НП, респективно, да направи преценка, налице ли са обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е стопанисвал 5 броя моторни шейни. Безспорно доказано е и че на 05.02.2019 г. в 12.30 часа в отдел 149, подотдел 2, местност „К.” попадащ на територията на НП„П.”, ПУ„В.”, ОУ„III”, землището на г.Б. тези 5 броя моторизирани средства /моторни шейни/, са били паркирани там. За да се приеме обаче, че нарушението е извършено /само според дадената правна квалификация/, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че жалбоподателят е ползвал тези шейни на посоченото място и време. Такива доказателства липсват. В случая от показанията на свидетелите на АНО, не може да се изведе, че тези вещи са ползвани, тъй като самите те не са преки свидетели на такова ползване, нито пък са установили свидетели на такова действие. Същите са установил единствено, че има следи от шейни, които водят към същите такива. От посоченото следва, че те не са установили по безспорен начин, че жалбоподателя е ползвал шейните, а това е едно тяхно предположение.

За пълното следва да се посочи, че е хипотетично възможно жалбоподателя да не е нарушил разпоредбата на чл.81, ал.1, т.1 и чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с Част 3, гл.I, т.1, подт.11 от План за управление на НП„П.” и защото шейните са били управлявани не от него, а от други лица, а в случая не е установено от кой са управлявани тези шейни. Отговорността е лична на лицето, което ползва/управлява съответна шейна, а не на собственика и, или лицето, което я е наело за ползване. Ето защо така изложените обстоятелства обуславят извод за недоказаност на твърдяното нарушение не само от обективна, но и от субективна страна.

При така установените факти съставомерността на деянието не е установена по безспорен начин. Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправно деяние от обективна страна.

По гореизложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, поради което НП следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №1/19.02.2019 г., издадено от Директора на Д.НП„П”, с което на жалбоподателят на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, е наложено адм. наказание „глоба” от 1`000.00 лв. затова, че на 05.02.2019 г. в 12.30 часа в отдел 149, подотдел 2, местност „К.” попадащ на територията на НП„П.”, ПУ„В.”, ОУ„III”, землището на г.Б., използва 5 броя моторизирани средства /моторни шейни/, паркирани там, от които две по договор за наем, а три по договор за покупко-продажба. Не са изпълнени разпоредбите и сроковете, дадени в ринудителна адм. мярка №РД-6/29.01.2019 г. – нарушение по чл.81, ал.1, т.1 и чл.21, т.16 от ЗЗТ във вр. с Част 3, гл.I, т.1, подт.11 от План за управление на НП„П.”.

Решението на съда подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………..