Р Е Ш Е Н И Е    3291

 

Номер   3291

Година   11.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100295

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по реда на чл.12 и следващите от ЗЗДН. Подадена е молба за издаване на съдебна заповед за защита от М.И.Д. с ЕГН*, от г.Б., у.„П.”№15, с която се навеждат оплаквания срещу Н.К.Г., ЕГН*, с адрес г.К., У.„Г.К.”№86, б.В, .2, а.4, за извършени действия на домашно насилие на на 06.03.2019 г. и 08.03.2019 г.

В молбата молителката М.И.Д. излага, че през 2013 г. сключила граждански брак с ответника Н.К.Г.. Първоначално живеели в г.К., а след това в с.В., о.М., о.П.. Първоначално отношенията между двамата били добри, но след това започнали да възникват конфликти. След като на 07.01.2015 г. се родил синът им, конфликтите между тях се задълбочили, като ответникът започнал да и отправя и заплахи, включително за живота и. С течение на времето молителката започнала да получава нервни кризи, да трепери и плаче. Поради тези причини през пролетта на 2015 г. напуснала ответника и се прибрала да живее при родителите си в г.Б.. След като подала молба за развод, по Г. д. №781/2017 г. по описа на Рг.РС, било постановено решение, с което бракът между двамата бил прекратен, а родителските права върху детето им били предоставени на молителката. Въпреки това тормозът върху нея от страна на ответника продължил с обаждания по телефона по 4-5 пъти на ден, под претекст, че иска да разговаря с детето им, а в същност я заплашвал и обиждал.

Сочи още, че на 06.03.2019 г. Н.К.Г. отново и се обадил, като и казал, че е мърша, малоумна тиква, шматка, както и че ако в продължение на два дни не му изпрати исканите от него документи, ще дойде в Б., тъй като в момента пребивава в Г. и ще се разправя с нея, ще я почне, ще я затрие и няма да я остави да диша.

Твърди се също така, че на 08.03.2019 г. Н.К.Г., отново и се обадил, като този път и казал, че до няколко дни ще се върне в Р.Б. и ще си свърши работата, като този път няма да я остави да диша.

Молителката твърди, че положението и е нетърпимо, като е подложена на силен стрес от ответника, поради което с детето си е посещавала психолог. Подала е и жалба в полицията, като след като ответника бил разпитан там на излизане и казал, че е време да се увери, че и полицията няма да я спаси и ще прави с нея каквото си иска.

Приложена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършени действия на домашно насилие на на 06.03.2019 г. и 08.03.2019 г.

С Разпореждане №1339/14.03.2019 г. и Съдебна заповед за незабавна защита от същата дата са наложени мерки за незабавна защита спрямо Н.К.Г., както следва: Задължава извършителя Н.К.Г., ЕГН*, с адрес г.К., У.„Г.К.”№86, б.В, .2, а.4, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.И.Д. с ЕГН*, с адрес г.Б., У.„П.”№15, за срок от 1 г., до приключване на гражданско дело №295/2019 г. по описа на РС-Рг. с влязло в сила съдебно решение.

Ответникът по молбата Н.К.Г., не е депозирал писмен отговор в предоставения му от съда срок.

Молителят М.И.Д. се явява лично, като поддържа молбата.

Процесуалният и представител - адвокат И. моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде издадена заповед за защита по чл.5 от ЗЗДН. Поддържа становище за основателност на молбата.

Ответникът не се явява в съдебно заседание.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Молителката М.И.Д. и ответникът Н.К.Г. са бивши съпрузи, като бракът между тях бил прекратен с решение №4169/17.07.2017 г. по Г. д. №781/2017 г. по описа на Рг.РС, с което било одобрено сключено между тях споразумение. По силата на същото родителските права върху роденото по време на брака дете били предоставени на молителката. С ново решение №4577/04.08.2017 г. по същото дело  била допусната поправка на явна фактическа грешка в първото такова. Междувременно последната била напуснала ответника от местоживеенето им в с.В., о.М., о.П., като отишла да живее с детето им в г.Б.. След влизане в сила на решението, ответникът продължил да и се обажда по телефона, както правел и преди това, обиждайки и заплашвайки я, че ще посегне на живота и. Поради това поведение на ответника, на неустановена дата молителката подала  жалба в РУ-Р.. С Постановление от 02.04.2018 г. държавното обвинение отказало да образува наказателно производство, като прекратило преписката. Този резултат бил изведен от обстоятелството, че отправените обиди се преследват по наказателно частен път, а заплахите за живота на молителката не е установено да са отправени към нея.

Видно от писмо от М.Г. – психолог в СУ„Н.Р.”-Б., молителката е потърсила психологическа консултация за нея и детето и.

Видно от декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката е декларирала извършени спрямо нея действия на домашно насилие на 06.03.2019 г. и 08.03.2019 г.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съдът намира молбата на молителя за допустима. Тя е бивша съпруга на Н.К.Г., т.е от кръга на лицата, посочени в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена и в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, един месец, считано от 06.03.2019 г. и 08.03.2019 г.

Разгледана по същество подадената молба е основателна. Изложения в нея актове на домашно психическо насилие се установява от събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл.3 от ЗЗДН. Защита на пострадал може да търси и лице, от посочените в чл.8 от ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите и техните близки да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите.

За да се наложат мерки за защита по ЗЗДН следва да са налице три кумулативно предвидени в закона предпоставки: да се докаже, че се касае за случай на насилие, който попада в категорията на "домашното насилие" по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, че е осъществено от лице по чл.3 от ЗЗДН, и че това насилие е извършено спрямо пострадалото лице.

Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В ал.2 на същата правна норма е посочено, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Предвид характера и спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие, включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно насилие. В подадената по делото декларация на молителят се съдържат такива данни. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.1 от ГПК, в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по ГПК, а съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Следва да се отбележи обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто не е настоящия случай. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Доказателствената тежест на ответната страна при направеното оспорване, че е извършен акт на домашно насилие е да се проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. Доказателствената тежест в този процес е обърната и именно ответника е страната, която следва да докаже при условията на пълно доказване, че не е осъществен акт на домашно насилие.

В конкретния случай, за да бъдат доказани твърденията на молителката относно случилото се на 06.03.2019 г. и 08.03.2019 г., същата е приложила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършеното домашно насилие на посочената в молбата дати и по описания в нея начин. По нейно искане са били разпитани двама свидетели относно отношенията между нея и ответника, макар и не за тези дати.

В показанията си свидетелката В.Н. сочи, че е дългогодишна приятелка на молителката. Излага, че известно време след като последната заживяла с ответника, започнала да и споделя, че той я обижда и унижава. След това в деня на бракоразводното дело лично видяла, как ответника заплюл молителката, като преди това и казвал: ”бял ден няма да видиш, ще те съсипя”. След това това отношение от него към последната продължило с телефонни обаждания и заплахи.

В показанията си свидетеля Л.К. сочи, че е наел молителката да работи в магазин в г.Б., стопанисван от дружеството му. Свидетел е на над десет позвънявания на молителката на телефона и, като обажданията са от ответника. Два или три пъти от тях същата е пускала част от разговорите на високоговорител, като е чул, че ответника и казвал: „Ще ти избия зъбите, шматко, ще ти е* майката, ще ти разкажа играта, повече няма да видиш детето, ще ти го взема”. Твърди, че молителката му споделяла, че се страхува ответника да не изпрати хора да я „пречукат”. Излага, че молителката живее на около два километра от магазина, като по някога я кара до тях, защото същата се страхува да се прибира.

Ответникът не е ангажирал доказателства.

В настоящия случай при съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и гласни такива посредством разпита на горепосочените свидетели, включително и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН /годно доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЗДН/ съдът приема, че в настоящото производство се установяват твърденията на молителката за упражнени спрямо нея два акта на домашно насилие от страна на ответника по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

В случая може да бъде направен категоричен извод, че на посочените в молбата за защита дати и място Н.К.Г. е упражнил насилие, налагащо вземането на мерки по чл.5 ЗЗДН. В настоящия случай съдът намира, че са ангажирани гласни доказателства, които подкрепят доказателствената стойност на представената от М.И.Д. декларация, но не и такива, които да я оборят. Съдът няма основания да не кредитира показанията на свидетелите на ищеца. Показанията на В.Н. и Л.К. са непротиворечиви, като и двамата сочат, че Н.К.Г. е заплашвал и обиждал М.И.Д., макар не и на посочените в декларацията дати. Съдът прецени възможната заинтересованост на двамата от изхода на спора на основание чл.172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото. Факта обаче, че ответника редовно е заплашвал и обиждал ищцата, е безспорно доказан. Така е очевидно, че следва да се даде вяра и на представената от молителката декларация, посочените в която от нея факти, не бяха опровергани.

По изложените съображения съдът приема, че молбата за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН е основателна, поради което същата следва да бъде уважена. В случая е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашното насилие. Акта на домашно насилие, се е изразил в изречени по телефона на 06.03.2019 г. и 08.03.2019 г., от Н.К.Г. обиди и закани спрямо М.И.Д.. Това поведение на ответника осъществява състава на домашно психическо насилие спрямо М.И.Д..

По отношение на вменяемостта на ответника съдът счита, че тя се предполага до момента, в който лицето не е поставено под запрещение с влязло в сила съдебно решение. Ето защо при липса на такова до този момент актовете и действията на лицето не могат да бъдат поставени под съмнение за правната им валидност. 

Защитните мерки по ЗЗДН се налагат за определен срок при доказано извършено домашно насилие.

Въз основа на гореизложеното съдът, имайки предвид събраният по делото доказателствен материал установяващ осъщественото спрямо молителката домашно насилие и вида на същото, включително и данните определящи личностната характеристика на извършителя съобразно принципите и целите на ЗЗДН, счита, че спрямо извършителя Н.К.Г., следва да бъдат наложени следните мерки като защита срещу домашно насилие: 1. Задължава извършителя Н.К.Г., да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.И.Д., за срок от 1 г. и 6 месеца.

Налагането единствено и само на тази мярка, и то за срок от 1 го. и 6 м. съдът намира за достатъчно, за да се окаже на ответника превантивно въздействие да се въздържа за в бъдеще от актове на домашно насилие. За да се достигне до този резултат следва да се отчете, че не следва да се ограничават контактите на ответника с детето му, което живее при молителката.

Предвид изхода на спора и на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Рг.РС, държавна такса за воденето на делото в размер на 30.00 лв., дължима на основание чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Следва на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на извършителя Н.К.Г. да се наложи и наказание "глоба" от 200.00 лева.

При този изход на спора издадената Заповед за незабавна защита №1339/14.03.2019 г. по гр. дело №295/2019 г. по описа на РС-Рг. /издадена въз основа на разпореждане №1339/14.03.2019 г. по гр. дело №295/2019 г. по описа на РС-Рг./, следва да бъде обезсилена.

Ищецът М.И.Д. претендира присъждане на сумата 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение, съобразно договора за правна защита и съдействие и списък на разноските, която сума следва да бъде присъдена на страната, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.5 ГПК, за процесуално представителство в настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

НАЛАГА на Н.К.Г., ЕГН*, с адрес г.К., У.„Г.К.”№86, б.В, .2, а.4, следните мерки като защита срещу домашно насилие:

1. Задължава извършителя Н.К.Г., ЕГН*, с адрес г.К., У.„Г.К.”№86, б.В, .2, а.4, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.И.Д. с ЕГН*, с адрес г.Б., У.„П.”№15, за срок от 1 година и 6 месеца

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН, да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на молителя и ответника.

НАЛАГА на извършителя Н.К.Г., ЕГН*, с адрес г.К., У.„Г.К.”№86, б.В, .2, а.4, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН "глоба" от 200.00 лева.

ОСЪЖДА Н.К.Г., ЕГН*, с адрес г.К., У.„Г.К.”№86, б.В, .2, а.4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Рг.РС сумата 30.00 лв., държавна такса дължима на основание чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Н.К.Г., ЕГН*, с адрес г.К., У.„Г.К.”№86, б.В, .2, а.4, да заплати на М.И.Д. с ЕГН*, от г.Б., у.„П.”№15, сумата 400.00 лв., разноски за процесуален представител.

ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя Н.К.Г., ЕГН*, с адрес г.К., У.„Г.К.”№86, б.В, .2, а.4, за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОБЕЗСИЛВА издадена Заповед за незабавна защита №1339/14.03.2019 г. по гр. дело №295/2019 г. по описа на РС-Рг. /издадена въз основа на разпореждане №1339/14.03.2019 г. по гр. дело №295/2019 г. по описа на РС-Рг./.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на пострадалото лице, на нарушителя, на РУ-К. и на РУ-Р..

Решението се изпълнява незабавно, като обжалването му не спира изпълнението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в 7-дневен срок от връчването на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………..