Р Е Ш Е Н И Е    3294

 

Номер   3294

Година   11.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101367

по  описа  за

2018

година

 

Производството е образувано по искова молба от „Ч.Е.Б.“, ЕИК*, с адрес: Г.С., р.С., У.„Г.С.Р.”№140, представлявано от К.С.С. и Я.Б., чрез пълномощник Адвокатско съдружие „С., Д.П.”, БУЛСТАТ*, със С. адрес за призоваване: Г.С., У.„Я.К.”№8-10, .1, А.8-10, .1, А.4, представлявано от А.Р.Д., против А.В.Ш., ЕГН*, с А.Г.Б., У.„Б.В.“16.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми:

• 2`271.86 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.02.2018 г. до 17.07.2018 г.;

• Сумата от 74.31 лева - законна лихва за забава, считано от 21.04.2018 г. до 04.09.2018 г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения;

• Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата;

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на иска. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като през исковия период не е ползвал ел. енергия в посочения обект. Същият представлява кафе-аперитив, което работи само четири месеца в годината – през зимния период (от м.11. на предходната година до м.03. на съответната година). На следващо място оспорва стойността на потребената ел. енергия, алтернативно – некоректно отчитане и замерване на доставеното количество. Твърди, че след депозирано възражение бил информиран от служители на Ч. в офис Г.Р. за неправомерно присъединяване към електромера, монтиран на ползвания от него обект.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч. Г. д. №1052/2018 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №5086 от 19.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 2`271.86 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.02.2018 г. до 17.07.2018 г. и сумата от 74.31 лева - законна лихва за забава, считано от 21.04.2018 г. до 04.09.2018 г., както и законната лихва от 18.09.2018 г. до изплащане на вземането. Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 27.10.2018 г. В срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

На 10.12.2018 година заявителят по ч. Г. д. №1052/2018 г. е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

За периода 17.02.2018 г. до 17.07.2018 г. на името на А.В.Ш., за обект: Г.Б., У.„Б.В.“16 с ИТН* са издадени от „Ч.Е.Б.” 5 Б. фактури за доставена електрическа енергия, както следва: Фактура №* от 26.07.2018 г. на стойност 0.22 лева за периода 17.06.2018 -17.07.2018 г. и срок за плащане до 20.08.2018 г., фактура №* от 26.06.2018 г. на стойност 33.72 лв. за периода 19.05.2018 - 16.06.2018 г. и срок за плащане до 20.07.2018 г., фактура №* от 28.05.2018 г. на стойност 194.88 лева за периода 19.04.2018 - 18.05.2018 г. и срок за плащане до 21.06.2018 г., фактура №* от 27.04.2018 г. на стойност 709.19 лева за периода 20.03.2018 - 18.04.2018 г. и срок за плащане до 21.05.2018 г. и фактура №* от 28.03.2018 г. на стойност 1`333.85 лева за периода 17.02.2018 - 19.03.2018 г. и срок за плащане до 20.04.2018 г.

Ползваната електрическа енергия от А.В.Ш. за обект: Г.Б., У.„Б.В.“16, се отчитала от средство за търговско измерване /електромер/ с №* и била осчетоводявана по счетоводна партида за аб. №*, клиентски №*63.

Като доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”, одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение №ОУ-03/26.04.2010 г.

По делото е представена лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР на „Ч.Е.Б.” за срок до 13.08.2041 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че по партидата на А.В.Ш., ЕГН*, за обект: Г.Б., У.„Б.В.“16 са осчетоводени посочените в исковата молба фактури. Същите са отразени в „Дневник продажби“ и в „Справка-декларация за ДДС“, представени са в НАП и за тях дружеството е внесло ДДС. Процесните фактури са осчетоводени като задължение за плащане от ответника по сметка „Клиенти“. Според вещото лице обща стойност на процесните фактури е 2`271.86 лв., а лихвата за забава общо върху всички вземания, включени в периода, е в размер на 76.13 лв., посочени в разбивка по всяка фактура в констативната част на заключението.

По делото е назначена и приета като доказателство съдебно-техническа експертиза, съгласно която на 15.02.2018 г. е монтирано СТИ №*, с който на равни интервали от време е отчитана консумираната енергия от клиентски №*63. Вещото лице след извършен на 13.06.2019 г. оглед на място на на ел. таблото констатирало, че СТИ №* е изнесено и окачено на носещ железобетонен стълб, без да са нарушени фирмената, метерологичната и пломбите на Ч., като са прекъснати изводите за изход. Според вещото лице към момента на огледа не се устоновява нерегламентирано присъединяване на други потребители към измервателното средство.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Правният интерес на ищеца е обусловен от подаденото възражение против издадената заповед за изпълнение по ч. Г. дело №1052/2018 г. по описа на РС-Рг.. Разгледан по същество се явява основателен и съображенията за това са следните:

В производството по чл.422 ГПК ищецът-кредитор следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът-длъжник – възраженията си срещу вземането.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че между ищеца – „Ч.Е.Б.” и ответника А.Ш. са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ тези условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,които не са съгласни с тях, имат право да внесат заявление,в което да предложат специални условия, като евентуално приетите такива се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Доколкото в случая не се сочат доказателства за наличие на такова допълнително споразумение, то ответната страна не разполага с възможност за оспорване на общите условия, действали към процесния период. С оглед характера на обществените отношения начинът на договаряне е опростен, като предварително доставчикът е определил съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които са типизирани.

Ищецът е изпълнявал точно задълженията си, като за процесния период – 17.02.2018 г. до 17.07.2018 г. е доставил електрическа енергия до електроснабдения имот, собственост на ответника-абонат на дружеството с №*, клиентски №*, ИТН*, находящ се в Г.Б., У.„Б.В.“16. За доставеното и потребено количество ел.енергия са издадени фактури 5 броя фактури.

Задължението на абоната е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните данъчни фактури : Фактура №* от 26.07.2018 г. на стойност 0.22 лева за периода 17.06.2018 -17.07.2018 г. и срок за плащане до 20.08.2018 г., фактура №* от 26.06.2018 г. на стойност 33.72 лв. за периода 19.05.2018-16.06.2018 г. и срок за плащане до 20.07.2018 г., фактура №* от 28.05.2018 г. на стойност 194.88 лева за периода 19.04.2018 - 18.05.2018 г. и срок за плащане до 21.06.2018 г., фактура №* от 27.04.2018 г. на стойност 709.19 лева за периода 20.03.2018 - 18.04.2018 г. и срок за плащане до 21.05.2018 г. и фактура №* от 28.03.2018 г. на стойност 1`333.85 лева за периода 17.02.2018-19.03.2018 г. и срок за плащане до 20.04.2018 г.

Върху дължимата главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 21.04.2018 г. до 04.09.2018 г. в размер на 74.31 лв.

Тези задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно чл.19, ал.8 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч.Е.Б.” абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел.енергия, след който период от време вземането става ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този период от време и годно за принудително изпълнение по С. ред.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните в с.з. и прието от съда, за периода от 17.02.2018 г. до 17.07.2018 г. неизплатената ел.енергия от клиентски №*63 е за сумата от 2 271.86 лв. На основание чл.86, ал.2 от ЗЗД, абонатът дължи законна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 04.09.2018 г. за сумата от 76.13 лв.

По делото ответникът не е ангажирал доказателства относно изпълнение на задълженията за плащане на фактурираното количество ел.енергия по процесните фактури.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-техническа, неоспорено от страните в с.з. и прието от съда, СТИ №*, отчитащо доставената и консумирана ел. енергия за обект: Г.Б., У.„Б.В.“16 е годно да измерва ел. енергията за процесния период, като отговаря на метрологичните и технически характеристики, без нерегламентирано присъединяване на други потребители към измервателното средство.

С оглед изложеното съдът счита, че иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен досежно иска за главница в размер на 2`271.86 лв. за периода от 17.02.2018 г. до 17.07.2018 г., съгласно фактура №* от 26.07.2018 г., фактура №* от 26.06.2018 г., фактура №* от 28.05.2018 г., фактура №* от 27.04.2018 г. и фактура №* от 28.03.2018 г. Основателно и доказано е и искането за присъждане на сумата от 74.31 лв. представляваща лихва за забава за периода от 21.04.2018 г. до 04.09.2018 г. и също следва да бъде уважено.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в заповедното и настоящото исково производство в общ размер 635.87 лева, от които 46.92 лв. - държавна такса за образуване на заповедно производство, 58.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедно производство, 93.95 лв. – държавна такса за образуване на исково производство, 87.00 лв. – адвокатско възнаграждение по исково производство и 200.00 лв. – депозит вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 150.00 лв. – депозит вещо лице за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.Ш., ЕГН*, с А.Г.Б., У.„Б.В.“16, дължи на „Ч.Е.Б.“, ЕИК*, садрес: Г.С., р.С., У.„Г.С.Р.”№140, представлявано от К.С.С. и Я.Б., сумата от 2`271.86 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.02.2018 г. до 17.07.2018 г. и сумата от 74.31 лева - законна лихва за забава, считано от 21.04.2018 г. до 04.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.Г. д. №1052/2018 г.по описа на РС-Рг. - 18.09.2018 г. до изплащане на главницата.

ОСЪЖДА А.В.Ш., ЕГН*, с А.Г.Б., У.„Б.В.“16, да заплати на „Ч.Е.Б.“, ЕИК*, садрес: Г.С., р.С., У.„Г.С.Р.”№140, представлявано от К.С.С. и Я.Б., сумата от 635.87 лв., представляващи направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:……………………………………..