Р Е Ш Е Н И Е    3311

 

Номер   3311

Година   12.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101011

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Х.К.Г., ЕГН*, от Г.С., ж.„Н.”№172, В.Ж, .З, а.133, Ч. А.М.К. от САК, със С.С.А. Г.К., У.„.№2, против „.Б.О., ЕИК*, с адрес: Г.Б., П.„.В.№1, представлявано от К.К.Р..

Иска се съдът да приеме за установено по отношение на „.Б.О., ЕИК*, че дължи на Х.К.Г. сумата от 5.714.46  лева – главница, представляващо неизплатено трудово възнаграждение по сключен трудов договор на 19.02.2016 г. на основание чл.68, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху същата от датата на депозиране на заявлението пред съда - 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и            сумата от 886.95 лева - договорна лихва за периода от 24.03.2016 г. до 30.05.2018 г.

С исковата молба се претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника  е представен писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като същите са заплатени на 28.12.2017 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Видно от приложеното ч. Г. д. №562/2018 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №3282 от 22.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 5`714.46 лева, съставляваща главница – неизплатено трудово възнаграждение по сключен трудов договор на 19.02.2016 г. на основание чл.68, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху същата от датата на депозиране на заявлението пред съда – 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 886.95 лева, съставляваща договорна лихва за периода от 24.03.2016 г. до 30.05.2018 г.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение, като в срока по чл.414 от ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

След указания на съда на 05.09.2018 г. заявителят по ч. Г. д. №562/2018 г. е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание Ч. упълномощения адвокат, страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено по взаимно съгласие на страните. Това обстоятелство не се оспорва от страните по делото, а то се установява и с приетите като доказателства по делото – трудов договор №055/19.02.2016 г., допълнително споразумение към трудов договор №055/19.02.2016 г. от 28.07.2016 г., заповед за прекратяване на трудов договор №047/20.06.2017 г.

Ищецът е изпълнявал длъжността „Помощник-треньор", с място за изпълнение - отдел на „.Б.О. при основно трудово възнаграждение от 568.00 лева и срок на договора до 31.12.2016 г., впоследствие продължен до 30.06.2017 г.

След депозиран сигнал в Д.„ИТ”-Б. поради неизплатени трудови възнаграждения на ищеца е извършена проверка на „.Б.О., при която е констатирано, че дружеството не е изпълнило задължението си да изплати на Х.К.Г., в качеството на работник, уговореното трудово възнаграждение за извършената от него работа за периода от 19.02.2016 г. до 20.06.2017 г., съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ. За констатираните нарушения на „.Б.О. е ангажирана административно-наказателна отговорност.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която е прието без оспорване от страните. Според експерта общия размер на неизплатените нетни трудови възнаграждения на ищеца за периода от 23.04.2016 г. до 30.06.2017 г. е 6`502.46 лв., а дължимата законна лихва за периода 23.04.2016 г. до 30.05.2018 г. е 929.62 лв. Според експерта в счетоводството на ответното дружество начислените нетни трудови възнаграждения са осчетоводени като изплатени с извършено плащане на 28.12.2017 г. по счетоводни сметки „Персонал“ и „Каса“. По отразяванията в счетоводството на ответника остават неизплатени 101.85 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените установителни искове за допустими, а по същество – основателни, предвид следните съображения:

Според настоящия С. състав в хода на проведеното съдебно производство бяха събрани достатъчно доказателства, които в съвкупност безпротиворечиво доказват липсата на плащане, което да е направено от страна на ответното дружество „.Б.О..

От събраните по делото писмени и счетоводни документи не се доказва в ответното дружество да е налице документ, който да доказва плащане, направено за сметка на ответната страна.

Ответното дружество твърди, че плащането е направено Ч. платежно нареждане по сметка на ищеца. От същото е видно, че е направено плащане в полза на ищеца Х.Г., което е осъществено от името на Й.Б. в качеството му на физическо лице, като никъде в основанието на платежното нареждане не е упоменато плащането да е извършено за сметка на дружеството и по трудовия договор, за който е дължимо съответното плащане. С приетото по делото платежно нареждане не се доказва плащане на дължимата сума. Съгласно приетата СЧЕ, в ответното дружество не съществува документ, с който същото платежно нареждане да е надлежно осчетоводено като извършено в полза на дружеството и то за дължимото на ищеца трудово възнаграждение.

Документът, с който ответното дружество основава възражението си за направено плащане е „Вносна бележка“ от 28.12.2017 г. Документът не показва плащане от името на дружеството, нито за сметка на дружеството ответник. В основанието за плащането не е упоменато, че е платено по задължение за изплащане на възнаграждение трудов договор на ищеца Х.Г.. В експертизата, приета по делото се дават данни за това, че в счетоводството на ответното дружество същата вносна бележка е осчетоводена, като същевременно не съществува никакъв документ, Ч. който това осчетоводяване да е надлежно извършено и да е обосновано плащане именно за сметка на „.Б. и за изплащане на трудови възнаграждения. Единственият документ е „вносна бележка“ от името на физическото лице Й.Б. в полза на физическото лице Х.Г.. Съгласно приетата и неоспорена СЧИ няма осчетоводен друг документ за плащането.

Парите, с които е направено плащането, са лични пари на Б.. Получени са като служебен аванс. Никъде не е упоменато в счетоводството на дружеството те да са предназначени за изплащането на заплати по трудови договори, сключени от дружеството. Й.Б. е получил пари в брой от дружеството на 31.07.2016 г. като му е дадена сумата от 60`000.00 лева в брой! Твърди се, че това е служебен аванс, като същевременно няма основание сума в подобен размер да му бъде дадена като такъв. Не е наличен документ, който да обосновава дължима сума от дружеството към Б. в качеството му на физическо лице в тези размери. На същия не се дължат трудови възнаграждения в качеството му на изпълнителен директор или парични средства в описаните размери. В дружеството не е наличен документ, който да обосновава наличие на правно основание за осъществяването на предаване в брой на служебен аванс от 60`000,00 лв. Ето защо получаване на служебен аванс е невъзможно в такива размери и според съда не oтговаря на действителността. По никакъв начин не става ясно това да са парични средства, предназначени за изплащане на трудови възнаграждения. Сумата е предадена в нарушение на законовите разпоредби, при нарушаване на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой, където съгласно чл.3, ал.1 „Плащанията на територията на страната се извършват само Ч. превод или внасяне на платежна сметка, когато са на стойност равна или надвишаваща 10`000.00 лв.“. Твърди се от ответната страна, че с изплащането на сумата, преведена с „вносна бележка“ е намален служебния аванс на Б.. По делото не се представи документ, обосноваващ това намаляване или прихващане на сумата. Няма протокол за прихващане, нито друг наличен документ. Няма споразумение или каквото и да е било решение на юридическото лице, с което това плащане да е признато именно като плащане по трудови възнаграждения. Осчетоводяването е нерегламентирано и необосновано и не доказва изплащане от името на дружеството, нито за изплащане на трудово възнаграждение, дължимо към Х.Г.. От наличните документи в счетоводството на дружеството не става ясно такова плащане да е било направено от „.Б.О.. Извършеното плащане между физически лица, би могло да е използвано в случая за осчетоводяване и закриване на задължения на дружеството, без реално да е извършено такова.

Възражението на ответното дружество, че плащането е от името на физическо лице, тъй като сметките на дружеството са били запорирани, е неоснователно. Макар и дружеството да не би могло да бъде вносител на каса, в основанието на вносната бележка не е описано, че става дума за плащане по трудов договор на ищеца. Нещо повече по делото не бяха ангажирани доказателства, които да доказват, че сметките на дружеството са били под запор към тогавашния момент на осъщественото плащане. Това възражение не бе подкрепено от съответни доказателства. Дори и да е платено от Б. в качеството му на изпълнителен директор, плащането следва да бъде осчетоводено по надлежен начин и да бъде доказано реалното плащане за сметка на дружеството и в полза на ищеца по трудов договор. Това не е направено и представлява още един безспорен аргумент, че извършеното плащане е плащане между физически лица на друго основание.

Направеното възражение, че е налице извънсъдебно признание за получените суми от ищеца е неоснователно. Това твърдение се базира на свидетелски показания, дадени от лица, които са пряко заинтересовани от ответника. Ищецът е инициатор на настоящото производство, представляващо волеизявление, с което се отрича извършване на такова плащане. Съгласно чл.164 от ГПК плащания на суми в размер над 5`000.00 лв. не могат да бъдат доказвани Ч. устни доказателствени средства.

По изложените съображения, искът с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, чл.128 от КТ, вр. с чл.68, ал.1 от КТ, вр. чл.86 ЗЗД, се явява основателен и доказан.

Приемайки като основателен предявения иск за установяване на процесните вземания, според съда искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК, също така следва да се уважи като основателно в размер, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „.Б.О., ЕИК*, с адрес: Г.Б., П.„.В.№1, представлявано от К.К.Р., дължи на  Х.К.Г., ЕГН*, от Г.С., ж.„Н.”№172, В.Ж, .З, а.133, Ч. А.М.К. от САК, със С.С.А. Г.К., У.„.№2, сумата от 5`714.46  лева – главница, представляващо неизплатено трудово възнаграждение по сключен трудов договор на 19.02.2016 г. на основание чл.68, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху същата от датата на депозиране на заявлението пред съда - 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 886.95 лева - договорна лихва за периода от 24.03.2016 г. до 30.05.2018 г.

ОСЪЖДА „.Б.О., ЕИК*, с адрес: Г.Б., П.„.В.№1, представлявано от К.К.Р., ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.Г., ЕГН*, от Г.С., ж.„Н.”№172, В.Ж, .З, а.133, Ч. А.М.К. от САК, със С.С.А. Г.К., У.„.№2, СУМАТА 1`885.02лв., представляваща за направени разноски по делото.

ОСЪЖДА ФК Б.О., ЕИК*, с адрес: Г.Б., П.„.В.№1, представлявано от К.К.Р., да заплати по сметка на Рг.РС в полза на Държавата, сумата от 278.58 лева, съразмерно с уважената част от предявените искове.

Решението подлежи на  въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на  страните пред Бл.ОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………………………………