Р Е Ш Е Н И Е    3317

 

Номер   3317

Година   12.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100180

по  описа  за

2019

година

 

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „.2.Е., ЕИК*, с адр.: г.Р., У.„Т.А.“№16, представлявано от управителя К.В.Ж., Ч. А.М.К., АК-Б., против „.И.О., ЕИК*, с адр.: г.Я., У.„С.М.№2, представлявано от управителите Т.М. и И.М. (заедно и поотделно), с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между страните е бил сключен неформален договор за изработка, по силата, на който ответното дружество (възложител) възложило на ищцовото дружество (изпълнител), да извърши изкопни дейности в г.Я., ЗММ-Я.. В обстоятелствената част на исковата молба са описани машините, с които са извършени изкопните дейности. Страните уговорили възнаграждение за извършената работа за всеки изработен моточас за всяка една от описаните машини, като плащането следвало да се извърши при приключване на работата, за което „.2., ЕООД да издаде съответната фактура. За извършената работа с колесен багер „Х.”, хидромек с кофа, хидромек с хидрочук и самосвал, била издадена Фактура №*/30.05.2018 г. на стойност 5`520,00 лева, в това число и начислен ДДС в размер на 920,00 лева. Последният е деклариран и внесен от „.2., ЕООД през м.06.2018 г.. За извършената работа с комбиниран багер и багер с хидрочук, била издадена Фактура №*/18.06.2018 г. на стойност 1`152,00 лева, в това число и начислен ДДС в размер на 192,00 лева. Последният е деклариран и внесен от „.2., ЕООД през м.07.2018 г.. Ищецът твърди, че ответникът дължи заплащане на стойността на горепосочените фактури, считано от датата на издаването им, тъй като между страните не е уговорено друго. Въпреки многократно отправените покани стойността на фактурите не била изплатена от ответника. Поради посочената причина „.2., ЕООД депозирало заявление пред Рг.РС, като е образувано ч.гр.д. №1272/2018 г. След като длъжникът получил съобщение за издадената заповед за изпълнение по образуваното заповедно производство извършил частично плащане, като погасил сумата в размер на 6 672.00 лв., представляваща сбора на главницата по двете фактури. Ищецът твърди, че след извършеното плащане в хода на заповедното производство от страна на ответника останали непогасени задълженията за заплащане на мораторната лихва за забава, както следва: върху главницата по фактура №*/30.05.2018 в размер на 260,67 лева, считано от 30.05.2018 г. до 15.11.2018 г. включително и върху главницата по фактура №*/18.06.2018 г. в размер на 48,32 лева, считано от 18.06.2018 г. до 15.11.2018 г. включително. Направеното след образуване на заповедното производство плащане, според ищеца е повлияло върху претенцията за заплащане на мораторна лихва и размера на същата, както и не е погасило задължението за сторените от ищеца разноски в заповедното производство. Също така, се сочи, че на 12.12.2018 г., ответното дружество е подало писмено възражение по чл.414а от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. В тази връзка районният съд, съобразявайки съдържанието на депозираното възражение и становището, депозирано от „.2011”ЕООД по същото, е указал на ищцовото дружество, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на цитираното разпореждане, за установяване на вземането си за сумата от 260,67 лева - лихва за забава върху неизплатената главница по фактура №321/30.05.2018 г. за периода 30.05.2018 г. до 15.11.2018 г.; сумата от 48,32 лева - лихва за забава върху неизплатена главница по фактура №325/18.06.2018 г. за периода от 18.06.2018 г. до 15.11.2018 г., както и за дължимостта на законната лихва върху неизплатената главница от 6`672,00 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Според ищецът, освен лихвата за забава, длъжникът дължи и сторените от заявителя разноски, тъй като с поведението си е станал повод за предприемане на действия за принудително събиране на сумите. Предвид изложеното според ищецът, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски и по двете съдебни производства.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което, да признае за установено по отношение на „.И.О., ЕИК*, с адр.: г.Я., О.Я., о.Б., у.„С.М.”№2, представлявано от управителите си Т.Г.М. и И.П.М. (заедно и поотделно), че същото дължи на „.2.Е., ЕИК*, с адр. г.Р., о.Р., о.Б., у.„Т.А.”№16, представлявано от управителя К.В.Ж. следните суми, а именно: 1. сума от 260,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по фактура №321/30.05.2018 г., считано от 30.05.2018 г. до 15.11.2018 г. включително; 2. сума от 48,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по фактура №325/18.06.2018 г., считано от 18.06.2018 г. до 15.11.2018 г. включително; 3. сума от 42,63 лева, представляваща законната лихва върху незплатената главница от 6 672,00 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането - 07.12.2018 г.; 4. сума от 615,00 лева, представляваща сторените разноски в заповедното производство (заплатена държавна такса и адвокатки хонорар), както и 5. сторените разноски в настоящето производство.

С разпореждане №993 от 21.02.2019 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, по делото не е депозиран от страна на ответника писмен отговор на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна:

По силата на неформален договор, сключен между страните в настоящето производство – ищцовото дружество е извършило описаните в исковата молба СМР-та (изкопни дейности), за което са издадени и приложените към ищеца фактура №321/30.05.2018 г. и фактура №325/18.06.2018 г..

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №1272 по описа на Рг.РС за 2018 г., е, че длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.414 а, ал.1 от ГПК към което е приложил доказателства за заплащане на дължимите суми по посочените фактури.

В хода на исковото производство пред настоящата инстанция са представени доказателства за заплащане на остатъка от дължимите суми по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1272/2018 г. по описа на Рг.РС, вкл. и на разноските направени в заповедното производство. Посоченото обстоятелство е изрично признато от страна на пълномощника на ищеца в откритото съдебно заседание по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. чл.86 от ЗЗД.

Съдът, като взе в предвид изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата претенция е допустима и своевременно предявена. Видно от представените по делото доказателства, ищцовото дружество е депозирало заявление до Рг.РС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, относно претендираните суми, представляващи неплатени законни лихви за забава. В хода на производството по ч.гр.д. №1272/2018 г. по описа на Рг.РС, са изцяло изплатени задълженията за заплащане на главниците върху които са начислени лихвите за забава.

Съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение. Предвид изложеното по-горе е налице забава от страна на длъжника за изплащане на дължимите суми по фактура №321/30.05.2018 г. и фактура №325/18.06.2018 г..

По аргумент на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да съобрази и фактите настъпили след подаване на исковата молба. С оглед на посоченото съдът следва да съобрази приложеното платежно нареждане, както и направеното изрично признание от страна на ищеца на отрицателния за него факт, че след завеждане на заповедното и на исковото производство ответникът е изплатил изцяло  сумите по издадената заповед за изпълнение. Посоченото обстоятелство се установява и от приетото по делото платежно нареждане.

Въпреки изхода на спора, тъй като плащането на исковата сума е извършено в хода на процеса, съдът приема, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноски в исковото производство в размер на 443.44 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.    

Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „.2.Е., ЕИК*, с адр.: г.Р., У.„Т.А.“№16, представлявано от управителя К.В.Ж., Ч. А.М.К., АК-Б., иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК за признаване  за установено, че  подалия възражение „.И.О., ЕИК*, с адр.: г.Я., У.„С.М.№2, представлявано от управителите Т.М. и И.М. (заедно и поотделно) дължи на ищеца „.2.Е., ЕИК*, следните суми: 1. сума от 260,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по фактура №321/30.05.2018 г., считано от 30.05.2018 г. до 15.11.2018 г. включително; 2. сума от 48,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по фактура №325/18.06.2018 г., считано от 18.06.2018 г. до 15.11.2018 г. включително; 3. сума от 42,63 лева, представляваща законната лихва върху неизплатената главница от 6`672,00 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането - 07.12.2018 г..

ОСЪЖДА „.И.О., ЕИК*, с адр.: г.Я., У.„С.М.№2, представлявано от управителите Т.М. и И.М. (заедно и поотделно) да заплати на „.2.Е., ЕИК*, с адр.: г.Р., У.„Т.А.“№16, представлявано от управителя К.В.Ж. сумата от 443.44 лв., представляваща направени в исковото производство пред настоящата инстанция разноски.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.259 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………….