Р Е Ш Е Н И Е    3327

 

Номер   3327

Година   15.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101189

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано по искова молба, предявена от Г.Л.Ц., ЕГН*, с адрес в Г.Б.., У.„С.”№18, против В.Ф.-Ц., родена на 03.08.1983 г., с адрес в Г.Б.., У.„С.”№18.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответницата са съпрузи. От брака си имат родено едно дете – М.Ц., ЕГН*, роден на 27.02.2014 г. За периода от 14-ти до 18.02.2018 г. ищецът е бил на почивка в Ш., на която е трябвало да бъде и ответницата, но в последния момент е отказала да замине заедно със съпруга си. След като се е върнал в Р.Б., Г.Ц. е констатирал, че съпругата и сина му са заминали извън страната. При телефонен разговор с ответницата, тя е обяснила, че ще гостуват за един месец при родителите й в К.. Когато минал месеца и ответницата не се върнала и не довела синът им в Г.Б.., ищецът започнал да е притеснява. Последният контакт между ищеца и ответницата е бил около два месеца преди подаване на исковата молба т.е. през месец август 2018 г., когато В.Ф.-Ц. е заявила на съпруга си, че ще остане в К. и той повече няма да види сина си. Г.Ц. е депозирал сигнал пред ОД на МВР-Б. по повод напускането на страната на сина му, с който изрично е изразил несъгласието си за издаване на документи за самоличност на детето и същото да напуска пределите на Р.Б.. Във връзка с този сигнал ищецът е уведомен устно от служител на РУ-Б., че малолетния М.Ц. е напуснал Б. на 17.02.2018 г. и след тази дата не е регистрирано влизането му страната. Изложени са доводи, че с отвличането на детето от неговата майка бил неправомерно разделен от детето си. В резултат на тези действия на съпругата си не е виждал сина си повече от девет месеца от завеждане на исковата молба, а от два месеца дори не се е чувал с него. Ищецът е в неведение относно обстоятелството къде е и как е детето. Изразява притеснения, че след още известно време детето дори няма да го познае и да си спомня за него. Според ищеца в нарушение на всички закони и морални принципи е лишен от  правото да живее със сина си и да се грижи за него. Нямало причина и основания ищцата да предприема такива действия по отношение на него. Също така, се твърди, че започнал да дочува по града, че ответницата, докато е била с него имала приятел. Изразено е становище, че ищецът не може да я задължи да живее с него, ако тя не иска, но счита за престъпление действията на ответницата, с което го лишава от възможността да вижда и да се грижи за детето си. Ищецът твърди, че желае и има възможност да се грижи за детето си. Имал пълната подкрепа на родителите си, към които детето било привързано, а и те към него.

Позовавайки се на изложените в исковата молба фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, с което да възложи на ищеца - Г.Л.Ц. с ЕГН*, упражняването на родителските права по отношение на малолетното ни дете М.Ц., ЕГН*, роден на 27.02.2014 г., като определи режим на лични контакти на майката с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и по 20 дни през лятото, като това време не съвпада с ползван от мен платен годишен отпуск;

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №5769 от 29.10.2018 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечният срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна, чрез назначения от съда особен представител е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата молба. Особеният представител на ответницата посочва, че доколкото същата не е намерена за връчване на съдебните книжа и не е изразила лично становище във връзка с предявения иск няма доказателства за наличието на спор между родителите относно упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете. Посочва се, че твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, по отношение установените контакти с детето в периода от 17.02.2019 г. до предявяване на исковата молба са едностранни и неподкрепени с доказателства. Още повече, че ищецът не излагал доводи за наличието на разногласия и проблеми между тях до момента на нейното напускането й на страната заедно с детето. Според особения представител на ответницата не са известни и причините, поради които на 17.02.2018 г. В. е напуснала Б., заедно с детето М. и поради които от тогава не се е връщала в страната. На следващо място са изложени съображения, че липсата на контакт и информация относно сегашното й местопребиваване е непреодолима пречка за извършване на преценка относно нейните родителски и възпитателски качества. Предоставянето за упражняване на родителските права върху детето би следвало да бъде възложено само при извършено цялостно и изчерпателно изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен е привързано детето, разполага ли родителя с помощта на трети близки лица при отглеждане на детето, не само като финансови и материални възможности, но и начин на живот, възпитание, обучение и др. Не на последно място, счита, че полът и възрастта на детето са също от съществено значение, с оглед неговите нужди, като едно по-продължително отделяне на малкото дете от майката можело да доведе до трайни психологически травми. Във връзка с последното и при условията на евентуално уважаване на иска, в частта относно предоставяне упражняването на родителските права на ищеца, прави възражение по отношение на режима на лични контакти с майката, като счита, че посочените периоди са недостатъчни за поддържането на здрава и емоционално стабилна връзка между майката и детето.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от упълномощен представител, като поддържа предявените искове. Ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения.

В съдебно заседание ответницата не се явява, като се представлява от назначения от съда особен представител, който оспорва изцяло като неоснователен предявения иск.

Съдът след като обсъди становищата на страните, прецени събраният по делото доказателствен материал приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдържанието на приложените към делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №9 от 17.06.2014 г. по описа на О.Б., е, че от брака между страните имат родено едно дете – М.Ц..

Ищецът е депозирал сигнал до ОД на МВР-Б., с който поискал съдействие за връщане на детето в дома му, обявяването му за издирване, както и да не бъдат подновявани документите му за самоличност и да не бъде разрешавано да напуска пределите на Р.Б., без неговото съгласие.

От приложените по делото справки от ОД на МВР-Б. се установява, че е регистрирано излизане от Р.Б., на детето М.Ц. на 17.02.2018 г. и няма данни за последващо влизане или излизане на или от територията на Р.Б.,. Към момента детето е обявено за общо държавно издирване.

При изслушването на ищеца по реда на чл.59, ал.6 от СК, същият заявява, че повече от осем години с ответницата са съпрузи. Детето се родило в И., където живели съпрузите до навършването на тримесечна възраст на детето. От тогава до 17.02.2018 г. семейството живеело в Б., Г.Б... Ищецът организирал пътуване до Ш. с цел туризъм по случай именния ден на ответницата, която се отказала в последния момент под предлог, че не иска да оставя детето. При завръщането си в Б. ищецът разбрал, че съпругата му и синът му  ги няма. Впоследствие ищецът се свързал с ответницата, която била заминала при родителите си в К.. Според ищецът това заминаване било предварително подготвено, тъй като ответницата била събрала почти всичкия си основен багаж и този на детето. Първоначално ответницата казвала, че ще остане на почивка при родителите си, след което ще се върне. Въпреки това до настоящия момент ответницата не се е завръщала в Б.. Преустановила и контактите си с ищеца, включително и контактите между последния и детето. Ищецът започнал да подозира, че В. няма да се върне и депозирал сигнал в полицията. Ищецът твърди, че не е виждал сина си от м.02.2018 г., а не го е чувал от м.10.2018 г. Търсил съпругата си и детето в И. в дома на сестра й, тъй като предполагал, че е там, но не ги открил. Преди заминаването на ответницата отношенията им били нормални. По никакъв начин същата не е изявявала намерение да замине за друга държава. Твърди, че нищо не е подозирал, като определя поведението на ответницата като изненада, не много приятна за него. Причината, поради която първоначално живели в И., е, че В. не е български гражданин и нямала право да живее повече от три месеца в Б.. Миналата г. получила разрешение за постоянно пребиване в Б.. Ищецът твърди, че не знае къде живеят ответницата и детето към настоящия момент. Сочи, че В. няма руско гражданство и има право да живее в Р. 90 дни. На всеки три месеца трябвало да излиза в чужбина. Малко преди да приключат разговорите им В. му казала, че ще излиза в чужбина. Тъй като не е гражданка на Р., непрекъснато променяла местоживеенето си  и нямала право да работи в тези държави. Ищецът желае да се грижи за синът си, като сочи, че има по-добри материални и битови възможности за това и му отделя повече внимание. Заявява, че няма да лиши ответницата от възможността да се вижда с детето.

По делото е разпитан като свидетел Д.В. който сочи, че познава ищеца от ученическите му години, тъй като му бил учител в ТТХ в Г.Б... След това Г. завършил НСА и започнал да работи при свидетеля, като впоследствие станали съдружници. Твърди, че познава и съпругата му В.. Според свидетеля съпрузите живеели добре. След като сключили брак известно време работели в И., където се родило детето им. Ответницата няколко пъти ходила да види родителите си в И.. Миналата г. ищецът му казал, че ще ходи да кара ски в Ш. и ще вземе и В. В последния момент В. се отказала и Г. заминал без нея. Когато се върнал от Ш.Г. му казал, че ответницата е събрала доста лични неща на нея и детето и е заминала. Свидетелят твърди ,че изобщо не му е минало през ума, че В. си е тръгнала. Г. бил изключително притеснен. От тогава до сега не бил виждал детето си. Един път се чул с детето по телефона около рождения му ден. От време на време имал някаква връзка по телефона, но не може да посочи подробности. Свидетелят описва ищеца като отговорна и трудолюбива личност. Посочва, че Г. живее в пристройка към къщата на родителите си. В къщата живеели майката, бащата и брата на ищеца. Родителите на Г. и брат му били в прекрасни отношения с В.. Били много радостни, когато Г. се оженил и се появил и М.. След като ответницата заминала с детето се получила една много болезнена обстановка. Г. бил изненадан от заминаването на съпругата му и детето. Имало изградена връзка между бащата и детето и между неговите родители и детето. Последните полагали грижи за детето. Майката също обичала детето си. Според свидетеля отношенията между В. и Г. били много добри. Отношенията между свидетеля и В. били добри. С приятелката на свидетеля В. говорила, че тук и харесвало много и че Г. се държи много добре с нея. В. работила през сезона, като се занимавала с фотография професионално. След раждането на детето също работела, като детето оставало при родителите на Г..

По делото е разпитан като свидетел В.Ч., който твърди, че познава ищеца от около 15 години и са в добри приятелски отношения. Миналата г. Г. организирал екскурзия по случай именния ден на В. в Ш., за да карат ски. Един ден, преди да заминат Г. се обадил на свидетеля и го поканил да отиде с него, тъй като бил резервирал билети и хотел, а съпругата му се отказала. Свидетелят нямал възможност да отиде и Г. заминал сам. Когато се върнал Г. разбрал от родителите си, че съпругата му си е събрала вещите и си е тръгнала. От тогава В. не е идвала в Г.Б.. и не се е виждала с ищеца. Говорили по телефона миналата г. през есента, около рождения ден на детето. От тогава Г. нямал връзка с нея и с детето. Докато били заедно Г. и семейството му живеели в пристройка към къщата на родителите му. Родителите му помагали. Посочва, че Г. и детето са били привързани един към друг. На родителите му им е мъчно от това положение. От както М. го няма, Г. му се струвал доста променен. Миналата г. Г. ходел до сестрата на В., за да ги издири. Чрез нея се свързал с тях и разбрал, че са добре, но не получил повече информация. От както В. си тръгнала не е виждал сина си. Според свидетеля Г. има възможност да се грижи за детето си. Има собствен бизнес – туристическа фирма и добри доходи. Свидетелят твърди, че не е присъствал на скандали между страните. Като всяко нормално семейство мисли, че са се карали. До последно си били нормално семейство. Разбирали се. С родителите на Г. били в добри взаимоотношения. В. започнала собствен бизнес – фотография, като ищецът и закупил консумативи.

По делото е представен социален доклад, в който са посочени обстоятелства относно жилищните условия, полаганите грижи и роднински кръг до заминаването на детето извън пределите на Р.Б.,. Въз основа на направеното социално проучване ДСП, О„ЗД“ изразява становище, че бащата притежава необходимия родителски капацитет за да осигури сигурна и спокойна семейна среда и условия за цялостно развитие на детето. По отношение на майката В.Ц., социалните работници сочат, че предвид обстоятелството, че майката и детето не живеят на територията на страната, ОЗД не е в състояние да изрази становище по отношение на родителския й капацитет, емоционална близост и възможност да полага грижи за сина си.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

При така наведеното спорно материално право е кой да упражнява родителските права при наличие на спор между родителите, чиято правна квалификация е чл.127, ал.2 от СК;

Съдът приема предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, за процесуално допустим и подсъден на българския съд. За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Р.Б.,, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове. В случая се иска съда да разреши възникналия спор между родителите, при положение, че майката на детето е гражданка на И., а детето с двойно гражданство – българско и И-ско. От изслушването на ищеца в съдебно заседание и разпита на свидетелите Д.В. и В.Ч., се установи, че към момента майката и детето са с неизвестно местожителство, като са налице данни, че същите са пребивавали за известен период от време в Р., Г.Ф., К.. Т.е. налице е процесуално отношение с международен елемент, при което се иска решаване на въпроси относно родителската отговорност. Тези въпроси попадат в приложното поле на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признанието, изпълнението и сътрудничеството във вр. с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, ратифицирана от Р.Б., на 18.01.2006 г. – обн. ДВ, бр. 9/2006 г. Съгласно чл.1 от Конвенцията, нейните цели са да  определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки относно личността и имуществото на детето, като съгласно чл.3a и 3b, едни от тези мерки за предоставяне на родителската отговорност, правото на упражняване на родителските права, правото на лични отношения, правото на отвеждане на детето за определен период на място различно от обичайното му местопребиваване. Съгласно чл.5, т.1 от Конвенцията, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето, а съгласно чл.5, т.2, по силата на чл.7, в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето. А съгласно чл.7 от Конвенцията, в случай на незаконно прехвърляне или задържане на детето органите на договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането, запазват своята компетентност до момента, когато детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава и  всяко лице, институция или друг орган, на който е предоставено правото на упражняване на родителски права, са изразили съгласие с прехвърлянето или задържането, или  детето е пребивавало в тази друга държава най-малко една г., след като лицето, институцията или органът, имащи право да упражняват родителски права, узнаят или е трябвало да узнаят за местонахождението на детето и в този период никаква молба за неговото връщане не е подадена и разгледана и детето се е интегрирало в новата си среда. Предвид изложеното съдът приема, че именно българския съд е компетентен да разгледа предявения иск за определяне на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете. Съдът приема, че именно в Р.Б., е било обичайното местопребиваване на детето, доколкото именно тук е мястото, където то е живяло и е било социално интегрирано до извеждането му от територията на страната през м.02.2018 г.

При разглеждането на предявените искове по същество, съдът излага следните съображения:

Настоящото производство, което се развива по реда на чл.127, ал.2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правни отношения, в резултат на която, поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127, ал.1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл.127, ал.2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е инициирал производството.

При отговора на въпроса на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права върху децата съдът се ръководи от задължителните указния и критериите, дадени с ППВС №1/1974 г. При спор относно упражняването на родителските права значение имат не отделните обстоятелства по случая, а тяхната съвкупност и цялост. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-разнообразно естество, но по съществените от тях са възпитателски качества и морален лик на родителите, полагани грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно-битови и други материални условия на живот. Част от тези фактори са нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК. Съдът следва да съобрази всички факти по делото, имащи значение към изброените критерии, като приоритетно се ръководи от интереса на децата. Те имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита и материалните условия на живот, но и за тяхното добро възпитание, създаване на трудови навици и изграждането им като зрели личности. Това естествено е не може да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.

Съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото доказателства навеждат настоящият състав на извод, че бащата на детето е по-пригодния от двамата родители за осъществяване на родителската власт върху него.

Относно полаганите до момента грижи за детето, както и по отношение желанието на родителите да се грижат за М.с, страните са равнопоставени. До фактическата раздяла на страните, детето е отглеждано и възпитавано общо от двамата родители, които адекватно са задоволявали основните му потребности. В съдебно заседание бащата заявява желание и възможности да се грижи за детето, демонстрирайки привързаност и отговорност към него. От социалния доклад, изготвен от ОЗД-Р. се установи, че бащата притежава необходимия родителски капацитет за да осигури сигурна и стабилна семейна среда за отглеждане на детето. Същия притежава необходимите битови и материални възможности и подкрепа на близки и роднини за отглеждане на малолетното дете. По отношение майката на детето - В.Ф.-Ц., съдът не разполага с никакви сигурни данни какви са нейните възможности материални и битови и каква е обкръжаващата я среда, след фактическата й раздяла с ищеца по делото и извеждането на детето извън територията на страната. От показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и от изслушването на ищеца в съдебно заседание, се установи, че майката самоволно е променила обичайното местопребиваване на детето, като го е извела извън територията на Р.Б.,, без съгласието на другия родител. Последното представлява и нарушение по чл.3 от Хагската конвенция. Също така безспорно създава предпоставки за отчуждаване на детето от другия родител. Съдът приема, че в интерес на детето е да му бъде осигурена възможност да контактува и с двамата родители, с оглед осигуряване на стабилна емоционална връзка с детето и правилното му развитие. С поведението си ответницата е прекъснала не само връзката между бащата и детето, но и между детето и останалите роднини по бащина линия, които са подкрепяли семейството при неговото отглеждане. По този начин ограничавайки изцяло контактите на детето с баща му и родините му по бащина линия, ответницата Ф.-Ц. е допуснала детето, макар и и все още на много ниска възраст, да бъде свидетел на влошаващите се взаимоотношения помежду им и по този начин го е поставила в една дисфункционална среда, която в бъдещ момент би повлияла негативно върху психо-емоционалното му състояние. Поведението на ответницата с необосновано отвеждане на детето на територията на друга държава и прекъсвайки обичайния режим при неговото отглеждане преди февруари 2018 г. и всякакви контакти между бащата и детето, има негативен морален облик като критерий по смисъла на чл.59, ал.4 СК и като цяло представлява едно безразсъдно действие.

По гореизложените съображения съдът достига до извода, че ответницата е демонстрирала негативно поведение, което дава предимство в притежаваните възпитателски качества и морален облик на бащата.

В интерес на детето е, то да остане да живее в дома, в който е отраснало, преди да бъде изведено от ответницата от държавата на обичайното му местопребиваване.

На следващо място пола на детето и неговата възраст, също налагат необходимост от участието на бащата в живота на детето, което участие очевидно майката игнорира.

Комплексната преценка на изложените по-горе конкретни обстоятелства и съпоставката им с изброените критерии води до извод, че по-пригоден родител е ищецът по делото – бащата. Ето защо съдът счита, че родителските права спрямо детето М.Ц. следва да се предоставят на бащата, при който детето ще живее до навършване на пълнолетие.

По отношение режима на лични отношения между детето и родителят комуто не се предоставят за упражняване родителските права, съдът счита, че в интерес на детето е осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти с този родител. Последното е обусловено от необходимостта да се запази изградената помежду им емоционална връзка и майката да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи за детето. Детето е във възраст, в която се укрепват отношенията на доверие и емоционална привързаност между него и родителя. Съдържанието на мерките относно личните отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права зависи от особеностите на всеки конкретен случай. Това съдържание трябва да бъде определено така, че мерките да са реално изпълними и при нужда да може да бъдат осъществени принудително със средствата на изпълнителния процес. Упражняването на родителските права се предоставят на бащата по неговото местоживеене. Видно от доказателствата под делото е, че майката не живее на територията на Р.Б.,. Последното налага определянето на по-продължителни периоди от време за осъществяване на лични контакти на майката с детето през време на зимната и лятната ваканции и празнични дни.

Съдът отчита факта, че ответницата и детето имат нужда да общуват, за да могат да изразяват отношенията си един към друг и за да може майката да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Когато обстоятелствата не позволяват осъществяването на регулярни кратковременни контакти, това може да бъде компенсирано от повече на брой и по-продължителни контакти във време, свободно от трудови задължения за родителя и учебните занимания на детето. Предвид посоченото, личните отношения с детето следва да се осъществяват, както следва: две седмици през Великденските и Коледните празници на ротационен принцип, един месец през лятната ваканция на детето и десет дни през зимната ваканция, който период да не съвпада с ползването на редовния платен годишен отпуск от бащата. Няма пречка родителите да уговорят времето и мястото за предаване на детето, като и поемането на разходите за пътуване и други под., но при липса на съгласие мястото на изпълнение на задължението е обичайното местопребиваване на детето, като разходите за отвеждането и довеждането на детето са за сметка на майката. В този смисъл е и постановеното по чл.290 ГПК - решение №480 от 6.07.2010 г. на ВКС по Г. д. №4313/2008 г., IV г. о., ГК.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.Ц., ЕГН*, роден на 27.02.2014 г., на бащата Г.Л.Ц., ЕГН*, с адрес в Г.Б.., У.„С.”№18, като ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.2 ГПК детето да живее при баща си в Р.Б.,.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката В.Ф.-Ц., родена на 03.08.1983 г., И.ска гражданка, с малолетното дете М.Ц., ЕГН*, роден на 27.02.2014 г., както следва: майката има право да вижда и взема при себе си детето за две седмици по време на Великденските празници на всяка четна г. и по две седмици по време на Коледните празници на всяка нечетна г., както и по един месец през лятната ваканция и десет дни по време на зимната ваканция на детето, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………..