Р Е Ш Е Н И Е    3344

 

Номер   3344

Година   15.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от административно дело

 

номер

20181240700001

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.149, ал.5, във вр. чл.147, ал.2 и чл.146 от АПК. Постъпил е протест от М.К. – зам. районен прокурор на РП-Р. против Решение №123/03.11.1995 г., Решение №2097/03.02.1997 г., Решение №426Ю/17.04.2001 г. и Решение №426Ю/20.04.2001 г. на ПК-Я., постановени по преписка с вх. №123/1991 г. и преписка с вх. №0142Ю/14.01.1992 г.

В протеста са релевирани доводи за нищожност на атакуваните адм. актове по съображения за постановяването им в противоречие на разпоредбата на чл.18д, ал.5 от ППЗСПЗЗ, както и поради постановяването им от нелегитимен състав на поземлената комисия.

Ответникът - ОСЗ-Я. не изразява становище по протеста,не изпраща представител и на проведените съдебни заседания по делото.

Конституираните заинтересовани страни - В.С.Г., В.Й.Р., Е.Й.К., Я.Л.Д. и О.Л.Б. чрез пълномощниците си адв. Д. и адв. С., молят да бъде оставен без уважение протеста на РП-Р.. Излагат, че не са налице основания за обявяване нищожност на решенията, касаещи възстановяване собствеността на наследника на доверителите им. В съдебно заседание правят възражение за нищожност на Решение №123А/02.09.1997 г. на ПК-Я. поради нарушения на закона.

Конституираните заинтересовани страни - Д.Б.Ц., М.Б.Б. и С.Б.Б. чрез пълномощника си адв. К., молят да бъде уважен протеста на РП-Р.. Излага, че в хода на производството са събрани множество доказателства, че е опорочена процедурата по възстановяване собствеността на н-ците на С.Т.Г. върху земеделски имот с №08057 и на имот с №3023 в м. „Т.“ с Решение №426Ю/17.04.2001 г. и Решение №426Ю/20.04.2001 г.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заявление с вх. №123/13.12.1991 г. в качеството си на законен наследник на Б.М.Б., В.Ю.Б., е заявила пред ПК-Я. за възстановяване земеделски земи в землището на г.Я., между които и нива от 2.7 дка в местността „Т.“, при съседи: М. и Б..

С Решение №123/27.01.1995 г. на ПК-Я. като е разгледала преписката по заявление вх.№123/13.12.1991 г., подадено от В.Ю.Б. и представените към нея доказателства, възстановила на н-ците на Б.М.Б. правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот с площ от 2,700 дка в местността „Т.“, в граници, подробно описани в решението. Решението е влязло в сила на 27.04.1995 г. съгласно представената и приета по делото обратна разписка от ОС„З“-Я..

С последващо Решение №123/03.11.1995 г. ПК-Я. повторно е признала правото на собственост на н-ците на Б.М.Б. в съществуващи стари реални граници върху същия имот, но този път с по-малка площ, а именно: 1.200 дка, като е отказала да възстанови 1.500дка от същия имотс мотив – „…спор за материално право – чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Дублира се със заявление 538. Собственик на имота е Г.Т.Г..“.

С Решение №123А/02.09.1997 г. ПК-Я. е възстановила правото на собственост на н-ците на Б.М.Б. в съществуващи стари реални граници върху имот №003004 с площ от 0.490 дка, находящ се в местността „С.“ и върху имот №008009 с площ от 1.740 дка в местността „Т.“ в граници, описани в решението..

С Решение №2097/03.02.1997 г. ПК-Я. е възстановила правото на собственост на н-ците на Б.М.Б. в съществуващи стари реални граници върху имот №003004 с площ от 0.215 дка, находящ се в местността „Т.“ и върху имот №008009 с площ от 0.870 дка в местността „Т.“ в граници, подробно описани в решението.

Със заявление с вх. №01426/14.01.1992 г. в качеството си на законен наследник на С.Т.Г., В.С.Г., е заявил пред ПК-Я. за възстановяване земеделски земи в землището на г.Я., между които и нива от 1.0 дка в местността „Т.“, при съседи: Е.Л. и Л.С..

С Решение 426/25.11.1994 г. на ПК-Я. е разгледала преписката по заявление вх.№01426/14.01.1992 г., подадено от В.С.Г. и представените към него доказателства, възстановила на н-ците на С.Т.Г. правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот с площ от 1.000 дка в местността „Т.“.

С Решение №426Ю/17.04.2001 г. и Решение №426Ю/20.04.2001 г., и двете по описа на ПК-Я. е възстановила правото на собственост па н-ците на С.Г.Г рашкин в съществуващи стари реални граници върху имот №008057 с площ от 0.870 дка и имот №003023 с площ 0.216 дка в местността „Т.“ в граници, подробно описани в решенията.

От изпратеното от Министерство на З и горите писмо е видно какъв е бил състава на ПК-Я. към 17.04.2001 г. и 03.02.1997 г..

За изясняване на спора съдът допусна съдебна компютърно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице И.Н.Х., приета без оспорване от страните. Според вещото лице от извършената проверка в цифровата база данни в КВС н с.Ю., о.Я. на имот №008009 и имот №008057 в м. „Т.“ не са налични протоколи за трасиране и за промени в КВС. Вещото лице е категорично, че не са налице неправимерни действия – изтривания и вмешателства, тъй като никой няма достъп до регистъра, за да прави промени, които да не се отразяват в системата.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Производството по оспорване решенията на ПК, респ. тези на ОС”З” е особено производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е определен реда за съдебното обжалване, различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са адм. актове, както и основанията за това, поради което следва да намерят приложения нормите на АПК. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което протестът, по повод на който е образувано настоящото производство, е процесуално допустим. Протестът е депозиран от активно-процесуалноправно легитимирано лице,по смисъла на чл.147, ал.2, вр. чл.16, ал.1 от АПК. Същият ангажира надлежно правораздавателната компетентност на сезирания съд, който е и родово и местно компетентен да упражни съдебен контрол по отношение законосъобразността на решенията на ОСЗ, независимо от твърдените пороци, съобразно специалната разпоредба на §19, ал.1 от ПЗР на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1, вр. чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения адм. акт на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с посочените от оспорващия основания, като съгласно чл.168, ал.2 ГПК, съдът обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за това. Действащото българско законодателство не дава легално определение на понятието нищожен адм. акт, но законодателят е уредил в чл.146 от АПК изискванията, на които следва да отговаря един адм. акт, за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези изисквания води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона. Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че административният акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл.146 от АПК. Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на изискванията за форма, така и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Решенията на общинските служби по земеделие съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ са индивидуални адм. актове по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като отговарят на предвидените изисквания. Правото на собственост върху земеделските земи се възстановява по силата на закона, но за конкретното връщане на земята, по възстановеното право на собственост, е предвиден специален ред и органи в това отношение. Този ред е административен, а решенията на общинските служби по земеделие са индивидуални адм. актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, доколкото специалният нормативен акт - ЗСПЗЗ не съдържа особени разпоредби.

Производството по ЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи е адм. производство, което започва по заявление на лицата по чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. на собствениците на земеделски земи или техните н-ци, както е предвидено в чл.11 от ЗСПЗЗ. Административния орган, пред който се подава заявлението и който е компетентен да се произнесе с решение по чл.14 от ЗСПЗЗ, е съответната О. С. по земеделие и гори. Решението на административния орган е стабилен индивидуален адм. акт, който има конститутивно действие и се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на субекта, т.е. решението е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността. Действието на решението е за в бъдеще /в този смисъл е т.1 от ТР №1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и решение №224 от 2001 г. на ВКС /.

Решенията на ОС„З“ биват два вида (признавателни и възстановителни) и следва да се различават, доколкото обуславят различни правни последици в хода на специалните адм. производства за възстановяване на правото на собственост. Съгл. чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в случаите когато правото на собственост се възстановява в съществуващи или възстановими стари реални граници ОСЗ постановява решение, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях.

По принцип индивидуалните адм. актове се ползват със стабилитет. Административният орган може да ги отменя, изменя, допълва или поправя по изключение, само при условията и предпоставките, изрично регламентирани в закона. Последващият адм. акт следва да отговаря на изискванията за съдържание и форма на индивидуалните адм. актове и при всички случаи органът е длъжен да изложи нарочни мотиви, в които да посочи установените от него факти и правни основания, въз основа на които пристъпва към отмяна, изменение или допълнение на своя предходен акт.

В настоящия случай съдът намира, че решение №123/03.11.1995 г. ПК-Я. е нищожно. Адм. орган е излязъл извън границите на материалната си компетентност при издаването на решение същото, тъй като е пререшил разрешено преди това административно правоотношение с Решение №123/27.01.1995 г., без да са налице предпоставките за това, предвидени в чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Решенията на общинските служби по земеделие по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ са стабилни адм. актове, поради което те не могат сами да ги отменят. Последвалите втори решения на общинските служби в този смисъл са нищожни и следва да се обявяват за такива в съдебното производство. Вторият адм. акт е нищожен, като постановен при липса на правомощие. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ при откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал.1, ОСЗ по искане на министъра на ЗХ или по искане на заинтересуваните лица, се произнася с решение да го измени в срок до 1 г. от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на Общ. сл. по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, като този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. Или, необходимите предпоставки за изменението на решение на Общ. сл. са наличие на нови обстоятелства или доказателства, искане от заинтересуваните лица, направено в едногодишен срок от откриването им до Общ. сл., което искане независимо, че е направено в едногодишния срок, следва кумулативно да е и в двугодишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне, или от постановяване на решението на службата.

В конкретния случай ОС”ЗГ”-Я., чиято е доказателствената тежест, не навежда доводи, нито установява в процеса наличието на констатирани нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства от значение за постановяване на последващо решение - решение №123/03.11.1995 г., както и предприета от министъра на ЗХГ по своя инициатива или на заинтересувани лица отмяна на предходното позитивно решение на ПК или негово разпореждане до ОСЗ за негово изменение. В мотивите на атакуваното решение не се сочат нито едно от визираните хипотези на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ.

Издаването на последващи решения от ОСЗ, включително процесното решение №123/03.11.1995 г., в обратен смисъл на влязло в сила позитивно предходно такова- Решение №123/27.01.1995 г., без наличие на съответните законови предпоставки, представлява тотално незачитане на установения с Конституцията на Р.Б. и законите правов ред и ред на държавно управление и води до необоснован произвол в дейността на държавните органи.

В заключение оспорения адм. акт на ОСЗ-Я. - решение №123/03.11.1995 г., е нищожен, тъй като е издаден от орган, неразполагащ с необходимата за валидно произнасяне властническа компетентност, при незачитане стабилитета на предходно влязло в сила позитивно произнасяне на ПК-Я.. Решенията на ПК, сега ОСЗ, представляват стабилни индивидуални адм. актове, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от органа, който ги е издал, при отсъствие на съответните коментирани по-горе законови изключения, както се установи по делото.

Прокурорът релевира основание за нищожност на оспорения акт - Решение №2097/03.02.1997 г., обосноваваща материалната му незаконосъобразност, развивайки довод, че атакуваният акт е постановен от нелегитимен състав на поземлената комисия.

 Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ действала към момента на посочената в акта дата на постановяване на решението 03.02.1997 г., ПК се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове.

В писмо изх. №1106-29 /21.03.2018 г. на Министрество на З се съдържа справка за щатния състав на ПК-Я. към 30.09.1996 г., действащ до 18.08.1997г. – Н.Н. – председател, А.Б. – секретар, М.М. – специалист и Т.К. – специалист. Решение №2097/03.02.1997 г. е подписано от М.С. – Н-к, М.М. – зам. Н-к и от Ф.Б. – член, т.е. от незаконен състав. Поради изложеното съдът счита, че подписването на оспорваното решение от служители от службата, които не са включени в състава на ПК-Я. е порок, който води до нищожност на оспорваното решение.

От събраните в хода на настоящето производство писмени документи, както и от приетото без възражения заключение от вещо лице по допусната и назначена съдебна компютърно- техническа експертиза се установи, че процедурата по възстановяване на земеделския имот №08057 на н-ците на С.Т.Г. в местността „Т.", землището на с.Ю., о.Я. с площ от 0,750 дка., както и имот с пл.№3023 с площ от 0,216 дка. в местността „Т." опорочена изцяло. Тези имоти са възстановени на наследници на С.Т.Г. с Решение №426Ю/17.04.2001 г. и Решение №426Ю/20.04.2001 г. Решенията са нищожни поради това, че тези имоти не са индивидуализирани по реда на чл.18д, ал.5 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай ОС”ЗГ”-Я., чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства в тази насока. Решенията са издадени след като ПК-Я. е намалила възстановените имоти на н-ците на Б.М.Б. и е обособила два нови имота при липса на основание и като предпоставка породената необяснима промяна на площта на възстановените имоти на наследници на Б.М.Б.. По този начин с Решение №426Ю/17.04.2001 г. и Решение №426Ю/20.04.2001 г. ПК-Я. е възстановила правото на собственост на н-ците на С.Т.Г. в съществуващи стари реални граници върху имот с площ от 0.870дка и имот №008009 и имот №003023 с площ от 0.216 дка. в м. „Т.", образувани съответно от имот №008009 и имот №003004, възстановени на наследници на Б.М.Б., които обстоятелства също се установяват от изготвеното от вещото лице заключение по съдебната компютърно-техническа експертиза.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че оспорените решенията са порочни и следва да бъдат прогласени за нищожни.

По отношение направеното възражение за нищожност на Решение №123А/02.09.1997 г. на ПК-Я. поради нарушения на закона настоящия състав намира същото за нищожно, тъй като в мотивната Ч. ОС„З“-Я. посочва, че се издава въз основа на нейно Решение №123/03.11.1995 г. С депозирания протест РП-Р. моли да бъде обявено за нищожно Решение №123/03.11.1995 г. и съдът в мотивите на настоящия съдебен акт счита, че е нищожен, тъй като е издаден от орган, неразполагащ с необходимата за валидно произнасяне властническа компетентност, при незачитане стабилитета на предходно влязло в сила позитивно произнасяне на ПК-Я.. Съдът обаче не следва да се произнася с нарочен диспозитив по възражението, тъй като не е сезиран с нарочна жалба, съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по тяхното присъждане.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК, вр. чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, Разложкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение №123/03.11.1995 г., Решение №2097/03.02.1997г., Решение №426Ю/17.04.2001 г. и Решение №426Ю/20.04.2001 г. на ПК-Я., постановени по преписка с вх. №123 /1991 г. и преписка с вх. №0142Ю/14.01.1992 г.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.АС, в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………