Р Е Ш Е Н И Е    3350

 

Номер   3350

Година   16.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100248

по  описа  за

2019

година

 

Производството е образувано по подадена искова молба  от „К.Б.“, Е.*, с адрес: Г.А., У.„Б.М.“№10, .1, а.1, представлявано от управителя К.М.К., Ч. А.А.Г., АК-Б., съд. адрес: Г.Б., У.„К.Б.I”№6, в.„А“, .2, О.9, против „Н.БГ“Е., ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№59, представлявано от управителя Е.Т. с посочено правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.415 от ГПК.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че в изпълнение на сключен между „Н.БГ“ЕООД – възложител и „К.Б.“ЕООД – изпълнител, през октомври 2017 г. неформален договор за изработка, ищцовото дружество изпълнило подробно описаните по вид, количество и стойност в обстоятелствената част на исковата молба СМР на обекти: СГРАДА-МАШИННО; 2. ОСНОВНА СГРАДА; З.О., находящи се в Г.К., УПИ I, ПН 26, м. „Р.”.

След сключване на договора с ответника, на 16.10.2017 г. ищецът издал фактура №613 за авансово плащане по договорените СМР за трите обекта на стойност 8`400.00 лв. с вкл. ДДС. Посочената фактура била изпратена на имейла на ответника. На 23.10.2017 г. възложителя направил частично плащане по горната фактура от 4`200.00 лв.

Ищецът твърди, че до 01.11.2011 г. били изработени всички договорени между страните СМР. След извършване на описаните в исковата молба СМР, на 06.11.2017 г. от страна на изпълнителят "К.Б.”ЕООД били съставени протоколи за установяване и за заплащане на натуралните видове строително монтажни работи (обр.19) към 01.11.2017 г., както следва: протокол с №1 - за обект „Сграда машинно” на обща стойност 4`249,40 лв. без вкл. ДДС, протокол №2 - за обект „Основна сграда” на обща стойност 15`222,64 лв. без вкл. ДДС и протокол №3 - за обект „О.” на обща стойност 2`005,90 лв. без вкл. ДДС. Сочи се, че подписаните от изпълнителя протоколи били изпратени на имейла на възложителя на 08.11.2017 г., ведно с проформа фактура за извършените СМР по протоколите 1,2 и 3/06.11.2017, като е приспаднат аванса от сумата по фактура №613/16.10.2017 г. На 15.11.2017 г., ищецът издал фактура №616 за извършените по трите протокола СМР и приспаднат аванс по фактура №613/16.10.2017 г. на стойност: 17`373,53 лв. представляваща сбор от 14`477,94 лв. данъчна основа и 2`895,59 лв. - начислен ДДС. Фактура №616/15.11.2017 г., ведно с протоколите описани в нея била изпратена на 27.11.2017 г. на електронната поща на възложителя.

На 29.11.2017 г. ответникът направил частично плащане в размер на 2`800.00 лв. по фактура №613/16.10.2017 г..

Във връзка с годишната отчетност за 2017 г., на 23.01.2018 г. "К.Б.”ЕООД поканил ответника да потвърди задълженията си към "К.Б.”ЕООД в размер на 18`773,52 лв., включваща и начислен ДДС. В указания 10-дневен срок не е постъпил отговор, което съгласно искането за потвърждение се считало за потвърждение на верността на информацията съдържащата се в счетоводните регистри на ищеца "К.Б.”ЕООД.

На 02.02.2018 г. ответникът “Н.БГ”ЕООД направил частично плащане по Фактура №616/15.11.2017 г. в размер на 5`000.00 лв. Въпреки многократно провеждани разговори и обещания за плащане на дължимите суми по горните фактури такова не било направено от ответника.

Навеждат се доводи, че към настоящия момент възложителят "Н.БГ”ЕООД дължи на Изпълнителя "К.Б.”ЕООД за извършени СМР сума общо на 13`773,53 лв. с вкл. ДДС, по издадени фактури с номера: 1. Фактура №* от 16.10.2017 г., по която има остатък за плащане в размер на 1`400.00 лв.; и 2. Фактура №* от 15.11.2017 г., по която има остатък за плащане в размер на 12`373,53 лв..

За горната сума е образувано ЧГД №1136/2018 г. по описа на Рг.РС и е издадена Заповед №5661/23.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410, с която е разпоредено на длъжника да заплати на търговско дружество "К.Б.”ЕООД главница в размер на 13`773,53 лв., законната лихва върху главницата и разноски, срещу която заповед е постъпило възражение от ответника.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което, да признае за установено, че "Н.БГ”Е.-Р., дължи на "К.Б.”Е.-А., сума от 13`773,53 лв. с вкл. ДДС, съставляваща главница, дължима за извършено СМР с възложител "Н.БГ”ЕООД и изпълнител "К.Б.”ЕООД по издадени фактури №* от 16.10.2017 г. и фактура №* от 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ЧГД №1136/2018 г. по описа на Рг.РС.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №1325 от 14.03.2019 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, по делото не е депозиран от страна на ответника писмен отговор на исковата молба.

За ответника, редовно и своевременно призован за съдебното заседание, не се явява представител.

В откритото по делото съдебно заседание, ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа по основание и размер предявените искове, като прави изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2019 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната искова молба от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил лично или Ч. свой представител в първото открито съдебно заседание, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото откритото съдебно заседание за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по исковата молба включително и от не явяването му в първото открито по делото съдебно заседание.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в исковата молба и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски и съобразно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1`275.47 лв., съгласно приложения списък с разноски по чл.80 от ГПК, представляващи 275.47 лв.  – заплатена държавна такса и 1`000.00 лв. – представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно посочената точка от цитираното ТР съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 975.47 лв., представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Н.БГ“Е., ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№59, представлявано от управителя Е.Т. дължи на ищеца „К.Б.“, Е.*, с адрес: Г.А., У.„Б.М.“№10, .1, а.1, представлявано от управителя К.М.К. сумата, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5661 от 23.10.2018 г. по ч.Г.д. №1136 по описа на Рг.РС за 2018 г., а именно: сума от 13`773.53 лв. с вкл. ДДС, съставляваща главница, дължима за извършено СМР с възложител "Н.БГ”ЕООД и изпълнител "К.Б.”ЕООД по издадени фактури №* от 16.10.2017 г. и фактура №* от 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /15.10.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ЕООД „Н.БГ“Е., ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№59, представлявано от управителя Е.Т., ДА ЗАПЛАТИ НА „К.Б.“, Е.*, с адрес: Г.А., У.„Б.М.“№10, .1, а.1, представлявано от управителя К.М.К., сумата от 2`250.94 лв., направени в хода на заповедното и исковото производство разноски.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

 

Районен съдия:………………………………………..