Р Е Ш Е Н И Е    3354

 

Номер   3354

Година   16.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100623

по  описа  за

2019

година

 

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирана пред съда молба от Н.И.С., ЕГН*, с адрес: г.Б., У.„О.”№6 и Х.К.С., ЕГН*, с адрес: г.Р., У.„И.”№41, с правно основание: чл.50 от СК.

Сочи се в обстоятелствената част на депозираната молба, че между молителите на 02.09.2017 г. е бил сключен граждански брак. От брака си нямат родени деца.

Твърди се, че молителите желаят да бъде прекратен сключеният между тях граждански брак при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие по реда на чл.50 от СК.

Молителите сочат, че са постигнали споразумение по всички въпроси посочени в чл.51, ал.1 от СК.

Позовавайки на посочените в обстоятелствената част на молбата фактически и правни твърдения, се иска от съда, да постанови решение, с което да прекрати брака между страните по реда на чл.50 от СК, като допусне развод при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като същевременно одобри и постигнатото помежду им споразумение по чл.51 от СК.

Ком молбата в съответствие с изискванията на закона е приложено споразумение по чл.51, ал.1 от СК, подписано от молителите.

В становището изразено лично в проведеното на 19.06.2019 г. съдебно заседание молителите заявяват своето непоколебимо взаимно съгласие за развод, поддържайки представеното писмено споразумение, с което твърдят, че са постигнали съгласие по всички въпроси съгласно изискванията на закона.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Молителите са сключили граждански брак на 02.09.2017 г., което се установява от Удостоверение за граждански брак по описа на О.Б..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

І. По молбата с правна квалификация чл.50 от СК.

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата до съда и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, като мотивите за развод са ирелевантни, съгласно чл.50 от СК, поради което съдът не следва да ги издирва. Към молбата си молителите са представили споразумение по чл.51, ал.1 от СК, в което са уредили въпросите относно имуществените отношения помежду си, ползването на семейното жилище и фамилното име. Така постигнатото споразумение, не противоречи на закона и морала.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение – утвърдено.

ІІ. Относно разноските за производството:

На основание чл.71, ал.1 от ГПК, молителите дължат държавна такса, чийто окончателен размер се определя, съобразно правилата на чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът счита, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, от която при подаване на молбата е внесена сумата от 25.00 лв. Дължимия остатък от 15.00 лв., както и сумата от 60.00 лв. – държавна такса за частта относно имуществените отношения между съпрузите за процесното МПС, следва да бъде заплатена по равно от молителите.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 02.09.2017 г. в г.Б., между Н.И.С., ЕГН* и Х.К.С., ЕГН*, на основание чл.50 от СК - по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.И.С., ЕГН* и Х.К.С., ЕГН*, писмено споразумение по чл.51, ал.1 от СК, като непротиворечащо на закона и на добрите нрави, възпроизвеждайки същото в настоящето решение, както следва:

1. След прекратяване на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

2. Семейното жилище, което е собственост на родителите на Х.К.С., ЕГН*, находящо се в г.Р., У.„И.”№41, се предоставя за ползване на  Х.К.С., ЕГН*.

3. Страните заявяват, че нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки.

4. Страните декларират, че нямат придобито по време на брака недвижимо имущество.

1. След прекратяване на брака, придобитото по време на брака МПС - лек автомобил марка „Ф.г.”, цвят светло сив, с рег.№*, заедно с всички принадлежности към него, се предоставя в дял и става изключителна собственост на Х.К.С. с ЕГН*, с адрес Г., о.Б., У.„И.”№41, като съпругата Н.И.С. заявява, че няма имуществени претенции за собствеността на лекия автомобил.

5. Съпрузите заявяват, че придобитите по време на брака движими вещи в режим на СИО са поделили извънсъдебно и нямат претенции помежду си.

6. Съпрузите декларират, че с настоящето споразумение личните и имуществените отношения помежду им са уредени.

7. След прекратяване на брака  Н.И.С., ЕГН*, ще възстанови предбрачното си фамилно име Н. и в бъдеще ще се наименува Н.И.Н.

ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН*, с адрес: г.Б., У.„О.”№6,  да заплати по сметката на Рг.РС в полза на държавата, сумата от 37.50 лв., представляваща допълнителна държавна такса, съобразно чл.6, т.3 и чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Х.К.С., ЕГН*, с адрес: г.Р., У.„И.”№41, да заплати по сметката на Рг.РС в полза на държавата, сумата от 37.50 лв., представляваща допълнителна държавна такса, съобразно чл.6, т.3 и чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………..