Р Е Ш Е Н И Е    3362

 

Номер   3362

Година   16.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200208

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на И.Я.Х., подадена срещу НП №17-0331-000243/10.05.2017 г., издадено от Н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.184, ал.4, пр.1 от ЗДвП - глоба от 50.00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв. затова, че на 02.05.2017 г. около 18.49 часа, в О.Р. на път II-19, км. 30 в посока от местността „П.” за г.Р. - в района на бензиностанция „Ш.”, като пътник в лек автомобил с рег. №*, не ползва обезопасителен предпазен колан, с който МПС е оборудвано, а при извършената проверка излиза от автомобила без разрешение на контролен орган, като с поведението си създава предпоставка за ПТП - нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.137, т.3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. В подкрепа на същите се излага единствено съображение, че нарушението не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, се явява лично.

Представлява се от процесуален представител - адвокат С., който поддържат жалбата, като доразвива по същество доводите, наведен в нея. Акцентира, че между жалбоподателя И.Я.Х. и актосъставителя К.Д. има влошени отношения. Излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността и неправилността на НП, като сочи, че в НП е описана нова фактическа обстановка относно датата на извършване на деянието. Излага също така, че водача на автомобила е спрял по собствена инициатива, а не след подаден сигнал за спиране от контролен орган. От друга страна твърди, че жалбоподателят е пътувал в автомобил, в който не е имало монтирани предпазни колани, като в АУАН и НП не е описан този, а друг автомобил.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

 По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2017 г. около 18.49 часа, жалбоподателя И.Я.Х., пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил с рег. №*, движещ се по път II-19 в посока от местността „П.” за г.Р., управляван от свидетеля Д.М.. Тогава в района на бензиностанция „Ш.” - км. 30 на път II-19, свидетеля К.Д., служител в служители при РУ“П”-Р., подал сигнал със стоп-палка на последния да спре. Незабавно след това свидетеля Д.М. паркирал автомобила до пътното платно в дясно от посоката си на движение, а полицейският автомобил до който се намирали свидетеля К.Д. и колегата му – свидетеля В.Б., останал от другата страна на платното. Веднага след това първия от последните двама се насочил към свидетеля Д.М.. В този момент от спрелия автомобил излязъл жалбоподателя И.Я.Х. и след като минал зад ПС се насочил към свидетеля В.Б., пресичайки пътното платно. Виждайки го свидетеля К.Д. му казал „Спри, защо слизаш без разрешение”, след което започнал разговор с водача на автомобила. Жалбоподателя не се подчинил на разпореждането му, като отишъл при свидетеля В.Б. и двамата провели разговор, след което се върнал в автомобила, с който пътувал. След това последния, свидетеля Д.М. и свидетеля В.Б. се разбрали на 02.05.2017 г. първите двама да отидат в РУ-Р..

На 02.05.2017 г. жалбоподателя И.Я.Х. посетил сградата на РУ-Р., където свидетеля К.Д., в негово присъствие, както и на свидетеля В.Б., след като първия и третия от тях били забелязали, че при спиране на автомобила на 28.04.2017 г. около 18.49 часа, жалбоподателя И.Я.Х. като пътник в лекия автомобил с рег. №*, не ползва обезопасителен предпазен колан, с който МПС е оборудвано, му съставил АУАН с бланков №628727/02.05.2017 г., затова, че на 28.04.2017 г. около 18.49 часа, в О.Р. на път II-19, км. 30 в посока от местността „П.” за г.Р. - в района на бензиностанция „Ш.”, като пътник в лек автомобил с рег. №*, не ползва обезопасителен предпазен колан, с който МПС е оборудвано, а при извършената проверка излиза от автомобила без разрешение на контролен орган, като с поведението си създава предпоставка за ПТП - нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.137, т.3 от ЗДвП. След това акта бил предявен и връчен на жалбоподателя, при условията на отказ, който бил удостоверен с подписа на свидетеля Й.Я..

На основание АУАН било издадено НП №17-0331-000243/10.05.2017 г., издадено от Н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.184, ал.4, пр.1 от ЗДвП - глоба от 50.00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 03.04.2019 г., а е обжалвано на 09.04.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.М., К.Д., В.Б. и Й.Я., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на свидетелите К.Д. и В.Б. се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват съществени вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите на АНО, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Единствено следва да се обсъдят показанията на свидетеля К.Д., в които сочи: „че след слизане от автомобила жалбоподателят започнал да тича, като не видял къде бил отишъл”, „че същото лице не е тичало”, „че лицето е тичало по ливадите, а той и колегата му се отказали да го гонят”, „че жалбоподателя пресече пътното платно и избяга”, „че казахме му с колегата Б. да спре”, както и че „колегата му каза да спре”. По отношение на тези обстоятелства очевидно е налице вътрешно противоречие, поради което и съдът не кредитира показанията му в тази им част, включително и поради обстоятелството, че противоречат на тези на свидетеля В.Б., който установява, че жалбоподателят е отишъл до него /В.Б./ и след разговор се върнал в автомобила, от който бил слязъл. От друга страна тези обстоятелства са несъществени за предмета на спора по делото.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства /освен показанията на К.Д. за посочените изрично по-горе обстоятелства/ са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

Кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите К.Д. /в кредитираната част/ и В.Б. оборват показанията на свидетеля Д.М. в частта в която сочи, че управляваният от него лек автомобил не е бил с рег. №* /червен на цвят/, а бял, в който не е имало монтирани предпазни колани. Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни показанията на последния, относно тези му твърдения, защото същите се опровергава от показанията на свидетелите К.Д. и В.Б..

 Не са налице данни да не се кредитират показанията на свидетеля Д.М. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема довода изложен в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП. Актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 34 е депозирана заповед №8121з-748/24.06.2015 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП, вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „мл. ПИ” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Р..

В настоящия случай правото на защита на жалбоподателя е засегнато, както се твърди в съдебните прения, поради следното:

ЗАНН изрично посочва какви следва да бъдат реквизитите на издадения АУАН и последвалото го НП, като ясно се акцентира от закона върху необходимостта съдържанието на двата акта да въвежда точно и пълно описание на всички обстоятелства, които изграждат параметрите на твърдяното нарушение. Това изискване не следва да се абсолютизира, като законът допуска съставяне на НП и в случаите, в които е констатиран порок на АУАН, но е ясно установено извършеното нарушение и автора на същото. В този смисъл законодателят въвежда допустимост на саниране на порок на акта, единствено в хипотезата, при която този порок не засяга правото на защита на субекта на отговорността.

В случая е налице липса на фактическо единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 28.04.2017 г., а в НП, че това е станало на 02.05.2017 г. Така се установят обстоятелства, които имат значение за определяне на фактическия състав на нарушението и които не са посочени в АУАН, а едва в НП, и по които жалбоподателят не се е защитил. Това обстоятелство води до допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказаното лице, защото се установява, че деянията са извършени на първата от тези дати, а не на тази, посочена в НП. Така констатираното представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти.

На следващо място съдът намира, че по отношение на нарушенията по т.1 и т.2 от НП в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на всяко от извършените нарушения, които са описани с необходимата пълнота и които отразяват признаците от състава им. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено всяко от административните нарушения, тоест нарушенията на жалбоподателя са описани точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и мястото на нарушенията. Всяко от самите нарушения е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото основателно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Основателни са в настоящия случай възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянията.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството административните нарушения от страна на жалбоподателя не бяха доказани. При фактическата установеност всяко от извършените от жалбоподателя деяния е несъставомерно, и не осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма.

В случая АНО въвежда твърдение, че жалбоподателят е извършил всяко от двете нарушения на 02.05.2017 г. Изводът е незаконосъобразен.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и недопустимо елементи от обективната страна и от субективна страна за което и да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението, а да се извеждат по подразбиране или предположение. Тези обективни и субективни елементи е задължително да бъдат написани в словесното изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за съставомерност на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на закона /ЗДвП/. Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в НП, респективно, да направи преценка, налице ли са обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение.

За нарушението по т.1:

Съдът намира, че НП е неправилно.

Съобразно нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие - неизползване на предпазните колани, с които МПС са оборудвани. Превозните средства са оборудвани с колани, за да преминават по съответния ред през тялото на водачите и за да ги предпазват от наранявания по време на движение. Именно за това същите са обезопасителни и следва да се използват по указания ред.

От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е пътувал в процесния автомобил, като е било установено, че не е бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобила е бил оборудван. Така е застрашил своята сигурност. За да се приеме обаче, че нарушението е извършено /само според обстоятелствата описани в НП/, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че деянието е от 02.05.2017 г., т.е. на датата посочена в НП. Такива доказателства липсват. В случая от показанията на свидетелите на АНО, се установява, че автомобила е спрян на проверка на 28.04.2017 г., а не на 02.05.2017 г., макар и на същото място. От посоченото следва, че датата на извършване на нарушението е различна, от тази, която е вменена на жалбоподателя.

При така установените факти съставомерността на деянието не е установена по безспорен начин. Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба съгласно датата посочена в НП, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

За нарушението по т. 2:

Съдът намира, че НП и по тази точка е неправилно и следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.137, т.3 от ЗДвП на пътниците е забранено да излизат извън ПС, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган. Следователно същата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на нормата, а именно пътници в МПС. В случая АНО въвежда твърдение, че жалбоподателят е излязъл от автомобила без разрешение на контролен орган на 02.05.2017 г. Изводът е незаконосъобразен. Това е основният обективен признак от вменения административно-наказателен състав, който е категорично установен в хода на АНП. Безспорно е установено, че в противоречие с разпоредбата на чл.173, т.3 от ЗДвП, че жалбоподателят е излязъл извън ПС, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган, след което се е приближил към единия от извършващите проверка служители, разговаряйки с него. Въпреки така установеното НП следва да бъде отменено, защото и тук безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че проверката е извършена на 28.04.2017 г., а не на 02.05.2017 г. Така е невъзможно да се приеме, че жалбоподателят е извършил деянието на 02.05.2017 г. С оглед на тези мотиви се налага и извод, че жалбоподателят не е осъществил съставомерно деяние по чл.137, т.3 от ЗДвП.

Липсата на установеност на нарушенията, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправно деяние от обективна страна.

По гореизложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, поради което НП следва да бъде отменено и по двете му точки.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №17-0331-000243/10.05.2017 г., издадено от Н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.184, ал.4, пр.1 от ЗДвП - глоба от 50.00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв. затова, че на 02.05.2017 г. около 18.49 часа, в О.Р. на път II-19, км. 30 в посока от местността „П.” за г.Р. - в района на бензиностанция „Ш.”, като пътник в лек автомобил с рег. №*, не ползва обезопасителен предпазен колан, с който МПС е оборудвано, а при извършената проверка излиза от автомобила без разрешение на контролен орган, като с поведението си създава предпоставка за ПТП - нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.137, т.3 от ЗДвП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …. ………………………………….